Специален репортаж - Нашият Учител

На 3 януари 2025 г. специален кореспондент на „Минхуей“ посещава няколко организации в северна част на щата Ню Йорк, които са създадени от практикуващи Фалун Гонг, включително „Драконови извори“ и „Шен Юн”. По време на посещението си тя се срещна и с г-н Хонгджъ Ли, основател на Фалун Гонг и артистичен директор на „Шен Юн сценични изкуства“. На 73-годишна възраст Учителят Ли е значително по-слаб от предишните години и изглежда на около 50 години, като погледът му излъчва топлина, сила и спокойствие.

I. Доброволец

Неотдавна една медия отправи някои обвинения срещу г-н Ли, и по начин, очевидно съобразен с чувствителността на китайците, наблегна на твърдението, че „Шен Юн” и той са „използвали“ „религиозния плам“ на своите последователи и евтината работна ръка, „за да спечелят 266 милиона долара“. Когато го попитаха за това, Учителят Ли отговори, че не е бил наясно с финансовите детайли за „Шен Юн” преди медиите да ги съобщят и че всъщност се е притеснявал дали компанията за сценични изкуства ще може да покрие разходите си.

Практикуващите Фалун Гонг, които трябваше да напуснат родината си и познатото си обкръжение, за да избягат от Китай и да се установят в САЩ, се оказваха без съществуваща мрежа/система за подкрепа в Америка. Докато други организации с нестопанска цел и религиозни групи могат да получават държавно финансиране или корпоративни дарения, Фалун Гонг не е получавал постоянна подкрепа от такъв характер, особено след като през последните две-три десетилетия много хора на Запад имат бизнес интереси в Китай. Китайската комунистическа партия използва различни задкулисни методи, за да пречи на западните държави да повдигат въпроси за правата на човека, свързани с Фалун Гонг. В резултат на това дори в Съединените щати, други групи често получават държавно финансиране, докато проектите, ръководени от практикуващи Фалун Гонг, трябва да разчитат единствено на собствените си ресурси, за да се издържат.

Успехът на „Шен Юн сценични изкуства“ е световно признат, но борбата и реалността зад този успех остават до голяма степен неизвестни, дори за много практикуващи Фалун Гонг в Северна Америка. Заради доверието повечето не са имали нужда да знаят подробности. Дългогодишните практикуващи са наясно, че Учителят Ли е дошъл, за да предаде учението, но е поел и отговорността да бъде артистичен директор на „Шен Юн”. Предизвикателствата, свързани само с тези две дейности, са огромни. В резултат на това някои практикуващи ветерани са поели отговорността за административните и финансовите въпроси на компанията, справяйки се с предизвикателствата самостоятелно и като разглеждат тези задължения като неразделна част от своето духовно развитие.

По време на срещата на 3 януари Учителят Ли се усмихна и отбеляза, че не се занимава с административни въпроси, а практикуващите, които отговарят за администрацията и финансите, не му говорят за тези неща. Счетоводител на „Шен Юн сценични изкуства“ потвърди: „Имаме финансови правила и процедури, които следваме“, като добави, че всички работят усилено, за да изпълняват задълженията си. Те вярват, че в края на краищата Учителят е тук, за да обучава и напътства практикуващите в тяхната духовна практика, а не за да действа като техен началник.

Когато става дума за въпроси, свързани със самоусъвършенстването на практикуващите, участващи в различни проекти, от наблюденията на практикуващите става ясно, че Учителят ги посочва само когато смята, че това ще бъде от полза за духовното усъвършенстване на практикуващите, а когато му задават въпроси, той отговаря с доброта и великодушие. Учителят е дълбоко загрижен за практикуващите във всички проекти, както в страната, така и в чужбина, и се грижи за техния духовен път.

Той не само не приема никакви пари от нито една от тези организации или проекти, но и е напълно доволен, че остава в неведение за начина, по който те работят. Той обяснява: „Това включва Minghui.org, The Epoch Times, NTD Television и Ganjing World. Техните операции, персонал и финанси не са нещо, в което се намесвам, така че всъщност не знам как работят. Трябва да ги оставя да вървят по собствения си път; това е част от тяхното духовно пътуване. Ако продължавам да се намесвам, това е все едно да разрушавам мостовете и пътищата по техния път. Така че не управлявам нито едно от тези неща - съсредоточавам се единствено върху духовната практика на практикуващите“.

