Честване на Световния ден на Фалун Дафа „Черната аура над главата ѝ е изчезнала“

Практикувам Фалун Дафа от близо 30 години под състрадателната закрила и напътствия на Учителя. По случай 27-ия Световен ден на Фалун Дафа бих искала да споделя някои от чудотворните истории от моето култивационно пътешествие, които свидетелстват за изключителната природа на Фалун Дафа и величието на Учителя.

Само за два дни се случиха невероятни неща.

Преди да се пенсионирам, бях учителка. Здравето ми беше доста влошено; страдах от сърдечни и бъбречни заболявания, артрит, стомашни проблеми и световъртеж. Прекарвах целия си ден в хранене и приемане на лекарства. Съпругът ми е лекар и имахме много медицински учебници у дома. Винаги, когато нямах какво да правя, прелиствах тези книги, търсех симптоми, които съвпадаха с моите, и си поставях диагноза – до степен, че на практика бях станала наполовина лекарка.

По онова време – през 1996 г., когато бях едва в началото на четиридесетте си години – пулсът ми скачаше над 160 удара в минута по време на пристъпи на тахикардия; щом кризата отшумяваше, кръвта нахлуваше в главата ми и лицето ми пламваше в яркочервено.

Един ден, докато преподавах, внезапно усетих болка в сърцето, която се разпространяваше към гърба. Дишането ми се затрудни, зрението ми се замъгли и се свлякох до учителското бюро.

Същата вечер се върнах от болницата и се обадих на по-голямата ми сестра, която живееше в друг град, за да ѝ кажа какво се е случило. Загрижена за мен, тя каза: „Тук има една отлична практика – макар че може да не успееш да я научиш. Тя е различна от всеки Цигун, който си практикувала преди. Включва нещо повече от физически движения; основният фокус е върху култивирането на сърцето и характера на човек и освобождаването от привързаностите към слава, богатство и сантименталност, към които се вкопчват обикновените хора. Нарича се Фалун Гонг.“ Отговорих спонтанно: „Мога да се освободя от тези неща!“ Сестра ми записа телефонния ми номер и обеща да попита координатора в нейния град на следващия ден дали има начин да науча тази практика.

На следващия ден, около обяд, непозната жена ми се обади по телефона и каза, че някой извън града ѝ предал, че искам да уча Фалун Гонг. Тя сподели, че живее в града и ще се срещнем същата вечер в 18:30 на някакъв светофар.

Отговорих: „Но аз изобщо не те познавам. В 18:30 е непрогледен мрак и на това кръстовище има натоварен трафик. Как ще се познаем?“ Тя отговори: „Не се тревожи. Ще нося значка с Фалуна. Бъди сигурна, Учителят ще се погрижи за това.“ Не разбрах какво имаше предвид, тъй като не знаех как изглежда значката с Фалуна, колко е голяма или как се предполага, че ще я разпозная от другата страна на улицата. Нейният Учител дали ще дойде?

Точно когато пристигнах на кръстовището в 18:30 ч., светофарът светна зелено и поток от велосипедисти се втурна към мен. Млада жена, чието лице грееше от лъчезарна усмивка, се насочи право към мен и спря точно пред мен. „Здравей! Ти ли си Мей?“, попита тя.

Бях изненадана: „Да, но как ме позна? Къде е значката с Фалуна?“ Тя ми посочи малка, кръгла значка с размерите на нокът на гърдите ѝ и каза: „Тук е.“

„Боже мой“, казах аз, „как си мислиш, че ще разпозная през нощта тази мъничка значка? Дори през деня не може да се види.“ Тя отговори: „Няма проблем, Учителят е аранжирал всичко.“ Намерих това за доста изумително и я погледнах с озадачено изражение. Тя се усмихна и каза: „Не можеш да го разбереш сега, но по-късно ще ти стане ясно. Сега ще те заведа на мястото, където ще изучаваме Фа заедно.“

В стаята имаше около дванадесет човека – предимно възрастни мъже и жени – всички седяха на постелки на пода и четяха. Някой ми подаде книгата „Джуан Фалун“ и ме покани да седна на постелка. Тъй като носех официални панталони, сядането беше малко трудно. Всички се редуваха да четат по един параграф на глас. Когато дойде моят ред, едва бях прочела две изречения, когато сълзи започнаха да се стичат по лицето ми; усетих буца в гърлото ми и въздъхнах дълбоко. Усетих как сложна смесица от емоции – вълнение, тъга, страх и мъка – се надига в мен и се разтваря в безшумни сълзи. Като човек, който рядко плаче, се чувствах доста смутена и казах: „О, Боже, какво става? Какво става?“ – през това време сълзите ми продължаваха да се стичат.

