Фалун Дафа преобръща човешки съдби! Част 1

Запитваме ли се понякога как изглеждат постоянството и отдадеността в нашето време на заблуди и несигурност? Запитваме ли се за механизмите, които движат всяко наше намерение? Запитваме ли се за силата на финия незабележим мотив, когато трябва да вземем определено решение?

Всъщност, нашата идея е да направим достояние на голям брой хора един невероятен, но показателен разказ за могъщата сила на Фалун Дафа. Този комплексен разказ, според нас, съчетава добре няколко перспективи и затова избрахме този начин да опишем как е тръгнало всичко през 2016 год. Впечатляващо е, че 8 години по 52 седмици, всеки вторник (416 пъти, без изключение), Иван Бързаков, и другите практикуващи от групата в Стара Загора - Златко Добрев, Здравко Димитров и Динко Митев - посещават в затвора приятелите, практикуващи Фалун Дафа.

Имало едно време...преди осем години

Годината е 2016. В зоната за повишена сигурност са килиите от сектора на осъдените на доживотен затвор с право на замяна. Един майски ден, затворниците, които пребивават в пълна изолация и чийто единствен и неизменен събеседник е собствената им съвест, чуват по-различен шум от обичайния. Сетивата им са много изострени и чувствителни, и долавят нещо необичайно. Оказва се, че ще имат среща с група доброволци от града, които ще им представят някакво духовно учение.

Управата на затвора е включила в програмата на социалните дейности нова възможност за подобряване живота на затворниците и тяхното бъдещо приобщаване към нормалния живот извън затвора. Това е практиката за усъвършенстване на съзнанието и тялото Фалун Дафа, позната още като Фалун Гонг. От 13 доживотно осъдени, 11 пожелават да научат за нея. Всички 11 човека са събрани в неголяма стая, насядали по столовете. „Когато влязох и ги видях, изпитах силно чувство, че повечето от тях ги познавах. Особено към един от тях имах силно приятелско чувство“ – споделя по-късно единият доброволец.

Историята на една предопределеност

Вико е неспокоен и буен младеж, който не обича да се съобразява с порядките в човешкото общество. Нещо повече, той често нарушава законите, престъпва определени граници от общоприетите правила и три пъти попада в затвора. По време на престоя си в затвора той чете духовни книги от различни видове, занимава се с йога упражнения и се опитва да медитира. В деня, в който излиза за трети път от затвора, получава от майка си листовка за Фалун Дафа. Ден преди това майката е получила листовката от местните Дафа практикуващи.

На другия ден Вико намира мястото, където се изпълняват упражненията на практиката. Там му дават книгата „Фалун Гонг“, за да я прочете, но и да я върне. Връщайки книгата на следващия ден, младият мъж решава отново да направи упражненията с групата. След няколко месеца, той вече е Дафа практикуващ. Съдбата го отвежда да живее и работи в чужбина, където той се свързва с други Дафа практикуващи. Колкото повече навлиза в практиката и подобрява нравствената си природа, толкова повече не му дава мира мисълта, че трябва да сподели практиката с повече хора. През първата лятна отпуска, когато си идва в родината той споделя пред Иван Бързаков, че „...има силното усещане, че в затвора има хора, които чакат да получат Фалун Дафа. Има намерение да се срещне с управата на старозагорския затвор, за да представи практиката и нейното разпространение сред затворниците“.

Как Учителят намира своите ученици

През 2012 година Вико е решил, че ще се занимава с Тибетски будизъм. Когато обаче, отива само за да върне книгата „Фалун Гонг“ на практикуващата и решава, все пак, още веднъж да направи упражненията с групата практикуващи, се случва нещо необикновено: „По време на тези упражнения усетих вибрации в ръцете и стомаха си, беше странно и необикновено, но приятно усещане. Реших че това е знак и трябва да продължа с практиката. Няколко дни по-късно имах незабравимо преживяване, изведнъж се почувствах много зле, сякаш умирах, но след малко ми мина. Тогава усетих мощно въртене на енергия, която преминаваше в кръг през тялото и ръцете ми. Ръцете ми вибрираха силно и цялото преживяване продължи повече от час, беше невероятно. Оттогава започнах сериозно да чета книгата Джуан Фалун - главната книга на учението - и да се култивирам“.

Вико успява да промени характера си, да контролира в много случаи гнева си, нещо, с което е имал проблем от години. Тъй като практиката учи на Истинност, Доброта и Търпение като основни принципи, той става по-честен, спира да лъже, дори за дреболии, а също започва да се замисля как неговите действия ще се отразят на околните и дали няма да ги наранят, става по-отговорен в работата си. Скоро след като започва да практикува се премества в Англия. Дисциплината в практиката му помага да научи добър английски език и да започне по-добра работа. Здравето му се подобрява и дори успява да се възстанови без лекарства от няколко сериозни заболявания.

