Българска Фа конференция за споделяне на опит Откриване и премахване на „привързаност към себе си“

Уважаеми, Учителю!

Уважаеми, приятели-практикуващи!

Преди доста време прочетох есе за споделен опит, в което се разказваше за дълго стаявана, но открита вече привързаност, наречена „привързаност към себе си“. Зачудих се, тъй като преди не бях срещала подобно нещо, но и не смятах, че би могло да се отнася и за мен.

Но има стара българска поговорка, която гласи: „на каквото съм се почудила, ми е дошло на главата“. Откритието за наличие на такава привързаност дойде и на моята глава. Прозрението, че съм в плен на „привързаност към себе си“ се получи след изследване и разнищване на необяснимите тъга, потиснатост, неудовлетвореност и угнетеност, които ме обхващаха в определени моменти.

Например: децата ми не общуват с мен по начина, по който аз искам и си представям. Това предизвикваше у мен болезнени мисли и чувства; предизвикваше у мен тъга, че са започнали да ме пренебрегват и че може би са започнали да не ме зачитат? Или, че се отдалечават от нас, тяхното семейство. А пък съм и сме направили толкова много за тях.

Или следното: Не очаквах, че неудобството от болките в тялото ми ще е толкова много и ще продължи толкова дълго време. Дето се казва: настрадах се! Но защо все още имам болки в краката и дискомфортът продължава толкова дълго време? Физическата болка ме изтощава и измъчва, мисля си, че ме прави да изглеждам смешна и неприемлива за околните, а и в семейството не съм полезна както трябва. Нещо повече, мислех си, че стриктно правя упражненията и изучавам Джуан Фалун, и че, някак си не е честно да бъде толкова силно и толкова дълго. Това ме правеше тъжна и угнетена, тъй като ми се струваше, че не го заслужавам. Преди да започна да практикувам Дафа предприех действия за избягване на бъдещи здравословни проблеми с краката, като си мислех, че ще предотвратя положението с болните крака на баща ми, което преживяхме в семейството. Въобразявах си, че съм взела мерки това да не се случи. Но Дафа „разбърка“ моите представи за „взети мерки“Или например очакването да бъда разбрана от сестра ми от едната дума или с по-малко думи, тъй като сме практикуващи и почти равностойно вървим по Пътя, но когато това не се получава, аз ставам тъжна и потисната.

Тъга и потиснатост усетих от това, че изглежда моето вродено качество е слабо, тъй като подсъзнателно съм се поддала на страха от болести и съм предизвикала състоянието на „ревматоиден артрит“. Значи, принудена съм да призная пред себе си, че вероятно и просветителното ми качество е в долните граници на скалата, което отново ме води към тъгата – значи, вече 11 години не съм разбрала и прозряла прочетеното в „Джуан Фалун“, а се имам за усърдна и прилежна в практиката. Сякаш тези 11 години са пропилени.

Все още усещам приливите на тъга, примесени с обида, когато семейството ми не приема и често пренебрегва моите предложения (според мен добре аргументирани), касаещи различни организации в дейностите на живота ни или ме прекъсват, когато говоря, или сменят темата. Значи, това, което искам да кажа излиза, че не е важно за тях и често безцеремонно игнорират идеите ми.

Напоследък причинната и безпричинната тъга, и горест занимаваха сърцето и ума ми. На повърхността започнаха да излизат потиснатост и угнетеност, оскърбление и обида, липса на признание, неудовлетворение, които си мислех, че не заслужавам. Привързаността към това да се защитавам, да доказвам правотата си и да се обяснявам, беше много силна.

Дори си мисля, че може би не винаги разбирах напълно какво е да бъда Дафа ученик и да се възприемам и държа като Дафа практикуваща.

Помолих Учителя за помощ, за знак и, разбира се, ги получих. Изглежда, че наистина се случва, когато му дойде времето, а не когато аз си мисля, че трябва да стане.

