Споделяне на опит на Конференцията 2025 г. в България

Велики Учителю, праведни самоусъвършенстващи се!

Ще ви споделя част от моето самоусъвършенстване, което истински ми помогна да бъда все повече едно с Джън-Шан-Жен. Чрез ученията си Учителят, често ми показва как да разграничавам все по-ясно разликата между Буда природата и демоничната природа. За мен е изключително важно да мога да бъда изцяло в моята Буда природа, да елиминирам напълно демоничната природа и да се завърна към първоизточника, бидейки едно с Дафа – Мъдростта на Създателя.

Преди време имах съновидение, как демони измъчват едно тяло. Видях грозотата им, тяхната безпощада да измъчват някого, това как се радваха и им харесваше да се гаврят с някого, измъчвайки го. Това тяло беше пропаднало от манипулацията на същите тези демони и беше обвито в нещо, като в невидим капан. Това видение ме накара още по-решително да премахвам всички привързаности като съревнование, самоизтъкване, личен интерес и др., но не както преди го правех по периферията им - да премахвам привързаностите отвън-навътре, като все едно да се люспи лук, а да скоча директно в басейна на същността им и да ги разбия отвътре-навън. Разбирането ми е, че както Буда природата се захранва от принципите на Джън-Шан-Жен, така има нещо друго, което захранва демоничната природа. Реших да разбера от какво се подхранват привързаностите? Учителя в стихове на „Хон Ин“ 3, казва:

„НЕ СПОРЕТЕ

Не спорете, когато хората спорят с вас.

Култивацията е гледане навътре за причината.

Желанието да обясните

само подхранва привързаността.

Широтата на съзнанието, без привързаност,

носи истинско прозрение“.

Предприех подход да отслабвам привързаностите от това, което ги захранва, за да ги отслабя още повече и да ги елиминирам напълно от съзнанието си. Изследвайки какво им дава сила, тогава осъзнах, че: гнева, яростта, ядосването, прибързаността, агресията, провокацията, споренето, измъчването, заяждането, високомерието, мачкането на другите, принуждаването на другите, гаврата, интригите, хитростта, отмъстителността, властта, манипулацията, лицемерие, настойчивост, възбудата или разпалеността и др., трябва да ги премахна част след част от съзнанието си, за да мога да елиминирам корена на дадена привързаност. Без значение в какво количество имах от това, дали частица, или по-голям пласт – целта е ясна – да ги премахна изцяло от съзнанието си и никога повече да не предприемам този подход в действията си. Видях, че в същността на привързаността „контрол“ и нейните пластове има – манипулация, власт, заядливост, отмъстителност, настойчивост, страх и др. Под пластовете на славата видях, че има – високомерие, манипулация, мачкането на другите, страх и други. Така, изследвайки същността на привързаностите, открих, че имат доста сходни прилики като действие, но най-изявената, която присъства зад всяка една привързаност, е страха. Тогава, истински решена да премахна изцяло от съзнанието си привързаността страх, се изправих срещу нея.

Един ден, докато правех трето упражнение, реших да си кажа непоклатимо: „Елиминирам изцяло привързаността страх от съзнанието си и никога повече няма да предприемам този подход за действие“. Така няколко пъти. При което, изведнъж ръцете ми започнаха да се движат много бавно, едвам ги движех и ме боляха, всичко това дойде от физическата съпротива от привързаността страх. Бях още по-решена да я премахна! Продължих да я елиминирам от съзнанието си, а упражнението стана още по-трудно. От съпротивата на привързаността дори ми стана лошо и трябваше незабавно да легна на легло. Тогава осъзнах с какво си имам работа и че тази привързаност е твърде голяма, за да се целя в нея директно в по-голям мащаб. Полагайки усилия, оттогава насетне я премахвам частица по частица, когато се прояви и успешно в себе си виждам добрите резултати осезаемо. Виждам как страха в мен е отслабен пласт след пласт, а това от своя страна прави основата на привързаностите по-слаба и по-лека за елиминиране. Разбира се, след тези прозрения, ситуациите заваляха като из ведро.

