От критикуваща Фалун Дафа до убедена вярваща

(Minghui.org) Аз станах практикуваща Фалун Дафа през май 2014 г., след като в продължение на много години отхвърлях практиката заради атеизма си. В чест на Световния ден на Фалун Дафа и рождения ден на Учителя Ли на 13 май, искам да споделя това как станах твърда последователка на Фалун Дафа. Надявам се, повече хора да се събудят от клеветническата пропаганда на комунистически режим в Китай, отправена против Фалун Дафа, и да приемат тази практика.

Майка ми и жената на брат ми станаха практикуващи Фалун Дафа преди 1999 г. Те често се опитваха да ме убедят да се присъединя към тях, твърдейки, че това е полезно за здравето ми и ще ми помогне да се усъвършенствам до статус на Буда. По това време аз се имах за атеистка и ги прекъсвах, преди да кажат каквото и да е. Смятах, че вярата в божественото е суеверие и историите, за усъвършенстване, които те ми разказваха, бяха измислици на хора с буйно въображение. Когато свекърва ми ме помоли да прочета „Джуан Фалун“, аз отказах.

По онова време мислех, че чигонг практикуват или смъртно болни хора, търсещи духовно утешение, или скучаещи пенсионери, опитващи се да запълнят времето си. Затова бях озадачена, че моята млада и образована етърва също вярва в подобни суеверия.

Работата ми беше много доходна и аз ѝ посвещавах цялото си време, оставяйки малко време за почивка. В крайна сметка ми се появиха проблеми с шията и гръбначния стълб. Костите в шията ми притискаха нерви, което доведе до главоболие и световъртеж. За да отстраня симптомите, се наложи процедура по разтягане на гръбнака. Изместването на междупрешленния диск в ниската част на гърба ми, беше още по-лошо; веднъж бях прикована в леглото за на три дни. Тези здравословни проблеми ми причиниха огромно страдание.

Един ден открих бучка на шията си и побързах да отида в болницата. Лекарят каза, че е твърде малка, за да се определи дали това е подуване на щитовидната жлеза или киста, но доколкото била с гладки краища, не трябва лечение в този момент. Той ме посъветва да отида отново, ако бучката се увеличи за кратко време. От този момент аз се притеснявах за тази бучка и трябваше да я опипвам от време на време, за да се убедя, че не се увеличава. Тя остана в този размер за няколко години.

Докато аз се борех с моите здравословни проблеми, майка ми получи инфаркт. Наложи ми се да се грижа за нея в болницата. Внезапно си помислих за това, че свекърва ми не е боледувала нито веднъж от много години. Преди това страдаше от хипертония и сърдечни проблеми; веднъж припадна на пазара и се наложи да я заведем спешно в болницата. Сега у тях нямаше даже лекарство за простуда. А аптечната чантичка на майка ми, напротив, беше пълна с шишенца с лекарства. Започнах да се замислям: „Може ли практиката Фалун Дафа действително да помага? Трябва да почета от книгата ѝ, когато следващия път навестя свекървата“ - помислих си аз.

Обаче, когато посетих свекърва си, не можех да се заставя да попитам за Книгата „Джуан Фалун“, защото ме беше срам от моето минало грубо поведение. Превъртах очи, обвинявах ги в глупост или даже ги наричах луди, когато виждах, че свекървата и етървата отправяха праведни мисли. От този момент, когато виждах, че те медитират или отправят праведни мисли, излизах от стаята и тихо затварях вратата след себе си.

В началото на 2014 г. синът ми беше диагностициран с рак и ми се стори, че светът ми рухна, когато разбрах за това, още повече, че той беше единственото ми дете. Със съпруга ми записахме час в една Пекинска болница, надявайки се да получим най-доброто лечение за него. Преди заминаването ни, свекървата ме посъветва да рецитирам фразите „Фалун Дафа е добро“ и „Истина-Доброта-Търпение са праведни принципи“. Тя каза: „Всичко ще бъде наред. Практикувай Фалун Дафа заедно с мен, след като се върнеш“. Думите ѝ някак си ме успокоиха и почувствах, че има нещо, за което мога да се хвана в този труден момент.

Грижейки се за сина ми в Пекин, забелязах, че бучката на шията ми се увеличава. Тогава не обърнах много внимание на това, защото бях съсредоточена върху състоянието на сина си. След няколко месеца, когато се върнахме у дома, бучката стана отчетливо видима, когато лежах. Веднага се обърнах към лекар, който препоръча да се махне бучката по хирургически път и да се проведе хистологично изследване на тъканта за по-нататъшна диагноза.

По време на престоя ми в болницата в Пекин станах свидетел на огромно страдание и болки, което ме принудиха да разбера колко крехък и сложен е животът. Поисках да оставя този суров свят зад мен. Когато напуснах болницата, имах момент на дълбоко размишление и скъсах документите си за хоспитализация. Взех решение, вместо това, да практикувам Фалун Дафа заедно със свекърва си.

