Единадесета Фа конференция за споделяне на опит - 2025

Единадесетата Фа конференция за споделяне на опит се проведе на 2 ноември 2025 г. в конферентната зала на хотел „Хемус“ в центъра на столицата София. Залата беше празнично украсена и точно в 9:00 ч. Фа Конференцията започна своята работа.

Около петдесет практикуващи участваха в конференцията. Тринадесет от тях споделиха пред аудиторията как са следвали принципите Истинност, Доброта и Търпение; как разясняват истината в Дафа проектите и в живота; как гледат навътре, за да подобрят своя шиншин, когато се сблъскват с конфликти с обикновени хора или колеги практикуващи. Те говориха за своя опит в самоусъвършенстването; в помагането на Учителя във Фа-коригирането, спасяването на съзнателни същества и изпълнението на техните обети с праведни мисли и действия;

Късчета скъпоценни опитности

Александра Ботева е построила споделянето си върху работата по два проекта: „Край на ККП“ и „Изкуството на Джън-Шан -Жен“

„При разясняване на истината в проекта „Край на ККП“, се опитвам да фокусирам вниманието на хората на повърхността. В дълбочина обаче, като Дафа практикуваща, в разговорите си с обикновените хора е необходимо да приложа търпение и състрадание, които да подхранят „енергийното поле от самоусъвършенстване в праведен път“, което има способността да хармонизира всичко“.

„Именно търпение и издръжливост бяха необходими при разясняването на истината по време на представянето на изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ в България тази година. Тогава, разбира се картините ме подпомагаха с енергийна мотивираща сила, подсилвана от една страна от съпреживяването на репресиите чрез вглъбяване във въздействащите сцени на страдание, а от друга – от съзерцаването на изобразеното величие на Учителя и значимостта на нашите обети. Освен от изложбата, се зареждам неизменно с решителност и ентусиазъм от въздействащите документални филми от сайта Faluninfo TV на Falun Dafa Information Center. Запомняйки важни детайли от филми като „Трудно за вярване“, …, в съзнанието ми остават активни образи и факти, които могат да споделям с хората, чиято съдба се определя от позицията им спрямо това безпрецедентно зло, което демонът на комунизма провокира в света днес“.

Александра Ботева.

Валентина Николова е открила най-великото нещо – да бъде едно с Джън-Шан-Жен

„Започнах да се запитвам – харесва ли ми да се самоизтъквам, харесва ли ми да се съревновавам, харесват ли ми имиджът и репутацията, харесва ли ми да споря, да осъждам или да наранявам словесно другите? Искреният отговор беше – да. Ако не ми харесваше да постъпвам така, иначе защо изобщо да го правя? Видях, че не е било само за личен интерес и изгода, а пластовете под тях, защото ми е харесвало. След това още повече разбирам колко безсмислено е да се карам с другите и колко много губя от това. За мен стана още по-ценно да запазя Дъ и да не го пилея. Открих как да го направя, чрез „сърце за велико търпение“.

„Когато за мен запазването на Дъ стана приоритет, тогава още по-отчетливо, разбрах, че трябва да елиминирам изцяло егоизма от съзнанието си и този Фа ми даде директния път към това“.

Валентина Николова.

Ганка Димова споделя своята благодарност към Учителя

„Откакто започнах да практикувам Фалун Дафа и се отнасям сериозно към усъвършенстването, усещам че Фалун Дафа ми помогна да разбера какво е истинска доброта, много съм благодарна на Учителя Ли Хонгджъ.

„Когато се изправям пред изпитание, се научих да се вглеждам в себе си и да се коригирам в основните принципи на Фалун Дафа: Истинност - Доброта – Търпение. Осъзнах, че като практикуваща не трябва да променям другите, истинската промяна трябва да започне отвътре, както го обяснява Учителят Ли“.

Керачка Параскова прочете есето на Ганка.

Динко Митев разказва как неговото участие в проекти, като координатор и изпълнител, разкрива привързаностите му и спомага за премахването им.

„Станах координатор на проект свързан с разясняване на истината „автошествие КРАЯТ НА ККП“ през 2023г. За мен беше нещо ново, защото нямах опит при ръководенето на проект и трябваше да преодолея привързаности като страх от конфликти, загуба на репутация, слава, съревнование, завист, комфорт и самоизтъкване“.

