Практикуващите трябва да останат незасегнати, каквото и да се случва

(Minghui.org) През изминалата година Китайската комунистическа партия (ККП) засили транснационалните репресии срещу Фалун Дафа. За разлика от предишните тактики, които основно бяха насочени срещу малките страни, този път основната цел стана САЩ.

Атаката включваше поредица от клеветнически статии за компанията „Шен Юн“, публикувани във вестник „Ню Йорк Таймс“. Въпреки че този вестник има силно влияние и това, което публикува, оказва голям ефект, първоначално мислех, че това касае основно практикуващите в САЩ. Не четях тези статии и не смятах, че трябва да обръщаме много внимание на пропагандата на ККП.

Учителят също беше подложен на нападки: няколко бивши членове на трупата „Шен Юн“ бяха изложили обвиненията си в жалба от над 50 страници. Асоциацията Фалун Дафа и практикуващите сметнаха това за много сериозен въпрос, изискващ незабавна реакция.

Но дори и тогава не разбирах как практикуващите на Балканите могат да помогнат.

С времето ми се изясни, че последствията от този кръг репресии са много сериозни. Някои практикуващи са повярвали на лъжите и започнали да се съмняват в Учителя и Дафа. Някои от тях – практикуващи-ветерани. Мислех, че в нашия регион всичко ще бъде наред, ако аз- като координатор, върша трите неща и помагам на местните практикуващи в това. Така и постъпвахме. Изглеждаше, че всичко се намира под контрол.

В началото на тази година, обаче, сънувах тревожен сън. Видях около сто практикуващи от цял свят, събрани в една стая. Всички стояха, а там имаше човек, когото аз приех за Учителя. Но никой не му обръщаше внимание. Практикуващите спореха, а един дори крещеше, жестикулирайки агресивно. Бях удивен, че практикуващ може да се държи по този начин и погледнах към този, когото приех за Учителя, вероятно, за да видя неговата реакция.

Този, когото считах за Учителя, просто стоеше и гледаше в пода. Беше слаб и носеше прекалено голям костюм, който висеше на раменете му. Обувките му бяха стари и мръсни.

Помислих си: „Защо обувките на Учителя са мръсни ?“. Замислих се дали да не се наведа и да ги почистя. Докато размишлявах над това, се събудих.

Когато, по-късно, разказах за този сън на практикуващите, един от тях попита: „Ти съмняваш ли се в Учителя?“.

Практикувам Фалун Дафа повече от 20 години. Имах възходи и падения, но никога не съм губил вярата си в Учителя, нито за миг. И все пак, аз не можех да си обясня, защо в съня си съм приел за Учителя човек, чийто външен вид и поведение по никакъв начин не са характерни за нашия Учител? Как можех да считам за истински практикуващи Фалун Дафа такива хора, които крещяха и спореха като луди? През 1996 г., на лекция в Сидни, Учителят отговори на въпрос за това как да се различи в съня или видение истинският Учител от фалшивия.

Учителят е казал:

„Ако съм аз, ще можете да усетите това и умът ви ще бъде спокоен; ако не съм аз, ще имате въпросителна в ума си“. („Преподаване на конференцията в Сидни“, 1996 г.).

И аз почувствах, че това не е бил Учителят, а някой друг. Днес разбирам, че всичко това е било масивна атака от старите сили и се надявам, че е последната. Тя се проявяваше различно в различните условия, но считам, че нито един практикуващ Дафа не може да я избегне. Фактът, че ме завари неподготвен и даде повод на старите сили да ме преследват, показва моето ниско ниво на усъвършенстване в този момент. Но практикуващите обикновено могат да видят собственото си ниво на усъвършенстване. Защо аз не можах? Учителят е казал, че леден блок не се образува за една нощ.

Ето защо, в опитите си да погледна в себе си и да намеря отговор, бях длъжен да се върна няколко месеца назад. В „Преподаване на Фа на фестивала на фенерите“, на въпроса за социално-политическата активност, Учителят е отговорил:

„…Дафа асоциациите нямат никаква позиция по отношение на партийните избори. Ако отделен практикуващ иска да подкрепи някого, това е негова лична работа и не представлява Дафа“. („Преподаване на Фа на фестивала на фенерите“).

Никога не съм поддържал управляващата партия в моята страна, особено защото, тя е близка до ККП и многократно се е намесвала в нашите дейности – нейни представители даже са арестували практикуващи. Затова, когато през ноември миналата година избухнаха масови студентски протести против правителството, аз ги подкрепих напълно. Имаше няколко допълнителни причини, поради които отъждествих себе си с тях и ги подкрепях през следващите месеци.

Първо - протестите бяха ненасилствени, подобни на мероприятията на Дафа извън пределите на Китай. Второ – след всяко събитие (в което понякога участваха стотици хиляди души), студентите почистваха отпадъците, оставени по улиците, точно както по-рано преди, това са правили практикуващите Дафа по време на мирния апел на 25 април в Джонанхай. Трето – всеки ден, в 11:53 сутринта, студентите провеждаха 15-минутно мълчание; затова навсякъде, където се събираха, всичко замираше, подобно на това, когато практикуващите отправят праведни мисли.

