Израстване под светлината на Дафа, непоколебимо вървейки по пътя на самоусъвършенстването

Поздрави, милосърдни Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм млад практикуващ Дафа, в момента съм в двайсетте си години. Започнах да практикувам Фалун Дафа още като бях малка. Когато бях на десет години, поради жестокото преследване на Фалун Дафа от Китайската комунистическа партия, бяхме принудени да напуснем Пекин и да се преместим в Лондон. В тази демократична и свободна страна продължихме непоколебимо да вярваме в Дафа. Израствайки под светлината на Фа, бях благословена с щастливо детство и израснах от млад практикуващ в млад зрял практикуващ. Това, което Учителят и Дафа са ми дарили, е наистина неизмеримо. Чувствам, че възможността да се слея с Фа и да стана частица от Дафа е огромна благословия и вечна слава за едно същество. След като съм чакала Дафа десетки милиони години, преминавайки през безброй прераждания, имах щастието да получа Фа в този живот, да изпълня историческия си обет и да поема по пътя на завръщането към нашия небесен дом. Всичко това е възможно единствено благодарение на безграничното състрадание и милосърдната подредба на Учителя.

Изпитвам дълбока тъга, когато Китайската комунистическа партия и медиите, действащи по нейно нареждане, безсрамно клеветят и нападат Учителя, Фалун Дафа и проектите на Дафа, като „Шен Юн Сценични изкуства“. Учителят преподава Дафа, без да взема и стотинка, и ни напътства да станем добри хора, следвайки принципите Истинност, Доброта и Търпение, за да бъдем хора, които допринасят положително за обществото. Стотици милиони хора са получили както физическа, така и духовна полза от тази практика, така че защо възникват толкова злонамерени и ужасни клевети? Изправена пред тази бъркотия бих искала да споделя своя опит в самоусъвършенстването, за да покажа красотата и величието на Фалун Дафа.

1. След като започнах истински да практикувам Дафа, станах отлична ученичка по характер и по успех

Започнах да се самоусъвършенствам в Дафа заедно с майка ми още когато бях съвсем малка. Всеки ден бях потопена в ученията на Фа и животът ми беше спокоен и пълноценен. Обаче, когато бях на седем години, майка ми, която е адвокат, беше незаконно задържана за две години в Женския трудов лагер в Пекин. През тези две години, без майка ми и без напътствията на Дафа, изгубих интерес към ученето и се пристрастих към ежедневното гледане на телевизия. Заради тази моя зависимост, баща ми разглобява телевизора три пъти.

Когато бях на десет години, цивилни полицаи наеха апартамента срещу нашия дом и наблюдаваха входната ни врата денонощно. В резултат на това, бяхме принудени да избягаме от Китай и от контрола на Китайската комунистическа партия в Обединеното кралство. По онова време английският ми беше много слаб, дълго време получавах ниски оценки по английски език и поради езиковата бариера ми беше трудно да се приспособя и да създам приятели. В резултат на това започнах да прекарвам все повече време в интернет.

По това време току-що бях започнала прогимназия. Тъй като постоянно бях изложена на влиянието на интернет, несъзнателно започнах да възприемам много негативни влияния, идеи и отрицателни елементи.

Учителят казва:

„Чо­ве­кът е като съд и е това, ко­е­то съ­дър­жа. Всич­ко, ко­е­то виж­да с очи­те си и чува с уши­те си, е: на­си­лие, по­хот, бор­би за власт в ли­те­ра­тур­ни­те про­из­ве­де­ния, бор­би за пе­чал­ба в ре­ал­ния свят, прек­ло­не­ние пред па­ри­те, дру­ги про­я­ви на де­мо­нич­на­та при­ро­да и така на­та­тък. Този тип чо­век, с гла­ва, из­пъл­не­на с тези неща, е на­ис­ти­на лош чо­век, без зна­че­ние като ка­къв из­г­леж­да“.

(„Разтваряне във Фа“, Есенции за усърден напредък)

Колкото повече време прекарвах в интернет, толкова повече някогашното ми чисто и състрадателно сърце ставаше все по-сложно. С нарастването на моите привързаности и обсебвания ставах все по-избухлива и лесно се ядосвах. Постепенно се отдалечих от Дафа.

