Как да се избавя от привързаността към това, да заемам първо място на всички изпити

(Minghui.org) В гимназията аз неизменно се откроявах като най-добрият ученик. Преподавателите ме обичаха, съучениците ми завиждаха. Ежедневните похвали усилваха моята привързаност към славата, стремежа да се самоизтъкна и завистта.

През първите две години в средните класове заемах първо място на всички основни изпити. Това доведе до силна привързаност да бъда първи и, вследствие на това, до силен страх да не загубя това звание.

През третата година в нашия клас прехвърлиха около десет ученици от други училища. Чувствах силен натиск и се боях, че те ще заемат моето място, затова се отнасях към тях недоброжелателно, но конфликтът в началото не беше очевиден. През втората половина на учебната година бях втори в класа. Не можех да се примиря с това, въпреки че изоставах само с няколко точки. Моят идеален академичен рейтинг беше разрушен от друг ученик.

Аз отчаянно и с негодувание търсех каквото и да е оправдание, което да ми попречи да призная, че успехът на другите ученици е заслужен. Няколко дни не можех нормално да ям и да спя, а това чувство на разочарование се проявяваше дори в моите сънища. Мислех, че съм разочаровал преподавателите и чувствах огромно психологическо напрежение. Продължавайки да уча усърдно всеки ден, достигнах до такова състояние, което в крайна сметка ми попречи на първия пробен изпит и класирането ми падна до четвърто място.

Страдах дълбоко и реших да намеря отговори във Фа. Когато започнах да изучавам Фа и да размишлявам върху своето разбиране, аз осъзнах, че мъките ми бяха предизвикани от завист, привързаност към славата и личния интерес. Накрая започнах да работя над своите привързаности. Разбрах, че трябва да призная, че другите са по-добри, и да ги похваля, а не да се привързвам към своя рейтинг. Затова се опитах да променя себе си.
В началото това не беше лесно. Всеки път, когато виждах или си спомнях за човека, заради когото загубих първото място, сърцето ми се свиваше, а аз се обиждах и възмущавах. Но, размишлявайки върху принципите на Фа на Учителя, аз се стараех с всички сили да се освободя от своите привързаности. Успях да обсъждам въпроси с този ученик и дори се сприятелихме с него. Преди втория пробен изпит лесно запазвах спокойствие, когато се сблъсквах с тези, които бяха пред мен в класирането. Не изпитвах безпокойство и се радвах, че те са получили добри оценки. В крайна сметка заех второ място на втория пробен изпит.

В душата си бях спокоен, но все още присъстваше лека завист. Изучавах Фа и изпращах праведни мисли, за да я изкореня. На церемонията по награждаването в училище аплодирах искрено.

След като се освободих от своите привързаности, почувствах невероятна лекота. Когато се освободих от тежкия психологически товар на преследването на слава и лична изгода, ученето изведнъж започна да ми се отдава без усилие. С напредъка ми в усъвършенстването моите успехи в учението се подобриха рязко, а съзнанието ми стана по-ясно и съсредоточено. В крайна сметка, неочаквано получих отлични резултати на приемните изпити за по-големите класове и отново се оказах сред най-добрите.

По това време на душата ми беше напълно спокойно, без излишно вълнение и, разбира се, без чувство на отмъстително удовлетворение от това, че си върнах първото място. В този момент дойде прозрението, че целият този опит е бил планиран от Учителя като игра, специално създадена за това, за да ми помогне да се освободя от привързаностите. Когато привързаностите си отиват, това, което е било изгубено, често се връща в най-неочаквания образ.

Освобождаване от привързаността към комфорта

Физическото възпитание, особено бягането на дълги разстояния, беше моята слабост. Аз едва успявах. Това доведе до това, че загубих увереността в себе си и още в трети клас на гимназията не обичах физическото възпитание.

