25 април: Правна жалба, която Централната апелативна служба първоначално нарича „събиране“

(Minghui.org) В западното общество „обжалване“ е термин, който рядко се използва. Гражданите имат начини да изразяват мнението си и не е необичайно хиляди хора да се съберат пред резиденцията на президента или пред сградата на столицата на дадена държава, за да протестират.

От другата страна на Тихия океан, в Китай, на 25 април 1999 г., над 10 000 практикуващи отидоха в Централния апелативен офис на западния вход на Джонанхай, за да апелират за Фалун Гонг. Те стояха спокойно на пешеходната пътека в продължение на часове, но не блокираха пешеходци или превозни средства. Нямаше знаци, никой не крещеше лозунги и не правеше сцени. Полицаите разговаряха помежду си и в крайна сметка въпросът беше разрешен. Това беше наречено „най-големият, най-рационален и съвършен апел в китайската история“, а някои международни медии заявиха: „Рационалността, проявена от двете страни по време на апела на 25 април в Джонанхай, е безпрецедентна в китайската история“.

Въпреки това, днес много китайци си представят инцидента така: практикуващите Фалун Гонг са се опитали да нападнат Джонанхай и това събитие е причина за последвалото решение на Китайската комунистическа партия (ККП) да потисне групата. Някои западни граждани, близки до ККП, повтарят разказа на режима: Практикуващите Фалун Гонг обсадиха правителството.

Нека да изясним някои погрешни схващания.

Кой е прав: Службата за петиции по държавните въпроси и Бюрото за обществена сигурност в Пекин? Или Дзян Дзъмин?

Първо, в Китай обжалванията са разрешени и Централното бюро за петиции се намира на западния вход на Джонанхай. Входът на Джонанхай е обърнат към „Синхуамен“ на улица „Чанган“, но по време на обжалването нито един практикуващ Фалун Гонг не е ходил до „Синхуамен“. Следователно, практикуващите не са обсадили Джонанхай

Второ, два месеца след инцидента, на 25 април, Централното бюро за петиции, Държавното апелативно бюро и Бюрото за обществена сигурност в Пекин публикуват известия и заявяват, че жалбоподателите „са се събрали около Джонанхай“. Те не казват, че са „обградили Джонанхай“.

На следващия ден, 27 април 1999 г., директорът на Службата за петиции по държавните въпроси заявява, че практикуващите Фалун Гонг са се „събрали“ в Пекин по време на интервю с журналист от „Синхуа нюз“, и посочва: „Правителството никога не е спирало дейности, които подобряват здравето. На хората е позволено да имат различни мнения“. Това показва, че жалбата от 25 април е била законна.

Два месеца по-късно, на 14 юни, във вестниците, телевизиите и радиостанциите в Китай едновременно е публикувано публично съобщение от Централната и Държавната служба за петиции, че нито една практика никога не е била забранявана от правителството.

Това показва, че по това време не е било решено дали да се оказва натиск или да се преследва Фалун Гонг. От разкритата години по-късно информация става ясно, че 6 от 7-те членове на Постоянния комитет на Политбюро са били против потискането на Фалун Гонг. Именно тогавашният лидер на ККП, Дзян Дзъмин, заявява, че апелът на практикуващите Фалун Гонг от 25 април е „обсада на Джонанхай“ в статия, публикувана в People's Daily на 13 август 1999 г.

Дали Фалун Гонг е предизвикателство за ККП или Дзян Дзъмин злоупотребява с властта си?

Защо практикуващите Фалун Гонг се събират близо до политическото сърце на ККП? Оспорваха ли те властта на режима? Това ли беше основната причина, която накара режимът да вземе решение да изкорени групата?