„След като изпитах толкова много ползи от практиката, ми се искаше да я споделя с повече хора. Тогава дойде и идеята за затвора. От престоя ми там, се бях запознал с главната психоложка Радост Найденова, която беше благосколонна към такива занимания, които имат положителен ефект върху затворниците“ – допълва Вико.

Г-жа Радост Найденова по това време е началник сектор „Социални дейности и възпитателна работа“. Тя познава Вико от годините преди времето, за което разказваме. Това е периодът, когато младежът се проявява като нехранимайко и хулиган, а тя го познава, тъй като живеят в един квартал, а домовете им са доста близо един до друг.

На срещата между Вико и г-жа Найденова, опитният психолог веднага успява да регистрира огромната разлика у Вико, след като е станал Дафа практикуващ.

„След срещата му с управата на затвора, те видяха неговата фундаментална промяна и това ги накара да повярват в преобразяващата сила на Фалун Дафа. Получихме разрешение и всичко оттам нататък беше въпрос на организация“ – споделя след време Иван Бързаков.

Вико пита практикуващия дали би могъл, ако Управата на затвора приеме да допусне Фалун Дафа сред осъдените, да поеме ангажимента по-нататък, тъй като неговият отпуск изтича и той трябва да се върне в Англия? „Приех без колебание и с голяма готовност“ – спомня си Иван Бързаков.

Иван Бързаков.

В уговорения първи ден за представяне на Фалун Дафа пред осъдените, старозагорските практикуващи отиват в затвора, като носят със себе си няколко книжки „Фалун Гонг“, които на ротационен принцип ще преминават от килия в килия в специалния сектор.

„Едвам изчаквах да се завърти и да дойде моят ред да чета, четири дни бяха много дълго време“ – това са думи на Костадин, един от запленените от духовната практика.

Фалун Дафа заличава завинаги „списъка с отмъщенията“

След като прочита „Фалун Гонг“, Костадин, който е осъден на доживотен затвор с право на замяна, пожелава местните практикуващи да му донесат „Джуан Фалун“. „Оттогава книгата и упражненията са неразделна част от ежедневието ми. Открих отговора на всичките си въпроси и намерих Пътя. Основно, което мога да кажа, че всичко в мен се преобърна. Значението на нещата и целта на оставащата част от живота ми се промени, като реших, че ще бъда самоусъвършенстващ се във Фалун Дафа, спазвайки принципите Истинност, Доброта, Търпение. Самоусъвършенстването в Дафа е най-важното нещо в живота ми! Надявам се и искам да бъда добър ученик на Майстор Ли Хонгджъ и да стигна до там, където ми е предопределено“ – споделя Костадин.

Костадин е израснал в обикновено семейство за времето и страната, в която е роден. Кръщаван е в православието, но не твърди, че семейството му е силно религиозно. Спазвало е традициите и някои от обичаите. Ходели на църква на Великден. Винаги в семейството му се е говорило, че има Висша сила и Бог. Той самият се е питал за смисъла на живота, защо сме тук, защо трябва да ми се случва точно на мен, защо сега?

Връщайки се назад обаче, той си спомня, че е буен, тренира бокс и ходи по състезания, завършва милиционерското училище в гр. Пазарджик и има самочувствие. Започва работа като полицай в родния си град, справя се добре в работата си и бързо израства в длъжност оперативен работник в „Криминална полиция“. Създава семейство, става баща на две момчета, напуска полицията, за да започне свой транспортен бизнес и там някъде, в онези години, сред многото обрати и промени, възможности и съблазни, той сбърква фатално...

Осъденият мъж е сам в килия, с много лични и семейни проблеми, невиждащ светлина в тунела. За него настъпва безвремие..., до онзи ден на месец май 2016 г., когато получава Дафа.

Костадин споделя: „Вече осма година практикувам и се опитвам да спазвам и прилагам принципите на Фалун Дафа. Интересно е, че бидейки практикуващ, не се вълнувам от това, че съм в затвора и от това, кога тази ситуация ще се промени! Тук е ограничено от свободно придвижване само физическото ми тяло. Съзнанието ми е свободно и усъвършенстването ми зависи само от мен. Разполагам със себе си и се опитвам да намалявам и премахвам привързаности, чувства и емоции. В затвора, с такава присъда..., в тази среда имам възможност да бъда Дафа практикуващ. Пътят ми е начертан. Учителят се грижи за мен. Чакал съм хиляди години само заради настоящето. Не може бъдещото ми съвършенство да се сравни с тази малка част, която понасям днес!“.

