Мирният апел от 25 април 1999 г. – паметник на нравствеността

(Minghui.org) Преди двадесет и шест години, сутринта на 25 април 1999 г., в близост до апелативната служба на Държавния съвет в Пекин, започва събиране на хора. Те стоят тихо покрай пътя, като внимават да не блокират пешеходци или превозни средства.

Те са практикуващи Фалун Гонг - духовна дисциплина, която се състои от пет упражнения и ръководните принципи Истинност, Доброта и Търпение. Няколко дни преди това, десетки практикуващи са арестувани в близкия град Тиендзин. Когато други практикуващи поискали те да бъдат освободени, служителите им казват да отидат в Пекин, тъй като заповедта за арест е издадена от централното правителство. Така практикуващите отиват в апелативната служба на Държавния съвет. Въпреки че не се познават помежду си, всички отиват с едно и също желание.

Приятел на един от практикуващите работи в полицията. Предната вечер той се обажда на практикуващия и му обяснява защо не трябва да ходи. „Висши служители ни казаха да арестуваме всеки, който отиде там“, казва той. Практикуващият му благодари, но въпреки това отива на следващата сутрин.

Практикуващите, които участват в тихия апел, са от всички възрасти и от всички сфери на живота. Някои от тях са на 60 или 70 години и са преминали през многобройните политически кампании на Китайската комунистическа партия (ККП), като Движението за поземлена реформа, Кампанията за борба с десницата и Културната революция. Те знаят много добре колко безмилостен е режимът.

Някои от практикуващите са на около 20-30 години. В съзнанието им стои прясно клането на площад Тянанмън - когато колеги-студенти, които мирно протестират за реформи са посрещнати с танкове, пушки и смърт.

Някои практикуващи, които работят в правителствени агенции, знаят как ККП злоупотребява с китайския държавен апарат, за да потиска хората, а някои дори са участвали в провеждането на тези кампании.

Но тези практикуващи все пак протестират. След като започват да практикуват Фалун Гонг, те лично усещат подобрение на здравето и духовно извисяване. Много проблемни семейства са излекувани, а нещастието се превръща в нова надежда. Някои от техните невероятни истории са отразени в най-големите китайски вестници, включително China Economic Times, China Youth Daily и Yangcheng Evening News.

За съжаление, ККП - която поддържа властта си чрез насърчаване на класовата борба, омразата и лъжата, не може да търпи традиционните ценности като Истинност, Доброта и Търпение. През 1996 г. Комитетът по политически и правни въпроси (КППВ) започва да „разследва“ Фалун Гонг и се опитва да намери доказателства, за да постави практиката в някакво ограничение. Когато по-късно през 1999 г. в Тиендзин са арестувани десетки практикуващи, много китайци вече знаят, че ККП може да забрани практикуването на Фалун Гонг по всяко време.

Практикуващите Фалун Гонг нямат политически стремежи и не са привързани към материални интереси. Те искат само да се усъвършенстват и да станат по-добри граждани, като по този начин носят полза на цялото общество. Те смятат, че тази благородна практика трябва да се насърчава, вместо да се потиска. Много практикуващи стигат до заключението, че този, който е издал заповедта за арест на практикуващите, сигурно е имал неправилно разбиране за Фалун Гонг.

Ето защо, практикуващите се обръщат към апелативната служба на Държавния съвет, за да изразят мнението си. Някои от тях са бременни жени, има също и цели семейства. Те искат да кажат на чиновниците, че „Фалун Гонг е добър“ и „практиката ни е дала добро здраве и ни учи да бъдем по-добри хора“.

Някои от практикуващите използват донесените от тях найлонови торбички и почистват улиците, като събират корите от плодове, боклука и дори угарките от цигари, които полицаите изхвърлят, и ги поставят грижливо в кофите за боклук. От работници до фермери, от учени до професори, въпреки че професиите и социалният им статус са различни, те имат една и съща идентичност – те са практикуващи Фалун Гонг.

Един от дежурните полицаи посочва изчистената площ и казва на останалите: „Вижте това. Знаете ли какво е добродетел? Това е добродетел!“.

Много хора казват, че виждат надежда за Китай в това събитие. „Живеем в Пекин през целия си живот и сме виждали всякакви протестиращи - плачещи, крещящи, борещи се и нахлуващи в службите, но никога не сме виждали мирна група като тази“, казва един от местните жители. „Не съм живял напразно“.

След като ККП взема властта през 1949 г., тя изкоренява традиционните ценности и потиска независимата мисъл. Режимът кара хората да преследват материална изгода на всяка цена. За онези, които са се отдалечили с десетилетия от морална деградация, е трудно да си представят толкова много хора, които отиват на едно и също място по едно и също време с една и съща благородна кауза - да бъдат по-добри граждани, без да се грижат за собствената си безопасност. Местните жители и полицейските служители стават свидетели на доброта и искреност, каквито рядко се срещат в Китай. Ето защо мирният призив от 25 април 1999 г. служи като паметник на нравствеността.

Връзка към източника: en.minghui.org/