Практикуващите трябва да останат незасегнати, каквото и да се случва

(Minghui.org) През изминалата година Китайската комунистическа партия (ККП) засили международните репресии срещу Фалун Дафа. За разлика от предишните тактики, които основно бяха насочени срещу малките страни, този път основната цел стана САЩ.

Атаката включваше поредица от клеветнически статии за компанията Шен Юн, публикувани във вестник „Ню Йорк Таймс“. Въпреки, че този вестник има силно влияние и това, което публикува, оказва голям ефект, първоначално мислех, че това касае основно практикуващите в САЩ. Не четях тези статии и не смятах, че трябва да обръщаме много внимание на пропагандата на ККП.

Учителят също беше подложен на нападки: няколко бивши членове на трупата Шен Юн изложиха обвиненията си в жалба от над 50 страници. Асоциацията Фалун Дафа и практикуващите сметнаха това за много сериозен въпрос, изискващ незабавна реакция.

Но дори и тогава не разбирах в какво практикуващите на Балканите могат да помогнат.

С времето ми се изясни, че последствията от този кръг репресии са били много сериозни. Някои практикуващи повярваха на лъжите и започнаха да се съмняват в Учителя и Дафа. Някои от тях бяха практикуващи ветерани. Мислех, че в нашия регион всичко ще бъде наред, ако аз като координатор върша трите неща и помагам на местните практикуващи в това. Така и постъпвахме. Изглеждаше, че всичко се намира под контрол.

В началото на тази година обаче сънувах тревожен сън. Видях как около сто практикуващи от цял свят се събраха в една стая. Всички стояха, а там имаше човек, когото аз приех за Учителя. Но никой не му обръщаше внимание. Практикуващите спореха, а един дори крещеше, като жестикулираше агресивно. Бях удивен, че практикуващ може да се държи по този начин, и погледнах към този, когото приех за Учителя, вероятно за да видя неговата реакция.

Този, когото считах за Учителя, просто стоеше и гледаше в пода. Беше слаб и носеше прекалено голям костюм, който висеше на раменете му. Обувките му бяха стари и мръсни.

Помислих си: „Защо Учителят е с мръсни обувки?“ Замислих се дали да не се наведа и да ги почистя. Докато размишлявах над това, се събудих.

Когато по-късно разказах този сън на практикуващите, един от тях попита: „Ти съмняваш ли се в Учителя?“

Практикувам Фалун Дафа повече от 20 години. Имах възходи и падения, но никога не съм губил вярата си в Учителя нито за миг. И все пак не можех да си обясня защо в съня си съм приел за Учителя човек, чийто външен вид и поведение по никакъв начин не са характерни за нашия Учител? Как можех да считам за истински практикуващи Фалун Дафа такива хора, които крещяха и спореха като луди? През 1996 г. на лекция в Сидни Учителят отговори на въпрос за това как да различим в съня или видение истинския Учител от фалшивия.

Учителят казва:
„Ако съм аз, ще можете да усетите това и умът ви ще бъде спокоен; ако не съм аз, ще имате въпросителна в ума си“.

(„Преподаване на конференцията в Сидни“).

И аз почувствах, че това не е бил Учителят, а някой друг. Днес разбирам, че всичко това е било масирана атака от старите сили и се надявам, че е била последната. Тя се проявяваше различно в различните условия, но считам, че нито един практикуващ Дафа не може да я избегне. Този факт, че това ме завари неподготвен и даде повод на старите сили да ме преследват, показва моето ниско ниво на усъвършенстване в този момент. Но практикуващите обикновено могат да видят собственото си ниво на усъвършенстване. Защо аз не можах? Учителят е казал, че леден блок не се образува за една нощ.

Именно поради това, в своите опити да погледна в себе си и да намеря отговор, бях длъжен да се върна няколко месеца назад. В „Преподаване на Фа на фестивала на фенерите“ на въпроса за социално-политическата активност Учителят отговаря:

„…Дафа асоциациите не вземат никакво отношение спрямо изборите. Ако отделен практикуващ иска да подкрепи някого, това е негова лична работа и не представлява Дафа“.

(„Преподаване на Фа на фестивала на фенерите“)

Никога не съм подкрепял управляващата партия в моята страна, особено защото тя е близка до ККП и многократно се е намесвала в нашите дейности – нейни представители даже са арестували практикуващи. Затова, когато през ноември миналата година избухнаха масовите студентски протести против правителството, аз ги подкрепих напълно. Имаше няколко допълнителни причини, поради които отъждествих себе си с тях и ги подкрепях през следващите месеци.

Първо – протестите бяха ненасилствени и подобни на мероприятията на Дафа извън пределите на Китай. Второ – след всяко събитие (в което понякога участваха стотици хиляди души) студентите почистваха отпадъците, оставени по улиците, точно както по-рано преди това са правили практикуващите Дафа по време на мирният апел на 25 април в Джоннанхай. Трето – всеки ден в 11:53 сутринта студентите провеждаха 15-минутно мълчание; затова навсякъде, където се събираха, всичко замираше, подобно на това, когато практикуващите отправят праведни мисли.

