Премахване на привързаността към себе си, поканвайки хората на художествена изложба

Здравейте, уважаеми Учителю!

Здравейте, скъпи съученици!

Получих Фа през 2004 г. През годините съм се опитвал да участвам в дейности за разясняване на истината, когато е било възможно. Много скоро след като започнах да практикувам, започнах да раздавам информационни материали на хората, като им разказвах за Фалун Гонг и преследването в Китай. Миналата година обаче имаше обстановка, в която ми беше трудно да правя това. Раздавах цветни листовки с покани за художествена изложба, наречена „Истинност, Доброта, Търпение“, която се провеждаше в голям търговски център в голям град близо до Москва.

Трябва да кажа, че наистина оценявам всяка възможност да участвам в събития, които дават на хората шанс да бъдат спасени. През последните 9 години живеем на място, където има много малко хора. Малко българско село в отдалечен район, далеч от града. Всяка възможност да общувам с хората, всяка възможност да разкажа истината за Дафа, е голямо щастие за мен. В тишината на планинското селце, с 30 жители, често си спомням думите от деветата лекция на „Джуан Фалун“:

„Макар да карате велосипед из целия град, може да не попаднете на възможност да извършите добри дела. Дори да правите така всеки ден, може да не се натъкнете на такива възможности“.

Имало е невероятни случаи, когато Учителят е довеждал хора от големите руски градове в нашето уединено място. Веднъж на вратата позвъни вдовицата на известен руски поет от Санкт Петербург. Тя си търсеше къща при нас. Запознахме се, поканихме я на гости, разказахме ѝ за Дафа и репресиите. Тя ни четеше стихове и пееше песни, разказваше ни за себе си и за известните си предци. Тогава го приех като насърчение от Учителя и бях много благодарен за такъв шанс, който ме вдъхновяваше за месеци напред.

Връщайки се към събитията от двата дни на изложението край Москва, както винаги бях вдъхновен от скорошното общуване с хора. Но нещата се развиха по-различно от обикновено. Застанах на улицата на едно оживено място, където потокът от хора се движеше в посока към търговския център. На гърдите си окачих табела с информация за изложбата и ярко оцветена картина в средата, която предизвикваше интереса на минувачите.

Опитвах се да се обръщам към всички с покана, но хората бяха погълнати от собствените си проблеми. На лицата на много от тях се четеше умора, въпреки че бяха почивни дни с много приятно време. С тези, които не откъсваха очи от мен, се здрависвах и им предлагах да дойдат на изложбата с уникални картини, като добавях, че входът е безплатен. Но реакцията на повечето хора ме поразяваше и беше като копиране. Или мълчаливо игнориране. Или бръчкане на лицето, като от досаден рекламен разпространител. Доста често в очите им имаше дори агресия.

Тъй като за един час покрай мен минаха няколко хиляди души, разбира се, имаше и такива, които взеха листовката. Но бях много изненадан, че процентът на тези, които се отзоваха и приеха поканата, беше необичайно малък. Започнах да търся в себе си нещо, което би могло да промени ситуацията.

Разбрах, че ситуацията в Русия е много трудна и че хората са много напрегнати и дори ядосани един на друг. За разлика от тях аз се опитвах да се усмихвам добродушно и сякаш да извадя хората от плена на тежките им мисли. Но не издържах дълго, усетих около себе си мощно тежко поле. Тогава започнах да изпращам Праведните мисли, премахвайки намесата на старите сили, опитвайки се да изчистя пространството около себе си. За известно време това помогна и хората започнаха да приемат покани.

Вероятно мислите ми не са били достатъчно силни, за да променят ситуацията из основи. Минувачите все още ме гледаха намръщено и взеха само няколко. Започнах да размишлявам: какво беше това в мен, което пречеше на силата на Дафа да се прояви?

В един момент видях в себе си неприязън към хората. Чувствата ми бяха наранени. В крайна сметка бях пътувал 3 часа, за да ги поканя на изложбата, а те ме игнорираха, при това с недоволни физиономии. Много от тях просто махаха с ръка и подсмърчаха на отправената покана. А това ме обиждаше и унижаваше, особено когато го правеха минувачи с очевидно нисък социален статус.

Осъзнах, че в такива моменти мисля преди всичко за себе си, а не за другите. В деветата лекция на „Джуан Фалун“ се казва:

„Също така казахме, че ако всеки от нас усъвършенства вътрешната си същност, изследва собствения си шиншин, за да търси причините за лошите постъпки, така че да се справи по-добре следващия път, и ако зачита първо другите, когато предприема някакво действие, човешкото общество ще стане по-добро и моралните стандарти отново ще се повишат. Духовната цивилизация също ще се подобри, както и обществената сигурност. Може би няма да има полиция“.

Мислех повече за собствените си интереси и загуби, а не поставях интересите на другите хора на първо място. Когато видях този пропуск и промених мислите си, пред мен се откри друга картина. Почувствах колко трудно е за хората да живеят в постоянна борба за оцеляване. Повечето от минувачите носеха големи торби с храна и беше очевидно, че мислят повече за проблемите с храната, отколкото за живопис и картините. Стана ми жал за тях и в очите ми се появиха сълзи.

