Китайска Фа конференция - От високопоставен чиновник до състрадателен практикуващ

(Minghui.org) Поздрави, Учителю! Поздрави, приятели практикуващи!

Започнах да практикувам Фалун Дафа през 1996 г., а сега съм на 85 години. През последните 29 години преминах през възходи и падения, трудности и радости. За тази 22-ра Китайска Фа конференция бих искал да ви разкажа моя опит и опита на други практикуващи за това как Учителят ни е помагал и напътствал.

Живеем в този специален исторически период, изпълнен с чудеса на Дафа.

Произвеждане и разпространяване на материали

Малко след като Китайската комунистическа партия (ККП) започна да преследва Фалун Дафа през 1999 г., практикуващи в нашия район създадоха голям пункт за изработване на разяснителни материали, за да снабдяваме нашия град и близките по-малки градове. Произвеждахме толкова много всеки ден, че беше необходим автомобил, за да се доставят всички материали. Въпреки че идвахме от различни среди и професии, всички изпълнявахме своите мисии и никой не се оплакваше. С помощта на Учителя пунктът функционираше гладко.

Тъй като не разбирах много от техника, в началото не бях особено полезен, затова готвех, чистех и вършех дребни задачи — правех всичко, което беше нужно. Позицията ми в обикновеното общество беше сравнително висока и рядко вършех подобни дейности. Но в пункта действах както „младия монах“, описан от Учителя в „Джуан Фалун“. Чувствах се продуктивен и щастлив, мислейки: „Колкото повече материали произвеждаме, толкова повече помагаме на Учителя да спасява хора.“

Не само помагах да се произвеждат материалите, но и ги разпространявах. В този процес успях да се освободя от много привързаности, включително страха.

По-късно научих как да работя с компютри и принтери, да оформям флаери, да печатам брошури и да подготвям DVD-дискове. Правех копия на „Деветте коментара за комунистическата партия“, сувенири и книги на Дафа.

Когато започнаха да се появяват повече малки пунктове за материали и аз създадох такъв в дома си. Произвеждах материали за себе си и за други практикуващи. Помагах и на други практикуващи да създадат свои домашни пунктове. Процесът ми помогна да се усъвършенствам — от високопоставен чиновник станах човек, който изработва материали. Подобрението на моя шиншин ми позволи да стана по-състрадателен. Това по-късно ми помогна и при други форми на разясняване на истината.

Разясняване на истината по мобилен телефон

През пролетта на 2012 г. практикуващ от друг град ни посети и ни разказа как разясняват истината чрез мобилни телефони. Той каза, че материалите, които сме разпространявали по-рано, са като засети семена, а сега е време за жътва — време да спасяваме хората директно.

Хареса ни идеята и започнахме да изпращаме предварително записани аудио съобщения чрез мобилни телефони. Това вървеше добре. Този практикуващ ме насърчи да говоря лично с хората, на които звъним, и да ги убеждавам да напуснат организациите на ККП. Той казваше, че това ще даде по-добри резултати и че аз съм подходящ за тази работа. Понеже дълги години съм бил държавен служител, умеех да общувам добре. Послушах го и започнах да звъня и да разговарям с хората.

Бях доста възрастен по това време и рядко използвах мобилни телефони. Сега имам два телефона — единият за автоматично набиране, а другият за разговори. Имам изразен акцент в произношението и не говоря перфектен мандарин, затова започнах от моя район.

Първо поздравявам хората, пожелавам им хубави неща и им казвам, че звъня, за да им дам информация относно напускането на организациите на ККП. Поради моя диалект и тон, разговорите обикновено се приемат добре. След това им обяснявам какво е Фалун Дафа и отговарям на въпросите им. Предлагам им псевдоним, с който да се отпишат. След като им помогна да напуснат ККП, често ми благодарят. Насърчавам ги да разкажат и на други.

Хората в моя роден край са добри и скромни. Успях да помогна на 800 души да напуснат организациите на ККП само за три месеца. Целта ми беше да помогна на 10 000 души и помолих Учителя за помощ.