През декември 1998 г., телевизионният канал в Шанхай излъчва следното: „Рано тази сутрин близо 10 000 ентусиасти на Фалун Гонг в града се събраха в спортния център на Шанхай, за да популяризират упражненията. Основателят, г-н Ли Хонгджъ, за първи път преподава Фалун Гонг публично през 1992 г. и оттогава практиката става популярна сред хората в страната. Уникалното учение на Фалун Гонг е глътка свеж въздух и към днешна дата хора от всички краища на страната, както и от Хонконг, Макао и Тайван, спонтанно сформират групи, за да практикуват упражненията заедно. Фалун Гонг се разпространи и в Европа, Америка, Австралия и Азия. Приблизително 100 милиона души по света практикуват Фалун Дафа. Това е репортаж на журналист от нашата станция“.

За първи път Фалун Гонг е преподаден публично през 1992 г. На 13 май 1992 г. г-н Ли Хонгджъ провежда първия уводен курс в Чанчун. Практиката се основава на принципите Истинност, Състрадание, Търпение и включва пет комплекта от леки упражнения. През май 1998 г. Висшето спортно бюро на страната провежда задълбочено разследване на Фалун Гонг. През септември малък екип от медицински експерти преглежда 2553 практикуващи в Гуандун. Резултатите показват, че практиката е 97,9 % ефективна за подобряване на здравето.

Сред практикуващите са пенсионирани военни, високопоставени служители на ККП, военни, обикновени работници, университетски преподаватели и др. Фалун Гонг се разпространи широко от уста на уста и получи добри отзиви за кратък период от време.

Фалун Гонг не започва в Китай като религия, а като форма на чигонг. Ето защо сред високопоставените служители на ККП мнозина смятаха, че чигонг е форма на упражнения, която подобрява физическото здраве, и направиха голям проблем, като го издигнаха до нивото на идеология.

Дзян Дзъмин, тогавашният президент на Китай, смяташе, че Фалун Гонг се конкурира с него за внимание поради нарастващата си популярност. Чувстваше се император, затова ревнуваше. Още през 1996 г. Дзян упълномощава обществената сигурност на Китай да обърне внимание на дейността на практикуващите Фалун Гонг. През 1997 г., 1998 г. има случаи на несправедливо отношение към практикуващи Фалун Гонг във всички части на страната. През 1999 г. няколко практикуващи в Тиендзин са арестувани, а издаването на книги за Фалун Гонг е забранено. В някои райони на хората не беше позволено да практикуват открито. Ако нещата продължат по този начин, практиката е изправена пред риска да бъде забранена. Група практикуващи, които са се възползвали от практикуването на Фалун Гонг, решават да отидат в Пекин, за да обжалват, надявайки се да гарантират мирна и безопасна среда за самоусъвършенстване.

Въпреки че тогавашният премиер Джу Рундзи проведе приятелска среща с практикуващите по време на апела на 25 април и след това практикуващите си тръгнаха спокойно, Дзян Дзъмин скоро отмени резултатите и на 20 юли 1999 г., три месеца по-късно, започна мащабен арест на практикуващи Фалун Гонг и брутално преследване, което продължава и до днес, 26 години по-късно.

Фалшивите обвинения на Дзян Дзъмин доведоха до срив западащите морални ценности на Китай

След 1999 г. системата за обжалване и нормативната уредба в Китай се изкривяват.

ККП използва системата си за подаване на петиции, за да даде на хората, които са били несправедливо третирани, последна надежда. Това, което ги очаква обаче, е огромна полицейска мрежа, наречена „опитът Фънцяо“ (мобилизиране на масите с цел „укрепване на диктатурата над класовите врагове“. ККП рутинно се насочва към определени групи или лица).

През последните 26 години китайските граждани се опитват да защитят правата си по пътя на обжалването, разработен от ККП. Има най-различни причини, поради които те обжалват, като например принудителна евакуация, фалшиви ваксини, съдене на корумпирани служители, докладване на хулигани и т.н.

Но какви са последствията? Добре известно е, че ККП разполага с голям брой хора и пари, за да пресича обжалванията, а след това хвърля жалбоподателите в затвор, трудови лагери или други видове лишаване от свобода. Началото на пълния срив и помрачаване на китайската система за обжалване може да се проследи до фалшивите обвинения на Дзян Дзъмин срещу мирното обжалване на практикуващите Фалун Гонг на 25 април 1999 г.

Връзка към източника: en.minghui.org/