Бивш криминален авторитет започва да практикува Фалун Дафа

Преди да започна да практикувам Фалун Дафа през 2000 г., аз бях криминален авторитет в престъпния свят. Участвах в сбивания, заплашвах с разправа и оказвах натиск на търговците от местните пазари. Правих всичко за лична изгода, затова имах много врагове. В края на краищата ме „подредиха“ и попаднах в затвора за 18 години. По време на периода на обжалване аз се намирах в ареста. Не се подчинявах на правилата, често ругаех и пребивах други затворници. Охранителите не можеха да направят нищо и аз станах „голям авторитет“ в ареста.

Аз започнах да практикувам Фалун Дафа

На 20 юли 1999 г. , в Китай се случи нещо, което потресе целия свят: комунистическата партия на Китай започна да преследва практикуващите Фалун Дафа. Всички средства за масова информация на Китай излъчваха лъжи за Фалун Дафа и арестът в затворите не беше изключение. На всички затворници им заповядваха да критикуват Фалун Дафа. Незнайно защо всеки път, когато идваше моят ред да говоря, чувствах главозамайване, натиск в гърдите, беше ми трудно да дишам и не можех да говоря. Когато започнах да практикувам Фалун Дафа, разбрах, че Учителят още тогава се е грижел за мен.

Веднъж в нашата килия настаниха практикуващ Фалун Дафа, който беше над 50 годишен и аз реших да го разпитам за Дафа. Той се усмихна: „Вие няма да можете да го практикувате“. „Защо?“ – попитах аз. Той само се усмихна. Вероятно изглеждах страшно с окови на краката и с дълга брада.

След няколко дни доведоха друг практикуващ. Отговорникът на килията го обискира и намери руло тоалетна хартия, на което беше написано нещо. Когато попитах той ми каза, че това са стихотворения от сборника „Хон Ин“, написани от Учителя. Бяха арестували мъжа, защото практикува Фалун Дафа. Попитах го какво престъпление е извършил, той отговори: „Правителството ни разбира неправилно“.

Обърнах внимание, че практикуващият всеки ден мие пода и попитах старшия по килия, защо само той върши това. „На него му харесва такава работа“ – отговори той. Аз го наругах. Той се изплаши и веднага каза: „Добре, ще поръчаме това на някой друг“.

21 март 2000 г., доведоха в килията още един практикуващ и той ме запозна с Дафа.

Когато го доведоха в килията ни, той не беше ял от три дни, но въпреки това той се усмихваше. Старшият на килията заповяда на затворниците да излеят на главата му 50 ведра със студена вода. Това беше негласно правило в центъра за задържане и не освобождаваха никого от новопостъпилите от тази процедура.

Към този момент вече бях изградил положително мнение за Фалун Дафа. Когато видях, че затворниците се готвят да измъчват практикуващия им казах: „На никого няма да позволя да го залива“. Те се побояха да ми противоречат.

Поразговорих се с този практикуващ и той ми разказа колко прекрасен е Дафа. Бях трогнат от неговата искреност. Той ми показа комплекса от пет упражнения. След изпълнението им се почувствах много добре.

„Трябва да прочетете Книгата“

Преди да го освободят практикуващият ми каза: „Трябва да прочетеш книгата на Дафа“.

На втория ден след освобождаването му, надзирателят ми каза, че практикуващият е дошъл да ме види, но са го изгонили. Аз разбрах, че той беше донесъл Книгата за мен. Стана ми тъжно.

И тогава се случи чудо. Няколко дни по-късно, когато бях в стаята за свиждания със семейството си, влезе един мъж. Интуицията ми подсказа, че той ми е донесъл Книгата.

Погледнахме се един друг, Той каза името на освободения практикуващ и попита дали го познавам. Отговорих: „Да. Може да ми дадете това“. Той извади Книгата и ми я подаде. Най-накрая получих книгата на Дафа! Обаче, не я прочетох до края и отложих. Повече от месец не взех книгата в ръце. По-късно разбрах, че когато четеш Книгата за първи път, каквото и да се случи, не трябва да спираш. Ако отложите, после ще ви е трудно да я вземете в ръце.

