Болката, упоритостта при изпълнението на упражненията и противоречията предоставят възможност за самоанализ

(Minghui.org)

Здравейте, Учителю! Здравейте, съпрактикуващи!

През 2018 г. аз се присъединих към групата на барабанчиците в духовия маршируващ оркестър „Тян Гуо“. Усъвършенствам се от почти 20 години, следвайки принципите „Истинност, Доброта, Търпение“ в ежедневния живот и работата си и, като цяло, поддържам добри отношения с хората, затова конфликти и спорове се случват рядко. На мен ми харесва да участвам в оркестъра. Общуването със съпрактикуващите – това е прекрасна възможност за усъвършенстване и извисяване.

Преодоляване на физическите страдания

Когато за първи път отидох в оркестъра „Тян Гуо“, ми се струваше, че всичко е доста сложно. По време на парадите трябва да си напълно съсредоточен върху музиката. Но шествието по улицата изисква, също така, да наблюдаваш диригента, да внимаваш за пътя и другите препятствия, както и за реакциите на минувачите. Поради множеството външни фактори беше трудно напълно да се съсредоточа, затова трябваше постоянно да си напомням за необходимостта да се концентрирам върху изпълнението на произведенията.

Понякога, по време на шествието, постепенно започвах да усещам как тежестта на барабана болезнено притиска раменете ми, особено лявото. Понякога, болката беше толкова силна, че дори ограничаваше движението на лявата ми ръка. Тогава си спомнях стихотворението на Учителя „Каляване на волята“:

„…Безброй трудности се сипят наедно,

за да се види: как ще ги преминеш?...“
(„Каляване на волята“, от стихосбирката „Хон Ин“).

Мислех си: „Това е само малка физическа болка, а не „безброй трудности“. Всичко ще отмине след няколко дни, така че няма за какво да се безпокоя“. И действително, на следващата сутрин болката обикновено почти изчезваше и не влияеше на участието ми в парада. Физическите страдания, всъщност, също се явяват процес на отстраняване на карма.

На следващата година, след парада, раменете ме боляха около седмица. След последното ми участие през същата година, болката не отшумяваше дълго време. Когато лявата ми ръка се намираше в определени положения, аз чувствах болка в рамото. Това състояние продължи почти година. Първоначално не се безпокоях особено, но с времето започнах да изпитвам безпокойство и да се питам нормално ли е това.

Споделих това с практикуваща, като споменах, че този процес на отстраняване на физическа карма продължава вече доста дълго. Тя отговори, че вече е преминала този етап. Аз се удивих и попитах какъв етап има предвид.

Тя обясни, че през първите години, при участието ѝ в оркестъра, възниквали различни препятствия, както физически, така и свързани с изпитанията на шиншин, включително конфликти с членове на семейството и всевъзможни неприятности по пътя към този или онзи град, където трябвало да се проведе събитието. Въпреки това, тя продължавала да участва.

Сега, според нея, всичко протича много по-спокойно. Ако възникнат проблеми, тя може веднага да се справи с тях, ръководейки се от праведни мисли, без да позволява на трудностите да ѝ се намесват или да влияят на изявата на оркестъра.

Аз помислих за себе си: „За какво да се тревожа? Всичко това е карма за това, което съм извършила в миналото. Възможността да се избавя от нея сега – това безусловно е добре“. Към третата година от участието ми в парадите болката внезапно изчезна и не влияеше на моите изяви. Дори и сега, по време на парадите, лявото ми рамо понякога все още ме боли, но болката става все по-слаба и по-слаба.

Моето разбиране за изпълнението на упражненията

В ежедневния си живот аз не изпълнявах упражненията на Фалун Дафа всеки ден. Затова, когато участвам в изявите на оркестъра, изпитвам особена благодарност, когато другите практикуващи ме вдъхновяват да се занимаваме всички заедно всяка сутрин. Това също облекчава моето ставане рано сутрин.

По време на упражненията аз се старая да следя за това - моите движения да съответстват на изискваните стандарти, затова от време на време отварям очи, за да проверя положението на ръцете.

По време на изпълнението на второто упражнение, държейки Колелото над главата си с двете ръце, аз чувствах, че ръцете ми са правилно подравнени и обърнати една към друга. Когато отворих очи, обаче, видях, че дясната ми ръка е по-високо от лявата и че те са леко изместени – едната напред, а другата назад. След като поправих това и отново затворих очи, почувствах, че ръцете ми са изместени. Оказа се, че това, което считах за правилно, всъщност беше неправилно.

Ние сме склонни да мислим, че много добре познаваме собственото си тяло. Но всъщност, възприятието ни за крайниците може да бъде значително изкривено. По време на изпълнението на второто упражнение, аз ясно видях колко погрешни могат да бъдат моите усещания. Това ме накара да се замисля и за други аспекти от моя живот. Когато съм уверена, че съм абсолютно права и напълно разбирам нещо, нима аз не мога да греша?

Осъзнах, че трябва да бъда по-скромна и по-често да се питам дали не правя нещо не както трябва. Процесът на коригиране на положението на тялото по време на упражненията – това по същество е същото като процеса на коригиране на собственото ми разбиране и усъвършенстване.

Всеки път, когато изпълнявах упражненията, внимателно следвах указанията на Учителя и се стараех движенията ми да съответстват на изискванията. По време на третото и четвъртото упражнение, ако се разсейвах дори и малко, веднага забелязвах, че моите движения стават по-бързи от указаните от Учителя. Напомнях на себе си да остана съсредоточена, да слушам внимателно и да се движа едва след като чуя командата.

