Да се отървем от завистта и да се справим добре по пътя на самоусъвършенстването

(Minghui.org) По време на процеса, когато изпълнявам добре трите неща на практикуващите Фалун Дафа, често съм имал шиншин конфликти с други практикуващи, но успявах да се усъвършенствам бързо, като се вглеждах в себе си. Знам, че тези конфликти бяха аранжирани от Учителя, за да ми помогнат да се освободя от привързаностите си и да се подобря в самоусъвършенстването си. На моето ниво на самоусъвършенстване виждам, че завистта е навсякъде. Тя носи голяма опасност и вреда на самоусъвършенстващите се и искам да споделя с практикуващите опита си от това да се вглеждам в себе си.

Завистта е навсякъде

Човешките привързаности имат свой собствен произход. Откривам, че привързаността към оплакванията и омразата, гледането отвисоко на другите, чувстването, че нещо е нечестно, критикуването на другите и оплакването от другите са все привързаности, които произлизат от завист. Много практикуващи имат тези привързаности, така че можем да видим колко лоша е завистта.

Когато местните практикуващи се сблъскват с всякакви видове преследване, те могат да открият някои привързаности, но защо не са в състояние да преодолеят трудностите си с болестната карма толкова дълго време? Една част от причината произтича от това, че не се набляга на освобождаването от завистта им. Това е така, защото тази привързаност е заровена много дълбоко; тя се слива с мислите на човек и става естествена, така че човек не може да я забележи. В друго измерение тя е много твърда материя като мрамор. Самоусъвършенстващите се лесно са манипулирани от нея и дори я третират като свои собствени мисли. През последните години обръщам повече внимание на самоусъвършенстването си в това отношение. Колкото повече акцент поставям върху нея, толкова повече мога да я открия навсякъде.

Завистта ни пречи да се асимилираме с характеристиката на Вселената, тъй като е пряко противоположна на характеристиката на Вселената. Много привързаности, като например привързаността към похотта, желанията и страха, са свързани със завистта. Тази привързаност е много упорита. Докато не я елиминираме напълно, тя ще продължава да се появява, но ще става все по-слаба и по-слаба. Продължавах да наблягам на това да се отърва от нея, защото тя е най-лошата привързаност, и умът ми стана по-спокоен, без да го осъзнавам.

Аз съм интроверт (интроверт е индивид, отдаващ по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния). Получих здравословно традиционно семейно възпитание от ранна възраст и повечето хора, които са общували с мен, казват, че съм културен човек. Професията ми също е свързана с традиционната култура. След като обаче започнах да практикувам, ми бяха разкрити негативните аспекти на така нареченото „културно“ поведение. Принадлежа към групата хора, за които Учителят е казва, че имат „азиатска завист“.

Моята личност се проявява негативно от чувството на обида. Когато не се самоусъвършенствам и вместо това гледам навън, дори тая омраза и ми е трудно да бъда толерантен. Знам, че това е завист, която се е сляла с мислите ми. В моето самоусъвършенстване трябва безусловно да гледам навътре и да поддържам много силно Главно съзнание, за да я елиминирам.

Вглеждане в себе си и освобождаване от завистта

През първата половина на тази година чух, че една практикуваща, с която се познаваме доста добре, преминава през изпитание, свързано с болестна карма, затова исках да отида да я посетя. Надявах се да ѝ помогна да увеличи праведните си мисли, за да може да преодолее изпитанието възможно най-скоро. Отидохме да я посетим с друга практикуваща. Не знаехме адреса ѝ, затова намерихме трета практикуваща, която да ни заведе там. В крайна сметка практикуващата не искаше да ни види и изпрати един човек да ни каже, че вече е изучавала Фа с някой друг.

Всъщност, преди да отида там, си мислех, че практикуващата може би няма да иска да ни види, защото бях чувал, че не иска да разказва на други практикуващи, че преминава през изпитание, свързано с болестна карма. Затова не ни оставаше нищо друго освен да се приберем вкъщи.

На връщане карах колелото си много бързо. Изведнъж зелена предпазна мрежа край пътя се закачи за кормилото ми и аз паднах заедно с колелото си. След като станах, изтупах мръсотията и продължих към дома си.

Същата нощ глезенът ми започна да ме боли, така че нямах друг избор, освен да потърся проблеми в моя шиншин: „Сърцето ми затрепери ли, когато тази практикуваща не пожела да ме види?“. „В началото не усетих, че сърцето ми бие, но защо се случи такъв инцидент?“. „Защо карах толкова бързо, че не можах да спра навреме?“.

Много добре познавах тази практикуваща и бяхме правили много неща за утвърждаване на Фа заедно. Понякога също така изучавахме Фа заедно и Учителят беше организирал възможности за всеки от нас да се подобри в самоусъвършенстването си. Обаче не ценях възможността да се освободя от привързаности. Гледах навън, вместо да се самоусъвършенствам. Винаги виждах, че тя има тази или онази привързаност и винаги ѝ посочвах проблемите с груб тон, което звучеше сякаш я критикувам и се оплаквам от нея. Това, което тя чувстваше, не беше състрадание, а дискомфорт. Разбира се, тя не беше склонна да приема думите ми.

