Свещено време, скъпоценни спомени

Да се върнем към публикацията.

Тази статия беше публикувана за първи път на нашия сайт, на 30 октомври 2008 г.

(Minghui.org) На 16 юли 1993 г. Учителят пристигна в Чичихар, за да преподава Фалун Дафа, а аз имах огромното щастие да посетя този курс лекции. От този ден нататък, аз стъпих на най-важния път в живота си – пътя на завръщането. През последните 15 години, в периода на Фа коригирането от Учителя, аз все повече и повече чувствам поразителната дълбочина на Дафа и колко ми е провървяло в действителност.

1. Изучаване на Фа

В средата на юли 1993 г., Асоциацията по чигонг на град Чичихар предложи на седем от нас – ентусиасти по чигонг – да посетим семинар, организиран от културния център на отдела по електроника в Чичихар. След като ръководителят на организацията за изследване на чигонг, Ли Джинан, приключи своя доклад, той представи и препоръча Фалун Гонг на слушателите. Той даде на Фалун Гонг много висока оценка.

По-късно той покани Учителя да дойде на място, за да настрои телата на хората и да изнесе лекция.

Учителят излезе на сцената. Изглеждаше много милосърден и дружелюбен, а около него се усещаше необикновено поле. Аз Го гледах с възхищение. Когато Учителят настройваше телата на присъстващите, почувствах топла енергия по цялото тяло и облекчение от болките, които ме измъчваха много години. В лекцията на Учителя ме привлякоха принципите, които са в основата на тази практика по системата на Буда.

На следващия ден Учителят започна да преподава курс от лекции, а аз и другите практикуващи, взехме участие в тях с очакването, че ще чуем нещо изключително важно.

По това време, аз вече изповядвах будизма повече от две години. Също така, пробвах да се занимавам с някои видове чигонг, но не постигнах никакъв напредък. Все още страдах от холецистит, невроза и ревматизъм. Когато узнах, че Фалун Гонг принадлежи към системата на Буда, бях много щастлив и започнах да слушам лекциите на Фалун Дафа с мисълта да събера всичко най-важно от всяка школа.

Веднага разбрах, че съдържанието на лекциите на Учителя надвишаваше учението на традиционния будизъм, което познавах. Просто никога не бях чувал за тези неща в будизма. Принципите, за които говореше Учителят, се отнасяха до милосърдието и усъвършенстването на съзнанието и душата. Неговото обяснение относно повишаването на Гонг и усъвършенстването на шиншин беше много убедително и ме трогна до дълбините на душата. Но по това време си блъсках главата и не можех да намеря отговор на своя въпрос: „Кой е този чигонг Майстор? Той по-висш или по-нисш е от Буда Шакямуни?“. На четвъртия ден аз не можах да се сдържа. По време на почивката намерих един практикуващ, помощник на Учителя, и го попитах направо: „Учителят Ли, по-висш или по-нисш е от Буда Шакямуни?“. Той се усмихна и отговори: „Продължавай да учиш, Учителят Ли е много по-висш от Буда Шакямуни!“. Въпреки това, не му повярвах напълно. Продължих да изучавам Дафа с мисълта, че ако това действително е така, на мен ми е провървяло твърде много.

Може би Учителят да е видял моите съмнения, тъй като в следващите лекции той ясно спомена, че Шакямуни, Исус, Лао Дзъ и други просветлени „ни пазят“ в лекционната зала. Той също спомена, че е претърпял много страдания, спасявайки живите същества през този период от време. Но аз недостатъчно дълбоко разбрах това. Едва сега, след много години, аз наистина разбирам, че заради нашето спасение, Учителят е понесъл за нас толкова много болка и трудности. Думите не могат да изразят това!

Заради влиянието на дзен-будизма, който изучавах по-рано, след като получих Фа, постоянно продължавах да сравнявам принципите на Дафа с тези на дзен-будизма. След много размишления, обаче, стигнах до разбирането, че Дафа действително е необикновено учение. Тогава реших да посетя още веднъж курс (от) лекции на Фалун Дафа. Това желание се сбъдна. Според плановете на Учителя, докато бях в командировки, посетих още три курса от лекциите: в Далиан, Харбин и Гуанджоу. По друг начин не би се получило, тъй като работех усилено и нямах друга възможност да посетя курсовете.