Свекървата ми даде няколко видеозаписа с лекциите на Учителя. След като изгледах първата лекция, задрямах и изпитах странно усещане, като че ли някой ме е бутнал три пъти в кръста. Бях потресена, но бързо разбрах, че това е Учителят, който поправя тялото ми. Това явление беше обяснено в лекциите. Казах си: „Фалун Дафа е наистина чудодейна практика; не бих повярвала, ако не го бях го изпитала върху себе си“.

След гледането на всяка лекция, аз опипвах бучката на шията си. Когато приключих гледането на всичките девет видео лекции, забелязах, че бучката видимо е намаляла. Зарадвах се и си помислих: „Тя трябва да изчезне, след като изгледам още една серия от лекциите“. Обаче големината на бучката остана същата. Също така, пробвах да изпълнявам упражненията повече от един път на ден, но и това не помогна.

Роднините ми ми казаха, че съм твърде много привързана към проблема си. Те ми обясниха: „Това е практика за самоусъвършенстване на високо ниво, а не начин за лекуване на болест“. Посъветваха ме да спра да се обсебвам от бучката и да се освободя от привързаността си към нейното състояние. Те вярваха, че когато подобря моето мислене и разбирането си, здравето ми по естествен път ще се подобри. Учителят говореше за придобиване без стремеж, но както и да се стараех, не можех да престана да опипвам бучката.

Мина една година и веднъж в един момент осъзнах, че вече повече от година не изпитвам никакви симптоми, свързани от проблемите с шията и кръста! Те изчезнаха така, че даже не се замислях за тях. Осъзнах, че привързаността ми към „болестта“ и убедеността ми, че тя „е длъжна вече да изчезне“, стоеше като препятствие на пътя ми, пречейки ми да се отърва от бучката.

Благодарение на разбирането ми успях лесно да се освободя от привързаността си. В този момент се почувствах невероятно отпусната и щастлива. Практикуващите нямат болести; бучката беше карма, която бях длъжна да отстраня, усъвършенствайки своя Шиншин.

Веднъж случайно докоснах врата си и осъзнах, че бучката е изчезнала. Не знаех кога е изчезнала, но знаех, че привързаността ми към нея е била отстранена.

През 2016 г. разбрах, че 87-годишната ми майка е била диагностицирана с рак на гърдата. Поради възрастта ѝ и други заболявания, докторът реши да не ѝ препоръчва операция или химиотерапия. Поради честите посещения в болницата, майка ми усещаше, че нещо не е наред, но ние решихме да не ѝ казваме диагнозата. По-рано я бях запознала с Фалун Дафа, но тя никога не прояви интерес. Този път ѝ предложих искрено да произнася фразите „Фалун Дафа е добро“ и „Истина-Доброта-Търпение са праведни принципи“, като ѝ казах, че това може да ѝ помогне. За мое учудване, след момент мълчание, тя каза: „Защо ти не ми покажеш как да практикувам Фалун Дафа?“.

Тя не можеше да чете, затова ѝ донесох DVD плейър и аудио плейър, за да слуша лекциите. Не обръщайки внимание на възрастта си, тя се стараеше колкото може по-точно да повтаря движенията на упражненията. Едва сдържах желанието си да я попитам за бучката на гърдата ѝ или да я прегледам, когато ѝ помагах да се изкъпе. Не исках да зацикля на болестта си, но се стараех да я направлявам с помощта на учението Фалун Дафа.

Мина една година и тя изглеждаше в добро здраве. Никой от семейството не осмеляваше да спомене за болестта пред нея. В края на 2017 г. тя падна и си счупи тазобедрената става. Преди да направят на операция за смяна на тазобедрената става, докторът ѝ извърши общ здравен преглед. Ултразвуковото изследване показа, че ракът на гърдата е изчезнал. Сърдечните ѝ проблеми също бяха изчезнали, а нивото на кръвната ѝ захар беше в норма.

Операцията за замяна на тазобедрената става мина успешно и шест месеца по-късно тя можеше да ходи. Тя преживя ковид пандемията и сега, на 96 години, е здрава.

Поглеждайки назад мога да кажа, че моите атеистични убеждения за малко не ме погубиха и едва не ми попречиха да се възползвам от тази уникална възможност, която се появява веднъж в живота. Често си мисля за това, че практиката Фалун Дафа беше най-добрият избор в живота ми, доколкото тя ми даде здраво тяло и стълба, водеща към Небесата.

(Тази статия е избрана за публикуване в Minghui.org в категорията „Световен ден на Фалун Дафа“.)

Връзка към източника: https://ru.minghui.org/