Здравейте, уважаеми Учителю!
Здравейте, приятели практикуващи!

Как започнах работа, следвайки Дафа принципите.

По време на пандемията от Ковид 19 Банско беше първият град, в който се наложи пълен локдаун. Работата ми, свързана с туристическия бизнес, спря. Един приятел, който се занимаваше със строително-монтажни дейности ми предложи да му помагам. Работихме цяло лято, но на няколко пъти в джингуините на учителя прочетох, че практикуващият трябва да си намери сериозна работа. Срещнах една позната учителка, която в разговора ми даде съвет пак да стана учител. Отговорих, че в момента би трябвало да е много трудно, местата са малко, а желаещите да работят са много, тъй като заплатите се повишиха. „Опитай с някоя обява, има обяви за работа в страницата на МОН“. Влязох в интернет и наистина имаше обяви, че се търси учител по физическо възпитание в Банско и в някои други градчета до нас. Реших да отида до Банско. Влязох при директорката и видях, че я познавам-синът ѝ беше мой бивш състезател по кикбокс. Тя ме посрещна, каза, че имат временна нужда от учител, заради отсъстваща по майчинство учителка. Каза, че ще ме вземе на работа, но ми напомни, че тези неща в момента се решават най-вече от общината и от кмета на града. Посъветва ме да намеря свои познати там, за да си гарантирам мястото, защото имало и други кандидатури. Замислих се за момент и веднага осъзнах, че като практикуващ не мога да търся връзки, а трябва да следвам естествения ход на нещата.
Учителят е казал: „Ето защо самоусъвършенстването изисква отново и отново човек да следва естествения ход на нещата, тъй като ще нараните другите с вашите усилия. Ако животът ви поначало не включва нещо и вие получите това, което би трябвало да принадлежи на друг човек в обществото, вие ще дължите на този човек” („Джуан Фалун“, Лекция втора – Свръхестествената способност ясновидство).

Отговорих ѝ, че нямам кого да потърся, и че „ако вие решите да ме назначите, ще ме назначите“. Тя ме погледна за момент и след няколко думи, които си разменихме, аз си тръгнах. Веднага след това отидох на кръщенето на дъщерята на един приятел. Там беше и новия кмет на града, негов много добър приятел а също и други мои приятели и роднини близки до кмета. Не потърсих съдействие от тях. След няколко дни директорката ми се обади и ми каза, че тя лично е казала аз да бъда назначен на тази работа. Започнах работа, която трябваше да е само няколко месеца. Учителката, която трябваше да замествам имаше да взема и минали отпуски, така че изкарах цялата година. По време на лятната ваканция, директорката ми се обади по телефона и ми каза, че е решила, да ме остави на постоянна работа, но по закон трябва да напусна, пак да се обяви мястото за свободно и да се проведе ново интервю. За да се избегне всичко това, тя ми предложи да изляза в болнични, за да не съм уволнен и така да си гарантирам работата. В първия момент се съгласих и затворих. Веднага се осъзнах, че трябва да излъжа и то, че съм болен. Така наистина не бих ли се разболял? Не идва ли всичко от спонтанната мисъл: „Казали сме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици“ („Джуан Фалун“, Лекция четвърта, Подобряване на шиншин). Обадих ѝ се по телефона, измънках нещо, че нямам познат лекар и че трябва да излъжа…“Как?“. Тя се ядоса малко по телефона и ми затвори.

След известно време ми се обади и ми каза че съм назначен пак и да отида да си оправя документите. Интересното беше, че като отидох при секретарката на училището, за да се подпиша за назначаване, тя ми каза „Илия, много странно, сега като обявихме, че се търси учител не се появиха никакви кандидатури, а преди бяха над десет“. Веднага си казах, че ако бях търсил връзки и бях излъгал, за да взема болнични, нямаше да имам тази работа.

Разясняване на истината

Тъй като практикувах сам, търсех отговор на много неща, които не ми бяха ясни като: как да се отнасям към проблемите с болестната карма, изпращане на праведни мисли, а и имаше даже някои фундаментални привързаности, от които не се бях отказал. Имах си приятелка, но не живеехме заедно. Когато започнах да чета джингуините на Учителя, осъзнах, че това не е правилно. Започнах да ѝ говоря, че така не е редно да се срещаме, да мислим за нещо по сериозно. В един момент тя отсече, че така я устройва и че може да стане само по този начин. Спряхме да се виждаме, но в мен все още съществуваше стремежа за човешко щастие. Даже се надявах, че Фалун Дафа ще ми донесе това щастие. Както казва Учителят: „Придържате се към привързаността към преследване. Само затова ли идвате тук? Моят фашън в друго измерение знае всичко в съзнанието ви. Тъй като понятията за двете време пространства се различават, в друго измерение формирането на вашите мисли се вижда като изключително бавен процес. Той ще знае всичко, дори преди да сте си го помислили. Следователно би трябвало да изоставите всички свои неправилни мисли“ („Джуан Фалун“, Лекция втора, Въпросът за преследване на разни неща).

