Ефектът на доминото в Горна Оряховица – породен от Изложбата „Изкуството на Истинност-Състрадание-Търпение“

На 16 юли 2026 г., в град Горна Оряховица се откри международната художествена изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен, Истинност-Състрадание-Търпение“. Експозицията е подредена в Изложбените зали „Недялко Каранешев“.

Разположен по поречието на река Янтра, Горна Оряховица е най-големият град в Северна България след областните градове.

През 1922 г., в Горна Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир, който през 1925 прераства в международен Мострен панаир до 1932 г., когато панаирът се премества и установява в Пловдив.

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец означава „пътна крепост“ и вероятно идва от персийската дума рах, която означава „път“.

Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене.

В Изложбените зали „Недялко Каранешев“, 47 картини от Изложбата намират естетическата среда, за да докоснат със своите послания гражданите и гостите Горна Оряховица.

Картините

Изложбата бе открита от Пламена Динева, член на екипа за Изложбата и Деница Иванова-Александрова – директор на Изложбените зали „Недялко Каранешев“.

Откриването на изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“.

Госпожа Деница Иванова-Александрова приветства присъстващите гости и насочи вниманието им към двойното въздействие на картините, характерно за всички тях. От една страна, казва тя, те са живописни произведения със спокойна и хармонична композиция, и класическа техника. От друга страна – носят ясно изразено етично послание и приканват зрителя да се замисли върху въпроси, които надхвърлят художественото преживяване. Именно това съчетание между, естетика и нравствен ангажимент, според г-жа Иванова-Александрова, преподавател в катедра „Графика“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, превръща изложбата в своеобразен визуален разказ за силата на човешкия дух, независимо дали зрителят споделя религиозната или философска рамка, в която са създадени творбите.

Деница Иванова-Александрова: „Картините приканват зрителя да се замисли върху въпроси, които надхвърлят художественото преживяване“.

Теменуга Дечева е другият куратор-галерист. Като домакин на пространството, което е приютило Изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“, тя сподели, че много картини я впечатляват и всички картини са много емоционални, но за първи път усеща самото чувство от дадена изложба като цялост. Тя допълни, че друг път, например, я привлича дадена картина, харесва я и нея най-много я усеща, но този път, всяка следваща картина поражда у нея все по-силни и по-силни емоции и „всички заедно просто трупат енергията“.

Теменуга Дечева: „Всички картини заедно просто трупат енергията“.

Проф. Радослав Радев български литературен историк, професор във Великотърновския университет. С финия си интелектуален усет, проф. Радев ни разкрива своя поглед за Изложбата, че това учение (Фалун Дафа) е свързано с изживяване и е свързано със знакови моменти като доброта и търпение, а те са знакови и за други религии.

Той проникновено допълни, че онова, което човек трябва да помисли е, че е направено така, че в тази изложба идеята се излъчва, защото в други случаи е виждал, че когато има религиозни послания, идеята се внушава, докато тук има излъчване.

И това излъчване, според него, е много добре видяно, много добре е премислено чрез човешката съдба. „Всъщност, човекът, застанал зад всичко това, което има като послание в това учение и в този смисъл, вярата в тези неща, идва тогава, когато го мислим като съдба. Пренесено чрез човешката съдба. Може би посланието на тази изложба е в това“.

Проф. Радослав Радев - ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“: „В тази изложба има излъчване“.

Художничката Славена Кирчева разказа, че е слабо запозната с учението Фалун Дафа и преследването, но тази изложба оставя в нея много силно впечатление как са представени различните аспекти, както на самата вяра, практика и философия, така и мненията на различните художници. Тя сподели, че й допадат различните аспекти на представяне, въпреки, че част от картините са доста тежки. Тя разкри, че усеща онова чувство на дълбока покруса, която се предизвиква от чудовищното отношение, което ние, хората, понякога проявяваме едни към други в цялата човешка история. За нея, картините на Сяопин Чън представят всъщност светлината, светлата част, която представлява самата вяра и философия, радостта от самоусъвършенстването. В заключение, г-жа Кирчева каза, че живеем в свят, където има крайности и че е радостна, че е имала възможност да се запознае с тези произведения.

Славена Кирчева: „Усещам онова чувство на дълбока покруса, която се предизвиква от чудовищното отношение, което ние, хората, понякога проявяваме едни към други в цялата човешка история“.

Още с влизането си в голямата зала на галерията, г-жа Ренета Петрова, която работи в общинското радио в Горна Оряховица, е впечатлена от мащабността на творбите, които са изложени. След като ги разгледа, тя каза, че пред някои от тях е усетила особена сила, особено силна емоция.

