Полицаи, които помагаха на практикуващи и ги защитаваха

(Minghui.org) Практикувам Фалун Дафа повече от 20 години. През тези години ми се случи да стана свидетел на много чудеса. Все повече и повече хора разбират, че Фалун Дафа е добро, в това число и тези, които активно участват в преследването. Тях ги впечатли добротата и благородството на практикуващите и забележителните способности на Учителя!

Добродетелите Ин и Ян

В миналото хората са казвали, че има два вида добродетели: добродетел Ян и добродетел Ин. Добродетел Ян- това е когато човек получава признание и благодарност за извършване на добри дела. Добродетел Ин - това е, когато човек не изтъква добрите си дела и никой не знае кой ги е извършил. Само такава добродетел може да доведе до изменение на вродените качества на човек.

Бих искал да споделя няколко примера, когато полицаите застанаха в защита на справедливостта. Не мога да разкрия истинските им имена, но вселената е записала постъпките им, достойни за похвала.

Те си заминаха, без да докоснат нищо.

Аз живея до 20-етажно здание. Веднъж в събота няколко практикуващи влязоха в това здание, за да разпространяват там материали на Фалун Дафа. Аз си останах у дома, защото не се чувствах добре, но наблюдавах случващото се от прозореца. Неочаквано дойде кола, от която излязоха няколко въоръжени полицаи. Някакъв мъж, държащ листовка на Фалун Дафа, каза нещо на полицая и той погледна към високото здание. Разбрах, че някой е извикал полиция. Веднага си обух обувките и излязох на улицата.

Прибягах до входа на сградата и започнах да се качвам по стълбите (практикуващите не ползват асансьорите, заради камерите за наблюдение). Минавайки етаж след етаж, срещах практикуващи и ги молех да оставят пакетите с материали в ъгъла и да напуснат сградата, защото полицията вече е много близо. Бягах по етажите толкова бързо, колкото можех и когато всички съученици-практикуващи благополучно излязоха, обезсилено се отпуснах на пода. Виждайки ме, полицаите ме попитаха дали практикувам Фалун Дафа. Нищо не им отговорих, защото още не можех да си поема дъх.

Отведоха ме в полицейския участък и ме вързаха за „скамейката на тигъра“ (приспособление за разпит). Полицаят започна да ми крещи: „Няма ли друго с какво да се занимаваш, освен да разпространяваш тези материали? Кой ги е направил? Кой ти ги е дал? Говори!“. Аз отговорих: „Кой си ти? Как се казваш?“. Той отново повиши глас: „Аз съм еди-кой си. Докладвай ме на Minghui.org!“ Тогава разбрах, че той е началникът на Oтдела за вътрешна безопасност.

Казах му: „Ако вършите добри дела, името ви няма да бъде публикувано на уебсайта. Аз отдавна исках да се срещнем, за да ви разкажа за Фалун Дафа“. Като че ли думите ми го изненадаха малко. В този момент нещо се случи отвън и той излезе от стаята. Влезе друг сътрудник, очевидно чиновник. Казах му: „Преследват ни!“. Той отговори: „Скоро ще ви освободят“. Попитах: „Това Вие ли го решавате?“. Той отговори: „Да, сега ще се разпоредя“. Той беше много дружелюбен. Погледнах таблото със снимките на всички полицаи и видях, че той е заместник-началникът.

Когато се стъмни, отново го видях и попитах: „Защо ме държат тук до този момент?“. Той отговори: „Днес аз съм дежурен, но ако това се проточи до утре, няма да е лесно да ви освободя, защото ще ме смени друг човек“.

Заместник-началникът с двама полицаи ме закараха до дома. Щом отворих вратата, детето ми не свали очи от непознатите, страхувайки се да помръдне. Навсякъде из дома ми се намираха моите книги за Дафа и информационни материали. Полицаите се спряха и погледнаха портрета на Учителя. След това влязоха в стаята, за да я огледат. В този момент заместник-началникът получи обаждане, очевидно от началника си. Той каза: „Въпросът е решен“. Скоро си тръгнаха, недокосвайки нищо.

Практикуващите се върнаха у дома

Практикуващата Сяо Хуа беше много добра и със съветите си винаги ми помагаше да се самоусъвършенствам. Обаче заради нееднократното и вкарване в затвора, тя получи психическо разстройство. Веднъж разбрах, че отново са я арестували. Страхувах се, че може да не издържи на жестоките разпити и, пренебрегвайки собствената си безопасност, се свързах с дъщеря ѝ и сестра ѝ, но те се страхуваха да се застъпят за нея. Не знаех какво да правя.

