Традиционна китайска култура: Етикетът между мъжа и жената

(Minghui.org) Етикетът е важна част от традиционната китайска култура, особено когато става дума за отношенията между мъжа и жената. Смятало се е, че добрият етикет помага за изграждането на стабилно общество, докато липсата на социални норми би довела до неподходящо поведение и хаос. Етикетът е от съществено значение и в семейството. Очаква се човек да поддържа добри обноски в ежедневието си, независимо дали седи, стои, ходи, храни се или разговаря с другите. Въпреки че някои от правилата може да изглеждат прекалено строги за съвременните хора, така древните хора са се дисциплинирали и по този начин са поддържали правилно социално поведение.

Според Лиджи (Книгите на обредите) не е подходящо неженени мъже и жени да споделят предмети (закачалки за дрехи, кърпа, гребен) или да си подават неща, които могат да включват физически контакт. Жената не поздравява по-малкия брат на съпруга си; на наложницата на бащата е позволено да пере само дрехите на децата си. След като се сгоди, момичето трябва да носи цветна панделка на главата, а други хора не могат да влизат в стаята ѝ.

Мъжът и жената не бива да се питат за имената си, без да са направили предложение чрез сватовник. Двете семейства не трябва да общуват много, докато семейството на момичето не приеме предложената цена за булката. След годежа трябва да се насрочи сватба, която да включва церемония за съобщаване на събитието на по-възрастните роднини и да се направи поклонение пред божествата. На празненството трябва да бъдат поканени съседи, приятели и роднини.

Освен това мъж и жена не трябва да вадят вода от един и същи кладенец, да ползват една и съща баня, за да се къпят, или да делят едно и също легло. Дрехите на един мъж не могат да се дават назаем на жена и обратно.

Учения от Лю Дунбин*

Хората в съвременното общество може би не разбират защо в древността обществените норми са били толкова строги. Лю Дунбин, легендарен даоист, живял по времето на династията Тан и станал безсмъртен, обяснил на учениците си необходимостта от етичен кодекс.

Съдбата на човека, като например жизненият път, служебното положение и богатството, често зависят от това дали живее достойно и избягва неподходящи връзки. Независимо от това с каква жена се среща един мъж, той трябва да обръща внимание на това, включително в ума, думите, действията и приятелствата си.

По-конкретно той казва:

Макар че една жена може да е привлекателна,

аз няма да имам нито една мисъл за похот;

ще се отнасям към малко по-възрастната, както към моята по-голяма сестра,

а към малко по-младата-както към малката си сестра.

Без значение колко е красива е жената,

едно неподходящо поведение ще съсипе доброто ѝ име;

Това ще навреди също на моята съдба и богатство,

като същевременно предупреждава божественото

Тъй като възмездието често идва бързо,

не смея да действам безразсъдно и да нарушавам това.

Понякога, когато чуя другите да говорят за жени,

ще ги спирам сериозно;

когато срещна красива жена на пътя,

не посмявам да ѝ обърна внимание, дори да ми отрежат главата.

Дори да срещам монахини

няма да говоря за връзките (си);

При среща с братовчеди,

няма да имам случайна интимност.

При среща с леля или снаха ,

няма да сядам или да се разхождам до нея.

Ако се виждам с племенница или нейни връстници,

остана сериозен и няма да говоря произволно;

Когато видя книги или снимки за сексуалност,

ще ги изгоря незабавно.

Ако има хора, които се увличат по секса,

повече няма да общувам с тях;

Божественото ще види моето достойнство и почтеност,

и ще ме благослови със слава и постижения.

Двама достойни мъже в кралство Лу

Лиу Сяхуей бил уважаван служител в кралство Лу по време на периода Пролет и есен. Веднъж той пътувал до друг град, но установил, че входът на града е затворен. Той прекарал нощта пред портата. Пред портата имало също красива млада жена, която не могла да влезе в града. Като видял, че жената е облечена съвсем леко и трепери от студ, Лиу си помислил, че тя може да се разболее или да умре, затова я покрил със зимното си палто. Жената седнала и заспала, а Лиу не помръднал нито за миг, дори когато краката му изтръпнали. Хората чули за това и похвалили Лиу за неговата почтенност.

В някакъв друг момент на вратата на друг мъж в Кралство Лу, който живеел сам, през нощта почукала овдовяла съседка и го попитала дали може да остане при него, тъй като покривът ѝ течал от дъжда.

Мъжът отказал и обяснил: „Има една приказка, че докато не навършат 60 години, мъжът и жената не могат да останат заедно. Тъй като ти си млада, а аз съм млад, не мога да те пусна да влезеш“.

„Защо не се поучите от Лиу Сяхуей?“ - попитала жената. „Той стоплил една жена с тялото си и хората не казали лоша дума за него“.

„Лиу може да е направил това, но аз не мога“, отвърнал мъжът. „Ще се поуча от Лиу по този начин“.

Конфуций чул за това и похвалил мъжа, като казал, че той е научил същността на достойнството и добродетелта. Ако някой с лоши намерения твърди, че подражава на Лиу на пръв поглед, той просто се оправдава.

Момиче бере черници

Това е една много известна поема за млада жена от времето на династията Хан, която ни дава представа за живота по онова време.