„Усещах съревнование с практикуващ в подготовката за автошествието. Наблюдавах привързаността си и се опитвах да я елиминирам. По време на медитацията усетих чистота и състрадание в съзнанието си. Знаех, че всички сме се събрали, за да изберем най-подходящата идея за маршрут. И не, за да утвърждаваме себе си, а да утвърждаваме Фа“.

„Имах възможност да участвам в проекта за изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ в замъка Равадиново за няколко дни... Споделихме си, че тези ситуации се случват, за да се покажат на повърхността привързаности като арогантност, самодоволство и високомерие и да ги елиминираме. Благодаря за тези три дни, в които бяхме няколко практикуващи постоянно заедно и разяснявахме истината на хората, които посещаваха изложбата. По време на този процес всички знаехме, че това е добра възможност да подобрим своя шиншин и да елиминираме привързаностите си“.

Динко Митев.

Ева Иванова сподели как неволно е загубила фокус, като не оценявала сърцето си, самоусъвършенстването си, а търсела човешки успех, реализация, маскирани зад обучения в името на Дафа.

„Освен човешките стремежи, които се оказваха тежка котва за мен, друга такава се оказа страха от изпитания, от трудности. Поради възпитанието и човешките си концепции гледах на трудностите като наказание, а не като възможност. Трудностите ме караха да се чувствам недостойна и не справяща се. Негодувах към тях, не ги исках, страхувах се, вярвах, че ме погубват“.

„...Това изпитание е като вододел за мен, едно от най-големите до момента, защото трябва да се изправя пред един от най-трудните си тестове – тестът АЗ! Да приема това, което съм, да приема това, което не съм, и да се водя само от сърцето си. Когато Майстор Ли е проявил състрадание и към мен и ме е направил част от Дафа, част от вас, не съм имала нито образование, нито съм говорила английски, нито съм имала специални възможности. Имала съм само едно сърце – сърце за Дафа“.

Ева Иванова.

Здравко Димитров разказа за подобряване на част от неговия шиншин през последната година на работното място

„Започна процес, който изисква усърдна работа със сърцето, гледах и търсих на всяко ниво и всеки сантиметър, анализирах и връщах назад лентата от случилото се. Разбира се откривам в себе си привързаностти като нетърпение, гордост, репутация, очаквам обикновените хора да постъпват коректно, тоест имам големи очаквания от тях. Стандартът за практикуващ е различен и не съм намерил баланса спрямо работната обстановка в тази ситуация. Да, некоректност от страна на работното място като допълня, лицемерие, двуличие, клюкарство. Моралът в обществото върви в регресираща посока“.

„Задълбочих гледането навътре, започнах да обръщам внимание на всяка ситуация, която ме дразни дори леко – това е сигнална лампа, която ми показва моя привързаност или недобро разбиране към принципите на Фа. За пореден път имам възможност да наблюдавам свръхестествен процес – моето подобряване и балансиране, а това веднага въздейства външно на работната ми среда. Средата се подобряваше всеки ден с прошката и пречистването на сърцето ми. Още веднъж успявам да осъзная силата на Дафа“.

Иван Бързаков чете есето на Здравко Димитров.

Иво Войнов сподели за неговата дълбока промяна и прозрения след като започва да практикува Дафа

„Един ден ми дойде мисълта, че злото се възползва точно от тази вратичка и от този принцип, за да ни се намеси в живота и в усъвършенстването ни. Вярвам, че личната изгода и личният комфорт са катализаторите за това да позволим на привързаностите ни да ни контролират и манипулират в мислите и действията ни и за да ги подхранваме и да им се отдадем напълно, като по този начин те стават все по-силни и по-силни до момента, в който ние вече нямаме никакъв контрол над самите себе си. Тъй като винаги при наши неправилни мисли и мисли за извършването на неправилни, според Дафа неща, се поддаваме на личната изгода и комфорт, ние самите позволяваме намесата да се осъществи. В последния момент, непосредствено преди извършването на неправилни неща, решението си е наше. Самите ние взимаме решение да кажем на злото и привързаностите ни: „Аз ви позволявам да правите това, което искате с мен“. Решението в крайна сметка си е изцяло наше. Ние даваме позволението“.

