Дафа промени мирогледа ми

Уважаеми Учителю,

Скъпи съпрактикуващи,

Срещнах Дафа преди три години. За мен пътят, който извървях през тези три години беше интересен и предизвикателен. За този период съзнанието ми се промени драстично и успях да елиминирам доста мои привързаности. В началото се лутах доста в мислите си и често си задавах въпроса „Какво означава да си истински самоусъвършенстващ се?“ Сега осъзнавам, че подкрепата на другите практикуващи в Стара Загора и възможността да съм част от тази чиста среда на практикуващи е била много важна за моята култивацията. Без тях нямаше със сигурност да съм стигнала до това ниво на разбиране на Дафа. Днес бих искала да споделя с вас как успях да се освободя от две мои силни привързаности.

Привързаността страх имаше много силна власт над мен. Страхът започна да има постоянно присъствие в живота ми, когато взех решението да отгледам сама децата си. Тогава те бяха още почти бебета – едното на година, другото на три. Когато направих сама този избор още не осъзнавах пред каква отговорност и трудност се изправям. И така изведнъж всеки ден се превърна в изпитание и постепенно страхът имаше толкова силна власт над мен, че всяко решение, което вземах ми се струваше, че е погрешно. Когато осъзнаеш, че единствено ти си отговорен за оформянето на две човешки личности и формирането на характера им и за материалното съществуването на трима ни, когато не можеш да споделиш тази отговорност с някой друг, то тогава чувството на страх как и дали ще се справиш е смазващо. А всекидневието ми поднасяше безброй ситуации, с които беше много трудно да се справя. И неизбежно този несигурен и неспокоен начин на мислене толкова здраво се формира в съзнанието ми, че дори и когато след години ежедневието ми се успокои и започна да става по-леко, аз не можех да променя начина си на мислене. Чувствах се постоянно притеснена, несигурна и очакваща нещо лошо да се случи. Когато започнах да чета „Джуан Фалун“, всеки път, когато прочитах изречението

„Страхът също е вид привързаност“ в Лекция Шеста, ме обземаше чувство на безпокойство и осъзнавах, че аз имам много силна привързаност, която няма да е лесно да успея да елиминирам.

Започнах да отделям все повече време на изучаването на Фа. Научих, че не мога да променя обстоятелствата, те са там за мен с определена причина. Научих, че мога да направя съзнателен избор за начина, по който да приема тези обстоятелства. Учителят казва в лекция четвърта „Подобряване на шиншин“ – „…Доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици.“ Постепенно започнах да успявам да прогоня чувството на страх, което бях свикнала по безброй пъти на ден да се появява в съзнанието ми при всяка по-трудна ситуация. Дори когато по-сериозен проблем застанеше на пътя ми си припомнях думите на Учителя: „Всички неблагоприятни неща, които възникват, са тестова за Дафа практикуващите, свързани с нарастването на великата им добродетел. Пред каквито и специфични трудности да се изправите, въпреки че може да изглеждат идентични с тези на обикновените хора и изглеждат повече или по-малко същите като проблемите на обикновените хора, в действителност, ако погледнете внимателно и спокойно, ако за миг хвърлите поглед назад към пътя, който сте извървели, не е ли такъв случаят? Да такъв е. Причината е, че това начинание, което предприемам, следва моя замисъл.“ – преподаване на Фа в столицата на САЩ, 22 юли 2007г. И така постепенно с нарастващото прозрение успявах стъпка по стъпка да се дистанцирам от този начин на мислене. Това за мен беше първото чудо , което дойде след като започнах да практикувам. Усетих една лекота и свобода в мислите ми, това смазващо чувство на страх, което ме съпътстваше от сутрин до вечер изчезна и аз възприемах света по съвсем различен начин.

Сега вече имам двама тийнейджъри в къщи, които ми тестват търпението ежеминутно. Както обичаме да казваме „Пубертета не прощава на никой“ и така моите тестове продължават. Тогава си припомням лекция Осма :

„ Сред сложната среда на обикновените хора и нейните междуличностни шиншин търкания вие сте способни да се издигнете нагоре и отвъд – това е най-трудното нещо. Трудно е затова, че съзнателно губите своите неотменни интереси сред обикновените хора. Сред жизненоважните за вас лични интереси – вълнувате ли се? Сред междуличностните игри на ума – вълнувате ли се? Когато вашите приятели или семейство страдат – вълнувате ли се? Как преценявате тези неща? Ето колко е трудно да си практикуващ!

