Създаване на навик да се гледа навътре

(Minghui.org) Практикувам Фалун Дафа повече от 20 години, но едва наскоро разбрах важността да се гледа навътре.

Започнах да практикувам през 1997 г. и преминах през много изпитания и трудности. Когато погледна назад, осъзнавам, че наистина не съм знаела как да гледам навътре. Всеки път, когато се сблъсквах с трудности, изследвах себе си, за да видя дали имам манталитет на борба или сантименталност - но изглеждаше така, сякаш докато търся привързаността си, проблемът ще бъде решен. Самоусъвършенствах се повърхностно, така че чувствах, че самоусъвършенстването е уморително и предизвикателно.

С друг практикуващ имахме дълъг разговор за това как да гледаме навътре. След това започнах да гледам навътре по различен начин. Замислих се дали се чувствам развълнувана. Например, дали съм разстроена, изкушена или емоционална - като сигнал да погледна навътре.

Гледането навътре в себе си трябва да разкрие първопричината за мисълта. Когато сме в конфликт с някого, обикновено смятаме, че ние сме прави, а другият човек греши. Питах се защо се чувствам разстроена и отговорът почти винаги беше: „Те са тези, които направиха нещото нередно, защото те направиха това (не аз)“. След някое време осъзнах, че отговорът ми е грешен. Без значение колко основателно права се чувствах, моите разсъждения се основаваха на принципите на обикновените хора.

Усъвършенстването е за самоусъвършенстване (за мен), а не за усъвършенстване на другите. Запитах се: „Дали едно божествено същество би се „вълнувало“ като мен в същата ситуация? Разбира се, че не!“. Реших да се променя. Когато исках да се самоусъвършенствам и да се справя добре, усещах как Учителят ми помага. Усещах как мислите ми бавно се променят и накрая наистина разбрах, че моите привързаности са предизвиквали изпитанията и открих източника на проблема си.

Например, със съпруга ми сме близки, затова му казвам: „Защо направи това отново? Колко пъти ти казах?“. Дори да смятах, че съм в правото си, виждах, че той е нещастен, и се чувствах зле. Усещайки, че съм развълнувана, погледнах навътре в себе си и се запитах защо е нещастен.

Осъзнах, че ако нямах привързаност, той нямаше да реагира по този начин. Тогава осъзнах, че имам пропуск - гледах на него отвисоко. Коя от моите привързаности беше мотивирала това?

Учителят ни казва,

Чо­ве­кът със за­вис­т­ли­во сър­це се от­на­ся с пре­неб­ре­же­ние към дру­ги­те хора и не поз­во­ля­ва да го над­ми­на­ват. Ко­га­то види ня­кой по-спо­со­бен от него, губи ду­шев­но рав­но­ве­сие, на­ми­ра го за не­по­но­си­мо и от­ри­ча фак­та. (Глава III, Фалун Гонг)

След като прочетох казаното от Учителя, разбрах, че да гледаш на другите отвисоко е форма на завист. Когато се задълбочих, аз осъзнах, че исках да променям другите, когато техните мисли и дела не отговаряха на моите стандарти. Не беше ли това идеологията на ККП? Видях, че бих могла да изровя доста „човешки сърца“, като се задълбоча.

Когато тези „човешки сърца“ биваха развълнувани, аз се чувствах неудобно и разстроена, сякаш нещо притискаше сърцето ми. Но когато казвах, че не ги искам, те биваха премахнати! Исках да отстраня тези „човешки сърца“ - те бяха формирани след раждането и не бяха мои. Когато имах тази мисъл, почувствах как Учителят премахва отрицателната субстанция! Това беше особено забележимо, когато погледнах навътре. Когато тази субстанция беше премахната, изведнъж се почувствах по-лека, а също така усетих как всяка клетка в тялото ми се радва!

Учителят иска от нас да гледаме в себе си, така че трябва истински да го правим. Трябва да се самоусъвършенстваме, да разберем и да изпитаме как се премахват нашите привързаности и представи. Тогава, когато дойде следващото изпитание, ясно ще усетим, че привързаността или представата не са наши. Процесът ми позволи да видя, че онова, което ме подтикваше да имам конфликти и да се разстройвам, беше наистина субстанция!

Да премахнем привързаностите и представите, които са вредни за нашето самоусъвършенстване

Често не желаем да се откажем от някои привързаности или представи, защото не осъзнаваме колко силно те влияят на самоусъвършенстването ни. Можем истински да ги премахнем само ако наистина чувстваме, че не ни пречат. Така че, след като открием привързаностите и „човешките (си) сърца“, трябва да продължим да осъзнаваме колко вредни са те за самоусъвършенстването и спасяването на хора, преди да можем да имаме по-дълбоко разбиране и решимост да ги елиминираме.

