Магическото проклятие на клетвата: защо в древността не смеели да дават клетви лекомислено?

В много западни страни, когато влезете в съдебната зала, вие ще видите позната картина.

Преди да даде показания в съда, свидетелят обичайно поставя ръка върху Библията и произнася: „Кълна се да казвам истината, само истината и нищо друго освен истината“. Тези думи звучат като заклинание, потвърждаващо, че неговите думи – са чистата истина.

След полагане на клетва, лъжливите показания могат да бъдат квалифицирани като лъжесвидетелство и човекът не само ще загуби доверието, но може дори да бъде осъден на лишаване от свобода.

Не само в съда, но и при подписването на важни документи, на церемонии по встъпване в длъжност, по време на военна служба и даже на сватби, хората изразяват своите обещания, като полагат клетва.

В западните общества е прието да се счита, че полагането на клетва – това е сериозно дело. Това се обяснява с факта, че клетвата означава, че човек поверява своето обещание на висшата морална и религиозна власт за потвърждение. И клетвата означава, че човек предава своето обещание в ръцете на висшия морал и вяра, които ще бъдат на свидетели на това.

Ако обаче ние погледнем към съвременното китайско общество, ще забележим едно много странно явление. Много хора вече, отдавна, много лекомислено се отнасят към клетвите.

По време на кавга някой може небрежно да каже: „Кълна се, аз не лъжа!“

Някой, който не връща дълг, може небрежно да каже: „Ако съм те измамил, нека ме удари гръм!“.

Още по-лошото е, че много хора даже не се замислят за значението на своите брачни обети в най-важните моменти от своя живот.

От младите пионери и Комунистическия младежки съюз до Комунистическата партия — много китайци от ранна възраст са заставени да вдигат юмруци и да полагат клетва: „Да отдадем живота си в борбата за делото на комунизма!“.

Когато обаче клетвата се е превърнала в институционализирана формалност, в политически ритуал, в който хората са принудени да участват, тя постепенно изгубва своята първоначална сериозност.

В традиционната китайска култура, обаче, клетвата не е нещо, което може да се произнася лекомислено. Древните вярвали, че веднага щом клетвата бъде произнесена, тя води до последствия.

В историята даже са се запазили множество поучителни истории.

Историческа клетва
През втората година от царуването на император Дзинкан армията на династията Дзин превзела Бяндзин.

В двореца и извън него царял хаос. Императрица Сянжън, император Циндзун и десетки хиляди други членове на императорското семейство Сон били взети в плен от джурдженците и изпратени на север под охрана.

След повече от десет години императрица Сянжън най-накрая била освободена и върната в династията Южен Сон, откъдето възнамерявала да се върне в Линан.

Преди тръгването, император Циндзун коленичил пред майка си, а по неговото лице текли сълзи. Той казал: „Майко, ако някога ми се предостави възможност да се върна на юг, аз ще бъда щастлив дори и в ролята на скромен чиновник в двореца Тайи!“.

Когато императрица Сянжън чула тези думи, нейното сърце се свило. Пред погледите на всички тя вдигнала ръка и се заклела: „Ако аз се върна на юг и не направя всичко възможно, което е по силите ми, за да те върна — нека ослепея!“.

Въпреки това, ходът на събитията се оказал крайно жесток. Император Гаодзун не пожелал да приветства завръщането на своя пленен брат. Ако император Циндзун се бил върнал, ситуацията на императорския трон щяла да стане изключително сложна. А Гаодзун бил не който и да е, а собственият син на императрицата Сянжън.

Поради политическите реалности и интересите на императорската власт станало все по-трудно и по-трудно да се изпълни тази клетва.

По такъв начин въпросът останал нерешен. Няколко години по-късно произтекло странно събитие. Внезапно зрението на императрица Сянжън започнало да се замъглява. Скоро тя напълно ослепяла и с двете очи.

Дворцовите лекари изпробвали всички възможни средства, но без резултат. Тогава императрица Сянжън си спомнила за клетвата, която тя дала, когато паднала столицата Бяндзин, и в нейното сърце се зародило чувство на тревога.

По-късно в двореца дошъл даоистки свещеник. Той прекарал златна игла по очите на императрицата и, о чудо, върнало се зрението на лявото око. Дясното око обаче така и не успяло да се излекува.