Дочетох този пасаж с глас, задавен от сълзи. Казах: „Няма да чета повече на глас. Просто ще следя изреченията в книгата и ще слушам другите как четат.“ Някой отбеляза: „Имаш силна кармична връзка; частта от теб, която е знаеща, е разпознала, че си получила Фа и затова си дълбоко развълнувана.“ Успях да продължа да следвам текста, докато груповото изучаване на Фа не приключи.

По пътя за вкъщи младата жена ми разказа за Фалун Гонг. Тя искаше да ми заеме книгата си, за да я прочета; ако ми хареса, трябваше да ѝ се обадя и тя щеше да дойде с мен, за да си купя един екземпляр.

Прибрах се у дома и отворих книгата. На втора страница Учителят казва:

„Просто помисли какво означава да разпространяваш практика за самоусъвършенстване, която води до високи нива. Не означава ли това спасяване на хора? В такъв случай си на път истински да се самоусъвършенстваш. Вече не става въпрос само за лечение и подобряване на здравето, защото истинското самоусъвършенстване поставя и високи изисквания към Шиншин на учениците.“ (Джуан Фалун, 2019, стр. 2)

Когато съзрях думата „култивация“, бях дълбоко развълнувана и очите ми се изпълниха отново със сълзи. Със събрани ръце се обърнах към картината с Учителя и казах: „Учителю, най-сетне мога да се култивирам.

Доколкото си спомням, винаги съм харесвала играчки, свързани с духовна практика – като дървени рибки (будизъм) и малки тиквички (даоизъм). Когато бях във втори клас, видях един монах да върви пред мен. Тичах след него и го следвах отблизо. По-късно, у дома, имитирах походката му, което ми спечели строго порицание от майка ми. След като се омъжих, често казвах на съпруга ми: „Наистина искам да намеря истински учител, за да мога да се науча да се самоусъвършенствам. Можеш ли да ме заведеш на планината Емей или планината Хен, за да мога да намеря истински учител, който да ми преподава? Не се тревожи, няма да стана монахиня; просто искам да се самоусъвършенствам.“ Съпругът ми винаги отговаряше: „Къде въобще ще можем да намерим истински учител? Просто почакай още малко.“

Сега най-сетне намерих един и ще мога да се самоусъвършенствам.

Аз повиках веднага младата практикуваща: „Аз реших да практикувам Фалун Гонг и бих искала да си закупя книгата „Джуан Фалун“. На следващият ден получих книгата, един портрет на Учителя, две изображения с емблемата на Фалуна и една малка значка с Фалуна. С това започна моето самоусъвършенстване във Фалун Дафа и възвръщането към моята първоначална същност.

Чудеса по пътя на изчистване на болестна карма

Няколко дни по-късно тя ми донесе комплект видеокасети с лекциите на Учителя в Дзинан. По това време тези лекционни касети бяха в недостиг – имаше само два или три комплекта за целия град – така че трябваше да ги предам, след като ги изгледам. Веднага щом изгледах видеокасетите, усетих как тръпка преминава през цялото ми тяло; от костите ми се излъчваше студ и зъбите ми тракаха. Дори завиването с одеяло не помагаше. Не ми беше студено, преди да започна да гледам видеокасетите, но в момента, в който започнах да ги гледам, потръпнах от студ. Разбрах, че това е карма. Тъй като кармата е от Ин-природа, сблъсъкът с нея се проявява като усещане за студ в тялото.

След като изгледах всичките девет лекции – около две седмици след като започнах практиката – една сутрин, към 4:00 часа, внезапно получих силно, воднисто разстройство. Последва нов пристъп на разстройство към 5:00 часа. Съпругът ми се разтревожи, тъй като знаеше, че не бих могла да понеса такъв вид разстройство. Попита ме дали ще издържа и дали изпитвам болки в сърцето. Казах му, че съм добре. Към 6:00 часа отново получих разстройство и съпругът ми се притесни, опасявайки се, че може да съм болна от холера. Попита ме дали ми се повръща. Отговорих, че не.

От минал опит знаех, че след три пристъпа на разстройство, върховете на пръстите ми обикновено се подуват, сърцето ми се усеща претоварено и дори може да припадна. Вгледах се в отражението си със загриженост. Устните ми не бяха лилави, а цветът на лицето ми не изглеждаше толкова зле, колкото очаквах. Осъзнах, че може би Учителят прочиства тялото ми.