„Друго изключително важно нещо според мен се корени в това да се опитаме, без привързаностите ни да ни контролират, да признаем пред себе си с чисто сърце и с възможно най-голяма дълбочина и истинност, какви всъщност сме, как се държим, какво говорим, какво правим, как го правим и т.н“.

Иво Войнов.

Керачка Параскова открито говори за своите привързаности, някои от които са доста упорити

„Друга привързаност е да си намирам работа и да не остава време за трите неща, за които ни помоли Учителят. Когато съм усърдна, Учителят ми помага да намеря време за всичко. Но когато имам някаква привързаност, старите сили намират отвор в моя шиншин, вмъкват се, и то много неусетно, така че да се разсея и да изляза от Дафа, да остане само човешкото ми съзнание. Преди време се бях отпуснала и бях приела човешките неща за важни. Усетих се отделена от Дафа“.

Керачка Параскова.

Илия Милев разказва за изключително сериозно изпитание, което той нарича „преминаването през „сенчестите върби“ – болки, съмнения, прозрения

„Не можех и да слушам. Превивах се по стаята. Мина ми мисълта да помоля практикуващите да изпратят праведни мисли за мене. Реших да не ги притеснявам или може би не исках да се изложа. Въпреки болките виждах всички неправилни мисли, които ми минаваха. Дали през деня много бързо се зарадвах, че съм преминал изпитанието? Повръщах малкото, което бях ял през деня. Болката може би беше по-силна от предишната нощ. Мислех да прочета някой джингуин и да се просветля до нещо, но не можех от болка. Реших да слушам аудио лекция на Учителя. Пуснах си я по телефона, за да слушам гласа Му. Наистина започнах да се унасям и да не треперя и превивам от болка. В един момент обаче осъзнах, че е неуважително да слушам Фа и гласа на Учителя, докато спя. Изключих записа“.

„Човек живее заради изплащане на кармата натрупана в този и в другите ни животи. Ние не знаем какви са подредбите за нас, ако не бях практикуващ, е можело във всеки един момент да трябва да заплатя тези дългове – даже с живота си“.

Илия Милев.

Кольо Колев е убеден, че с търпение и гледане навътре и когато се върви по праведният път, всичко си идва на място.

„Просветлението ми от това, е, че Законът прави чудеса, но той трябва се спазва. Разбрал съм, че добротата и състраданието са едно от най-важните неща в живота. Всяко нещо идва с времето, но иска труд и постоянство, без това не може да се върви напред. Само с желание не става“.

„Самоусъвършенстването е най-праведният път, най-добрият начин да се завърна към своята истинска същност. Всичко зависи от мен, ако имам волята и желанието да премахна привързаностите си и да изчистя всичко лошо от мен, тогава ще ми е по-лесно. Няма нищо лесно в този път, пък и той не е обикновен, да се усъвършенствам е нещо свято, то не е детска игра“.

Кольо Колев.

Орлина описва в своето есе нейния път и опитности в осъзнаването и елиминирането на силна привързаност

„Първата ми мисъл беше както всеки път, нищо ми няма. Обаче, въпреки че действително ми нямаше нищо на ръката, нямаше счупено, изкълчено, даже видимо нямаше синина или подутина, болката беше ужасно, нетърпимо силна и така в продължение на месец и половина. Едната ми ръка беше неизползваема месец и половина. Е, тогава вече спрях с амбициите си и имах възможността да погледна навътре в себе си. Многократно ми беше показвано, че аз трябва да премахна тази си привързаност, многократно бях накарана да се препъвам, ама явно трябваше нещо наистина да ме разтърси, явно трябваше да се озова по очи на асфалта, за да си спомня, че съм Дафа практикуваща, че съм последовател на Учителя, че съм живот, който е създаден от Закона, че съм практикуващ от периода на Фа-коригирането. Може ли да има нещо по-важно от нашето усърдно придвижване напред в Закона? Все още имам да елиминирам много слоеве от тази си привързаност, но знам, че имам разумността и мъдростта, които да заменят човешките ми мисли“.