Мошан Сан (При черничевите дървета край пътя)

Слънцето изгрява от изток,

и осветява къщата на моето семейство Цин;

семейство Цин има прекрасно момиче,

на име Луо Фу.

Луо Фу обича да бере черничеви листа за копринените буби,

на югоизток от града;

Бамбуковата кошница е с панделка от зелена коприна,

с дръжка от лаврово дърво.

Косата е сресана като падаща конска опашка

носи чифт перлени обеци;

Полата ѝ от коприна е кайсиевожълта

а сакото, също от коприна, е лилаво.

Хората, които минават по пътя,

не могат да спрат да я гледат;

Младежите, които виждали Луо Фу,

сваляли шапките си и прибирали шаловете си

Тези, които обработвали земята, спирали да орат,

а тези, които плевели, забравяли мотиките си;

След като се приберат у дома, бивали разстроени,

че не са успели да си свършат работата, защото са гледали Луо Фу.

Високопоставен служител от южната част на страната,

пътувал в карета, теглена от пет коня;

изпратил някого да пита,

откъде е това красиво момиче?

Хората отговорили, че прекрасното момиче,

е от семейство Цин и се казва Луо Фу;

Тогава офицерът попитал на колко години е Луо Фу,

и му казали, че Луо Фу е на повече от 15 години и на по-малко от 20 години.

Тогава офицерът попита Луо Фу:

Ще дойдеш ли да се повозиш с мен?

Луо Фу се приближила и отговорила:

Какъв глупав въпрос!

Вие, офицере, вече си имате жена,

и аз, Луо Фу, също имам съпруг.

Погледнете на изток тези хиляда мъже, яхнали конете си,

мъжът ми е начело;

Как да го отлича от останалите?

Мъжът ми язди на бял кон, следван от черен.

На опашката на коня е вързана зелена копринена панделка,

а на главата му има юзда, украсена със злато;

Той носи също рядък меч Лулу,

който струва хиляда жълтици.

На 15-годишна възраст той бил дребен чиновник,

на 20 години служил в кралския двор;

На 30 години бил дворцов придворен,

на 40 години е управител на град.

Той е много красив,

със светла кожа и хубави мустаци;

Ходи с хубава походка и елегантност,

винаги има добри обноски.

Сред хилядите хора, които седят там,

всички казват, че съпругът ми е специален.

Заслужава да се отбележи, че когато хората са били привлечени от красотата на Луо Фу, те не са имали лоши мисли. Единственото изключение бил високопоставеният чиновник, на когото Луо Фу елегантно отказала.

В едно стихотворение от времето на династия Джоу, публикувано в „Шидзин“*, също се говори за достойнството и чистотата на момичето:

Хан Гуан

В южната част на страната има кокосови дървета,

твърде високи, за да се използват за сянка;

Има едно момиче на реката,

твърде достойно, за да преследва някой.

Река Хан е много широка,

невъзможно е да се преплува под водата;

Река Яндзъ е много дълга,

невъзможно е да се измине цялата дължина с малък сал.

Това стихотворение подсказва, че когато едно момиче наистина има чистота и достойнство, тези, които го гледат, няма да имат лоши мисли. Това е така, защото хората знаят, че лошите мисли са обречени, точно както е невъзможно да се преплува река Хан под вода или да се премине през река Яндзъ от начало до край на малък сал.

„Това е Божествено същество!“

Гуан Ю, известен военачалник по време на династията Хан, се славел със своята храброст, мъдрост и най-вече със своята преданост. Според „Роман на трите царства“ Гуан веднъж бил пленен от Цао Цао, но въпреки това Цао Цао се отнасял добре с него. От време на време Цао предлагал пиршества, но Гуан не се трогвал и отказвал всички предлагани му ценности и красиви момичета. Той приел само един великолепен кон и казал: „Щом науча къде се намира Лю Бей (водачът, когото Гуан следвал), ще отида там независимо от всичко“.

По онова време Гуан отговарял също и за защитата на две от съпругите на Лю. Виждайки, че Гуан не е съблазнен от богатството, Цао поискал Гуан да остане в една стая със съпругите на Лю през нощта. Вместо това Гуан останал на открито и чел цяла нощ, без да се умори. По-късно Цао подарил на Гуан къща. След като разделил къщата на две, Гуан помолил съпругите на Лю да останат вътре и да бъдат охранявани от възрастни войници. Междувременно той останал навън.

Гуан бил благословен от Божественото за тази преданост. След като Гуан напуснал мястото на Цао, Уан Джи, управителят на Синдзян, наредил на подчинения си Ху Бан да убие Гуан. Любопитен как изглежда Гуан, Ху го загледал. Когато видял изяществото на Гуан, докато четял, той не могъл да се въздържи да не извика: „Това е божествено същество“. Чувайки това, Гуан го заговорил и се оказало, че бащата на Ху бил приятел на Гуан. Така Ху помогнал на Гуан да присъедини към Лю.

*Лю Дунбин – едно от Осемте божества в Дао школата

* Шидзин, или „Книга на песните"- първият поетичен сборник в историята на Китай

Връзка към източника: en.minghui.org/