Що се отнася до отдаването на време за дийности като „Шен Юн”, Учителят обясни, че освен че напътства практикуващите в духовното им усъвършенстване, той също така проектира костюми и им помага да подобрят уменията си като доброволец. „Но никой не ми дава нито цент, не съм платен“, каза той.

Репортерът разговаря и с няколко други участници от различни компании. Финансовият директор на „Шен Юн Криейшънс“ (Shen Yun Creations), видео платформа за изкуство, и главният мениджър на „Шен Юн Дансър“ (Shen Yun Dancer), компания за дрехи, и двамата са потвърдили, че сами се справят с операциите и финансите. „Учителят Ли не контролира нищо от това и ние не му докладваме за тези въпроси“, казаха те.

Произведените неотдавна синьо-жълти двустранни якета с надпис „Фалун Дафа“ са създадени от Учителя Ли като доброволен принос. Те са обмислени с оглед на медитацията, както и на събитията на открито, като се има предвид, че са топли, водоустойчиви и с ципове отгоре надолу и отдолу нагоре. Качеството на тези дрехи е впечатляващо, като се има предвид тяхната цена. На въпроса защо цените са определени толкова ниски, главният мениджър на „Шен Юн Дансър“ обясни: „Тези две якета се продават изключително на практикуващи и Учителят Ли очаква, че ще запазим цените възможно най-ниски“. В отговор Учителят се усмихна и добави: „Аз го казах. Ако е възможно, бих предпочел да дам тези неща на практикуващите безплатно“.

Идеята „ даване на практикуващите безплатно“ е позната. Що се отнася до ценообразуването и разпространението на Дафа книгите, Учителят многократно е изразявал същото мнение. А за учениците в школите „Фей Тиен“ обучението, настаняването, храната, книгите, някои дрехи и пътните разходи наистина са осигурени безплатно. Стипендията, предоставяна на всеки ученик от училищата, се равнява на около 50 000 долара годишно, а родителите трябва да плащат само за всякакви допълнителни уроци извън училище.

II. Опростен начин на живот и твърда воля

Какъв човек виждате в Учителя Ли?

В „Драконови извори“ се срещнахме с практикуващ, който е работил заедно с Учителя в продължение на двадесет години. Когато го попитахме какъв човек е Учителят в ежедневието си, след няколко мига на дълбок размисъл практикуващият бавно отговори: „Той има изключителна сила на волята, води прост живот и има ясни цели“.

Практикуващият сподели, че независимо дали е в „Драконови извори“ или пътува, сутрин Учителят сам си пере дрехите, пропуска закуската или просто пие малко вода и кафе. На обяд хапва лека храна в кафенето на „Драконови извори“, а за вечеря обикновено яде купичка супа от нудъли или студен ориз с гореща вода и мариновани зеленчуци.

Друг практикуващ сподели нещо интересно от една закуска, когато сварила купа яйца и ги поднесли на Учителя, надявайки се, че той ще избере най-голямото и най-хубавото. Вместо това Учителят избрал онова, чиято черупка била най-пукната, като казал: „Ще взема само това“.

Друг практикуващ си спомня за един случай, когато Учителят ги завел на блок маса(бюфет). Той нямал търпение да си вземе храната и да седне бързо като другите, но когато погледнал към Учителя, видял, че той стои тихо встрани и чака всички останали да се обслужват, преди да се приближи до храната. „Спрях, чувствайки, че като негов ученик не бива да вземам храна преди учителя си. Но Учителят мило кимна, давайки ми знак, че трябва да продължа“.

Когато разказа, че Учителят има „ясни цели и необикновена сила на волята“, практикуващият, който е работил заедно с него в продължение на двадесет години, сподели: „След като Учителят си постави цел, той просто продължава напред. Независимо от препятствията, той не спира. Той не мисли за пари, а просто прави това, което трябва да се направи“. Практикуващият продължи: „Виждайки го да работи по този начин всеки ден, може да си помислим, че това не е нещо необичайно. Но когато погледнем назад, осъзнаваме колко необикновено е това. Без значение какви предизвикателства са възниквали, Учителят е постигал това, което е трябвало да бъде направено. За разлика от нас, които често се отказваме, когато се появят предизвикателства по пътя ни“.