Веднъж в килията при мен настаниха още един практикуващ Дафа. Аз донесох Книгата и му я показах. Той беше зашеметен: „Откъде я имате?“. Казах му, че може да я чете. Той изучаваше, без да се откъсва. Помислих си, че трябва да има нещо, че нещо съм пропуснал когато тя беше у мен. „Ти четеш Книгата вече много дни – казах аз – Може би, сега е мой ред?“. Той протегна книгата: „Чети. Аз ще чета, когато ти приключиш“.

Този път, започвайки да чета Книгата, аз също не можах да се откъсна от нея. Всяко изречение на Учителя дълбоко ме трогваше. Чувствах великото милосърдие на Учителя и ми се струваше, че накрая намерих пътя за дома.

Когато се сещам за онези времена, очите ми се пълнят със сълзи. Заради това - да ме спаси, Учителят е устроил всичко и е изтърпял толкова заради мен!

„Ако можеше такива хора като теб да практикуват Фалун Гонг, то отдавна щеше да е установен обществен ред“.

Виждайки, че аз всеки ден чета, охранителят който наблюдаваше нашата килия попита какво чета. Казах му, че това е основната книга на Фалун Дафа. Той каза с презрение: „Ако хора като теб можеха да практикуват Фалун Гонг, то отдавна щеше да е установен обществен ред“. Не му обърнах внимание и продължих всеки ден да чета Книгата и да изпълнявам упражненията.

Веднъж, три месеца след като започнах да практикувам Фалун Дафа, в тоалетната от мен излезе много черна кръв, а в корема ми стана празно и много приятно. Когато разказах това на практикуващ, той ми отговори: „Учителят прочиства тялото ти и това е много добре!“.

Това наистина беше така! Аз бях много развълнуван и си казах, че съм длъжен да се усъвършенствам искрено и до самия край!

Започнах да постъпвам в съответствие на изискванията на Дафа и повече не заставях други затворници да ми служат.

Веднъж директорът на центъра за задържане и група надзиратели дойдоха да огледат килията. Те видяха, че аз стоя на пода, а до мен има купчина червени чушки. Попитаха ме: „Какво правиш, седейки като Буда?“. Отговорих им: „Работя“. Всички се разсмяха, тъй като в миналото аз никога не работех. „Ти умееш да работиш?“. Аз не обърнах внимание и просто продължих да сортирам червените чушки.

Понякога ми се налагаше да се сблъсквам с изпитания. Веднъж млад затворник, който беше дежурен, ми вика: „Какво безделничиш там? Защо не дойдеш да поработиш!“. Той започна да ругае. Аз се усмихнах и нищо не казах. Преди щях да го наругая или ударя. Другите затворници бързо го отведоха настрани. Когато му казаха кой съм, той много се изплаши.

Разпространение на новите наставления на Учителя

Заради репутацията ми в затворническия арест, към мен имаше особено отношение и затова имах сравнително повече свобода. Можех да получавам Дафа материали от практикуващи извън затвора. Аз ги предавах на съучениците затворници. Една практикуваща ме попита: „Момче 18 (така ми викаха, заради 18-годишната ми присъда), имаш ли нови поучения от Учителя?“. Бях трогнат от чистото ѝ сърце и доверие и им изпратих още две поучения в женската килия. Всички практикуващи, които се намираха там, бяха щастливи.

Много практикуващи бяха незаконно поставяни в центъра за задържане. Казах на старшия на килията, че не трябва да се отнасят лошо с практикуващите и че трябва да им разрешават да четат Дафа книги и да изпълняват упражненията. С всички сили се стараех да защитавам практикуващите и самият аз всеки ден четях и изучавах Фа, а също правех упражненията. Това положи трайна основа за моето бъдещо усъвършенстване.

Злото усили преследването си срещу мен. Преместиха ме в затворнически център в друг окръг. Отначало имах възможност да изучавам Фа и да правя упражненията. Веднъж надзирателят окова ръцете ми зад гърба за 24 часа. Такива белезници са забранени в страната, тъй като продължителното им носене може да повреди ръцете. Държаха ме в белезници няколко часа, а когато болката стана непоносима започнах да рецитирам стихотворението на Учителя:

„Ве­ли­ки­те прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва не се боят от труд­нос­ти

Во­ля­та им е от ди­а­мант

Жи­вот или смърт, те ня­мат привързаности

Не­от­к­лон­но и с то­ле­ран­т­ност по пътя на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то“.