Спомням си, че в Гуанджоу зададох на Учителя въпрос, касаещ будизма. Отговорът на Учителя ме убеди напълно. Въпросът беше: „Едни и същи хора ли са Светият цар Фалун, за когото Учителят споменаваше по-рано на лекциите, и Светият цар Фалун, за когото споменава Шакямуни в канона „Мяо Фа Лън Хуа“ („Чудната сутра на Дхарма на Лотоса“)?“. Учителят отговори:

„В историята е известно, че Шакямуни наистина е споменавал Светия цар на Фалун. По свое време, Шакямуни неведнъж е говорил за Фалун и делата на Светия цар на Фалун. В спомените си потомците вече не са могли напълно да отразят тези дела, затова не са могли да разберат истинския смисъл на това, за което е разказвал Шакямуни, поради което са възникнали изкривявания. След това възникнали версии за някакви сребърни, железни и медни колела, които били измислени от следващите поколения. Говореше се, че Буда Шакямуни е завъртал Фалун и още нещо, и още нещо. А всъщност, Буда Шакямуни изобщо не е казвал, че сам е завъртал Фалун. Буда Шакямуни е предвиждал бъдещето; той е видял и е знаел, че това ще се случи в бъдеще“

(Обясняване на Фа „Джуан Фалун“, Преподаване на Фа и отговори на въпроси в Гуанджоу).

От отговора на Учителя веднага разбрах, че той е много добре запознат със сутрата „Мяо Фа Лън Хуа“. Той дори обясни за свещените царе на златното, сребърното, желязното и медното колело и внесе няколко поправки. Разбрах също, че разбирането на Учителя по отношение на сутрата „Мяо Фа Лън Хуа“ вероятно не се основаваше на повърхностно четене, а на свръхестествената способност на Учителя да вижда истинската ситуация случила се преди 2500 години. Книгата „Сутра Мяо Фа Лън Хуа“ е много обемна и да се намери в нея абзацът за светите царе на Фалун, е необходим поне половин час. Въпреки това, Учителят обясни всичко това наведнъж. Поглеждайки назад, разбрах, че моето разбиране за Закона през този период беше на човешко ниво и обръщах внимание само на знанията и свръхспособностите на Учителя, а не на принципите на Дафа. Но това се оказа достатъчно, за да се увлека по тази практика и да започна да търся възможност да постигна Просветление в Дафа. Усъвършенстването в Дафа не само отстрани всичките ми болести, но също ми помогна да позная „истинското си Аз“ и да разбера принципите на Фа на моето ниво, което не бях в състояние да постигна дори през дългите години на практика в будизма. Знаех, че да получа възможността да стъпя на верния път за завръщане към моето истинско „Аз“ е невероятен късмет. Само усъвършенстването в Дафа можеше да доведе мен – човек с огромна карма, до такова постижение.

2. По повод „ваденето на зъби“
Когато Учителят изнасяше лекции в Чичихар, най-незабравимата част за мен беше тази, касаеща „изваждането на зъби“. Това е описано в седма лекция на „Джуан Фалун“, в главата „Болнично лечение и чигонг лечение“. Говорейки за „ваденето на зъби“, Учителят спомена за човек, когото много хора в Чичихар бяха виждали, включително и аз. Той продаваше своето лекарство и вадеше зъби при втория вход на парк „Лунша“. До него винаги стоеше купчина зъби. Дори и до днес си спомням това много ясно. Такава, на пръв поглед, обичайна процедура като „ваденето на зъби“, след обяснението на Учителя не само ни помогна да станем по-мъдри, но също така ни позволи да почувстваме богатото съдържание на традиционната китайска култура, да осъзнаем дълбоките принципи на учението на Дафа и да разрушим суеверните представи, към които мнозина се придържат в резултат на влиянието на съвременната наука.

По онова време Учителят беше отседнал в хотел „Уи“, точно до самата втора врата на парка. Понякога, рано сутрин, той се разхождаше из парка. Много хора го виждаха. Веднъж един практикуващ видя как Учителят премахна болестта на дете-инвалид от селото. Детето не можеше да ходи самостоятелно. Учителят видя това и помоли неговите родители да го пуснат, за да може да опита да върви сам. После това дете, под ръководството на Учителя, постепенно успя да ходи. Неговите родители бяха потресени и много развълнувани! Когато детето самостоятелно стигна до тях, те веднага се обърнаха, за да благодарят на Учителя, но не можаха да го намерят.

Учителят винаги наставлява практикуващите по следния начин – мълчаливо да вършат добри дела, без да подчертават своето участие и без да споменават своето име.

Като разказва за човека, който вадеше зъби и когото Учителят видял, докато вървял в парка, Той разяснява на самоусъвършенстващите се дълбоки принципи. На повърхността, подобно „вадене на зъби“ обяснява принципа, че древната китайска медицина превъзхожда нивото на съвременната медицина. Осъзнах обаче, че всъщност Учителят говореше за това, че „невидимото“ превъзхожда „видимото“. Невидимите жълти пари от лекарството можеха да проникнат през бузата и да достигнат до зъба – това се случваше в други измерения. Съвременните инструменти са видими, но те причиняват на човека много болка при ваденето на зъб, което създава на лекаря и на пациента много трудности и изглежда нерационално. Този урок не само излиза извън рамките на съвременната наука, но също така обяснява принципа и значението на „невидимото“.

