Защо мъжете в древността не са имали в имената си йероглифа „天“ (небе, небеса)?

От древни времена хората са очаквали техните синове да се сдобият с успех в живота и дъщерите им също да преуспеят. Надявали са се, че когато децата пораснат, ще прославят своите семейства и домовете им ще бъдат пълни с деца и внуци.

Снимка: freepik.com

Много хора придавали голямо значение при избора на име за детето. В крайна сметка името съпровожда човека през целия му живот, така че този процес може да се счита за едно от най-важните събития в живота. На много места съществува поговорка: „При избора на име за момче да се ръководим от „Чу-ци“ (сборник с поетични произведения от III в. пр. н. е.), а за момичетата - от „Шидзин“, „Книга на песните“ (конфуцианското „Петокнижие“)“.

В старите времена изборът на име се превръщало в първостепенна задача при раждането на детето, а понякога родителите избирали „прякор“ прозвище, преди да се определи името. Те вярвали, че името влияе върху съдбата на детето, затова подхождали при избора на име много внимателно.

В миналото, в стремежа за съхранение на традиционното мислене, когато хората са се назовавали заради фиксираната фамилия и род, те просто са избирали един йероглиф като име. Но с бързото развитие на социалния и икономическия живот при избора на имена, хората се стремят да бъдат в крак с времето, което довежда до по-свободен подход и в резултат на това появата на едни и същи имена става доста често срещано явление.

Сред широко разпространените поговорки в Китай има много такива, които са свързани с имената. Днес ще ви разкажем за една от тези пословици: „у мъжете няма рай, у жените – безсмъртие“. Интересно, колко хора могат да разберат значението ѝ?

Мъжът „без рай“

В древното традиционно общество хората почитали небето и земята, бояли се от духове и богове, мечтаели за огромния и тайнствен свят и вярвали, че небето е обител на боговете, затова съществувала поговорката: „На три стъпки над главите ни съществуват божества“.

Когато древните хора се сблъсквали с непреодолими сили като наводнение, суша, чума и т.н., те често се молели за благословията на боговете, считайки ги за недосегаеми и непостижими. Всичко, което можели да направят, е било да изразят своята почит и възхищение.

Дори императорът, който обладава най-висшето звание „九五之尊“ (което символизира висшата власт), не се осмелявал да назове себе си Небе, а само скромно се именува Син на Небето. Императорът благоговеел пред Небесата, да не говорим за неговите поданици. Затова в древните времена категорично не се допускало използването на думата „Небеса“ в името, което би нарушило „небесния мандат“ и би довело до катастрофа.

Жена без „безсмъртие“

Освен това древните считали, че небесните момичета съществуват само на небето и имат благороден статус. Ако момиче получи такова име, съдбата ѝ ще бъде изпълнена с перипетии и обезпечаването ѝ ще бъде трудно. В древното строго йерархично общество даването на имена на жени, съдържащи йероглифа „仙“ (божествена), се считало за неуместно. От една страна, той често се е използвал като ласкаво обръщение към императриците и наложниците на императора и затова на обикновените хора не е било позволено да го използват свободно в своите имена.

Затова древните хора са проявявали голяма предпазливост и внимателно са обмисляли кои йероглифи да използват при съставянето на имената.

В края на краищата в рамките на тогавашните представи и системи, на императора са били нужни предаността и възхищението на народа и той се считал за неприкосновен. В противен случай това би се сметнало за голямо неуважение или за „докосване на драконовите люспи“, което можело да донесе нещастие.

Разбира се, с течение на времето, с развитието на социалната икономика и технологиите, представите на хората са се променили, особено по отношение на имената: ако по-рано те са имали определено значение, то сега са се превърнали по-скоро в символ, като се обръща внимание само на лекото и приятно звучене, което съответства на очакванията на родителите и по-възрастните.

Хората вече не се изненадват, когато попаднат на имена с йероглифите „天“ (небе, небеса) или „仙“ (безсмъртен), тъй като това е станало повсеместно и обичайно нещо в съвременния свят.

Срещате ли имена, които в миналото са били смятани за табу, но сега не предизвикват съмнения?

Връзка към източника: https://yuanming.ru/