Помислих си за началника на Отдела за вътрешна безопасност. Мълчаливо помолих Учителя за помощ и намерих номера на този човек в Minghui.org. За да спася Сяо Хуа, позвъних от телефона, регистриран на истинското ми име.

Мъжът, който отговори на обаждането ми, попита грубо: „Кой е там?!“.

Вежливо се представих и казах: „Аз практикувам Фалун Дафа. Сяо Хуа е арестувана, но може да има психически срив. Моля, помогнете ѝ!“.

Мъжът отговори: „Спрете да звъните на този номер. Ще ви арестуваме, ако позвъните още веднъж“ - и затвори.

Без да се замисля, взех хартия и химикал, и започнах да пиша писмо до началника на Отдела за вътрешна безопасност. Написах за ползите от практикуването на Фалун Дафа, за това, защо преследването е незаконно и т.н. Пращайки писмото с експресна поща, позвъних в отдела за вътрешна безопасност и казах: „Моля, съобщете на началника, че съм му написала писмо и съм го изпратила по експресна поща. Помолете го да се разпише при получаването му“.

Затаих дъх и внимателно слушах, все едно виждах лицето на началника, докато отваряше писмото ми. Беше толкова тихо, че можеше да се чуе как пада игла, но в душата си бях спокойна, защото знаех, че постъпвам правилно.

На другия ден ми позвъниха и ме извикаха в полицейския участък, тъй като сега бях въвлечена в делото на Сяо Хуа. Адвокатът ми каза: „Сяо Хуа каза, че е получила материалите от вас“.

Други практикуващи ме посъветваха да се скрия. Отговорих им: „Сяо Хуа се намира под голям натиск и тук няма нейна вина. Ние сме длъжни да отхвърлим това преследване“.

Учителят ме защити, когато се отказах от личния интерес. Позвъниха ми от полицията и ми казаха, че не е нужно да ходя в полицейския участък, защото делото е закрито.

Не получих отговор на писмото си. След няколко години разбрах, че моето писмо е трогнало началника на Отдела за вътрешна безопасност. Благодарение на последвалото общуване с практикуващи, той започна да променя отношението си към Дафа.

Веднъж арестуваха баща и дъщеря, които практикуваха Фалун Дафа. Голямата му дъщеря се обърна за помощ към всички познати практикуващи. Не знаех подслушва ли се телефонът ми, но трябваше да изясня кои са тези баща и дъщеря. Роднините на тези практикуващи имаха лошо отношение към полицията. Аз ги спрях: „Не говорете така! Полицията е подведена от пропагандата на комунистическата партия“.

Вероятно разговорът ми с членовете на семействата на практикуващите е бил подслушван. На другия ден, при мен на работата ми, дойдоха полицаи. Постарах се да прикрия страха си и твърдо им казах, че са длъжни да освободят бащата и дъщерята. Началникът на Отдела за вътрешна безопасност напомни за Сяо Хуа: „Направихме запитване за делото й. То беше закрито, така че не е нужно да питате за него“. Почувствах искреност в гласовете им и осъзнах, че не им е беше лесно да ми дадат такъв отговор. Благодарих им.

Аз гледах след тях, докато си тръгваха. Внезапно началникът на Отдела за вътрешна безопасност се обърна и ме погледна. Погледът му приличаше на поглед на пробудено живо същество, което се е изгубило в човешкото общество. Всички са дошли в този свят заради Дафа, затова аз знаех, че има надежда за освобождаването на бащата и дъщерята.

И действително, те скоро се върнаха у дома.

Началникът на Отдела за вътрешна безопасност напусна.

Преследването в нашия район не беше толкова сурово. Ако съобщаваха в полицията за практикуващи, разпространяващи информационни материали за Дафа, не ги подлагаха на преследване. По думите на практикуващи в провинцията, полицаите видели голяма машина за печатане на книги за Дафа, покрита с плат, но не я докоснали. Те, също така, не докоснали портрета на Учителя и не късали листовките на Дафа по улицата. Не изглеждали злобни, били спокойни и дори се шегували с практикуващите.

Веднъж вечерта, когато практикуващите Пин и Джюн се върнали у дома, през оградата на задния двор прескочили няколко полицаи, влезли у тях и ги арестували.

Когато полицаите се готвели да пристъпят към обиск, един цивилен сътрудник казал: „Всичко е наред. Не трябва да се прави обиск. Позволете на мен“. Навеждайки се, той докоснал долната част на леглото и от там изпаднало DVD. Той го взел и го върнал обратно, промърморвайки: „Всичко е наред“. В кутия под леглото стояли материали за Дафа, телефони на практикуващи и все още отворен лаптоп. Той го затворил и даже сложил мобилните телефони на практикуващите на масата, казвайки: „Не сме пипали тези неща!“. След това се пошегувал: „Прочетох писмото от една практикуваща (отнасящо се за мен). Къде намерихте адресите на работещите в прокуратурата, за да им изпратите материали? Не можете ли и на мен да ми изпратите някои материали, когато узнаете къде живея?“. Практикуващият отговорил: „Не, аз лично ще ви ги доставя“. По вида на лицето му било видно, че отговорът му харесал.