Петото упражнение – това е най-трудното. Когато тъкмо започнах да се занимавам с медитация в седнало положение, можех да седя в поза „лотос“ само петнадесет минути. Отне ми повече от десет години, за да успея да седя в поза на пълен лотос в продължение на един час.

Тогава понякога си задавах въпроса, дали изобщо някога ще мога да седя цял час в позата на пълния лотос и дали физическото ми състояние отговаря на това изискване. Възхищавах се на онези практикуващи, които без усилие можеха да седят дълго време в позата на пълния лотос.

Учителят е казал:

„Изискването е накрая да постигнете двоен лотос. Практикувайте го постепенно и всеки ще е способен да седне в двоен лотос. В Китай възрастни хора на повече от 80 години са били способни постепенно да кръстосат и двата крака, така че няма да има проблем. Стига да практикувате, постепенно ще успеете да ги кръстосате“. („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Хюстън“).

Казах си, че трябва да вярвам в Учителя и Фа, а не да търся оправдания; просто трябва да продължавам да изпълнявам упражненията и да се освобождавам от карма, и един ден ще се сдобия с успех.

Изучавайки Фа, аз се стараех да седя с кръстосани крака колкото се може по-често. В ежедневния си живот, при всяка възможност, винаги се старая да седя в позиция лотос. Понякога след цял ден работа краката ми се подуваха и боляха, и цялото тяло усещаше умора. Скоро разбрах, че медитацията с кръстосани крака – това е много ефективен начин за възстановяване на физическите сили.

След кръстосването, болката в краката беше силна. Но опитът показа, че макар в началото да имаше остра болка, също присъстваше и едно тънко усещане за отпускане. Ако продължавах да седя, след няколко минути болката бързо утихваше и аз изпитвах чудесно усещане, сякаш поток от енергия преминаваше през цялото ми тяло. Моите сили и жизнена енергия бързо се възстановяваха.

Продължителността на седенето в поза „лотос“ зависи от повишаването на шиншин. Както е казал Учителят в „Джуан Фалун“:

„Щом подобрите своя шиншин, тялото ви ще претърпи огромна промяна. Когато вашият шиншин се подобри, материята в тялото ви със сигурност ще се преобразува“. („Джуан Фалун“, лекция първа).

Конфликтът – това е възможност да погледнем в себе си

Когато практикуващите работят заедно, могат да възникнат конфликти, но това е и възможност за повишаване на шиншин.

Веднъж, по време на събитие на оркестъра „Тян Гуо“, имах такова преживяване. Вечерта в нашата хотелска стая аз разказах на една практикуваща за качеството на всички хотели, в които бяхме отсядали през годината. Изразих силно недоволство от един конкретен хотел в един град и отбелязах, че местните практикуващи вероятно са били небрежни или мързеливи при организирането на настаняването.

Тази практикуваща започна да говори, че може да има и други причини. Аз обаче грубо я прекъснах и продължих да обвинявам местните практикуващи, убедена, че техният мързел – това е единственото обяснение. В този момент не разбирах, че критиката ми по адрес на другите, всъщност, беше проявлението на моята привързаност към комфорта.
На следващата сутрин, докато всички заедно изпълнявахме упражненията, срещнах един практикуващ от същия този град. Помислих си, че това е добра възможност да му споделя своето мнение за недостатъците на този хотел.

Въпреки това, след като ме изслуша, той не се съгласи с това и ми обясни колко трудно е било да се намери подходящ хотел, като също така посочи проблемите в моята логика. За миг бях объркана и не можех да разбера какво общо има посочването на недостатъците на хотелската стая с логиката. Но аз ясно почувствах, че сърцето ми беше засегнато. За щастие, в този момент зазвуча музиката за упражненията и ние прекратихме напрегнатия разговор.

По време на изпълнението на упражненията, аз помислих, чe всички ние сме практикуващи. Когато възникват конфликти, не трябва да търся проблема в другите. Вместо това трябва да погледна в себе си, за да разбера къде съм сгрешила. Изведнъж си спомних, че един практикуващ беше казал, че моята логика е погрешна. Къде точно бях нелогична?

В този момент през главата ми премина мисълта, че моята предпоставка е била невярна. Предната вечер аз настоявах, че местните практикуващи са мързеливи и че именно заради това няколко пъти сме отсядали в един и същ некачествен хотел. Самото това предположение беше необосновано.

Практикуващият, с когото разговарях, не знаеше за предишния разговор, но той директно посочи същността на моя проблем. Не използва ли Учителят думите му, за да ми намекне? Разбрах, че в мен не трябва да има такива негативни мисли и оплаквания. Не трябва да се отнасям така към практикуващите, не трябва да се отнасям така към никого и към нищо.

Всичко, което се случва, трябва да има причина. Усъвършенстването – това е търсене на собствените привързаности чрез конфликти, тяхното отстраняване, промяна на човешките представи и повишаване на нивото. Може би това изглеждаше като дреболия, но ми помогна да открия своята привързаност към комфорта и оплакванията.

В усъвършенстването няма дреболии. Маршируващият духов оркестър „Тян Гуо“ ни предоставя не само възможност да помагаме на Учителя в спасяването на хората с помощта на музиката, но и създава среда, в която ние можем да се усъвършенстваме и повишаваме заедно.

Аз съм дълбоко благодарна за милосърдната помощ на Учителя и за подкрепата и помощта на съпрактикуващите.

По-горе са приведени само някои примери от моя личен опит в усъвършенстването. Ако нещо е неуместно, моля, посочете го с милосърдие.

Връзка към източника: ru.minghui.org/html/