Практикуващият продължи: „Има толкова много неща, които ние смятахме, че не могат да бъдат направени, но Учителят не позволи това да Го спре. Той продължаваше да върви напред и в крайна сметка всичко се получи. Така че за мен всичко се дължи на неговата силна воля и съсредоточеност“.

„Според мен за него „трудност“ не съществува. Ние може да виждаме нещо като трудно или много предизвикателно и да мислим, че това е нещо лошо. Но за Учителя - препятствията не го спират“.

Тези, които са работили на строителната площадка на „Драконови извори“, знаят, че Учителят работи постоянно. Независимо дали става въпрос за най-трудните участъци или за най-тежката работа, Учителят е там. Когато вдига дървен материал, той винаги избира по-тежкия край. Редовно почиства отломките, като често ги разчиства, преди другите да стигнат до тях. Когато никой не иска да почисти кална яма с вода, Учителят мълчаливо влиза и се заема с нея. Когато на пътя има малки камъни, той ги събира и ги хвърля настрани, за да предотврати повреждането на настилката от колелата. Пирони на строителната площадка или на пътя? Учителят ги събира, сортира ги и ги отнася в склада. Той направлява/насочва визуалните изкуства на „Шен Юн”, проектира костюми и реквизит, преподава вокална техника, следи за създаването на нови произведения и осигурява най-високите художествени стандарти. Сред натоварения си график и по време на пътувания, когато намери свободна минута, той изважда обикновена хартиена папка, в която пише текстове и композира музика.

Той е заявил ясно, че като човек, който води всички в духовната им практика, трябва сам да дава пример. Тъй като в историята е имало много уроци за опасностите, които крият парите, той никога не взема пари за себе си. Вместо това той дава пример и учи всички на важността на пестеливостта. Например, когато става въпрос за закупуване на необходимото оборудване за репетиции и представления, като осветление и сценични материали, Учителят винаги напомня на практикуващите: „Търсете разпродажби и намаления“.

По време на интервюто той обясни още: „Тъй като има толкова много работа, често отсядам в общежитията в „Драконови извори“. Искам да осигуря най-доброто училище и среда в света за децата тук“ - имайки предвид младите артисти в „Шен Юн“ и учениците от школите „Фей Тиен“. „Казах на родителите им: „Искам да ви върна децата ви като най-добрите възможни деца. Това е моята основна цел“.

III. Грижа за всички

Когато „Драконови извори“ бяха създадени през 2000 г., в тях нямаше нищо друго освен една гора, едно езеро, което не беше нито привлекателно, нито чисто, и една скромна къща. Къщата беше проста постройка с три спални и нямаше паркинг. В дъждовни или снежни дни пътеките ставаха кални и трудни за преминаване. Практикуващите, които работеха като доброволци в „Драконови извори“, го правеха както с времето си, така и със средствата си, водени от дълбокото разбиране за ценността на Истината, Състраданието и Търпението. Те се бяха посветили на това да застанат до Учителя, който, въпреки че предлагаше учения в полза на цялото човечество, беше преследван от Китайската комунистическа партия.

ККП разпространява слухове, в които се твърди, че Учителят притежава множество луксозни имоти, луксозни автомобили и яхти. По-късно обаче става ясно, че той не е имал такива притежания. Той не е вземал никаква заплата от нито една от управляваните от практикуващите компании и е давал на „Драконови извори“ всички дарения, които е получавал от практикуващите. Той каза: „Не искам пари. За какво са ми нужни пари? Смятам, че където и да отида, някой ще ме нахрани. За какво ми трябват пари? Знам, че никога няма да остана гладен“.

По време на неотдавнашното ни интервю Учителят продължаваше да се усмихва мило, спокойно и непринудено, което накара мен, интервюиращия, да си припомня неговите учения: „Без недоволство или омраза, той приема трудностите като радост“.

През изминалите 19 години школите „Фей Тиен“ и „Шен Юн” се превърнаха в жизнени/динамични институции с учебни зали, танцови студия, кафене, театри, офиси, библиотека, концертна зала и различни места за отдих - всичко това изградено тухла по тухла от практикуващи, ръководени от Учителя. За много Фалун Гонг практикуващи това пътуване е нещо повече от път на преодоляване на трудности и премахване на карма - то е свързано с изпълнението на обети, дадени с живота им преди да се появят на този свят.