От най-различни сфери на обществото, от близки на сърцето, до познати, от просто преминаващи по улицата хора, имах ситуации в който те се държаха с мен по-заядливо, ядосано, лицемерно, подло, манипулативно, за да мога видя колко лошо държание е това отстрани и че никога не трябва да постъпвам повече така. Да изчистя съзнанието изцяло от всичко това. Но също видях огромната заблуда от подобно държание и колко много съм грешала. Всичко това си има кратка предистория.

Живеех в много бедно семейство, понякога имахме дни в които дори нямахме храна или отопление, в среда на скандали, упреци, обиди, под наем, без собствен дом. Като цяло и заобикалящата ме среда не беше една от най-добрите. Бях с майка и баща, но те не се държаха като такива и нямах подкрепата от тях за нищо. Въпреки всичко, гледах как да помогна на семейството ми, като готвех, чистех, помагах в зеленчуковата градина и ходех да пиша версии в магазина, вместо майка ми. Дори ходех на училище по-често без пари за закуска и понякога със скъсани дрехи, но си мълчах и не казвах нищо, защото проявявах разбиране към положението на семейството ми.

В училище ми се подиграваха, че съм рускиня, че нося дрехите на майка ми, че имам скъсани дрехи и страняха от мен, но си мълчах - те нямаше как да ме разберат, след като имаха всичко. Имам по-голям брат, който тогава ме тормозеше и понякога ме биеше. Той не гледаше на мен като на сестра, а като на жена, която харесва. Когато бях на около 12-13 години, той се опита да ми посегне сексуално, при което реших окончателно, че трябва да избягам, да се махна от това семейство. Осъзнавах, че това не е моето място.

Около 14 годишна, заминах да живея в Пловдив при приятелка, която вече учеше там. Това беше моето спасение от семейството ми. Учех и работех едновременно, за да се издържам. Ако не работех – това означаваше, че трябва да остана на улицата. Впоследствие останах сама като бях на 14 години, поради болест на съквартирантката и неразбирателство.

Стигайки до средата на 11 клас, един от шефовете ми тогава каза: „Или работата или училището“. Избрах работата. Затова и не можах да завърша средното си образование. Същата тази година майка ми дойде в Пловдив, но тя живееше отделно от мен с нейния приятел, като ми казваше, че не трябва да разчитам на нея и че не ми е длъжна. Поради цялостната ми ситуация, започнах да лъжа за образованието си – казвах, че имам средно образование, за да мога да работя. Така продължих самоотглеждането си и издръжката си.

Между 15-та и 25-та година, в някои от разговорите с хората, били те колеги, приятели, познати или съученици, често се държах по-грубо, настойнически, стремях се да вземам надмощие, да показвам, че съм силната, недосегаемата, непобедимата, за да знаят, че „не могат да се закачат с мен“. Това не ми харесваше, но трябваше да нося тази маска – това беше моята самозащита и никой не трябваше да разбира, че съм сама. Правех всичко това, за да се защитя.

От това държание, година след година, се замърсих. Тогава започнах да вярвам, че ако се ядосвам, гневя или вземам надмощие, няма нищо нередно. Започваше да ми харесва да се държа по този начин. Фалун Дафа ми помогна да коригирам всичко това. Учителят в „Джуан Фалун“ в лекция пета – „Практикуване по зъл път“, казва:

„Такъв човек твърди: „Като правя лоши неща и ругая, мога да повиша своя гонг“. Той не повишава гонг. Всъщност увеличава плътността на тази черна субстанция, тъй като извършването на лоши неща може да създаде черната субстанция – карма“.