Съпругът ми искаше да ме отведе в болница, но аз отказах. Тогава той се обади на майка ми и я помоли да ме убеди. Обясних ѝ: „Мамо, знам какво правя. През всичките тези години, щом се разболеех, първата ми мисъл беше да отида в болницата. Но това разстройство е нещо различно. Не се чувствам зле физически – изпитвам само лека болка ниско долу в корема. Не съм и дехидратирана: върховете на пръстите ми не са подути, устните ми не посиняват, а тенът ми е здрав. Това болест ли е? В книгата „Джуан Фалун“ се описва като пречистване на тялото. Само помисли колко много лекарства съм изпила през годините – на практика съм се превърнала в ходеща домашна аптека. За да се усъвършенствам, със сигурност трябва да изхвърля всички тези токсини от тялото си, нали?“ Като чу това, майка ми каза: „Е, тогава просто подходи разумно.“

Съпругът ми трябваше да ходи на работа, така че бях сама вкъщи. Ходех до тоалетната горе-долу на всеки час. Всеки път изпитвах само лека коремна болка и изобщо не се страхувах. Съпругът ми се прибра по време на обедната си почивка, за да ме провери. Не бях отслабнала. Попита ме дали се чувствам зле, но аз му казах, че не се чувствам зле - просто съм малко слаба. И това му се стори забележително. Не бях закусила, нито обядвала и малко след 16:00 часа вече бях ходила по голяма нужда девет пъти.

Докато лежах в леглото, си мислех: „Имах девет изхождания за дванадесет часа – това е достатъчно, нали?“ В момента, в който тази мисъл мина през ума ми, разстройството спря. Беше наистина удивително, че Учителят знаеше какво си мисля. След това съжалих. Трябваше да оставя Учителя да реши, вместо сляпо да си правя собствени планове.

Не ядох нищо два дни и пих само вода. На третия ден карах колело през града с детето ми доста дълго време, за да купя най-необходимите неща. Преди се изтощавах, дори когато бях здрава. Но този път, въпреки че не бях яла два дни, успях да карам колело с детето ми толкова дълго! Когато се прибрахме, съпругът ми ме погледна учудено и каза: „Толкова дълго те нямаше. Страхувах се, че може да припаднеш. Този Фалун Гонг изглежда добър. Нямам друг избор, освен да повярвам в него.“

След като практикувах по-малко от месец, осъзнах, че всичко написано в „Джуан Фалун“ е истина – например, че Учителят пречиства телата ни веднага щом наистина започнем да практикуваме; че по време на процеса на пречистване се проявяват различни състояния; че кармата е негативна субстанция; и че Учителят знае точно какво мисля.

След това изхвърлих всичките ми книги за Цигун и всичките ми лекарства. Откакто елиминирах тази болестна карма, не съм изпитвала никакви симптоми на заболяване.

През 2001 г. бях незаконно осъдена на принудителен труд за практикуване на Фалун Гонг. Веднъж лекарят на затвора прегледа редица от нас. Когато стигна до мен, той слуша сърцето ми със стетоскопа си необичайно дълго време. След това той отбеляза: „Сърцето ви звучи прекрасно – няма и най-малка следа от сърдечен шум, а ритъмът е напълно постоянен и спокоен. Как успявате да се грижите толкова добре за сърцето си?“ Отговорих: „Докторе, всички в тази редица практикуват Фалун Гонг. Започнах да практикувам поради сърдечно заболяване и именно защото практикувам Фалун Гонг, бях изпратена в този трудов лагер.“ Той ме погледна безмълвно.

След като прегледа двамата-трима души зад мен, той ме повика отново и много внимателно изслуша сърцето ми. След като цялата редица беше прегледана, той говори с дежурния надзирател, който ме повика, за да може лекарят да изслуша сърцето ми за трети път. Този път ме попита за моето предшестващо сърдечно заболяване – от колко време страдам от сърце, на каква възраст съм и т.н. Отговорих на всичките му въпроси.

След като се върнах в килията, практикуваща в леглото срещу мен каза: „Не мисли, че той наистина ти е правил комплименти за психическото и физическото здраве. Миналата година в нашето отделение имаше практикуваща, на която след преглед също беше казано, че е в отлично здраве. По-късно твърдяха, че е болна от нелечима болест и ни казаха, че е изпратена у дома. На семейството ѝ обаче беше казано, че е била хоспитализирана. Никой не знаеше къде всъщност е била откарана.“ След като чух това, просто почувствах, че лекарят е лицемерен и не му обърнах повече внимание. По-късно, когато беше разкрито отнемането на органи от живи практикуващи Фалун Дафа, бях обзета от ужас.