(„Праведни мисли, праведни постъпки“, Хон Ин 2)

Аз постоянно повтарях това стихотворение и преминах изпитанието под защитата на Учителя.

В знак на протест против преследването започнах гладна стачка. След като 9 дни отказвах храна, ме отведоха в болница. Кожата ми придоби восъчен оттенък. Чух как докторът каза на надзирателя: „Защо толкова много се забавихте?“. Опитаха се да ме хранят насила, но аз се съпротивлявах и не им позволих да го направят. С помощта на специален инструмент разтвориха устата ми и вляха малко храна, но аз изплюх всичко. Надзирателите бяха озадачени и казаха: „Кой каза, че този човек е бандит? Той е практикуващ Фалун Гонг! Отведете го оттук, за да не се занимаваме с него“. Върнаха ме обратно в центъра за задържане.

Началникът на отделението беше много жесток. Веднъж привърза затворник за „леглото на мъртвеца“ и за по-малко от ден се бе добрал до това, което той издал. Началникът на отделението ми каза: „Ако не престанеш да практикуваш Фалун Гонг, ще те завържа за леглото на мъртвеца!“. По това време аз не разбирах дълбоко Фа и затова му викнах: „Давай! Ще съжаляваш за това!“. Казах това под въздействието на човешките си мисли и това даде пролука на злото.

Началникът на отделението доведе няколко затворници от други килии (защото знаеше, че затворниците от моята килия се боят от мен) и те ме вързаха за „леглото на мъртвеца“. Ръцете и краката ми бяха вързани за леглото. Не можех да се обърна, да уринирам или да се изходя. Това беше крайно неудобно. На петия ден от гладуването те доведоха непознат, за да ме уговори да хапна, но аз отказах. На следващия ден доведоха пет здрави мъже. Те опитаха да ми поставят в носа тръба за хранене. Те опитаха, но не можаха и ме помолиха да им сътруднича. Казах им: „Да ви сътруднича? Защо тогава обявих гладна стачка изобщо?“.

В този момент чух глас: „Отправяй праведни мисли“. Веднага разбрах всичко и започнах да отправям праведни мисли. Пред очите ми започнаха да падат дребни предмети, приличащи на края на игла, някои даже издаваха тракащи звуци. Тогава докторът завика: „Аз няма да правя това!“. Той избяга от стаята. Онези - здравите мъже, също излязоха от стаята.

Началникът на отделението започна да води много други хора, за да ме уговарят да ям. „Аз няма да ям, докато не ми разрешат да чета Дафа книги и да изпълнявам упражненията“ – казах аз. В крайна сметка началникът отстъпи и ме отвързаха от леглото на мъртвеца. От този момент, под защитата на Учителя, условията за практикуване на Фалун Дафа ставаха все по-добри и по-добри. Аз използвах всяка възможност да поговоря за Дафа със затворници и надзиратели.

След като ме отведоха в затвора, аз продължих да чета Фа, да изпълнявам упражненията и да разяснявам истината на хората, които срещах. Веднъж ме затвориха в единична килия. Седях на пода и отправях праведни мисли. Надзирателят, виждайки на камерите с какво се занимавам, дойде с електрическа палка. Не се изплаших и отправих много силни мисли: „Нека преследването се обърне срещу него“. Веднага щом надзирателят насочи електрическата палка срещу мен, той закрещя и избяга. Повече никога не дойде да ми създава неприятности.

Насекомите не ме хапеха

Учителят казва:

„Дафа е, ко­е­то но­сиш нав­ся­къ­де,

с Джън Шан Жен, съх­ра­не­ни в сър­це­то;

ве­лик Ар­хат оби­ка­ля по зе­мя­та,

Бо­го­ве и де­мо­ни го по­чи­тат със страх.“

6 януари 1996 г.