Отвели практикуващите в полицейския участък, където провели стандартната процедура по вписване. Жените убедили много от полицаите да напуснат редовете на Комунистическата партия. Полицаите им казали: „Тези, които практикуват Фалун Дафа, имат висока нравственост и ние, сътрудниците на Отдела за вътрешна безопасност, ви уважаваме!“.

Двe млади практикуващи изчезнаха без вест и аз реших да попитам в полицията не знаят ли къде се намират тези млади хора.

Когато влязох в помещението на полицейското управление, полицаите изглеждаха така, като че ли искаха заедно да се нахвърлят върху мен. Те не отговориха на въпросите ми, а ми устроиха разпит: „Все още ли практикуваш? Има ли нещо в къщата ти?“. Поглеждайки желязната врата, се почувствах в капан. Малко по-късно полицаят се обади по телефона. Затваряйки телефона, той неохотно ми каза: „Може да си тръгвате“.

Когато вече стигнах до главния вход, телефонът ми звънна. Беше началникът на Отдела по вътрешна безопасност. Той каза: „По-бързо си отивайте в къщи. За щастие, днес съм дежурен. Ще ви позвъня, когато се приберете у дома“. Това беше първият път, когато ми се обаждаше.

Когато се върнах у дома и го изчаках да се обади, му казах: „Благодаря за помощта! Най-важното е, колкото е възможно по-скоро да напуснете партията. Ако не го направите, ще се погубите! Комунистическата партия е зло!“. Отговорът му беше кратък и силен: „Напуснах! Видях много практикуващи Фалун Дафа, когато бях в чужбина. Безсмислено е да участваш в преследването на Фалун Дафа. Мен ще ме смени този, който често ви помага“.

След няколко кратки изречения той прекрати разговора. Надявах се да запазя връзка с него, но той отказа. По такъв начин той спокойно приключи своята работа в полицията и повече нищо не чух за него.

Тежест в сърцето

Редови полицай от Отдела по вътрешна безопасност винаги ме обиждаше, когато идваше при мен. Веднъж го погледнах си помислих: „Изглежда млад и образован. Жалко е, че винаги ругае! Попаднал е под влиянието на комунистическата партия и не разбира, че това е неприлично“.

Казах: „Престанете да ругаете – това е некултурно. Вие сте млад човек, но влиянието на партията ви е покварило. Дори някой да наруши закона, не е нужно да го ругаеш“. Той беше умен човек и разбра добрите ми намерения. След това никога повече не го чух да ругае.

По-късно той стана началник на Отдела по вътрешна безопасност. Един ден ми се обади и каза: „Сега аз отговарям за вас. На вас, хора, ще ви бъде по-добре с мен!“. Не знаех какво да му отговоря. Добре ли постъпи той? Всеки път, когато виждах в Minghui.org съобщения за преследване, арести или вкарване в затвор на практикуващи от нашия район, ми ставаше тежко на сърцето. Знаех, че именно той организира всичко това. Можеше да бъде снизходителен, но не го правеше. Заради материална изгода, той даже можеше да увеличи преследването. Той губи собствения си живот. И това е много печално.

Една сутрин, веднага щом пристигнах на работа, той ми позвъни и развълнувано каза: „Книгата „Хон Ин-5“ е публикувана. Видяхте ли я?“. Отговорих: „Не, не знаех за това!“. Той продължи: „Можете ли да ми дадете екземпляр, когато бъде отпечатана?“. Казах: „Разбира се“.

Попитах млад практикуващ може ли на ръка да ми препише едно копие, тъй като не знаех кога ще получа отпечатана книга.

Работейки денонощно, младият практикуващ преписа книгата за около седмица. Изпратих ръкописното копие до полицейското управление с експресна поща. Същия ден ми звънна полицейският началник и ми каза: „Получих книгата. Забележителна е! Предадох я на сътрудниците от другите отдели да я прочетат! Благодаря!“.

Беше ми тежко на сърцето, докато говорех с него, знаейки, че е извършил голям грях, като е преследвал практикуващи Фалун Гонг. Той ще пропадне в Ада, където ще страда без край. Как мога да го погледна в очите?