Как е създадена първата трупа на „Шен Юн сценични изкуства“?

„В началото събрахме група практикуващи и привлякохме няколко младежи, които бяха с различен ръст и не знаеха много за танците. Малко по малко, стъпка по стъпка, нещата започнаха да се развиват. Но по онова време нямахме почти никакви пари. Всичко, което трябваше да се направи бе, участниците да си платят сами. Всички учители купуваха каквото е необходимо със собствени средства. Аз не се различавах - плащах от собствения си джоб за всичко, за което се сещах. Всеки допринасяше с каквото можеше“, спомня си Учителят. „Едва когато имахме представления, започнахме да получаваме някакви приходи. Така се справяхме, малко по малко“, продължи той.

Аз, интервюиращият, си спомням времето, когато имаше само едно танцово студио и Учителят беше там, за да помага на учениците, когато тренираха салта. Практикуващите, които отдавна са в „Драконови извори“, си спомнят когато тези ученици за първи път са научили танца „манджу“. Тъй като никога преди това не бяха виждали манджурски обувки с платформа, Учителят лично обу и нагласи обувките на всеки от тях.

Като видях сърдечните подаръци, които учениците са направили и поднесли на Учителя с течение на времето и които са изложени в „Драконови извори“, не можех да не си помисля за онези, които след като са напуснали, са се присъединили към китайската комунистическа партия, за да клеветят Фалун Гонг и Шен Юн. В отговор на размислите ми по този въпрос Учителят обясни, че тези млади хора не са дошли в „Шен Юн“ сами - довели са ги родителите им - и че в такива случаи обикновено не се получава много добре. За разлика от тях младите хора, които са казали: „Искам да практикувам Дафа“ и „Искам да помагам на Учителя във Фа-коригирането“, са преуспявали.

Читателите, които са запознати с историята на Китай през последния век, вероятно знаят, че в Китай родителите често налагат на децата си собствената си воля и неосъществените им мечти. Тази печална черта се дължи на дългогодишното влияние на партията, която подценява семейния живот и пренебрегва индивидуалния избор. Песента „Баща и майка не са толкова скъпи, колкото председателят Мао“ е написана през 1966 г. и става широко известна в Китай. Въпреки че по-късно е забранена поради предполагаемите връзки на композитора с антипартийната фракция на Лин Биао, фразите „Баща и майка са скъпи, но още по-скъп е председателят Мао“ и „Баща и майка не могат да се сравняват с комунистическата партия“ дълбоко насаждат у хората идеята за замяна на семейната обич с лоялност към партията и поколения китайци растат, свиквайки да налагат партийните идеали на себе си и на децата си.

С разпространението на комунистическата идеология в световен мащаб все повече хора възприемат този подход на налагане на външна воля и не успяват да изградят нормални отношения между родители и деца. Някои практикуващи не са били предпазени срещу това, повлияни от дълбоко вкоренени партийни черти, както и от проблеми с духовното си състояние.

Повече от десетилетие Учителят полага усилия, за да предостави на учениците в „Драконови извори“ добро преживяване – като се грижи да им осигури дрехи и храна (като надвишава това, което е можел да даде на собствената си дъщеря на възрастта на тези ученици), до това да им приготвя пакети със закуски и да ги раздава вечер. Когато обсъждахме това, Учителят се усмихна и обясни: „Тъй като децата са малки, трябва да се отнасям с тях така, както биха се отнасяли родителите им“.

Практикуващите в „Драконови извори“ казват, че има толкова много истории за нещата, които Учителят е направил в ежедневието - истории, които всеки има; истории, които никога не биха могли да бъдат разказани всичките.

За разлика от малкото семейство, голямата общност има разходи и отговорности, които съответно се умножават. Разходите в „Драконови извори“ са значителни - ежемесечни сметки за отопление и електричество, климатизация и ежедневни разходи за храна на толкова много хора. А училищата осигуряват пълни стипендии за учениците. Това са огромни финансови тежести.