Чувствах близост към тези млади хора и исках да установя контакт с тях. Затова организирах прожекция на документален филм за Дафа в един от блокираните факултети. Скоро ни се обадиха и от други факултети и всичко това изглеждаше като прекрасна възможност да разпространим истината в масов мащаб. Ситуацията обаче рязко се измени – студентите излязоха на улиците и възможности за прожекции вече нямаше.

Продължавах да ги следя и да ги подкрепям, надявайки се на още един шанс. За да бъда в течение на събитията, редовно проверявах онлайн медиите. Възможно е това да беше прекалено често и отнемаше време, но страната гореше и умираха хора. Не е ли казал Учителят: „Ако не помогнете да се спре убийство или палеж, в какво ще се замесите? “ („Джуан Фалун“, лекция девета).

През следващите месеци сред моите съотечественици настъпи емоционален взрив: радост, печал, гордост, гняв, самонадеяност. Но преобладаваха усмивки, безкористност, доброта, толерантност и миролюбие – всичко това беше невероятно прекрасно. Беше трудно да останеш незасегнат от подобно нещо. Хората плачеха много. Това бяха сълзи от радост и аз не можах да се сдържа. Както разбирах от Фа, дори Боговете, управляващи Трите Сфери, трябва да се сменят на всеки десет години, иначе ги завладяват чувствата. Как тогава обикновен практикуващ, притежаващ множество привързаности и тяло, съставено от молекули, можеше да не се поддаде на влиянието на такъв поток от емоции?

Естествено, това започна да ме завладява. Зимата отмина, дойде пролетта и ледът ставаше все по-дебел. Събитията се случваха ежедневно и макар, че лично участвах в тях само няколко пъти, все повече и повече започвах да приличам на обикновен човек. Правех трите неща, които трябва да изпълняват практикуващите Фалун Дафа, но вече не го правех с такова сърце, както преди. Започнах да чувствам това физически: липса на концентрация, забравяне, загуба на съсредоточаване. Все по-дълбоко се потапях в емоциите, докато най-накрая ме осени мисълта: „Тези млади хора са чудесни; изглежда, че вече са преминали през периода на Фа коригирането; по тях личи какви ще бъдат хората в бъдещето. Бъдещето е удивително. Бих искал да остана тук и да го преживея заедно с тях!“

Днес това ми напомня историята, описана във Фа, за монаха и раненото еленче. Монахът се привързал толкова към бедното еленче, че напълно се потопил в емоционално състояние и изоставил усъвършенстването. В крайна сметка той самият се преродил в елен.

Не знам дали този сън ми се беше присънил след фаталната мисъл или преди нея. Не е учудващо, че не успях да разпозная лъжеучителя в съня си. Аз се намирах под контрола на старите сили и преживявах този сън ден след ден – и в съня си, и в реалността.

Не мога да кажа точно какво именно ме пробуди, но внезапно осъзнах, че трябва да засиля изпращането на праведни мисли. Времето съвпадаше със световното отправяне на праведни мисли за унищожаване на намесите на старите сили и за отслабване на международните репресии. По това време усилията на американските политици най-накрая дадоха плод: много конгресмени и други високопоставени лица разпознаха международните репресии и осъдиха комунистическата партия на Китай. И отново, както разбирам от Фа, каквото и да прави КПК, то се обръща срещу нея.

В моята страна с началото на лятото полицията започна да прилага насилствени методи. Арестите и побоите над ученици, включително и непълнолетни, станаха обичайно явление. Като родител, с готовност бих се застъпил за тези деца пред полицията, но като практикуващ Дафа трябва да разглеждам ситуацията от по-висока гледна точка. Практикуващите Дафа са длъжни да останат незасегнати, каквото и да се случва в този свят. Дали това е войната в Украйна, гладът в Газа, бомбардировките над Иран, изригванията на вулкани, урагани, тайфуни, наводнения – ние сме длъжни да се отнасяме към всичко спокойно и да не позволяваме попадане под влияние на чувствата. Чувствата трябва да бъдат заменени с милосърдие.

Разбира се, това е тежко, но за нас е достатъчно да помислим за това, колко трудно е било за Буда да наблюдава как хората плащат за своята карма във всеки момент от своя живот. Милосърдието на Буда е безгранично и неговият пример трябва да бъде единственият, който трябва да следваме.

Но ако вместо милосърдие ние развиваме емоции, както в притчата за елена, последствията ще бъдат фатални не само за нас, но и за безчислените същества, които всеки ученик на Дафа представлява, както и за тези, които очакват спасение в периода на Фа коригирането. Затова трябва да бъдем бдителни.

Благодаря, Учителю, за това, че отново ме преведе през бурните води. Благодаря, съпрактикуващи.

Статиите, в които практикуващите споделят своето разбиране, обикновено отразяват възприятието на автора в определен момент от времето, базирано на състоянието на неговото усъвършенстване, и се предлагат с цел съдействие за взаимно повишаване.

Връзка към източника: ru.minghui.org/