Ренета Петрова: „Като цяло, наистина Изложбата е впечатляваща, нестандартна и наистина си заслужава да бъде видяна“.

Норвежецът Пер Хаген е за първи път в България и е гост на семейството на Ирена Янкова, която работи като преподавател в Норвегия. В последния ден, преди заминаването му, те са гости на откриването на експозицията в Горна Оряховица. Той казва, че не е художник, а е декоратор, но Изложбата е много вълнуваща, според него. Една от картините („Решителност пред лицето на преследването“) силно хваща вниманието му, тъй като е много силна и впечатляваща. Госпожа Янкова предава думите му, че му е много интересно, че не е виждал такива картини и се радва, че се е случил в този момент в този град, че е дошъл на откриването, че е имал тази възможност да види изложбата. Гостът от Норвегия е впечатлен, че Изложбата е посетила над 50 държави и показана в над 900 градове.

Той, също така, намира за изключително интересна житейската история на проф. Кунлун Джан, особено късмета му, да бъде освободен от злото преследване.

Пер Хаген – Норвегия: „Силна и впечатляваща е картината „Решителност пред лицето на преследването“.

Влизайки в изложбената зала и отправяйки поглед към картините, г-жа Теодора Попгеоргиева каза: „Тези картини са като карти Таро, разказващи Пътя!“. Тя разгледа картините и разказа за своите силни впечатления. В част от платната тя припозна темата за преследването на хората, заради вярата им, от комунистическата партия, когато тя е била на власт в България. Вдъхновена от лотосовия цвят, който често присъства в картините, тя сподели: „Лотосовите цветя растат в блатото, корените им са дълбоки и се хранят с отпадък, но дават красота и съвършенство, аромат и нежност, така че в дебрите на мрака се ражда светлината на Образа на Вярата“.

Теодора Попгеоргиева до картината „Тъгата на едно сираче“.

Кольо Табаков е известен художник, родом от Горна Оряховица и почетен гражданин на града. Известен е със своя самоук талант и с огромното чувство към цвета и баграта. Той посети изложбата Изкуство на Джън - Шан - Жен, като даде своята висока оценка на картините. Г-н Табаков, изказа своето възхищение и признание за изключително майсторското използване на цветове и похвати. Силно трогнат от изложбата, на следващия ден той доведе своите съпруга и дъщеря. Неговата съпруга, г-жа Табакова, остана много впечатлена от картините и каза: „Доброто, поражда добро, а насилието се поражда от хора с лоши цели“. Дъщеря им припозна духовните принципи в своето разбиране за живота и Вселената. Тя прояви интерес към практиката, отправяйки послание и молитва за спасението на всички добри и мирни хора.

Кольо Табаков: „Изключително майсторско използване на цветове и похвати“.

Дида, пожела да се снима пред картината, която най-силно ѝ е въздействала. След като се снима пред картината „Озаряване“, г-жа Йорданова каза, че спокойното изражение на майката и нейното излъчване, имат силно въздействие върху нея. Гледайки картината, тя почувствала спокойствие. Подобно на други посетители, тя, също така, сподели колко голям е контрастът между доброто и злото, изобразени в картините. Дида се заинтересува и от духовната практика Фалун Дафа. На следващия ден тя доведе нейна близка приятелка, като сама ѝ разказа за изложбата и личните си впечатления. На свой ред, нейната приятелка сподели, че не е очаквала да се запознае с това, което е видяла чрез изложбата. Тя сподели, че една част от картините са изключително красиви, а друга част са много тъжни. Тя допълни: „Аз наистина нямах време да дойда тук, но моята приятелка упорито ме доведе и наистина съм много благодарна за това. За пореден път разбирам, че няма случайни неща и благодаря на Бог за тази невероятна възможност, както и на хората които помагат тази изложба да достигне до повече хора“.

Дида Йорданова: „Голям е контрастът между доброто и злото, изобразени в картините“.

Три приятелки, разгледаха изложбата внимателно, обръщайки внимание на всяка картина и анотация. Те споделиха, че са изключително трогнати от картините и особено от тези, които обрисуват темата с насилственото отнемане на органи, изразявайки своята загриженост. Те пожелаха репресиите да спрат и хората да бъдат освободени. Едно от момичетата, Диляна, припозна житейската история на своя дядо чрез картините, изобразяващи насилието в лагерите и изказа съпричастността си към многото практикуващи Фалун Дафа, затворени в тях. Те пожелаха да бъдат снимани до по-светла картина, изразяваща надежда.