(„Могъща добродетел“, Хон Ин)

В затвора винаги имах в себе си книги и електронни Книги на Дафа. Когато срещнех практикуващи им подарявах книги. В затвора беше много по-строго от центъра за задържане. Всеки ден, преди и след работа, затворниците се обискираха избирателно. Всеки път, когато идваше време за проверки, аз отправях праведни мисли, за да не ме претърсят. За десет години надзирателите нито веднъж не откриха, че нося у себе си Дафа материали. Понякога ме викаха за претърсване, но все нещо се случваше. А понякога, надзирателят, който трябваше да ме обискира внезапно си тръгваше. Аз знаех, че Учителят ме защитава през цялото време!

Когато един практикуващ правеше упражнения, надзирателите го пребиха за наказание. Повредиха му много единия крак и се наложи да го ампутират. Практикуващите бяха дълбоко опечалени и възмутени от това, което се случи. Много писаха писма, за да съобщят за това ужасно престъпление. Само моето писмо достигна до външния свят и го публикуваха в „Минхуей“.

Надзирателите не бяха на себе си от гняв. За наказание те ме привързаха с белезници за дърво, по което пълзяха всевъзможни насекоми. Денем бях прикован към дървото, а през нощта – за желязна ограда. Не можех нито да седна, нито да легна. Така ме измъчваха цяла седмица. Като не обръщах внимание на това, че бях прикован за дърво, гъмжащо от мравки, нито една от тях не пропълзя върху мен.

За тези години Учителят толкова пъти ме защити, че е невъзможно да ги преброя!

Приятели и роднини станаха свидетели на промените, случващи се с мен

Бях в затвора 16 години, от които 14 практикувах Фалун Дафа. С праведна вяра в Дафа и под милосърдната защита на Учителя, аз с цялата си сила, се стараех да върша трите неща, независимо от обстоятелствата. С моя помощ повече от 1000 човека излязоха от компартията на Китай и прилежащите им организации.

През 2014 година ме освободиха от затвора. Приятели и роднини, вярващи в лъжите на комунистическата партия за Фалун Дафа, ме уговаряха да спра да практикувам. Аз им разяснявах истината и им казвах: „Без защитата на Учителя, аз днес нямаше да съм тук. За последните 16 години не боледувах нито веднъж. От лош човек се превърнах в добър“.

Те виждаха как съм се променил. Преди, изражението на лицето ми беше винаги зло. Сега аз изглеждам здрав, добър и уравновесен. Те казаха, че даже съм станал по-красив. Всички те се убедиха в мощната сила на Дафа. Някои от тях излязоха от редовете на комунистическата партията, има ѝ такива, които започнаха да практикуват Дафа.

Макар ѝ да прекарах последните 16 години в затвора под защитата на Учителя, много мои стари приятели протягаха ръка към мен за помощ. Помогнах им да напуснат компартията. Скоро открих мой собствен бизнес.

Ние със съучениците често се окуражаваме един друг и си помагаме във всичко. Ние ще се усъвършенстваме с всички сили, спасявайки повече хора и помагайки на Учителя в поправянето на Фа..

Благодаря Ви, милосърдни Учителю!

Предистория: Какво е Фалун Гонг и защо ККП го преследва?

Фалун Гонг (известен също като Фалун Дафа) е представен за първи път на обществеността от г-н Ли Хонгджъ в Чанчун, Китай, през 1992 г. Духовната дисциплина сега се практикува в над 100 страни и региони по света. Милиони хора са приели учението, което се основава на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Те са научили петте упражнения и са изпитали подобрено здраве и благополучие.

Дзян Дзъмин, бившият ръководител на Китайската комунистическа партия (ККП), възприема нарастващата популярност на духовната дисциплина като заплаха за атеистичната идеология на ККП и на 20 юли 1999 г. издава заповед за унищожаване на практиката.

ККП създава Управление 610 под личното ръководство на Дзян Дзъмин. Това е над законова организация за сигурност, която надхвърля правомощията на полицията и съдебната система и чието единствено предназначение е да извършва преследването на Фалун Дафа.

Minghui.org потвърди смъртта на хиляди практикуващи като резултат на преследването през последните 25 години. Смята се, че действителният брой е много по-висок. Безброй практикуващи са били затваряни и измъчвани заради тяхната вяра.

Има конкретни доказателства, че ККП разрешава отнемането на органи от задържани Фалун Гонг практикуващи, които са убити, за да се снабдява с органи китайската индустрия за трансплантация на органи.

Връзка към източника: https://yuanming.ru/