Когато бях в десети клас, настъпи времето да започна подготовка за изпитите GCSE (държавните изпити в края на средното образование във Великобритания, бел. пр.), които предстояха след две години. По това време успехът ми и отношението ми към ученето далеч не бяха добри. Резултатите от GCSE са изключително важни – те са необходими за кандидатстване в колеж (Sixth Form) и университет, а някои работодатели също ги вземат предвид. Поради това бях изключително притеснена. Всеки ден след училище учех от следобед до късно вечер, без почти никаква почивка. По това време, обаче, подготовката ми се състоеше основно в преписване на бележки от учебника в тетрадката, вместо действително да усвоявам знанията, а още по-малко да мога да прилагам понятията и формулите при решаването на по-сложни задачи. Огромното напрежение, свързано с ученето, съчетано с незадоволителните ми резултати и ненаситния ми стремеж към слава и материални облаги, ме караше всеки ден да се чувствам напълно изтощена от живота. Сърцето ми често биеше учестено от тревога и ме обливаше студена пот.

В този труден период от живота ми внезапно си спомних за самоусъвършенстването. Когато чувствах, че съм изгубила всичко, осъзнах, че от дълго време не бях изучавала Фа и не бях правила упражненията. Открих, че само когато слушам Фа лекциите на Учителя и музиката на Дафа, се чувствам спокойна и умиротворена и вече не потъвам в страданието от преследването на слава и лични облаги. Постепенно започнах всеки ден упорито да изучавам Фа и в крайна сметка открих много по-ефективни методи за подготовка.

Учителят казва:

„...за един [Фалун Гонг] ученик, който е ученик в училище, ваш естествен дълг е да учите добре, тъй като сте ученик“.

Учителят също казва:

„Ако винаги мислите за това как да влезете в университет, как да влезете в университет, и все пак не учите добре, как можете да влезете в университет? Не е нужно да мислите за това как да влезете в университет през цялото време. Не би ли било загуба на енергия, ако не успеете да влезете в такъв? Не мислете за това как да влезете в университет, просто работете усилено, за да учите усърдно и това е достатъчно. Когато се справите добре с ученето, колежът или висшето учлище ще дойдат, нали?“ („Преподаване на Фа и отговори на въпроси в Гуанджоу“, „Обяснение на ученията в Джуан Фалун“).

Осъзнах, че причината да изпитвам такава болка и тревожност не беше, че не обичам да уча или че изпитите са толкова тежки, а защото се страхувах, че лошото представяне ще повлияе на „моите“ бъдещи възможности и ще попречи на „моя“ стремеж към слава и лични облаги. След като осъзнах това, започнах съзнателно да премахвам тези стремежи и привързаности на фалшивото си „аз“ към света на обикновените хора, да упорствам в изучаването на Фа, да правя упражненията, да усъвършенствам своя шиншин, както и да решавам повече изпитни задачи и тестове от предишни години. Постепенно забелязах, че паметта ми става все по-добра, а концентрацията и ефективността ми непрекъснато се подобряват. Естествено започнах да постигам все по-добри резултати в училище.

На изпитите GCSE две години по-късно, положих десет изпита (въпреки че се изискваха само девет) и получих шест оценки Grade 9 – най-високата възможна оценка на GCSE. Аз, която някога имах наистина слаб английски и се справях лошо в училище, постигнах най-високата оценка по английска литература, английски език, математика, трите природни науки и история.

След като продължих искрено да се самоусъвършенствам в Дафа, да подобрявам своя шиншин и да се съсредоточавам върху самото учене, вместо да преследвам илюзиите за слава и лични облаги, преминах към обучението за Ниво A („A Levels“), където се изисква изучаването само на три предмета. Аз избрах пет предмета и завърших с четири оценки A* и една оценка A. Изследователският ми проект за дипломна работа представляваше документален филм за разясняване на истината, който заснех сама. В него показах моя личен опит и този на младите практикуващи около мен, включително жестокото преследване на младите ученици на Дафа от Китайската комунистическа партия. Когато родителите на млади практикуващи в Китай бъдат отведени от полицията заради практикуването на Дафа, как тези безпомощни деца могат да оцелеят в едно толкова жестоко общество? Показах този документален филм на своите преподаватели и приятели и всички бяха дълбоко развълнувани. Добавих го и в профила си в LinkedIn, а една жена ми писа, че е била толкова силно трогната от филма, че се е разплакала.

По време на обучението ми в колеж (Sixth Form) избухна пандемията от Covid-19 и много университети отложиха процесите по кандидатстване и прием. Благодарение на милосърдната подредба на Учителя, след като завърших колежа, бях приета в един от най-престижните университети в света – по икономика и политически науки- London School of Economics and Political Science (LSE), където изучавах икономика. По време на следването си преминах няколко стажа в областта на инвестиционното банкиране и количествената търговия (Quantitative Trading), а след дипломирането си, отново благодарение на състрадателната подредба на Учителя, започнах работа като инвестиционен анализатор в хедж фонд.