Размишлявайки върху това как нашите практикуващи използват праведни мисли, за да унищожат злото, мисля, че изпращането на праведни мисли действа по същия начин, както и онова лекарство за вадене на зъби. Силата на жълтия разтвор е невидима за човешкото око, но тя е способна да проникне през бузата и да подейства така, че зъбът да падне. Праведните мисли на практикуващите също са невидими, но те могат да проникнат през видимите планини, стени и железни решетки и да унищожат злото. Колкото по-силни са нашите праведни мисли, толкова по-голяма е мощта ни, която действа по същия начин като енергията на жълтия разтвор. Унищожаването на злото от нас е подобно на изтръгването на зъби от челюстта на тигъра – изглежда, че това е сложно, но нашите праведни мисли могат напълно да унищожат „черните ръце“, злобния комунистически призрак и цялата гнила нечистота. Дори силата на съвременните самолети и ракети е несъпоставима с грандиозната мощ на нашите праведни мисли. Това е отразено в стиховете на Учителя:

Без нищо, без празнота, без каквото и да е

Без доброта, без зло, отвъд предела

Движейки се напред,
стотици милиони неща могат да се формират

Движейки се назад,
абсолютно нищо не остава, завинаги мистерия

(„Нищо“ от сборника стихове на Учителя “Хон Ин-2”).

Днес аз написах моето разбиране на принципа „ведене на зъби“, за което Учителят спомена в лекцията си в град Чичихар, и се надявам, че съпрактикуващите ще възприемат злото като няколко малки зъба. Понякога то изглежда силно, но с помощта на нашите собствени силни праведни мисли, ние можем да го изтръгнем от корена и да го унищожим в друго пространство. В същото време, ние можем да използваме излизането на хората от редиците на ККП, за да сдържаме злото.

3. Станах свидетел на трудностите, с които Учителят се сблъска по време на предаването на Фа

Когато Учителят преподаваше Фа в град Чичихар, имаше много намеси. Спомням си, че на третия ден от курса се разрази силна буря, което донесе много неприятности на Учителя и на практикуващите. Освен това, същия ден имаше и други, които създаваха неприятности на курса. Веднъж седях в края на залата и чух как някой говореше глупости за Учителя. Никой обаче не го слушаше. В крайна сметка този човек си тръгна, тъй като не можа да издържи силното енергийно поле в залата.

Учителят се стараеше да съкрати разходите на практикуващите, затова цената на билета за курса беше много ниска. За тези, които посещаваха лекциите от самото начало, таксата беше само 42 юана на човек. За тези, които се присъединиха в последните дни, цената беше половината от тази сума. В началото на курса учениците бяха около 300, а в края – приблизително 400. Приходът от курсовете беше малък, а част от него, все пак, трябваше да се дава на местната Асоциация по чигонг. Тъй като ръководителите на Асоциацията се интересуваха само от пари, те бяха много недоволни, че Учителят беше определил ниска цена на билетите. В резултат, когато курсовете приключиха, Асоциацията по чигонг дори не предостави на Учителя кола, за да го откара. За да могат практикуващите да спестят пари, Учителят пожертва своята слава и комфорт сред обикновените хора! Вечерта, когато лекцията приключи, Учителят бързаше много за следващите курсове в Пекин, затова заедно със своите помощници се отправи направо към гарата, към влака, който тръгваше в 23 часа.

Учителят не позволи на практикуващите да го изпратят до гарата. Затова ние решихме да се сбогуваме с него пред сградата на културния център и чакахме кога Той ще излезе. След като се сбогувахме с Учителя, гледахме след Него, със сълзи на очите.

Когато си спомням незабравимите картини от преподаването на Фа от Учителя в град Чичихар, в съзнанието ми изплуват свещени моменти и скъпоценни спомени. Аз не мога с никакви думи да опиша безграничното милосърдие на Учителя. Да получим Фа в този живот – това е велика чест. Дафа разреши нашите проблеми и хилядите години очаквания. Радостта от получаването на Фа далеч превъзхожда обичайното човешко щастие. В сърцата на практикуващите завинаги ще се съхрани споменът за великото милосърдие и мъдрост на Учителя, за неговия упорит труд и грижа за всеки от нас.

Колкото и трудности да се изправят на пътя ми – аз ще положа всички сили, за да следвам Учителя непоколебимо, да утвърждавам Закона и неуморно да спасявам живите същества, докато не достигна Пълно Съвършенство!

Връзка към източника: ru.minghui.org/