Благодарение на Дафа аз преминавам тези тестове с лекота, търпение и завидно спокойствие. Виждам, че по този начин успявам и в някаква степен да балансирам и уравновесявам поведението и на децата ми. Много често се замислям, че ако не бях срещнала Дафа ежедневието ни в този период на пубертета на моите деца щеше да е наистина страшен и за трима ни.

Другото малко чудо, което аз отчитам след началото на култивацията ми е свързано с работата ми. Там най-силно се проявяваше и втората привързаност за която искам да споделя. Аз съм мениджър в една от големите банки в страната. Ежедневната ми работа е свързана със срещи и преговори със собствениците на големите компании в региона. И ежедневното ми общуване с тези хора през годините ставаше все по-трудно за мен. В началото беше учудващо да осъзная, че това са личности, успели да изградят огромен бизнес, печелят милиони, за тях работят стотици хора и по този път те постепенно са променили ценностната си система по интересен начин. Всички те, със съвсем малки изключения, имат абсолютно идентична ценностна система и за съжаление тя е тотално противоположна на моята. Те постепенно са издигнали в култ материалното, най-важни са парите и печалбите, личния интерес, а всичко човешко някъде по пътя са изгубили. И така аз трябваше ежедневно да прекарвам доста време общувайки с такъв тип хора. Преди да срещна Дафа, аз постоянно бях изпълнена с възмущение и тотална невъзможност да ги приема. А в същото време моята работа е да преговарям с тях и да намираме решения на трудни финансови ситуации, с които се сблъскват в бизнеса си. На всички обучения в банката ни учеха, че за това е много важно да намериш общ език с клиентите, да ги опознаеш като личности, да знаеш хобитата им, за да могат и те да те приемат. И аз го правех, защото това ми беше работата. Но същевременно аз ни най-малко не ги приемах. И цялото възмущение от тях, което тихо таях в себе си ме тровеше и никак не ми се отразяваше добре. Когато започнах да изучавам Дафа, аз започнах и да си задавам въпроси:

Защо така се възмущавам? Защо изпитвам недоволство? Защо в моето сърце има ненавист? Защо не мога да съм по-великодушна? И постепенно осъзнах, че са докоснати моите човешки представи, моята човешка сантименталност. Ясно осъзнавах моята много силна привързаност – да съдя хората, да ги критикувам дори и мислено, без да им го казвам, но вътрешно дори и малко да не съответстват на моите разбирания и представи, аз започвам да ги осъждам наум и да се възмущавам и изпитвам невъзможност да ги приема. А Учителят ни учи да гледаме навътре в себе си и да търсим причината в себе си, да открием привързаността, която ни блокира и която трябва да елиминираме. Изучаването на Дафа ми помогна да осъзная, че трябва просто да приемам хората около мен, те не случайно са такива. Колкото повече напредвах в култивацията, толкова повече дразнението ми към клиентите намаляваше. Бях запазила в съзнанието си думите на Учителя „ За да се усъвършенствате истински, трябва да усъвършенствате съзнанието си“ (Джуан Фалун – „Защо вашият гонг не се повишава с практиката ви“. И аз се стараех да правя точно това. Започнах да разглеждам арогантното и дразнещо поведение на клиентите като среда, чрез която да повиша своя шиншин и да преобразувам карма. Когато разговарям с тях си повтарям принципите на Дафа – „Истинност, доброта и търпение“ и се старая без значение как постъпват или говорят те, аз винаги да постъпвам и говоря водена от тези принципи. И общуването с тях стана толкова по-леко дотолкова, че често чувам коментари от колегите си как успявам да бъда толкова спокойна, как успявам да убедя клиента в определени неща. Оказа се, че безбройните обучения в банката не успяха да ми помогнат в работата ми така, както ми помогна Дафа.

Все още имам много други привързаности, от които да се освободя и много други области за подобряване на шиншин. Тези преживявания ще споделя някой друг път, но мога да кажа, че съм благодарна за всяко изпитание появило се на пътя ми и продължавам да се усъвършенствам с отворено сърце.

Благодаря ти, Учителю!

Благодаря ви, приятели практикуващи!