Споделяне от Керка Кунчева за книгата Джуан Фалун по повод 30-годишнината от издаването ѝ

Безграничното състрадание на Учителя Ли дойде в нашето семейство по неописуемо милостив и вълшебен начин.

Винаги съм била търсач на истината зад илюзията на света и знаех, че се изисква намирането на път, който да позволи разкриването ѝ. Винаги невидима сила ми помагаше и предпазваше в духовните ми начинания или поетични стремления на мисълта. Подсказваха ми.

С раждането на сина ми започнах да се събуждам от съня на Самсара - ден след ден, сън след сън. Следвайки знаците на естествения събитиен ход, се опитвах да достигна до същина, до есенция, която да ме озари и насочи, но все попадах на външни или ритуални практики, които бяха зазидали метода на самоусъвършенстване дълбоко в остаряла символика или липса на превод с противоречиви тълкувания. Разбира се, някои древни извори ми помогнаха да видя, че трябва да се елиминира егоцентричността на характера. Давам си сметка, че грижата за сина ми преобърна представите ми, разтърси ненужните напластявания от времето, прекарано в хаотичното и неморално състояние на обществото.

И доказателството, че до този момент бях поела грешен курс в необятното море на Космоса, не закъсня. Стигам до извода, че всички нещастия са били тестове, още преди да се срещна с Джуан Фалун:

„Дафа е необятно море, а твоят кораб са неволите“, /Хон Ин/

Сънувах невидима ръка, която обърна посоката на руля на моя кораб и видях, че някой деликатно ме отдалечи от корабокрушението...

И така започнаха чудесата, едно след друго - чрез хора, ситуации, близки...

Но истинското, неописуемото вълшебство беше появата на тази различна от другите книги – свещена за мен книга. Без нея щях да остана в цикъла от човешки грешки, виртуозно прикрити от Времето в нови одежди на стари кармични препятствия...

В един момент трябваше да избирам между изкусителното земно човешко щастие или трудното пътешествие отвъд човешкото...

Бутилка с тиня, наслоена с векове, затискаше моето семенце, но то вече набъбваше в наличните предизвикателни условия на съдбата и невинния му устрем към светлината ме тласна към приключението...

И то продължава до днес.

Изпитанията издуват платната на моя кораб, дават ми посока и укрепват мачтите на вярата ми. Пластове тъмнина биват прорязвани от светлината на праведните мисли, които обгръщат като щит недостижимата диамантена воля на милосърдието:

„Ако искате да бъдете практикуващ, зависи изцяло от усъвършенстването на вашето сърце и от вас самите да се просветлите, тъй като не съществуват примери за подражание. За щастие днес ние направихме този Дафа обществено достояние. В миналото, ако имахте желание да се усъвършенствате, никой нямаше да ви научи.“ /Джуан Фалун /

Благодаря Ви за божествената грижа Учителю!

Ако всеки освободи себе си като на първо място зачита и приема другите, всички ще растем нагоре като бамбукова горичка от светлина в тъканта на космическото съзнание. Трудно е хората около нас да видят истинската свобода, която получихме, поемайки Великия път на колелото на Закона. Те виждат огледалния образ на своите окови от представи и грехове, но със сърцето си усещат нашето безгранично щастие.

Виждам, че когато съм усърдна и смирена, асимилирам се с трите принципа, всички около мен се докосват до Фа. Джуан Фалун нежно ми шепти да бъда търпелива и решителна, разумна и състрадателна.

Буда Фа е необятен!

У ДОМА

Учителю,

Не ми разкривай всички тайни -

Във Словото ти Златно аз живея

Чрез силата и чистотата на Духа!

Ти Дом ми даде - Висини незнайни

Открих във свойте Дълбини омайни!

Аз боса бях, безпътна, жадна...

Изгубена във грях, насред света...

Но Ти дори за миг не изостави Душата ми,

От утрини съшита, умита с изначалната Роса!

Учителю,

Чрез Вечното Ти Слово

Аз изгрявам в съцветия от светлина...

И всичко се завърта към добро и слава!

И ето - виждам вече твоята усмивка -

С дъга сияйна идва Пролетта!