Удивителното споделяне на библиотекарката Джан

Доста от учителите на средна възраст, а дори и по-младите в нашето училище, практикуваха Цигун от години, като един от тях притежаваше отворено „Небесно око“. Някои от нас, по-възрастните, често обсъждахме Цигун и се опитвахме да намерим ефикасни упражнения за лечение на болестите ни. Една от колежките – библиотекарката Джан – беше най-тежко болна; тя страдаше от бъбречно заболяване. Единият ѝ бъбрек вече беше отстранен, а другият беше хронично възпален. Освен това тя страдаше от високо кръвно налягане, гинекологични проблеми и други болести, като беше претърпяла и операция за отстраняване на матката.

Един ден Джан изпрати ученичка да ме повика в библиотеката. Когато пристигнах, тя ми каза мистериозно: „Ела у дома на вечеря след работа. Трябва да ти кажа нещо важно.“ Същата вечер тя ми каза, че Учителя с отворено небесно око ѝ е казал: „Тази учителка (визирайки мен) сигурно практикува метод за самоусъвършенстване на високо ниво. Преди това над главата ѝ имаше маса от черна аура, но сега тази черна аура е изчезнала, оставяйки след себе си само слаба следа от жълта аура.“

Тя ме попита какви упражнения правя, че тенът ми е толкова сияен. Поколебах се, защото се страхувах, че учителите в училище може да ми се подиграят заради вярата ми. Казах: „Нарича се Фалун Гонг. Отнася се за божества и Буди и не искам учителите в училище да разберат за него.“ Тя обеща да не казва на никого и каза, че ще остане само между нас двете. След това ме попита от колко време практикувам и дали има книги по темата.

Казах ѝ, че практикувам от по-малко от месец. Тя възкликна: „Изглеждаш така след по-малко от месец?“ Казах ѝ също, че може да отиде до книжарницата и да си купи книгата „Джуан Фалун“ за девет юана (1,17 евро). Съпругът ѝ я купи за нея.

След като се нахранихме ѝ показах упражненията. Докато учеше първото упражнение, „Буда протяга хиляда ръце“, тя каза: „О, усещам се сякаш бебе се движи в корема ми.“ Зарадвах се да чуя това и казах: „Имаш отлична предопределена връзка!“ След това ѝ казах какво ни учи Учителят в „Джуан Фалун“ за това явление. Тя беше толкова развълнувана, че дишането ѝ се ускори малко и продължи да повтаря: „Вярно е. О, значи това е Фалунът. Всъщност можеш да го получиш, само като прочетеш книгата.“

След около две седмици Джан също прояви симптоми на изчистване на карма – вдигна температура от 40°C – и изпадна в кома. Ръководителите на отделите, които я посетиха, бяха на мнение, че предвид крехкото ѝ здраве тя вероятно няма да оцелее този път. Но аз знаех друго: тя практикуваше Фалун Дафа. Стига да запазеше вярата си в Учителя и Фа, и да не се поддаваше на страх, всичко щеше да бъде наред – всичко зависеше от собственото ѝ разбиране.

Седмица по-късно Джан се върнала на работа. Хората си шепнели помежду си: „Наистина е невероятно. След това тежко заболяване Джан изглежда като съвсем различен човек. Лицето ѝ, което преди беше тъмно червено, сега свети със здрав, розов оттенък. Тя вече не използва проходилката си и ходи с бърза, енергична стъпка.“ Още по-изненадващ бил фактът, че тя си е направила малка зеленчукова градина на парцел източно от жилищния комплекс за персонала.

Това оказа значително влияние върху училището. Джан ми каза, че много хора са я питали какви упражнения прави. Осъзнах, че е било грешно и егоистично от моя страна да ѝ кажа да не го споделя. Казах: „Разкажи им. Ако някой иска да ги научи, ще му помогнем.“ В рамките на два или три месеца девет души в нашето училище започнаха да правят упражненията и обособиха място за практика.

В края на семестъра директорът отбеляза по време на събрание на персонала: „Ако целият преподавателски състав практикуваше Фалун Гонг, работата ми като директор щеше да е лесна. Вижте само – тазгодишните изключителни членове на персонала са всички практикуващи Фалун Гонг.“ След като ККП започна преследването на Фалун Гонг през 1999 г. обаче, този директор беше многократно принуждаван да пише самокритики заради изказванията си.

Споделям личните си истории, за да предам на хората, че Фалун Дафа е Великият Закон на Вселената и че всяка дума в „Джуан Фалун“ е абсолютно вярна.

Връзка към източника: https://de.minghui.org