Орлина Андреева.

Пламена Динева споделя своя опит „когато неземната красота на картините от Изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ докоснат сърцето и мечтите станат реалност“

„Усъвършенстването ми в работата по изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ ми помогна да се освободя от привързаности като комфорт, репутация, съревнование, сантименталност. Когато започнах да работя по проекта си зададох един въпрос „Ще имам ли време и ще се справям ли?“. В процеса на работа просто виждах как изложбата е мой приоритет и това ме караше да се чувствам чудесно и в хармония със себе си. Молех се на Учителя просто да ми отваря време и се оставях на естествения ход на нещата, виждах, че всичко е подредено и Учителят ми отваря нужното време за работа“.

Пламена Динева.

Цветомир Тренчев споделя за неочаквана подсказка за справяне с болестна карма

„В следващите дни обаче многократно се сещах за тази ситуация и разсъждавах над нея, тъй като думите на събеседника ми се бяха запечатали дълбоко в съзнанието ми: „За да се излекуваш, вероятно и ти трябва да простиш на някого“. При това тези думи бяха изречени от човек, който се забавляваше с бира в ръка – твърде необичайно, за да не ми направи впечатление. Стигнах до разбирането, че това не бяха реално думи на този човек, а подсказване от страна на Учителя, който ми помагаше да открия своите привързаности. В следващите дни и седмици усилено разсъждавах по темата на кого е възможно да имам нещо да прощавам“.

„След като привързаностите ми бяха разкрити, оставаше да бъдат елиминирани. Процесът на елиминирането им при мен включва на първо място да си изясня каква е истината по всеки един от засегнатите въпроси, според разбирането ми на Фа на моето ниво. След това анализирам и вземам решение дали моите действия в тези отношения ме задоволяват или искам да ги променя. В случая определено имаше неща, които исках да променя. Последната стъпка в моя процес на елиминирането на привързаности е да приложа на практика взетите в съзнанието ми решения т.е., когато привързаностите ми отново излязат на повърхността, да си спомня за това как съм решил да постъпвам от тук нататък и в крайна сметка да го правя“.

Диян Данаилов чете есето на Цветомир Тренчев.

Съпътстващи събития

На 1 ноември 2025 г., в деня преди конференцията, се проведоха събития за разясняване на истината и повишаване осведомеността на две места в София. Едното се състоя в Южен парк а другото - пред Националния дворец на културата.

В началото на деня, преди тези мероприятия, практикуващите се събраха на красивата поляна в Южен парк, където изпълниха целия комплект упражнения на Фалун Дафа.

Изпълнение на Дафа упражненията в Южен парк София от 9 часа на 1.11.2025 г.

Споделено от Керачка Параскова за подписката в Южен парк

Три млади момчета се отбиха до шатрата. Едното момче каза, че за първи път чува за преследването на Фалун Гонг от страна на Китайската комунистическа партия (ККП) и направо настръхва от това.

Младият мъж допълни: „Икономически са зависими хората от Китай и не казват нищо от това, което се случва там“.

Третият младеж попита къде се изпълняват Дафа упражненията в София, за да ги научи.

Гергина Петрова разбра колко е зло преследването на Фалун Дафа практикуващи в Китай и се подписа в двете подписки. Каза: „Дано да помогна с моите подписи“.

Гергина се подписва.

Едно възрастно семейство, Кера и Стефан, беше привлечено от щанда на Фалун Дафа. Оказа се, че са от едно градче и са съседи с Дафа практикуваща. Те получиха цвете лотос в дар.

Дафа практикуваща им разказа за историята на лотоса като символ на вътрешната чистота на човека.

Кера каза: „Нямам думи за това преследване“. И допълни: „Само напред. Няма да се отказвате. Добре, че има добри хора още.“

Деветдесетгодишният Стефан попита как може да научи упражненията и къде се изпълняват в София.

Дафа практикуващите им казаха къде се правят упражненията в София.

Кера и Стефан са привлечени от щанда на Фалун Дафа.

Кера и съпругът и Стефан на 90 години се подписват в подписката.