„Червеният ужас“ и неговото проникване на Запада, започвайки от 30-те години на XX век

Две книги на журналисти помогнаха за формирането на невярно мнение в западното общество по отношение на комунизма. Едната от тях беше книгата на Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света“ за Октомврийската революция в Русия през 1917 г., главите на която бяха публикувани през 1917 г. в списания, а втората – „Червената звезда над Китай“ на Едгар Сноу, публикувана през 1937 г.

Съгласно документите, Рид е бил един от организаторите на Комунистическата партия на САЩ. Той също така е бил участник в Октомврийската революция. Неговата активна подръжка на комунизма е, че оценил високо Владимир Ленин, който е препоръчвал книгата на Рид: „Бих желал тази книга да бъде разпространена в милиони екземпляри и преведена на всички езици“. Рид бил погребан в некропола на Кремълската стена – мястото за погребания на изтъкнати болшевишки активисти.

Сноу, от друга страна, изобразявал Мао Дзедун и Китайската комунистическа партия като представители на новата демократична система. Едва през 1989 г., след протестите на площад „Тянанмън“, съпругата му Лоис Уилър осъзнала тази грешка. „Мен това просто ме пробуди“, казала тя в интервю. Оттогава тя осъждала клането на площад „Тянанмън“ и критикувала нарушенията на човешките права от страна на Китайската комунистическа партия. По време на нейното посещение в Пекин през 2000 г., полицейски служители ѝ попречили да се срещне с активист, чийто син бил убит по време на събитията на „Тянанмън“.

Съединените щати били основани върху религиозен фундамент. Като крепост на надеждата за целия свят, САЩ са наричани „градът на хълма“. Думите „Една нация под Бог“ са част от клетвата за вярност, а върху американските банкноти е отпечатано „In God We Trust (Вярваме в Бог)“. Затова САЩ винаги са играли ролята на пазител на принципите и социалния ред, а не са завземали властта. Това прилича на понятието „следване на небесния закон“ в традиционната китайска култура.

Голямата депресия от 1929 г. отслабила американската икономика. В това време, журналисти като Уолтър Дюранти разкрасявали съветската система. Това донася на Дюранти наградата „Пулицър“ през 1932 г. След това, през 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт приел „Новия курс“, насочен към разширяване на различни държавни програми, наподобявайки плановата икономика в Съветския съюз.

Едва през 1990 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ признал, че статиите на Уолтър Дюранти, който заемал длъжността „ръководител“ на московския отдел на вестника от 1922 до 1936 г., са изопачили фактите за гладомора в Съветския съюз и са били „едни от най-лошите репортажи, публикувани в този вестник“. Въпреки това влиянието на „новия курс“ било дълбоко и дълговременно.

„Това бил най-важният период в американската история – период, по време на който американците се отказали от принципите на икономическата свобода, върху които била основана нашата нация. Именно през този период от време на смяна на съществувалия дотогава начин на живот, основан на частната собственост и пазарната икономика, дойде начинът на живот на държавата на всеобщото благоденствие, на плановата икономика“, написал Джейкъб Хорнбергер, бивш професор по право и икономика, основател и президент на фондацията „Бъдещето на свободата“.

През 1964 г., президентът на САЩ, Линдън Джонсън, обявил „война на бедността“ като част от програмата за създаване на „Великото общество“. Неговите предложения, колкото и да е учудващо, до голяма степен съвпадали с тези, които се отстоявали в публикуваната през 1966 г. нова програма на Комунистическата партия на САЩ.

Разрушаването на западното общество от комунизма не се ограничава само до икономиката. През 1966 г., Мао започнал продължилата десет години Културна революция, която практически унищожила всички традиционни ценности на китайската култура. Отвъд океана – в САЩ – по това време преобладавало мисленето на хипитата и контракултурните групи. Те оспорвали правителството и игнорирали традициите, застъпвайки се за наркотиците и сексуалната свобода.

Неспособни да започнат културна революция в китайски стил, тези млади хора, завършили колежи и аспирантури, а след това продължили да работят в сферата на образованието, медиите, политиката и бизнеса, продължавали да разпространяват социалистическата идеология, макар и вече под прикритието на прогресивизма. Това проникване на социализма в американското общество, под прикритието на ненасилствена революция, продължило десетилетия. В този процес се появили и продължават да се разпространяват различни форми на социализъм и марксизъм.

„Целта на социализма е комунизмът“, заявил Ленин през 1917 г. Китайската комунистическа партия (ККП) се съгласила с неговото твърдение. Карл Маркс предложил шест стъпки, водещи към комунизма, като социализмът бил петата стъпка.

Но малцина били, които осъзнавали разлагащото влияние на социализма и комунизма и неговата сериозна опасност. През 70-те и 80-те години на миналия век, социалистическата мисъл завладяла крупните средства за масова информация, университетите и Холивуд. Въпреки краткосрочния неуспех, по времето на президента Роналд Рейгън през 80-те години, социалистическото движение възстановило темпото си през 90-те години, достигайки своя връх през последните години.

Бог възнаграждава човека за тежкия труд, а човекът жъне това, което е посял. Това са традиционните ценности, вдъхновяващи човешките цивилизации в продължение на хилядолетия. Ако обаче погледнем през призмата на социализма, богатството, безусловно, трябва да бъде равномерно разпределено между хората. Много млади хора в САЩ, които не са запознати с комунизма в Съветския съюз и комунистически Китай, се застъпват за социализма и се стремят да водят нашето общество в тази посока.

През миналото столетие, западното общество се сблъска с многочислени трудности, предизвикани от двете световни войни, тероризма на фашизма и жестокостта, свързана с комунизма. Даже днес, когато идеологията на комунизма разрушава нашата планета, САЩ продължават да бъдат една от малкото страни с най-малко централизирана власт и играят важна роля в поддържането на социалния ред, защитавайки този свободен свят.

Превърна ли се американското общество в общество на равни възможности, постигнати чрез високи данъци и високо благосъстояние, в съчетание с предоставянето на свобода за прекъсване на бременността и хомосексуалността, които представляват отклонение от традиционните ценности? Ако да, в каква посока се движи светът?

Френският пророк Нострадамус някога предсказал, че Марс (Маркс) ще управлява света в името на осигуряването на по-добър живот на хората. Тенденцията към държава на всеобщо благоденствие, към която се движи западният свят, води именно към комунизма.

Президентът Рейгън в първата си инаугурационна реч казал: „От време на време в нас се появява изкушението да считаме, че съвременното общество е станало твърде сложно, за да се самоуправлява, и че едно правителство, съставено от представители на елита, е по-добро от едно правителство на народа, действащо в интерес и от името на народа. Но ако никой от нас не може да управлява себе си, кой тогава ще може да управлява другите? Всички ние – и членовете на правителството, и обикновените хора – трябва да понесем бремето на решенията. Приетите от нас решения, трябва да бъдат справедливи, за да не се налага нито една група от населението да плаща за другите“.

Много консерватори били обезпокоени за бъдещето на САЩ и на света. Под маската на социализма и либерализма, комунизмът постепенно проникнал в Америка. Малко хора, включително бивши президенти на САЩ, се осмелявали да се изправят срещу трудностите или да засегнат границите на политическата коректност.

Връзка към източника: ru.minghui.org/