Преди време други две есета за споделен опит ми помогнаха да съотнеса моите лутания към тези на двамата практикуващи, направили своите прозрения, които са написали като споделяния в своите есета. Цитирам споделеното от практикуващите:

„Често не желаем да се откажем от някои привързаности или представи, защото не осъзнаваме колко силно те влияят на самоусъвършенстването ни. Можем истински да ги премахнем само ако наистина чувстваме, че не ни пречат. Когато погледна назад, осъзнавам, че наистина не съм знаела как да гледам навътре. Всеки път, когато се сблъсквах с трудности, изследвах себе си, за да видя дали имам манталитет на борба или сантименталност - но изглеждаше така, сякаш докато търся привързаността си, проблемът ще бъде решен. Самоусъвършенствах се повърхностно, така че чувствах, че самоусъвършенстването е уморително и предизвикателно. Гледането навътре в себе си трябва да разкрие първопричината за мисълта“.

И другата, по-важна помощ, дошла от Учителя, е, когато реших да започна да уча наизуст четвърта лекция от превода на Джуан Фалун 2018 г. Учителят казва:

„Това означава, че ще се сблъскате с всякакви изпитания, в хода на вашата практика. Но само си помислете - щеше ли да е възможен духовния напредък без тях? Вашият характер не би се развил, ако всички се разбираха с вас, ако никой не се караше с вас по егоистични причини и никога не ставате жертва на земните привързаности. Трябва истински да се калявате чрез реален житейски опит, ако искате да растете и напредвате. Някои хора не разбират защо имат толкова много предизвикателства, след като се заемат с практиката, а предизвикателствата са изненадващо обикновени.

„…Вашите предизвикателства винаги ще приемат формата на обикновени събития, като това, да бъдете провокирани, ядосвани, да се държат зле с вас или да бъдете обиждани без видима причина. Всичко това е, за да се види как ще реагирате“.

„…Те са изпитания, създадени само за вас и ние ги използваме, за да усъвършенстваме характера ви. И ние можем да ви помогнем да ги преодолеете. Всички те могат да бъдат превъзмогнати, стига да издигате съзнанието си. Би трябвало да можете да го направите, освен ако не сте решени. Така че в бъдеще не мислете, че проблемите, които преживявате с хората, са случайни. Те не са случайни, дори и да се появят изневиделица. Те имат за цел да усъвършенстват вашия характер. Вие ще успеете да се справите добре с тях, стига да се държите като практикуващ“

(„Джуан Фалун“ 2018 г., Лекция четвърта).

Най-накрая ми просветна, че не мога да постигна много от нещата, които искам, независимо колко много се опитвам. Разбрах, че те не са част от моята съдба, и то защото нямах достатъчно дъ (добродетел), за да ги осъществя. Когато отново понякога изпитвам тъга, което все още е един белег за привързаността към себе си и че „може би не заслужавам ЧАК толкова…“, ми напомня за причината и за работата, която все още имам да свърша със себе си.

Аз съм тази, която е натрупал тази карма, така че аз съм тази, която трябва да се изправи пред нея и да я премахне. Това е болезнен, понякога съкрушителен, процес, за да разпознае човек своята обида, неадекватност и завист. Трябваше да се примиря и смиря с това къде не съм успяла да се самоусъвършенствам.

Опитвам се да развия механизма за гледането навътре, като се опитвам да бъда бдителна за всяка мисъл, веднага щом се почувствам малко нещастна или разстроена, когато нещо не става по моя начин. Щом се развълнувам, се опитвам веднага да се запитам: „Защо съм разстроена?“.

Добре би било, ако успея да го превърна в осъзнат навик – да съм бдителна за всяка моя мисъл като не забравям да се възприемам за Дафа практикуваща.

Моля, приятелите да ме поправят в случай, че имам грешки в разбирането на Фа.

Благодаря, уважаеми Учителю!

Благодаря, приятели-практикуващи!