Винаги трябва да търсим причината за отрицателното си мислене и емоции. Причината е лесна за откриване, ако се осмелим да я погледнем директно, защото тя е точно на повърхността. Щом я уловим, трябва незабавно да я отхвърлим и отстраним. Най-добрият момент да я отстраним е, когато тя изплува на повърхността.

Това е трудно да се направи, ако изчакаме конфликтът да приключи и тогава потърсим привързаността. Когато сме спокойни, откриването и улавянето на привързаности и човешки представи е много трудно.

Съществуват различни нива на вглеждане в себе си. Когато се подобряваме, ще можем да разпознаваме привързаностите и представите си веднага щом ги видим. След това постепенно ще сме способни да погледнем по-дълбоко в сърцата си и да се подобряваме.

Да превърнем гледането навътре в навик

Ако искаме да развием механизъм за гледането навътре, трябва да започнем веднага щом се почувстваме малко нещастни или разстроени, когато нещо не става по нашия начин. Този механизъм ще започне да се формира, ако можем да погледнем навътре всеки път, когато сме изкушени. Спомням си, че когато за първи път започнах да гледам навътре, имах навика да се питам: „Защо съм развълнувана?“ веднага щом се чувствах разстроена. Продължавах да ровя, докато не почувствах, че съм стигнала до дъното на проблема.

Трябва да бъдем бдителни. Щом се развълнуваме, трябва веднага да се запитаме: „Защо съм разстроен?“. Трябва да превърнем това в навик. С течение на времето, когато се сблъскаме с проблем, механизмът на вглеждане навътре автоматично ще започне да ни задава въпроси и ние активно ще гледаме навътре.

Да усъвършенстваме всяка мисъл

Често чувам другите да говорят за усъвършенстване на всяка мисъл. Мисля, че това е много трудно да се направи, ако човек няма солидна основа за самоусъвършенстване.

Практикуващият може да се съсредоточи върху изпитанието пред себе си, а не върху всяка своя мисъл, ако основата му не е положена добре, ако сърцето му не е пречистено до определена степен и когато проницателността му не е зряла. Усъвършенстването на всяка мисъл е постепенен процес, но ако човек продължава да го прави, може да го направи.

Когато практикуващите са се самоусъвършенствали добре, тъй като са придобили навика да гледат навътре в себе си, те могат да упорстват и да усъвършенстват всяка мисъл, дори когато се намират в средата на силно изпитание. Те могат да уловят мисли, които не са в съответствие с Фа. Това означава, че те са наясно с всяка своя мисъл и виждат кога тя не е в съответствие с Фа.

Ако не е наясно в момента, все още не се е усъвършенствал до това ниво. Той трябва да продължи да гледа навътре и ще може да се подобрява малко по малко.

Трябва да разберем дали зад всяка неволна мисъл се крие „човешко сърце“. Освен ако основното ни съзнание не се вглежда активно в себе си, всяка непреднамерена мисъл, която внезапно изплува на повърхността, много вероятно е, да не е от нас. Трябва да открием представите си и човешките си сърца зад тези непреднамерени мисли и да не ги оставяме да плъзнат, след което да ги отстраним, ако не са в съответствие с Фа.

Заключителна бележка

Учителят ни казва:

„Вие не прос­то из­вър­ш­ва­те лич­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не – ва­ше­то соб­с­т­ве­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не се със­тои в спа­ся­ва­не на съ­щес­т­ва­та в ги­ган­т­с­ки­те кос­ми­чес­ки тела, ко­и­то пред­с­тав­ля­ва­те“ (Преподаване на Фа при обиколката на Северна Америка, март 2002).

Разясняването на истината може да спаси онези съзнателни същества, за които сме отговорни, а така също и да подобри самите нас. Също толкова важно е да се самоусъвършенстваме добре.

Това е моето разбиране на моето ниво. Моля, посочете ако нещо е неподходящо.

Бележка на редактора: Тази статия представя само разбирането на автора в сегашното му състояние на самоусъвършенстване и е предназначена за споделяне между практикуващите, така че да можем да следваме казаното от Учителя:„Срав­ня­вай­те се в изу­ча­ва­не­то и в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то“ („Непоклатимо самоусъвършенстване“, Хон Ин).

Връзка към източника: en.minghui.org/