Императрицата помолила даоисткия свещеник да излекува и другото ѝ око. Тогава свещеникът произнесъл: „Отсега нататък с едното око вие ще виждате света, а с другото — ще изпълнявате своята клетвата“.

Истории за изпълнението на клетви, нерядко се срещат в историята. Такива случаи понякога се случват дори в съвременното общество.

През 2008 г. вестник „Дуннан Куайбао“ публикувал статия за един случай. В нея се разказвало за инцидент с участието на мъж по фамилия Сюй от провинция Фудзян, който отказал да върне дълг. Кредиторът, по фамилия Хуан, отишъл у него в дома му, за да си събере дълга, но Сюй упорито отказвал да признае, че му е длъжен. Спорът между тях ставал все по-ожесточен и съседите се събрали около тях. Господин Хуан казал: „Ако ти се закълнеш пред Небето, че не дължиш пари, аз ще се откажа от тези пари“.

Държейки в ръка желязна пръчка, Сюй заявил на глас: „Ако аз съм ти длъжен и не върна дълга, нека ме удари гръм!“.

Веднага щом думите на Сюй затихнали, от небето се разнесъл гръм, внезапно пробляснала мълния и ударила право в Сюй. Той веднага паднал на земята.

Този инцидент предизвикал голямо вълнение в околността. Както и да се обясни тази история, тя ни кара да се замислим: действително ли клетвата е просто думи, които могат да се произнасят лекомислено?

Защо хората в древността не смеели да дават клетви лекомислено?

В традиционната китайска култура клетвите се разглеждат като обещание към небесата и божественото. Клетвата – това е обещание, дадено на висшите сили, било то тихо обещание в душата или гръмка клетва пред целия свят. Ето защо древните, много внимателно са се отнасяли към клетвите.

В трактата „Учението за златната среда“, Конфуций казва: „Следва да бъдем верни на своите думи и решителни в своите действия“. Това означава, че вие сте длъжни да държите на думата си и да постигате резултати в своите действия.

В „Аналектите“ на Конфуций има още едно много известно изказване: „Ако човек не заслужава доверие, то не се знае на какво още е способен“. Това е като голяма каруца без ос или малка количка без вал — тя просто няма да може да се движи напред.

В продължение на цялата китайска история съществуват множество примери за изпълнение на обещания и съблюдаване на клетви. Един от тези примери се явява историята за това как Лю Бей, Гуан Юй и Джан Фей са си дали клетва за вярност един на друг в прасковената градина, описана в романа „Трите царства“ . Лю Бей, Гуан Юй и Джан Фей запалили благовония, принесли жертва на небесата и дали клетва: „Ние не се стремим да се родим в един и същи ден, в един и същи месец, в една и съща година, а да умрем в един и същи ден, в един и същи месец, в една и съща година!“.

Този обет се предавал от поколение на поколение в продължение на хилядолетия. Именно защото те се отнасяли към своята клетва като към самия живот, тя станала легенда, несъкрушима като самата вечност.

Друг пример е Дзи Бу, за когото се разказва в „Историческите записки“. Дзи Бу бил човек на думата, чието обещание било закон. Неговата репутация растяла като снежна топка и целият свят му се доверявал като на верен приятел. В това време се носила поговорката: „По-добре е да получиш обещание от Дзи Бу, отколкото сто таеля злато“.

По-късно поговорката „обещанието струва хиляди златни“ станала символ на вярност към своята дума.

Съществува и кървава клетва, дадена от император Гаодзу от династията Хан (Лю Бан) и феодалните князе. В древността, когато хората сключвали съюз, те принасяли кръв в жертва на небесата, сякаш сключвали договор със самите звезди. Това било клетва на честта: нарушиш ли я — навличаш върху себе си гнева на небесата.

Ето защо в традиционното общество клетвата била не само обещание, но и морално задължение.

Защо клетвите в Китай са престанали да се възприемат насериозно?

Днес също така много китайци все по-малко и по-малко обръщат внимание на клетвите. Защо настъпиха такива промени?

Една от най-важните причини за това е влиянието на партийната култура.

Почти всички представители на поколенията от 70-те, 80-те и 90-те години, родени и израснали в континентален Китай, са преминали през специална система за полагане на клетви.

