Учителят ме преведе през огромна болестна карма

(Minghui.org) Една година през юни се разболях тежко. Чувствах се замаяна, зрението ми беше замъглено, а движенията и говорът ми бяха нарушени. Осъзнавайки, че това е намеса от старите сили, я отхвърлих и потърсих в себе си за евентуални привързаности, които може би тая.

Не казах на съпруга си и сина си за състоянието ми, защото не исках да ме заведат в болница. Вместо това се съсредоточих върху изучаването на ученията на Фалун Дафа и правенето на трите неща: практикуване на упражненията, изпращане на праведни мисли и разясняване на истината на другите. След повече от година усърдие бях отново здрава.

Един практикуващ ме попита какво съм направила, за да премина през такова голямо изпитание, аз казах: „Учителят ме преведе през това“. Когато почувствах, че става физически непоносимо, си помислих за думите на Учителя:

„ Когато се чувствате много некомфортно, това показва, че нещата ще се обърнат, след като стигнат крайната точка. (Лекция втора, „Джуан Фалун“)

Успях да се успокоя и да се съсредоточа върху правенето на трите неща .

Аз също многократно рецитирах:

„... самоусъвършенстването зависи от собствените усилия, докато преобразуването на гонг се извършва от учителя…“

и:

„Практикуващият вярва, че трябва да се съсредоточи единстве­но върху практиката, без да се интересува от получаването на гонг“. (Лекция втора, „Джуан Фалун“ )

Всеки ден укрепвах праведните си мисли и действах според ученията. Ето как преодолях трудностите си. Не мога да благодаря достатъчно на Учителя, че спаси живота ми.

Докато се борех с болестта, помагах на майка ми, която също е практикуваща, да се възстанови от нейната. Учителят ни учи:

„Така че от сега на­та­тък, как­во­то и да пра­ви­те или каз­ва­те, тряб­ва да мис­ли­те за дру­ги­те – дори за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния – как­то и за веч­на­та ста­бил­ност на Дафа. („Без пропуск в Буда-природата“, „ Есенции за усърден напредък“)

Вдъхновена от думите на Учителя, поканих родителите си да живеят с мен. Майка ми беше болна по това време, а баща ми, също практикуващ, се мъчеше да се грижи за нея сам. Исках да я заведа в група за изучаване на Фа, за да може да подобри своя шиншин по-бързо, но осъзнах, че ще трябва да я карам с колело както до групата за изучаване, така и когато излизам, за да разяснявам на хората истината за преследването. Тя тежеше 15 килограма повече от мен, а по това време имах здравословни проблеми. Чувствах, че нямам сили да я карам на колелото.

Укрепих праведните си мисли и си казах: „Аз съм практикуваща и Учителят ще ми помогне да возя майка си“. С тази мисъл карах колело дори в горещите летни дни, за да я водя навън, за да разяснява истината два пъти на ден, и до групата за изучаване на Фа веднъж дневно.

Родителите ми си тръгнаха седмица по-късно и изведнъж осъзнах, че и аз, и майка ми сме отново здрави и енергични.

В деня, след като завърших писането на тази статия, осъзнах, че десният ми крак вече не куца и физическото ми състояние се е подобрило значително. Благодаря ти, Учителю!

Връзка към източника: https://en.minghui.org/