Нито един от нас не се самоусъвършенствал, без да пропуска възможности, които Учителят ни е уредил, за да гледаме навътре и да се усъвършенстваме. Често гледах навън и това беше довело до образуването на негативна материя. Знам, че тази негативна материя беше завист. След като тя се сблъска с това изпитание на болестна кармата, имах чувството, че това ѝ се е случило, защото е продължила да се държи толкова упорито за привързаностите си. Всъщност аз бях този, който продължаваше да се държи за привързаностите си, бидейки толкова самонадеян и мислейки си, че мога да ѝ помогна.

Силата на Фа е това, което може да ѝ помогне да преодолее трудностите си. Когато практикуващите преминават през трудности, ние трябва да се обединим с тях, за да прекратим преследването на злото. Моят поглед навън и противопоставяне на Фа всъщност беше проява на завист.

След като открих тези скрити привързаности, сърцето ми се проясни. Докато отхвърлях тези привързаности твърдо, знаех, че дегенеративната материя, която бях създал, е намаляла.

Поглеждайки навътре, осъзнах, че вече не трябва да гледам нейните проблеми. Учителят ни учи:

„Това, което един усъвършенстващ се усъвършенства, не е нищо друго освен самия себе си“. (Поздравително писмо до Фа конференцията на Европа, 5.11.2016, превод на Жълтия екип).

Така започнах да се самоусъвършенствам и да се вглеждам в себе си. Открих, че имам много привързаности, като например привързаността към себе си, гледането отвисоко на другите, самоизтъкването и неусъвършенстването на речта ми. Чувството ми, че нещо не е честно, също беше нещо, съсредоточено върху егоизма и беше проява на завист.

Знаех, че инцидентът с колелото ми се е случил, защото все още изпитвах завист, от която трябваше да се отърва. Поради моите привързаности, злото имаше извинение да се намеси и ме беше накарало да падна. След като промених представите си, сърцето ми отвътре много се проясни.

По време на процеса на изпращане на праведни мисли, за да се избавя от завистта, разбрах, че само като се самоусъвършенствам добре, мога да спасявам съзнателни същества. Ако не се самоусъвършенствам добре, няма да мога да помогна и на другите практикуващи. Затова трябва да засиля самоусъвършенстването си, за да формирам цялостно тяло с практикуващите.

По-нататъшно избавяне от завистта и замяната ѝ с благодарност

Минаха повече от два месеца и привързаността ми към тази практикуваща също намаля. Вече не мисля за това как тя преминава през болестната карма. Един ден една практикуваща ми каза: „Няма значение какво е, не изпадай в крайности. Когато друг практикуващ преминава през болестно изпитание, трябва да отидем, ако е необходимо. Преди тя не искаше да казва на много хора, но сега всички знаят“.

След като практикуващата си тръгна, отново започнах да чувствам негодувание: „В началната фаза тя имаше толкова добра възможност да се самоусъвършенства. Колкото повече се страхуваше да споделя с хората, толкова по-трудно преминаваше през това. Колкото повече се самоусъвършенства чрез истинска практика, толкова повече може би щеше да е способна да преодолее фалшивите си симптоми на болестта по-рано. Не е ли самоусъвършенстването това да се движим срещу течението?“.

Следобед дойде друг практикуващ и аз споделих мислите си с него по този въпрос. Практикуващият каза: „Въпреки че нещата изглеждат такива, все пак трябва да бъдем толерантни към нашите приятели практикуващи. Кой може да се самоусъвършенства добре наведнъж?“. Едва тогава осъзнах, че нямам толерантност, което не е състрадание. Чувството на негодувание и оплакването от практикуващата, не беше ли това отново проява на завист? Завистта ме беше спряла да се асимилирам с характеристиката на Вселената.

Същата нощ се успокоих и се замислих защо нямам толерантност. Спомняйки си пътя си на самоусъвършенстване през последното десетилетие, имаше практикуващи, които идваха да ми помогнат в различни периоди от време. Те ме придружаваха да изучавам Фа и ми помагаха да премина през всички тези каменисти пътища. Особено когато преминавах през по-големи трудности, успявах да оцелея в тези изпитания само под наблюдението на Учителя и с безкористната помощ на други практикуващи. Те бяха толкова безкористни и състрадателни. Никога не съм ги чувал да ме обвиняват или да се оплакват. Всички те усъвършенстваха себе си.

Мислейки за всичко това, сълзи потекоха по лицето ми. Сълзи на благодарност нахлуха в сърцето ми като прилив. Добротата и състраданието на практикуващите се появяваха пред очите ми една след друга. Не са ли всички те огледала? Те ми показаха колко изоставам от тях. В този момент се почувствах смирен и умиротворен. Вече не виждах негативната страна на тази практикуваща. Вместо това се изпълних със състрадание и благодарност.

Самото самоусъвършенстване е трудно. Защо все още се оплаквам от практикуващата? В периода на Фа-коригирането съществуват трудности в нашето самоусъвършенстване поради смущения, причинени от старите сили. Само като не създаваме никакви бариери между практикуващите, можем да предотвратим всякакво извинение злото да причинява намеса. Това е, което Учителят се надява да види.

Благодаря Ти, Учителю, че ми даде тази стълба към небето. Трябва да я ценя!

Горното са някои части от моя опит в самоусъвършенстването по отношение на освобождаването от завистта ми. Знам, че все още има много аспекти, в които не съм се самоусъвършенствал добре и в бъдеще трябва да практикувам истинско самоусъвършенстване усърдно.

Моля да ме поправите, ако има място за подобрение.

Връзка към източника: en.minghui.org/