Много трудно се освободих от тази привързаност и то едва, когато осъзнах, че трябва да се премахне похотта. Това е основната привързаност и тест от решаващо значение за един практикуващ. Учителят казва: „Младите практикуващи би трябвало все пак да имат семейства. И така, как трябва да се отнасяме към този въпрос? Казвал съм, че нашата школа за усъвършенстване се цели право в съзнанието на човек. Тя не ви кара действително да загубите нещо от гледна точка на материални облаги. Вместо това трябва да калявате своя шиншин сред материалните придобивки на обикновените хора. Това, което действително се подобрява, е вашият шиншин. Ако можете да се откажете от привързаността, ще сте способни да изоставите всичко; когато от вас поискат да се откажете от материалните придобивки, със сигурност ще сте способни да го направите. Ако не можете да изоставите привързаността, няма да сте способни да изоставите нищо“. („Джуан Фалун“, Лекция шеста, Демонична намеса в самоусъвършенстването). Осъзнах, че вече не съм млад и това не се отнася за мен. Похотта е това, което е трябвало да премахвам още от началото в съзнанието си. Когато си дадох сметка за това и започнах да изчиствам тази материя в съзнанието си, се успокоих и ми стана много леко.

В моето усъвършенстване много ми помогна четенето на есетата на други практикуващи. Ситуациите на всички и пътят им са различни, но основно, опитът на другите и това как се справят, много ми помогна. Особено разясняването на истината – това липсваше при мен. Обадих се на един от координаторите в София. Разказах му как се усъвършенствам самостоятелно. Той ми предложи да участвам на едно национално събиране. После и на конференцията за споделен опит. Обещах да намеря време, но не отидох. Привързаността ми към комфорт оказа влияние. Може би беше и това, че Фалун Дафа е преследван, а погледнато с човешкия манталитет, стремежите ми в този свят са били да бъда от страната на силата. По-късно се замислих, че когато се усъвършенствах в християнската мистика, когато четях за гоненията, също в началото съм си мислил как тези хора не са се отказвали от вярата си, а са умирали мъченически. Много ми помогнаха есетата на съпрактикуващите от Китай, особено разказите им от затворите и центровете за промиване на съзнанието.

Един ден практикуващият, с когото се бях свързал ми се обади да отида в Благоевград, за „Здравей Здраве!“. Преди това се бях разбрал с моя приятел, при когото продължавах да работя през лятото, че ще му помогна в този ден. На другия ден рано му казах, че имам работа и ако иска да се обади на другото момче, което му помагаше. Отидохме с колата до него, а той каза, че днес е неделя, а в неделя неговата вяра не му позволява да работи. Беше пастор в протестантската църква. Отидох да работя за моя приятел, както бях обещал. През целия ден си мислех– моята вяра по слаба ли е от тази на пастора? Реших да не чакам пак да ме поканят. Наближаваше 20- ти юли, денят в който главата на злото, Дзян, е започнал преследването, най-подходящият ден да се присъединя към тялото на Дафа практикуващите. Самото пътуване до София в този момент беше самоусъвършенстване. Всичко започна да си идва на мястото. Учителят на много места подчертава, че средата на съпрактикуващите не може да се замени. Впоследствие всяка дума и всеки съвет, който ми дадоха другите съпрактикуващи ми беше от полза. „Къде практикуваш? Трябва да практикуваш в парка! Кога ще проведем едно събитие в Добринище?“. Мислех си: как да направя тези неща, цялото село ме познава? Не бях участвал в събитие за разясняване на истината. Нямах увереност.

На следващата национална среща, след изучаването на „Джуан Фалун“, отидохме на улица Витошка. „Ако ме види някой познат?“. Бързо премахнах тези мисли, но все пак напрежението в мен остана. Започнах да раздавам брошури и да промърморвам нещо, едва ли не машинално. Две момичета се спряха, едното наведе глава към мен и ми каза: „Не разбирам какво ми говориш“. Веднага осъзнах: „аз не съм тук да отбивам някакво задължение, а да разяснявам истината и да помагам на Учителя в спасението на съзнателните същества“. Започнах да говоря отчетливо, да се стремя да обяснявам, да се отнасям със състрадание дори и към тези, които рязко ми отказваха внимание. Някои започнаха да разбират и дори някои се подписаха. Оттогава, винаги, когато има събитие се стремя да съм много концентриран. В Бургас, когато разяснявахме истината в центъра, при мен се спряха две високи, млади момчета. Започнах да им разказвам за нашата петиция. Едното посочи към надписа Фалун Дафа на жълтата тениска. Обясних му че съм практикуващ, който усъвършенства тялото и съзнанието чрез тази практика и затова участвам и върша това. Той ми каза: „Господине, мисля че сте луд“. И двамата ме гледаха в очите. Отговорих: „Как така мислите, че…?“, но те ме прекъснаха: „Не, не, не, вие сте луд“. Гледаха ме и явно очакваха да реагирам с гняв, яд или някакъв страх. Съвсем спокойно и в същия тон започнах да им обяснявам, какво означава усъвършенстването на съзнанието. После им казах, че съм учител и че на тези неща трябва да се учат и учениците. Той ме попита в кое училище: казах му че не съм от тук. „Къде трябва да се подпиша?“. Заведох го до щанда и му показах петицията, другото момче също дойде и се подписа.

В стихотворението от Хон Ин 2 се казва:
Фа коригира космоса
Милосърдието може да претопи
Небето и Земята в пролет
Праведната мисъл може да
спаси хората по света
6 април 2002 г.