Очевидно е, че Учителят се грижи не само за учениците, но и за тези, които са завършили. В края на краищата намирането на работа е много по-трудно за завършилите изкуства, отколкото за тези с дипломи в техническите области, например. Изкарването на прехраната и изграждането на кариера не е лесно. Студентите, които остават във „Фей Тиен“, за да се присъединят към преподавателския състав или да продължат кариерата си като професионални изпълнители на „Шен Юн”, получават заплати, за да се издържат. Всичко това изисква значителни финансови средства.

Ясно е, че като артистичен директор на „Шен Юн”, Учителят цени таланта и, което е по-важно, като Фалун Дафа учител, се надява учениците му да се справят добре по духовния си път и да постигнат целта си.

IV. Преподаване на Фа

Днес всички практикуващи Фалун Гонг разбират, че ученията, които Учителят ни е предал, са дълбоките принципи на Вселената - Истинност, Доброта и Търпение. И така, в управлявания от комунистите Китай - общество, което активно се противопоставя на духовността и религията, и което упражнява строг контрол върху всеки аспект от мислите, действията и икономическия живот на човека, независимо от възрастта или пола - как Фалун Дафа успя да достигне до обществеността? И особено като се има предвид тоталитарният характер на тамошното общество?

От 80-те до края на 90-те години на миналия век Китай преживява „бум на чигонг“, като десетки милиони хора се увличат по тази практика. Забележимите ползи за здравето от чигонг, особено по отношение на лечението на болести и физическо здраве, предизвикват широк интерес. Това довежда до все по-голямо съсредоточаване върху изучаването на човешкото тяло и до ново изследване на връзката между материалния свят и ума. С течение на времето това създава пространство за изследвания и експерименти в тези области. Въпреки този нарастващ интерес обаче, много хора, които се опитват да разберат по-дълбоките тайни на човешкото тяло, живота и Вселената, се оказват разочаровани, неспособни да намерят по-добри отговори, които да ги удовлетворят както интелектуално, така и духовно.

През 1992 г. Учителят Ли започва да споделя учението Фалун Дафа с обществеността, подтикнат от случайна възможност. Той си спомня: „Отначало в Чанчун хората говореха за чигонг и аз ги слушах. След това аз казвах няколко думи. Когато говорех, те бяха изумени и отбелязваха: „Леле! Много е нтересно това, което казвате - моля, разкажете ни повече!“. Тъй като знаех малко за тези неща, не беше трудно да споделя повече. След това те казаха: „Леле! Бихте ли провели лекция за нас?“.

Той продължи: „Всички те бяха опитни чигонг практикуващи. Без колебание те предложиха: „Ще ви осигурим място за провеждане на лекции! Те се погрижиха за подробностите и ме подканиха: „Учителю Ли, моля ви, изнесете ни по-скоро лекция!“. Някои от тях бяха наистина нетърпеливи и настояваха да им преподавам. И така, в крайна сметка изнесох лекция в Средно училище № 5 в Чанчун“.

За разлика от традиционните будистки практики, любителите на чигонг са свикнали с лекции, на които Чигонг майсторът демонстрира лечебните ефекти на чигонг по време на своята беседа. Те предположили, че майстор Ли ще преподава по същия начин, докато всъщност той е дошъл да предаде учението на Дафа. Учителят си спомня: „Предполагаше се, че това ще бъде лекция, но те доведоха пациенти, тъй като това се случваше при другите чигонг лекции. Когато започнах, там имаше много пациенти, които стенеха от болка. Какво можех да направя? Как можех да изнеса лекция, докато те стенеха? Някои от тях дори бяха на интравенозно лечение. Затова се приближих и им помогнах. Само за няколко секунди всички се изправиха. Тогава им казах от сцената (това беше сцена на няколко нива) „Слушайте! Сега вървете! И всички започнаха да ходят. Някои от тях бяха приковани на легло или парализирани до този момент не можеха дори да стоят прави. След това казах: „А сега тичайте! И те започнаха да тичат. След това казах: „Добре, а сега да започнем лекцията“. От този момент те веднага разбраха, а някои отбелязаха: „О-о, дори великите чигонг майстори не са били толкова силни! И точно тогава започнах да преподавам. След това те ми задаваха въпроси и аз им отговарях. От този момент нататък не беше възможно да спра“.

Не е ли безценно нещо, ако някой парализиран или тежко болен бъде излекуван? Тези, които са запознати с историята на Миларепа, донякъде разбират това. Учителят Ли за миг възстановил здравето и подвижността на страдащите, но когато размишлявал върху това, говорел с тихо спокойствие.