Трябваше сериозно да се отнеса към тренировките, за да се подготвя за изпита по физическо възпитание за постъпване в горните класове, но привързаността към комфорта и мързелът ме тласкаха в противоположната страна. Боях се да тичам, защото не обичах да се изморявам. Затрудненото дишане и силната умора, които изпитвах по време на тичането, предизвикваха дълбок страх. С времето страхът стана толкова силен, че в тези дни, когато имаше час по физическо възпитание, аз едва смогвах да се съсредоточа върху другите уроци. Постоянно ме обземаше вътрешна тревога, страхувах се да тичам, докато най-накрая не свършеше часът по физическо възпитание. Учителят по физическо възпитание ми обясни важността на изпита по физическо възпитание. Бях безпомощен и, тичайки по време на часа по физическо възпитание, постигах само малък напредък.

Всички мои останали оценки бяха много добри, с изключение на физическото възпитание, където едва събирах минималния брой точки. Когато чух, че в училище са организирали специални тренировки по бягане всяка сутрин, в продължение на два месеца, бях потиснат и това не ми харесваше, но имах нужда от оценката по физическо възпитание.

Успокоих се и започнах да търся отговори във Фа. Дафа е подобно на огледало, в което се отразиха моите привързаности. Осъзнах своя мързел, привързаността си към комфорта и страха пред трудностите и твърдо реших да ги преодолея. В началото беше невероятно трудно. Всяка сутрин бързах към училище до 7 часа. Първо пробягвах 1000 метра, а след това отивах в клас, за да закуся хляб. Училището не беше особено строго по отношение на посещаемостта на часовете по бягане; имаше просто лист за регистрация, където учениците можеха да записват своите имена. С времето стана обичайно учениците да закъсняват, да се записват вместо други и да съкращават дистанцията.

Помислих си, че като практикуващ Дафа трябва да следвам принципите „Истинност, Доброта, Търпение“. Трябваше да пробягам цялата дистанция и да не мамя. С тази проста мисъл аз упорито тичах сутрин в продължение на два месеца. В крайна сметка резултатите ми в бягането се подобриха значително – от лош резултат до почти идеален – трансформация, която изискваше безброй часове усилия. На изпита по физическо възпитание постигнах резултати, които далеч надминаха всичко, което можех да си представя. Опирайки се на непоколебимата решителност, която ми даде Дафа, най-накрая видях изпълнението на моите желания.

В търсене на отговори във Фа

Приеха ме в добро училище, в подготвителните класове, в които учеха най-добрите ученици от различни места, а моят клас беше един от елитните. Изпитвах огромно вътрешно напрежение, опасявайки се, че другите могат да ме гледат отвисоко, ако моите оценки бъдат по-ниски от техните. Новото училище, обстановката и съучениците предизвикваха в мен стрес. Напрегнатият график и успехите на другите предизвикваха безпокойство.

Бързо се обърнах за отговори във Фа и мислено попитах Учителя какво да правя. В моето съзнание възникнаха три йероглифа: Истинност, Доброта, Търпение. На следващия ден аз предприех действия. Например, бях привързан към своята репутация и не обичах да задавам въпроси на другите, тъй като се страхувах, че ще ме сметнат за ограничен. Но когато аз дружелюбно започнах да питам другите, те не ме гледаха отвисоко. Напротив, спечелих приятелства и знания. По време на училищните мероприятия се сближавах със съучениците си и проявявах доброта.

През деня мислех за Дафа и размишлявах върху своето поведение. Мислех за това, дали в мен има проблеми, какво ги е довело, какви са привързаностите ми и как да се освободя от тях. На следващия ден се опитвах с всички сили да ги отстранявам. Това беше усъвършенстване според Дафа – аз успях да се освободя от много привързаности и да стана по-добър. Освен това осъзнах какво е вътрешно спокойствие. По време на междучасията четях „Луню“. Това ми даваше вътрешно спокойствие и ми помагаше да избягвам лошите мисли. По този начин училищният ми живот стана нормален.

Връзка към източника: ru.minghui.org/