Този проект започна на 13 май 2016 г., и оттогава звънях всеки ден. Празниците бяха особено благоприятно време. По време на Китайската Нова година през 2017 г. помогнах на 450 души да напуснат ККП само за 10 дни.

За да провеждам разговори, ми трябваше тихо и безопасно място, затова ходех в гората или край реката. Понякога карах колело, докато разговарях. Други практикуващи ми даваха телефонните номера на хора, които вече бяха слушали автоматичните съобщения. Това увеличаваше вероятността получателите да напуснат организациите на ККП.

Зимата в Северен Китай е студена. Често стоях по четири–пет часа на открито, но никога не усещах студ — знаех, че Учителят ми помага.

В началото се разстройвах, когато някои хора отказваха да приемат това, което им казвах, и дори ми се караха. Един мъж изслуша всичко и после каза: „Може ли да повториш?“. Повторих. Той каза: „Не разбирам какво говориш, повтори пак“. След като му казах трети път, той ми каза да говоря „като човек“ и затвори. Почувствах се зле. Бил съм високопоставен чиновник десетилетия и съм ръководил хиляди хора — никой никога не ми беше говорил така. Когато този човек ме унижи, осъзнах, че той ми е дал дъ. Когато погледнах списъка с десетки хора, които бяха напуснали ККП този ден, ми олекна.

Когато четях Фа същата вечер и погледнах навътре, разбрах, че моята реакция е била погрешна. Коленичих пред портрета на Учителя и казах: „Учителю, сгреших. Не искам тяхното дъ. Искам само те да бъдат в безопасност“.
По чудо подобни ситуации почти престанаха да се случват след това. От този опит разбрах, че всичко, което срещаме, е свързано с човешките ни представи. Когато се поправяме вътрешно, външните ситуации се променят.

Чувството ми беше такова:

С малък телефон в ръката,
мога мигом да стигна на стотици километри;
със състрадание преди да заговоря,
мога с праведни мисли да спасявам хора.
Различни ситуации ме срещат —
всеки път помагат на усъвършенстването ми;
ние, учениците на Дафа, слушаме Учителя,
връщайки се у дома, към небесата.

От 13 май 2016 г. до 13 юли 2018 г. (790 дни) успях да помогна на 10 000 души да напуснат организациите на ККП. Знаех, че Учителят беше направил това възможно.

Същата вечер сънувах ярък сън. Стоях сред поле от златна пшеница, която аз бях посял. Пшеницата беше висока колкото човек, а класовете — дълги почти тридесет сантиметра. Докато нежният ветрец раздвижваше пшеницата, се усещаше изобилието на реколтата. Учителят се появи. Казах: „Учителю, съжалявам, че пропуснах някои места, когато сеех семената“. Учителят се усмихна и отвърна: „Няма значение. Това няма да повлияе на реколтата. Смятам, че е достатъчно добре“.

Все още имах усмивка на лицето си, когато се събудих. Знаех, че Учителят ме окуражава.

Разясняване на истината лице в лице

През 2018 г. ККП започна строго да контролира SIM картите и нашият телефонен проект беше прекратен. Затова започнах да разяснявам истината на хората лично.

Често посещавах трите градски района и близките села с велосипед. Всеки път носех около сто материала — периодични издания, брошури, календари на Минхуей, сувенири и малки картички с инструкции как да се заобиколи интернет блокадата на ККП. Раздавах ги и помагах на хората да напуснат организациите на ККП. Посещавах ги отново, когато имаше нещо ново.

Често поздравявах хората, пожелавах им нещо добро. Понякога им давах някакъв материал и после им говорех, понякога — обратно. Много хора се съгласяваха да напуснат и ми благодариха.

По време на пандемията имах изпитания, свързани с болестна карма. Семейството ми не ме разбираше и ми отне всички материали. Когато видях, че са ми останали само 240 сувенири, казах на Учителя: „Учителю, ще раздам всички тези сувенири“.

Обикновено тръгвах от къщи в 8–9 сутринта и карах по 30 км. до различни села. В началото бях слаб и понякога спирах да пия топла вода, която съпругата ми беше приготвила. Говорех с почти всеки човек, когото срещнех. Помагах на хора, които бутаха колички или товареха стоки. Понякога трябваше бързо да догоня някого, понякога да намаля скоростта и да изчакам. След като си поговорехме, им разяснявах истината. Често се просълзявах, защото наистина исках да са в безопасност. Молех ги да повтарят: „Фалун Дафа е добър. Истинност-Доброта-Търпение е добро“.