Трите приятелки пожелават да се снимат до картина, „изразяваща надежда“.

Мариан е ученик, който разгледа внимателно изложбата. Пожела да бъде сниман до картината, която му е въздействала най-силно. Жена практикува медитация във Фалун Дафа на брега на морето („В хармония“). Той каза, че това, което го е впечатлило най-много е огромният контраст между спокойно медитиращата жена и картините, изразяващи сцени с насилие и репресии. Той изказа своето съчувствие към практикуващите, припомняйки си по подобен начин за преследването на неговия дядо от Комунистическата партия в България преди години, заради вярата му. Мариан прояви голям интерес да се запознае с учението на Фалун Дафа и неговите принципи Истинност, Доброта и Търпение. Той благодари за възможността да се запознае с изложбата, казвайки, че никога не е чувал за това, което е видял. По-късно през деня се върна отново, за да си вземе ръчно направен лотос, който да подари на свой близък.

Мариан: „огромен контраст между спокойно медитиращата жена и картините, изразяващи сцени с насилие и репресии“.

Памела Крус, разгледа изложбата заедно със своят съпруг. Тя сподели, че не е била запозната с практиката Фалун Дафа и жестоките репресии, на които са подлагани нейните последователи. Памела пожела да се запознае по-подробно с мисията на изложбата и нейното послание. Тя осъди преследването и изказа благодарност за възможността да се докосне до изложбата. В знак на съпричастност, тя получи лотос с принципите Истинност -Доброта - Търпение и пожела да бъде снимана до картината на братче и сестриче, които изучават основния текст на Фалун Дафа („Асимилация“).

Памела Крус: „Благодаря за възможността да се докосна до изложбата“.

Даниел, е диджей по професия и любител художник. Той изрази своето възхищение към картините по отношения на тяхното майсторско изпълнение и палитрата от прекрасни цветове, които художниците са използвали. Даниел изрази своето впечатление от картините, които изобразяват духовния свят на практикуващите на различни нива и пожела да се снима до картината „Влизане в Божественото царство с чистота“, изобразяваща жена по време на медитация, изобразена на различни нива отвъд човешкият свят. Той каза: „Жената с трите нива“. Благодари за възможността и каза, че ще покани свои приятели да посетят изложбата, тъй като е изключително богата.

Художникът-любител, Даниел: „Впечатлен съм от картините, които изобразяват духовния свят на практикуващите на различни нива“.

Група жени бяха докоснати силно от посланието на картината „Сълзи на скръб и радост“, обрисуваща, според тях, Страшния съд. Те споделиха единодушно, че в крайна сметка всеки ще получи заслуженото си в този живот според заслугите си. Злите хора, които преследват и убиват невинни животи, ще получат възмездие, отивайки в ада, а добрите ще получат благословии и ще бъдат закриляни от Небесата. Те изказаха своята благодарност за възможността да се запознаят с нечувана за тях реалност и осъдиха тези престъпления с пожелание тези репресии да спрат.

Групата жени пред картината „Сълзи на скръб и радост“ – проф. Кунлун Джан.

Практикуващите Фалун Дафа, които помагаха на Изложбата по това време, определят ефекта от Изложбата в Горно Оряховица, като ефекта на доминото и споделят, че всеки човек, който е посетил експозицията, се трогвал много силно от посланието за свобода на вярата и силата на духа. Хората водели свои близки и сами им разказвали за това, което са разбрали и до което са се докоснали. Те се заели с каузата „предай нататък“ и така всеки ден идвали посетители, научили от свои близки, които вече са посетили изложбата. Хората казвали, че не са чували никога за това, на което Фалун Дафа практикуващите са били подложени, на репресиите, продължаващи до ден днешен.

„Темата за отнемането на органи беше зловеща и сюррелистична за тях, но се убедиха в нейната истинност и пожелаваха всичко това да спре и хората да бъдат свободни отново. Много от тях се заинтересуваха от духовната практика Фалун Дафа, като изявиха желание да се запознаят по-подробно. Други припознаваха, в личните истории на художниците, своите лични преживявания и на свои близки, подобни на техните. Всички бяха единодушни, че това зло трябва да спре и хората да се завърнат на пътя на доброто и божественото. Те отправиха голяма благодарност към екипа, стоящ зад изложбата и към всички, които са час от нея, за да може тя да достигне до сърцата на повече хора и да бъде увенчана с успех!“.

Моменти от събитието

Практикуващ раздава листовки и кани гражданите да посетят Изложбата.