Открих, че щом престанах да преследвам слава и лични облаги, страданието от вечната неудовлетвореност изчезна заедно с тях. Желанието е бездънна пропаст. Преследването на празна слава и преходна изгода никога не може да донесе истинско удовлетворение – то само повлича човека все по-дълбоко. Потънал в преследването на слава и лични облаги, човек забравя истинската цел, с която е дошъл на този свят. Както гласи един китайски идиом, това е като цветя, отразени в огледало, или отражението на луната във вода – всичко е илюзия и в крайна сметка се превръща в нищо. Колко тъжно е това! След като осъзнах колко важно е самоусъвършенстването в живота на човека и се освободих от тези привързаности, просто се съсредоточих върху това да изпълнявам добре задълженията си като ученичка. В резултат получих много неочаквани възможности и постигнах отлични резултати. Но в тези моменти не изпитвах въодушевление – напротив, бях напълно спокойна, защото знаех, че всичко това са подредби и насърчения от Учителя.

1. Опит от изпращането на праведни мисли

По отношение на изпращането на праведни мисли Учителят ни казва:

„Нека го кажа по следния начин: Дафа учениците трябва да правят добре трите неща в пътя си към Съвършенство, нали? И изпращането на праведни мисли е едно от тези неща. Ако е толкова важно, защо не можете да го правите добре?! Защо мислите за него като за толкова просто нещо и не го везмате сериозно? Знаете колко е важно. Освен това, ако не правите едното от трите неща добре, тогава какво?“.

(„Преподаване на Фа в Лос Анджелис, САЩ“, 25.02.2026)

Осъзнах, че ако не изпращам добре праведни мисли, това означава, че не изпълнявам своята мисия като ученичка на Дафа и че не приемам достатъчно сериозно нито самоусъвършенстването, нито спасяването на хора. Също така открих, че когато се отпусках в изпращането на праведни мисли, много лоши същества се засилваха, което лесно ме довеждаше до състояние да не бъда усърдна и в униние. Обратно, когато редовно изпращах праведни мисли, състоянието ми на самоусъвършенстване беше много по-усърдно. Имала съм много удивителни преживявания, свързани с изпращането на праведни мисли, и бих искал да споделя някои от тях с надеждата да насърча всички да бъдем прилежни заедно.

Когато беше публикувано новото писание на Учителя „ Премеждията, които среща нашата духовна практика“, изпращах праведни мисли винаги, когато имах свободен момент. Често ги изпращах мълчаливо по пътя за работа или докато пътувах с обществения транспорт. По онова време, когато рецитирах формулата за изпращане на праведни мисли, всяка дума се усещаше като гръмотевица и ми напомняше за стихотворението на Учителя:

„Те нахлуват като мълнии в космическите висини –

тътен с колосална сила, достигащ отвъд небесата.

Помитат космоса, не пропускат нито кът,

премахвайки в миг всичко упадъчно и изкривено“.

(„Праведни мисли“, „Хон Ин IV“)

За известен период от време, докато изпращах праведни мисли, усещах, че ръцете и главата ми са изключително далеч една от друга – сякаш едната е високо в небето, а другата е ниско до земята. Понякога виждах огромна статуя на Буда на място, което приличаше на древен храм.

Друг път, докато изпращах праведни мисли, видях как с огромна скорост преминавам през ниво след ниво – небе след небе, космос след космос, слой след слой частици. Скоростта беше толкова голяма, че ме накара да почувствам известно притеснение.

Една нощ сънувах, че Фа вече е коригирал човешкия свят. Всички бяхме коленичили пред Учителя. Учителят посочи към майка ми и аз започнах да се притеснявам, страхувайки се, че няма да успея да достигна успех в самоусъвършенстването. Сърцето ми беше неспокойно и изпълнено с тревога. В този момент Учителят посочи и към мен. Мигновено сърцето ми се изпълни с несравнимо спокойствие. Всички човешки чувства и мисли изчезнаха за миг и аз бях напълно умиротворена. След това видях, че вече сме се завърнали на Небесата, коленичили пред Учителя и слушаме как Той преподава Фа.