Чувствах близост с тези млади хора и исках да установя контакт с тях. Затова организирах прожекция на документален филм за Дафа в един от блокираните факултети. Скоро ни се обадиха и от други факултети и всичко това изглеждаше като прекрасна възможност да разпространим истината в масов мащаб. Ситуацията, обаче, рязко се измени – студентите излязоха на улиците и възможност за прожекции вече нямаше.

Продължавах да ги следя и да ги подкрепям, надявайки се на още един шанс. За да бъда в течение на събитията, редовно проверявах онлайн медиите. Може би беше прекалено често и отнемаше време, но страната гореше и умираха хора. Не е ли казал Учителят: „Ако не помогнете да се спре убийство или палеж, в какво ще се замесите?“. („Джуан Фалун“, лекция девета).

През следващите месеци сред моите съотечественици настъпи емоционален взрив: радост, печал, гордост, гняв, самонадеяност. Но преобладаваха усмивки, безкористност, доброта, търпимост и миролюбие – всичко това беше невероятно прекрасно. Беше трудно да останеш незасегнат от подобно нещо. Хората плачеха безспир. Това бяха сълзи от радост и аз не можах да се сдържа. Както съм разбрал от Фа, дори Боговете, управляващи Трите Сфери, трябва да се сменят на всеки десет години, иначе ги завладяват чувствата. Как тогава обикновен практикуващ, притежаващ множество привързаности и тяло, съставено от молекули, можеше да не се поддаде на влиянието на такъв поток от емоции?

Естествено, това започна да ме завладява. Зимата отмина, дойде пролетта, а ледът ставаше все по-дебел. Събитията се случваха ежедневно и макар че лично участвах в тях само няколко пъти, все повече и повече започвах да приличам на обикновен човек. Правех трите неща, които трябва да правят практикуващите Фалун Дафа, но вече не ги правех с такова сърце, както преди. Започнах да чувствам това физически: липса на концентрация, забравяне, загуба на фокус. Все по-дълбоко се потапях в емоциите, докато най-накрая ме осени мисълта: „Тези млади хора са чудесни; изглежда, че вече са преминали през периода на Фа коригирането; по тях личи какви ще бъдат хората в бъдещето. Бъдещето е удивително. Бих искал да остана тук и да го преживея заедно с тях!“.

Днес това ми напомня историята, описана във Фа, за монаха и раненото еленче. Монахът се привързал толкова към бедното еленче, че напълно се потопил в емоционално състояние и изоставил усъвършенстването. В крайна сметка той самият се преродил в елен.

Не знам дали сънувах този сън след фаталната мисъл или преди нея. Не е учудващо, че не успях да разпозная лъжеучителя в съня си. Аз се намирах под контрола на старите сили и преживявах този сън ден след ден – и в съня си, и в реалността.

Не мога да кажа точно какво именно ме пробуди, но внезапно осъзнах, че трябва да засиля изпращането на праведни мисли. Времето съвпадаше със световното отправяне на праведни мисли за унищожаване на намесите на старите сили и за отслабване на международните репресии. По това време усилията на американските политици най-накрая дадоха плод: много конгресмени и други високопоставени лица разпознаха транснационалните репресии и осъдиха комунистическата партия на Китай. И отново, както разбирам от Фа, каквото и да прави ККП, то се обръща срещу нея.

В моята страна, с началото на лятото, полицията започна да прилага насилствени методи. Арестите и побоите над ученици, включително и непълнолетни, станаха обичайно явление. Като родител, с готовност бих се застъпил за тези деца пред полицията, но като практикуващ Дафа, трябва да разглеждам ситуацията от по-висока гледна точка. Практикуващите Дафа са длъжни да останат незасегнати, каквото и да се случва в този свят. Дали това е войната в Украйна, гладът в Газа, бомбардировките над Иран, изригванията на вулкани, урагани, тайфуни, наводнения – ние сме длъжни да се отнасяме към всичко спокойно и да не позволяваме да попадаме под влияние на чувствата. Чувствата трябва да бъдат заменени с милосърдие.

Разбира се, това е тежко, но за нас е достатъчно да помислим за това, колко трудно е било за Буда да наблюдава как хората плащат за своята карма във всеки момент от своя живот. Милосърдието на Буда е безгранично и неговият пример трябва да бъде единственият, който трябва да следваме.

Но ако вместо милосърдие ние развиваме емоции, както в притчата за елена, последствията ще бъдат фатални не само за нас, но и за безчислените същества, които всеки ученик на Дафа представлява, както и за тези, които очакват спасение в периода на Фа коригирането. Затова трябва да бъдем бдителни.

Благодаря, Учителю, за това, че отново ме преведе през бурните води. Благодаря, съпрактикуващи.

Статиите, в които практикуващите споделят своето разбиране, обикновено отразяват възприятието на автора в определен момент от времето, което се основава на състоянието на неговото усъвършенстване, и се предлагат с цел взаимо извисяване.

Връзка към източника: ru.minghui.org/