Още от момента, в който децата се присъединяват към редиците на младите пионери в началното училище, те вдигат юмруци и се кълнат, че винаги са готови да се борят за делото на комунизма.

Когато постъпват в средното училище и се присъединяват към Комунистическия младежки съюз, те отново трябва да дадат клетва.

Ако човек се присъедини към партията вече като възрастен, той отново трябва да положи клетва: „Да се боря за делото на комунизма до края на своите дни и да бъда готов във всеки момент да пожертвам всичко в името на партията и народа!“.

Въпреки това тези клетви често не са резултат от свободния избор на човек след осмисляне. Това е политически ритуал, организиран от системата. Когато клетвата се превръща във формалност, която е необходимо да се изпълни, хората рядко се замислят за нейното истинско значение. С времето сериозността на клетвата бива изгубена.

Да се откажеш от клетвата към комунистическата партия означава да поемеш отговорност за себе си и да уважаваш своята съвест.

Ако погледнем на формата, комунистическата партия и религията са учудващо сходни. В религията има църкви и амвони, а в комунистическата партия — партийни комитети на всички нива и политически трибуни. В религията има ритуали, а в комунистическата партия – церемонии по полагане на клетва. В религията има заповеди, а в комунистическата партия – партийна дисциплина.

Въпреки това, по своята същност комунистическата партия не представлява истинска система от вярвания.

В „Деветте коментара за Комунистическата партия“ се отбелязва, че Комунистическата партия – това е политическа организация, обладаваща признаците на култ. В книгата са обобщени шест характерни черти:

1. Създаване на доктрини и отстраняване на инакомислещите;
2. Поклонение пред духовен лидер, претендиращ за изключителност;
3. Контрол над съзнанието, строга организация;
4. Пропаганда на насилието и култ към кръвта;
5. Отричане съществуването на Бог и потискане на човешката природа;
6. Въоръжено завземане на властта и монополизиране на икономиката.

В такава система клетвата често се превръща в инструмент на идеологическия контрол.

В младостта хората казват, че ще се борят за делото на комунизма до края на своите дни, но в същото време не знаят какво означава тази клетва.

Защо е нужно да се откажем от тази клетва? Ако човек някога е дал клетва да се бори за делото на комунизма до края на своите дни, но при това никога не е имал намерение и не е бил в състояние да го направи, то от гледна точка на традиционния морал тази клетва сама по себе си представлява обещание, което е необходимо да бъде оттеглено.

В крайна сметка, клетвата – това е своеобразен договор. Тъй като тя е била дадена, без да се знае истината, сега, когато вие разбирате това, сте длъжни да поемете отговорност за себе си.

Отказът от тази клетва – това е проява на уважение към съвестта.

Заявление за напускане на Китайската комунистическа партия, Китайския комунистически младежки съюз и Китайския комунистически съюз на пионерите

Напускане редиците на младите пионери, Комунистическия младежки съюз и Комунистическата партия на Китай

В условията, в които истинските обстоятелства не били разбираеми, ме помолиха да се закълна, че ще посветя своя живот на организацията на Китайската комунистическа партия.

Сега аз ясно осъзнавам, че тази клетва противоречи на моята съвест и не трябва повече да ме ограничава.

Животът и убежденията на човека не трябва да принадлежат на никаква организация.

С настоящото аз официално заявявам, че напускам редиците на младите пионери, Комунистическия младежки съюз и Китайската комунистическа партия.
От днес нататък аз живея за себе си, като нося отговорност пред собствената си съвест.

Заявител: Ван Ли
11.02.2026

Масово напускане на трите партийни организации

Към днешния ден, над 460 милиона китайци са подали заявления на сайта на Глобалния център за напускане на Китайската комунистическа партия („Туйдан“) за напускане на Китайската комунистическа партия и нейните дъщерни организации — Комунистическия младежки съюз и младите пионери.

Все повече хора се замислят: какво в крайна сметка означава клетвата? И все повече хора правят нов избор, ръководени от своята съвест.

Ако и вие някога, в младостта си, по невежество сте произнасяли тези клетви, то може би сега е точното време да преосмислите това: пред кого вие наистина искате да носите отговорност? Пред политическа организация или пред собствената си съвест и бъдеще?

Връзка към източника: yuanming.ru/