Когато видяха, че си върнах силите, семейството ми върна оборудването и продължих да печатам материали.

Имах и случаи, когато бях докладван на полицията. С помощта на Учителя избегнах опасностите. Един път дадох календар на Минхуей на мъж на около 50 години. Той слушаше внимателно и прие календара. Докато говорехме, до мен спря автомобил. Извадих друг календар за шофьора и започнах да му говоря, но той ме прекъсна: някой ме беше докладвал.

Видях, че това е полицейски микробус. Продължих да говоря в микробуса и безмълвно молех Учителя за помощ. Бях решен да се справя добре. Осъзнах, че не е трябвало да се връщам по същия път. Ако не бях мързелувал, можех да избегна това. Когато пристигнахме на друго място, там беше и човекът, който ме докладва. След като ми конфискуваха материалите, шофьорът щеше да ме отведе, но старшият полицай махна с ръка и каза: „Няма проблем. Ще вземем материалите, но ти можеш да вървиш.“

Благодарих и си тръгнах с велосипеда. Човекът, който ме докладва, беше недоволен и викаше, че трябва да ме осъдят на четири години. Усмихнах се, помахах и казах, че се надявам някой ден пак да чуе фактите.

Хората обичат да следят новините. По време на Ковид много хора имаха симптоми след поставяне на нискокачествените китайски ваксини. Когато се оплакваха, им казвах, че четенето на материали на Дафа и напускането на организациите на ККП ще им помогне. Те се съгласяваха.

Един човек ме попита защо ККП преследва Фалун Дафа. Казах му, че принципите Истинност–Доброта–Търпение привличат широката общественост, но ККП не може да търпи тези ценности, защото тя проповядва класова борба, омраза, жестокост и лъжи. Затова започва преследването.

Всеки път, когато отида в селските райони, изминавам над 50 километра отиване и връщане. Мога да помогна на стотици хора да напуснат ККП всеки месец и да раздам около 1000 материали. Знам, че хората в тези райони ще се възползват.

На 85 години все още мога да карам велосипед до селата. Това е петият ми велосипед. Хората на моята възраст обикновено са много слаби и зависят от децата си, за да се придвижват. Повечето, които могат да ходят, трябва да приемат различни лекарства. Но аз съм здрав и не се нуждая от никакви медикаменти. Това е така, защото съм практикуващ Фалун Дафа.

Пенсията ми е сравнително висока, но не ми трябва много. Съпругата ми и аз живеем скромно. Повечето от дрехите ни са стари дрехи от нашите деца. Съпругата ми ме подкрепя всеотдайно и се грижи за семейството. Това ми позволява да се съсредоточа върху трите неща и аз съм ѝ благодарен.

Когато понякога се отпусна и ми се стори, че искам да намаля усилията, си напомням думите на Учителя:

„Не сте из­пъл­ни­ли обе­та си на­пъл­но и не мо­же­те да спа­си­те оне­зи съ­щес­т­ва, въз­ло­же­ни на вас – оне­зи, чи­е­то спа­се­ние сте по­е­ли и зад ко­и­то са без­чет­ни съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва, ги­ган­т­с­ки гру­пи съ­щес­т­ва. Как­во е това?! Дали е прос­то въп­рос на не­у­сър­д­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не? Това е из­к­лю­чи­тел­но се­ри­оз­но прес­тъп­ле­ние! Нес­рав­ни­мо го­лям грях!“. (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2016 г.)

Разбрах, че Фа-коригирането има различни етапи и че винаги трябва да правим това, което се очаква от нас. Ако пропуснем възможностите, няма как да се върнем назад. Трябва да ценим своите възможности, да се усъвършенстваме и да помагаме на Учителя да спасява хората.

Горните редове са моят опит. Моля ви да ми посочите всичко, което не е в съответствие с ученията на Дафа.

Връзка към източника: