Историята на великия будистки монах Дасин

(Minghui.org) Телата на много будистки монаси, притежаващи велика добродетел, намерили покой на планината Дзюхуа в Китай, оставайки нетленни след тяхната смърт. Монахът Дасин, живял в края на династията Цин (1636 – 1911 г. сл. Хр.), е бил един от тях. Монасите, практикуващи заедно с него, след неговата смърт поставили тялото му в голям сандък. Когато след три години сандъкът бил отворен, тялото на монаха Дасин било останало гъвкаво, чертите на лицето му не се били променили и той изглеждал така, сякаш току-що напуснал света.

Монахът Дасин бил известен със своята доброта и великодушие. В продължение на целия си живот той понесъл много лишения, практикувал аскетизъм и бил много усърден в будистката практика. По-долу представяме историята за изключителното търпение на Дасин и неговата способност да търпи унижения.

В подножието на планината Дзюхуа живеело богато семейство. Това семейство имало дъщеря на име Сяо Хуей. Още в ранна възраст тя била обещана на син, принадлежащ на семейство със съответния статус.

Три години преди предполагаемата дата на сватбата, Сяо Хуей родила момче. Родителите й били потресени и огорчени. Те поискали от нея да каже истината. Сяо Хуей разказала на родителите си: „Един ден, когато отидох да се поклоня на Буда в будисткия манастир на планината Дзюхуа, бях изнасилена от монах на име Дасин, след което забременях“. Баща й бил разярен. Той взел своите слуги, бързайки към планината Дзюхуа и нахлул в манастира. Той публично ругал и унижавал монаха за стореното и заедно със своите слуги го проклинал и го бил. Накрая той му показал новороденото дете и поискал Дасин да го вземе, за да го отгледа. Монахът Дасин мълчал през цялото време. Той приел момчето и спокойно се помолил, произнасяйки само: „Буда Амитаба!“.

Репутацията на монаха Дасин била незабавно разрушена. Някога той бил уважаван монах, а сега се славел като скандален насилник, криещ се под маската на монах. Навсякъде, където се появявал, хората го осмивали, осъждали и го проклинали. Той обаче изглеждал равнодушен към всичко това. Всеки ден се спускал от планината Дзюхуа, за да проси милостиня и да купува мляко за детето. Под неговите грижи детето растяло, ставало все по-силно, здраво и съобразително.

Така изминали три години.

Въпреки предполагаемото изнасилване, сватбата се състояла, както и било планирано. В брачната нощ мъжът на Сяо Хуей поискал тя да му разкаже какво се случило с детето и тя със сълзи на очите му разказала всичко. На следващия ден, женихът разказал на своите родители истината, че той и Сяо Хуей тайно се срещали и това било истинската причина Сяо Хуей да забременее и да роди дете преди три години. Това дете е тяхна истинска плът и кръв, а монахът Дасин бил несправедливо обвинен. За да защити репутацията на своя бъдещ съпруг, Сяо Хуей измислила лъжата и обвинила монаха Дасин.

На третия ден след сватбата, когато Сяо Хуей, според китайската традиция, посетила своите родители, тя се възползвала от случая да им разкаже истината. Родителите ѝ били потресени още повече, отколкото когато разбрали за нейната бременност. Те съжалявали, че са постъпили несправедливо с невинен монах и са се отказали от собствения си внук.

Двете семейства забързали към манастира. Те се преклонили на колене пред монаха Дасин, молейки за неговата прошка и умолявайки да им се върне детето. Монахът Дасин с широка усмивка на лицето изнесъл момчето и с почтителност го предал на Сяо Хуей. Той изглеждал така, сякаш нищо не се било случило и с усмивка им казал: „Вземете детето! Буда Амитаба!“. Той събрал ръце пред гърдите си, за да се сбогува с тях, и с широка усмивка на лицето се върнал в стаята за медитация.

Оттогава всички монаси от манастира и местните жители още повече почитали монаха Дасин и му се възхищавали.

Връзка към източника: ru.minghui.org/