Костадин пушил по две кутии цигари повече от 30 години, но два месеца след като започва да практикува, той се освобождава от тази зависимост, спира привързаността към кафето и към месото. Осъденият мъж твърди: „Просто осъзнах, че стига да се приемам за практикуващ, мога лесно да се освобождавам от привързаности. Откакто се усъвършенствам, не приемам никакви лекарства. И най-важното – унищожих списъка с отмъщенията, който много старателно бях съставил, той вече няма никакво значение за мен“.

След като започва да практикува Фалун Дафа, промените за Костадин в затвора са следните: след една година практика е изведен от зоната за повишена сигурност и преместен в общите помещения, споделяйки килията и пространството с други затворници. След още една година е назначен за отговорник на столовата и за разпределянето на хляба. А след още една година, той е приет за член на дискусионния клуб. Това е клуб, образуван от най-интелигентните затворници, които имат силно положително въздействие върху другите лишени от свобода.

Костадин споделя: „В затвора шиншин-тестовете са ежедневие. На това място егото е много важно. Тук всяко нещо може да те подпали, все има какво да се случи, за да подложи на изпитание търпението и добротата. Вече имам контакт с много хора. Те ме виждат, когато правя упражненията в двора. Понякога се опитват да ме предизвикат, но аз се стремя и искам да бъда истински и добър ученик на Дафа и Учителя Ли“.

„Контактът и съвместното изучаване и практикуване с други съпрактикуващи от града (веднъж седмично) са много ценни за мен. Вече осма година, въпреки Covid-19, връзката ни с тях е безценна, а помощта им като снабдяване с материали, лекции, статии, споделяния и публикации от уебсайта Minghui.org е незаменима!“.

Практикуващият Костадин пише материали за вестника на затвора, „Надежда“, като един от последните е за „Шен Юн“ (юни 2023 г.).

През последната година той превежда статии и споделяния от руски език, взети от https://yuanming.ru/, които са публикувани на https://bg.clearharmony.net/.

Нещо повече, Дафа практикуващият Костадин участва задочно в две национални Фа-конференции за споделяне на опит (2019, 2023), чрез своите есета, които изпраща от затвора и в които споделя своите преживявания в самоусъвършенстването.

Привилегията да си библиотекар в Затвора

За разлика от Костадин, Красимир е съсредоточен върху вътрешния си свят. Той е сдържан, премисля внимателно думите си; изглежда затворен в себе си и сякаш си е самодостатъчен.

Красимир споделя, че е израснал в съвсем обикновено семейство с порядъчни религиозни разбирания. Той е спортист, състезател по футбол. Вероятно несъответствието и разминаването в представите за очаквания семеен живот и реалното му изражение, по-късно довеждат до фаталния акт... Следват душевни пропадания и няколко опита за самоубийство.

Красимир започва да се самоусъвършенства в Дафа в затвора, в Стара Загора. Запознанството му с практиката става по начина, за който разказахме в началото. Но има един чудодеен детайл, който е невъзможен и непонятен за обикновения човешки живот, но възможен и понятен за духовния – той е в произнесената присъда: срочна!

Красимир вижда книгата „Джуан Фалун“ и започва да я чете, докато чака в затвора каква ще бъде присъдата му, а тя е клоняла към 90% на доживотна с право на замяна.

„Първият ми допир с книгата, за мен беше като удар с чук“ – споделя по-късно Красимир. Той допълва за промените, които преживява и се извършват чрез Дафа: „...фундаменталните неща, които преди Дафа щяха да ме убият, сега преминавам с лекота“.

Сега усъвършенстването в Дафа за него означава „всичко“ и приема изцяло по холистичен начин подобрението на здравето си. „Всеки път, при конфликт или провокация в затвора, използвам Дафа, за да се справя с всяка ситуация. Не мисля за свободата, такава ще ми донесе Дафа“ – категоричен е Красимир. Той би искал непрактикуващите да знаят, че Дафа е „Пътят, Истината и всичко на този свят“.

Красимир и Костадин.

Иван Бързаков споделя: „Той подобрява поведението и характера си и в резултат на това получава срочна присъда. Не след дълго Управата на затвора го назначава за библиотекар, привилегия, която малко затворници са получавали“ и прибавя: „Разказвали са ми много случки, в които са били провокирани и са успели да издигнат своя шиншин.

Като практикуващи те вървят по своя път със своето темпо, разбирането им е добро и те не са в Дафа, за да разнообразят живота си в затвора“.