Започнах да се запитвам – харесва ли ми да се самоизтъквам, харесва ли ми да се съревновавам, харесва ли ми да поддържам имиджа и репутацията, които си създавам, харесва ли ми да споря, да осъждам или да наранявам словесно другите? Искреният отговор беше – да. Ако не ми харесваше да постъпвам така, защо изобщо да го правя? Видях, че не е било само за личен интерес и изгода, а пластовете под тях, защото ми е харесвало. След това, още повече разбирам колко безсмислено е да се карам с другите и колко много губя от това. За мен стана още по-ценно да запазвам Дъ и да не го пилея. Открих как да го направя, чрез „сърце за велико търпение“. В „Джуан Фалун“, лекция девета - „Хора с велико вродено качество“, Учителят, казва:

„Какво е „сърце за велико търпение“? Като практикуващ първото нещо, което трябва да можете, е да не отвръщате, когато ви удрят или ругаят – трябва да бъдете толерантни“.

„Практикуващият не набляга върху натрупването на дъ, тъй като ние вярваме в запазването на дъ. ...Казахме, че запазването на дъ ви позволява да избегнете правенето на грешки“.

Когато за мен запазването на Дъ стана приоритет, тогава още по-отчетливо, разбрах, че трябва да елиминирам изцяло егоизма от съзнанието си и този Фа ми даде директния път към това. В „Джуан Фалун“, лекция шеста, „Демонична намеса от собственото съзнание“, Учителят, казва:

„При всички обстоятелства ние трябва да бъдем добри и мили към другите, да не говорим за членовете на семейството ни. Трябва да се отнасяме към всички по един и същ начин. Трябва да сме добри към нашите родители и деца и да зачитаме другите във всяко отношение. Такова сърце е неегоистично и е изпълнено с доброта и състрадание“.

Още повече значение придобиват за мен праведните мисли и колко значими са те във всеки един момент, за да не се подвеждам от това обикновено човешко общество. Също така, колко е важно изпращането на праведните мисли, за да се елиминират всички тези демонични намеси, за да могат повече хора да могат да бъдат спасени, докато Дафа се разпространява. В „Джуан Фалун“ лекция трета, „Обладаване от духове или животни“, Учителят, казва:

„При усъвършенстването в нашата школа няма да имате никакви проблеми, докато контролирате добре своя шиншин, тъй като едно праведно съзнание може да покори сто злини“.

Учителят ме учи да полагам праведни усилия и да довършвам започнатото, дори когато е трудно, за да мога да постигна истински добри резултати в практиката. Да следвам естественият ход на нещата – подредбата на ФА на различни нива, изказан от Учителя. Да следвам Волята на Създателя. Това на свой ред ме научава да мога да изоставя напълно личната изгода и да мога да свърша все повече праведна работа, без негодувание, особено когато работя в екип. В „Джуан Фалун“, лекция четвърта, „Подобряване на шиншин“, Учителят, казва:

„Откакто изучават Фалун Дафа, тези работници идват на работа рано и си тръгват късно. Работят много усърдно и изпълняват всяка възложена от началника задача. Вече не се надпреварват за лична изгода. Постъпвайки по този начин, те направиха така, че цялата фабрика придоби нов облик и печалбата също се увеличи“.

С Фалун Дафа виждам истинската сила на Буда природата и нейните добродетели. Учителят ме прие с всичките ми недостатъци и грешки от миналото, заедно със силните и слабите ми черти. Неговото велико състрадание ме учи на още повече милосърдие. Чрез проявата на моята Буда природа се научавам без сантимент да мога да приемам хората с техните силни и слаби черти, без да искам да ги променям, тъй като така или иначе мога да променя само себе си. Аз също правя грешки понякога и имам моите слабости, извинявам ви се, ако съм постъпила не както трябва с вас. Вече не ме е страх от собствените ми слабости – още един пласт страх елиминиран.

Най - великото нещо: да бъда едно с Мъдростта на Създателя, до Съвършенство, за мен това е истинският успех! В „Джуан Фалун“ Луню, Учителят, казва:

„И всеки самоусъвършенстващ се, способен да стане едно цяло с Дафа, е просветлен – божествен“.

Благодаря ви, че имах възможността да споделя с вас. Моля, ако нещо съм казала не както трябва, да ми се посочи със състрадание.