„Тъй като всеки от вас се усъвършенства, трябва да бъдете милостиви. Не бива да се ограничавате с това да казвате, че ако се отнасяте добре с мен, аз съм милостив към вас, а ако се отнасяте зле с мен, аз няма да бъда милостив към вас“. (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в централния регион на Съединените щати, 1999 г., Чикаго – не е преведена на български език).

Спомних си, че Учителят ни беше обяснил много неща за тежкото положение на обикновените хора. В края на краищата те са тези, които старите сили искат да отсеят накрая, така че хората да не получат възможност да влязат в новата Вселена.

Тези размисли ме отрезвиха и престанах да реагирам на негативното отношение и озлобеност на многото преминаващи хора.

Мощният ефект на художествената изложба

Това не е първият път, в който участвам в проект за провеждане на художествена изложба. В Русия, в различни години, раздавах листовки с покани в Москва и Санкт Петербург. Винаги бях поразен от силата, която картините излъчваха и въздействаха на посетителите. Огромното милосърдно поле на изложбата рядко оставяше всеки човек безразличен.

През 2018 г. се подготвих и придружавах обиколката на изложбата в България за рускоговорящи посетители. Имах невероятни срещи с хора, с които в Русия нямаше да имам възможност да разговарям и да споделя дълбоко истината за Фалун Гонг. На изложбата дойдоха няколко влиятелни руснаци, ВИП личности, с които по-късно установих приятелски отношения. По-късно, благодарение на техния кръг от контакти, успях да разкажа истината на още повече руснаци, които имаха значително влияние върху обществото в Русия. Благодарение на изложбата в България ефектът от разясняването на истината на моите сънародници се увеличи.

По време на изложбата край Москва отново се убедих в нейната ефективност и огромната сила на въздействието ѝ върху хората. Приканвайки посетителите на търговския център, намиращ се близо до входа на изложбената зала, аз гледах в очите на всеки и усещах състоянието на хората. Ако преди да влязат в залата, хората изглеждаха уморени, измъчени или заети с ежедневни проблеми, то на излизане срещах преобразени хора.

Много хора излязоха от залата и известно време сякаш не можеха да разберат къде се намират. Имаше огромна разлика между залата с изложбата и коридорите на търговския център. Бяха като два различни свята. Излизайки от изложбения свят, посетителите имаха нужда от време, за да се пренастроят. Те вдигаха очи, оглеждаха се, опитвайки се да си спомнят защо са дошли в търговския център. Голяма част от тях излизаха със замислен поглед, явно дълбоко премисляйки информацията, която бяха получили на изложбата и невероятните картини.

Аз поговорих с няколко посетители, след като бяха напуснали залата.

Подарък от Учителя

Следобед застанах в търговския център на входа на залата и поканвах посетителите да влязат. Повечето от тях не искаха да слушат и много малко бяха тези, които влязоха на изложбата. Това ме накара да бъда малко унил, но се опитах да измисля нови и оригинални начини да се обърна към минувачите, за да ги заинтересувам от изложбата. Беше жалко, че много хора пропуснаха шанса си да научат истината за Дафа, намирайки се само на няколко метра от изложбата. Към края на деня бях уморен и разочарован, че не успях да отведа много минувачи в залата. Дори ме обзе отчаяние, което споделих с моите приятели-практикуващи. Много усилия бяха положени от много съученици, а ефектът ми се стори недостатъчен.

Към края на деня една двойка на около 40 години излезе, след като разгледа изложбата, приближи се до мен и ми благодари, че съм ги поканил на изложбата. Попитах ги за впечатленията им. И така проведохме задълбочен разговор за Китай, Фалун Гонг, преследването на практикуващите и отнемането на органи.

Говорихме 30 минути, а мъжът и съпругата му не искаха да си тръгват, а слушаха и дори си записаха адресите на уебсайтовете ни, за да научат още повече. Разделихме се като приятели. Те ни благодариха сърдечно за разказа. Накрая добавиха, че никога през живота си не са срещали толкова добри хора и се радват, че в нашия свят има практикуващи Дафа. Пожелаха ни успех в усъвършенстването и широкото разпространение на информацията за Дафа!

Тази среща ме развълнува много и си помислих, че това е начинът Учителят да ме подкрепи и да покаже важността на изложбата на всички, които са дошли да я видят. Въпреки че посетителите не бяха много, повечето от тях успяха дълбоко да разберат чрез изобразителното изкуство красотата на Дафа и жестокостта на комунистическата партия, която преследва Фалун Гонг.

Така че, всички ние не пропиляхме напразно усилията и времето си. Още повече, че в този процес видях толкова ярко егоистичната привързаност към себе си, към чувствата си. И след като открих такъв пропуск, ще се опитам да се отърва от него.

Благодаря на Учителя за уникалния шанс да получа Дафа и да се усъвършенствам в съответствие с Фа на Вселената.

Благодаря ви, приятели, за споделената среда и прекрасните моменти на общуване и споделен опит, които помагат на човек да се издигне в Закона.

Гореизложеното е лично разбиране на сегашното ниво. Моля моите съученици да ме поправят в случай на грешки в разбирането на Фа.

Практикуващ Дафа от България