В света на духовните и религиозните традиции е широко разпространено мнението, че човешките същества са божествени по своята същност. Ето защо, когато Учителят говорил за по-висши истини, това е събуждало нещо дълбоко в сърцата на много хора - нещо, отдавна заспало. След като преподавал своите учения, той казвал: „Споделих това, което трябва да знаете, сега започнете практиката си“. И така, някои любители на чигонг започнали да практикуват Фалун Гонг. От този момент нататък Учителят бил признат от обществеността като „чигонг майстор“ или „майстор Ли“ - така се наричали учителите по чигонг.

Макар този учител - учител на великия Закон на Истинност, Доброта и Търпение – да се нарича чигонг майстор, единствената му грижа била да носи полза на съзнателните същества; той не се интересувал от статут или титли. Както е казал отдавна: „Можете да ме наричате учител, майстор, господин Ли - както пожелаете“.

Много от събитията, които последвали, вероятно вече са известни, като има многобройни статии за размисъл на уебсайта „Минхуей“, разпределени в раздели като „Спомен за милостта на Учителя“. Заинтересованите читатели могат да прегледат тези по-стари материали за повече подробности.

Пестеливостта е втора природа за Учителя, но когато става въпрос за неща, които трябва да се свършат, той не позволява парите да се превърнат във фактор.

Между 1992 г. и края на 1994 г., когато Учителят провежда присъствени курсове в Китай, всеки семинар продължава средно девет дни и струва на участниците 50 юана (с 50% отстъпка за дългосрочно практикуващи), или равностойността на около 8 щатски долара. Тези такси трябвало да покрият пътуването с влак, храната и отпечатването на материалите за него и служителите му. В сравнение с обичайните такси за чигонг класове по онова време тази цена е изключително ниска и дори предизвиква недоволство сред други чигонг майстори, които смятали, че тя подбива пазара. Въпреки това Учителят поддържал ниската цена заради учениците си, като се опитва всячески да им спести пари.

Затова, за да намали разходите си, Учителят вземал билети за седящи места при дълги пътувания с влак, а не плащал за спални вагони, освен в редки случаи. Обаче, Учителят отбелязаше, че дори когато влаковете са пълни и той си е купил седящ билет, седалката до него се оказвала празна, което му позволявало да легне и да си почине. Храната му се състояла предимно от разтворими нудъли, като от време на време се случвало да хапне купичка супа с нудъли от уличен търговец. Нощувките винаги били в най-обикновени, евтини хотели. Често носели със себе си разтворими нудъли, както и печатни материали за практиката в обикновени чанти. В продължение на две години Учителят провежда 54 серии семинари. Служителите толкова се уморили от яденето на разтворими нудъли, че вече почти не можели да ги поемат, казваше той. И все пак тези, които посещавали семинарите, изразявали неописуема благодарност за това, което им е било предадено.

Макар че разходите за тези две години преподаване били значителни, Учителят се съсредоточил върху по-голямата картина - да свърши работата си.

След това, когато дошло време да се започне с издаването на книги за Дафа, въпросът за финансирането на процеса отново станал актуален. Практикуващ от Пекин, който бил спечелил малко пари от бизнеса си, дал на Учителя назаем няколко хиляди юана. Когато книжарниците започнали да разпространяват китайския Фалун Гонг, практикуващият се запитал дали Учителят ще може да върне заема. Но Учителят бързо уредил приходите от продажбата на книгите да бъдат използвани за изплащането му. По-късно, след като били преодолени много предизвикателства, била публикувана „Джуан Фалун“.

По време на интервюто Учителят сподели, че един от практикуващите, които са му помагали за присъствените семинари бил бизнесмен и държавен служител. Понякога, когато Учителят не разполагал със средства за пътни разходи, този практикуващ поемал разходите. Веднъж той казал на Учителя: „Учителю, погледнете се. Виждате, че други чигонг майстори прибират десетки или дори стотици хиляди юани, а вие сте тук, без да имате пари дори за хотелска стая“. По онова време десетки хиляди юана били значителна сума. Благодарение на подкрепата на този практикуващ, Учителят успява да продължи работата си през тези години. Когато си спомни това, Учителят се засмя от сърце и каза: „ Това, което трябва да се направи, трябва да бъде постигнато, независимо колко е трудно – и може да бъде“.