Обаче в миналото той спасяваше практикуващи и им помагаше. Веднъж, в присъствието на други практикуващи, той каза: „Последователите на Фалун Дафа имат висока нравственост!“. След претърсване, той незабелязано върнал радиоприемник на възрастен практикуващ и казал: „Тази практика е добра. Защо не се занимавате с нея у дома?“. Казал също: „Когато обискирах квартирата ви, взех само малките книги, но не докоснах големите“. В моя дом той никога не докосна портрета на Учителя или други Дафа предмети. Той винаги ме уверяваше: „Не бойте се. Няма да ви създадем проблеми, когато дойдем“.

Но даже знаейки, че практикуващите са добри хора, той продължава да участва в преследването. Тези, които постъпват лошо, знаят, че получават карма, но тези, които преследват практикуващите Дафа, създават грехове, огромни като планини! Minghui.org публикува имената на престъпниците, които са получили възмездие за участие в преследването на Фалун Дафа. Тези хора са се озовали в затвора или са починали внезапно. Така работи вселенският принцип: за лоши постъпки следва наказание. Наказвайки, Небесата проявяват милосърдие.

Началничката на затворническата охрана ме предпази от побоища.

Затворническите охранители в трудово-изправителните лагери са разбрали, че практикуващите следват високи нравствени стандарти. Те казваха, че в ранните години на преследването са биели и са ругаели практикуващите Фалун Дафа, защото са знаели малко за тях. Сега дори охранителите са престанали да се държат лошо със затворниците. Те знаят, че така постъпват низко и че придобиват карма, за която ще следва наказание. Заради децата си и възрастните си родители те искат да натрупат Дъ (добродетел) и да вършат добри дела. Охранителите започнаха да се държат дружелюбно и културно навсякъде, където има практикуващи.

Когато тези пазачи са разстроени от нещо, случило се у дома, те беседват с практикуващите, доверявайки се им разказват за семейни конфликти, взаимоотношения с роднини, за училищни проблеми на своите деца и т.н. Практикуващите им дават съвети от гледна точка на Фа. След това пазачите разбират всичко и им се получава да преглътнат обидата, да се отнесат с другите с доброта и да осъзнаят, че човек създава карма, ако се домогва до това, което не му принадлежи. Най-важното е добродетелта.

По време на затвора мен ме държаха в единична килия, опасявайки се, че ще повлияя на другите. Но охранителите разговаряха с мен. Всеки път, когато разяснявах фактите и искрено ги молех да напуснат Комунистическата партия, те се съгласяваха.

Когато вече не можех да издържам, виках: „Фалун Дафа е велик! Истинност-Доброта-Търпение са праведни принципи! Небето ще унищожи Комунистическата партия! Напуснете Комунистическата партия и ще бъдете благословени!“. Тогава охранителите в паника нахлуваха в килията и ме блъскаха на пода. Безброй ръце ми запушваха устата. Веднъж, когато извиках: „Фалун Дафа е добро“, няколко мъже, охранители на смяна, се втурнаха вътре. Неочаквано началничката на охраната ме предпази със себе си, за да не се добере някой до мен. Тя с ръка покри главата ми, за да не я наранят. Когато всички си заминаха, тя се изправи и ние седнахме на леглото. Тя беше потресена, лицето ѝ беше пребледняло. Постави ръка на коляното ми и след това си тръгна. Две съкилийнички, виждайки, че цялата ми уста е в кръв, заплакаха от страх. „Защо се измъчваш така?“, ме попитаха те. Аз бях спокойна.

Пълна възрастна охранителка често идваше при мен. Тя не се боеше от наказание от началниците си затова, че е прекарала време с практикуваща. Веднъж сутринта тя каза сърдито: „Тъкмо застъпих на работа и колежката ми започна да говори лошо за теб. Спрях я и я попитах: „Какво лошо има в това, че тя крещи „Фалун Дафа е добро“, това ли ще доведе до разпадане на партията? Всеки път, когато идвам на това място [трудовия лагер], ме боли главата и само след общуване с тях [практикуващите Дафа], се чувствам по-добре“.

Моля, прекратете да преследвате практикуващите Фалун Дафа!

Иска ми се да кажа на полицаите и охранителите: животът на всеки човек е безценен, независимо от това с какво се занимава той. Китайската комунистическа партия изпраща полицаите на предна линия срещу практикуващите, лъже ги, че Фалун Дафа е зло, и разпалва ненавист. Ако вие проанализирате ситуацията, ще разберете, че всичко, казано за Дафа от агентите на комунистическата партия, е лъжа.

Надявам се, че вие ясно разбирате що за преследване е това и няма да участвате в него. В полицейското управление има много длъжности, където можете да отстоявате справедливостта. Дафа спасява хората в условията на хаос. Всеки човек иска да се върне към своя произход чрез Фа. Не се изгубвайте в този свят!

Връзка към източника: https://ru.minghui.org/