Да се върнем към историята на преподаването на практиката в Китай: въпреки многото предизвикателства, влиянието на Фалун Гонг продължавало да расте и някои започнали да организират заговори срещу Учителя. При тайно разследване обаче, те открили, че Учителят няма богатство и не се занимавал с жени - така че как биха могли да го нападат? По това време Учителят вече е придобил значително влияние в цял Китай и хаосът на Културната революция е утихнал. Дори комунистическата партия, известна с кампаниите си срещу отделни личности, се нуждаела от претекст, за да предприеме действия.

Учителят си спомня: „През 1996 г. не знам кой издал заповедта, но една директорка от Министерството на търговията ме покани на вечеря. По онова време често ме канеха на вечеря хора, които се надяваха на изцеление. След като седнахме, чиновничката беше пряма с мен и каза: „Учителю Ли, Вашето влияние в Китай е станало твърде голямо. Трябва да напуснете страната“. Тя го каза ясно като бял ден. Когато чух това, разбрах - беше очевидно, че този човек Дзян е бесен, особено, че хора практикуваха Фалун Гонг дори от двете страни на авеню Чан'ан. Затова отговорих: „Добре, ще отида в чужбина“.

В Китай всяка религиозна група се сблъсква със същото предизвикателство: ако не създаде партиен клон или не признае, че „интересите на партията са над всичко“, партията ще я наблюдава отблизо и ще чака възможност да я потисне - понякога до невъзможност да съществува. Макар че Фалун Гонг, със своите принципи Истинност, Доброта и Търпение, помага за възстановяването на здравето и подобряването на моралните стандарти на милиони китайци, спестявайки на правителството значителни медицински разходи, Учителят Ли все пак е принуден да напусне Китай.

През 1997 г. Учителят получава американска виза за човек с изключителни способности и се премества в САЩ. През 1998 г., след като отсъства за известно време, за да се справи с някои въпроси в Китай, когато се завръща в САЩ, той и семейството му разполагат с малко пари и няма къде да отседнат. В началото искали да отидат в Сан Франциско, но един практикуващ Фалун Гонг там казал, че няма да могат да намерят жилище, затова ги поканили в Атланта, където отседнали в тесен апартамент, който споделяли с друг практикуващ. Когато животът им там станал неприемлив, те се насочили към Ню Йорк. В крайна сметка Учителят се настанил в малък едностаен апартамент, нает от практикуващ в Горен Манхатън. По-късно, след началото на преследването през 1999 г., тази сграда е лъжливо определена от Китайската комунистическа партия като „сградата на Ли Хонгджъ“.

Като се замислим за духовните и религиозните традиции както на Изток, така и на Запад, обикновено се очаква човек да направи дарение на своята църква, храм или общност. Но Учителят никога не е искал от нас нищо материално - само да имаме сърце да практикуваме. В същото време толкова много от нас са се сдобили с по-добро здраве благодарение на Дафа - един безценен дар.

Учителят би могъл да живее много по-удобно и да се радва на по-високо качество на живот. Но стремежите му винаги са били далеч отвъд всичко това. Защо е преподал Дафа? Защо неуморно напътства практикуващите в тяхната духовна практика? Защо е станал артистичен директор на „Шен Юн“? Защо отделя доброволно време и усилия за проекти, ръководени от практикуващи? Всички истински практикуващи разбират отговорите на тези въпроси.

Дори много хора днес, които не се занимават с духовни или религиозни практики, признават, че Фалун Дафа е коренно различна от другите чигонг практики. Тя не се практикува с цел лечение, богатство или за да се представи духовно. Вместо това Фалун Дафа е истински будистки път на самоусъвършенстване, който преподава принципите на Истинност, Доброта и Търпение и насочва практикуващите обратно към истинските им домове.

Повече от четвърт век Фалун Гонг е подложен на преследване, но принципите Истинност, Доброта и Търпение остават непоклатими, сияят в сърцата на практикуващите и укрепват праведните мисли на вярващите. Устойчивостта на практикуващите Фалун Гонг се корени в непоколебимата им вяра в тези учения, в дълбоката им духовна основа и в напътствията и примера, давани от Учителя Ли Хонгджъ.

Връзка към източника: en.minghui.org/