Самоусъвършенстването е като лодка, която се движи срещу течението – ако не напредва, неизбежно започва да се носи назад. Осъзнах, че трябва да направя всичко възможно, за да се самоусъвършенствам така, както в началото, като винаги поддържам усърдно състояние. Открих, че освен редовното изпращане на праведни мисли, рецитирането и преписването на Фа също са изключително полезни за повишаването на нивото на самоусъвършенстване. Макар Фа да е един и същ, вътрешните значения, които се разкриват при рецитирането му, се различават от тези, които се разкриват при обикновеното четене. Когато рецитирам Фа, почти всяко изречение ми разкрива дълбок вътрешен смисъл, който никога преди не бях осъзнавала при четенето. Например веднъж, докато рецитирах и преписвах „Джуан Фалун“, още когато произнесох заглавието на книгата – „Джуан Фалун“, внезапно достигнах до разбирането, че „Джуан Фалун“ представлява самия процес на поправянето на Фа от Учителя.

Ето как рецитирам и преписвам Фа: всяко изречение първо го прочитам внимателно три пъти, докато почти го запомня. След това го рецитирам два пъти, а след това го преписвам в чиста, празна тетрадка. Никога не трябва да се преследва бързината. Вместо това човек трябва искрено да изучава и постепенно да се асимилира с Фа.

1. Изпълнявайки своя исторически обет и помагайки на Учителя в спасяването на съзнателните същества

От миналогодишния сезон за популяризиране на „Шен Юн“ до тазгодишните представления имах щастието да участвам в повече проекти на Дафа, свързани с „Шен Юн“. Тази година, освен обичайното популяризиране и продажба на билети, и работа с осветителните табла в театъра, се включих също и в превода на отзивите на зрителите, както и в поръчването на храна за артистите на „Шен Юн“. Осъзнах, че при участието в проекти на Дафа най-важното е да се поддържа усърдно състояние на самоусъвършенстване – само тогава човек е практикуващ, който участва в проектите на Дафа, и само тогава злите същества могат по-трудно да му влияят. Когато бях усърдна, дори и да превеждах до късно през нощта, бях изпълнена с енергия и изобщо не усещах сънливост или умора, защото знаех, че божественото тяло не е ограничено от материалното пространство на обикновените хора. Когато обаче не бях достатъчно усърдна, колкото по-късно ставаше, толкова по-малко ми се искаше да превеждам. Появяваха се човешки мисли – поглеждах часовника, мислех си колко е късно и отчаяно ми се искаше да спя, притеснявайки се, че недоспиването ще се отрази зле на кожата ми. Когато поръчвах храна за артистите на „Шен Юн“, винаги потвърждавах и правех поръчките седмици предварително, за да избегна евентуални забавяния и усложнения. Когато поръчвах храна за вкъщи, винаги изготвях Word документ с няколко китайски и западни ресторанта, като се стараех препоръчаните ястия да включват както месни, така и вегетариански варианти за хората, които не консумират месо. Освен това отбелязвах цената, калориите и дали всяко ястие е люто или не. „Шен Юн“ е проектът на Дафа с най-голяма сила да спасява хората и се чувствам дълбоко поласкана, че имах възможността да участвам в него. Чрез този опит осъзнах, че за да се справя човек добре, трябва да бъде усърден в самоусъвършенстването и да поддържа силни праведни мисли.

Учителят казва:

„...колко добре се усъвършенствате определя вашата сила да спасявате хора...“ („Фа конференцията на НТД и Епохални времена през 2018 г.“, „Преподаване на Фа в различни региони“, том XV).

Веднъж, след като приключихме с популяризирането на „Шен Юн“ в един търговски център, вече се канех да си тръгвам, когато внезапно се сетих за нещо и останах, за да го обсъдя с един съпрактикуващ. Около половин час по-късно една жена, която минаваше покрай нас, внезапно ни забеляза и много се развълнува. Оказа се, че от няколко години искала да си купи билети за „Шен Юн“, но по различни причини никога не успявала. Тя веднага се обади на семейството си да дойде и всички заедно купиха няколко билета. В един момент тя ми каза с огромно доверие: „Които места ми препоръчате, тях ще купя – вярвам ви“. Това може да изглежда като малко нещо, но е останало дълбоко в сърцето ми. Бях много развълнувана, защото знаех, че това не беше случайност – Учителят беше довел при нас човек с предопределена съдба.

През делничните дни работя обикновена работа и винаги съм чувствала, че не правя достатъчно по отношение на разясняването на истината. Напоследък полагам големи усилия да поддържам състоянието на самоусъвършенстване, което имах в началото на практиката си и да изучавам Фа много и като резултат, състоянието ми на самоусъвършенстване и разбирането ми за Фа коригирането претърпяха огромна промяна. Осъзнах, че учениците на Дафа трябва да изпълнят своите обети и да използват всяка възможност, за да спасяват съзнателните същества, и започнах да чувствам тревога за това колко малко съм направила досега в разясняването на истината.

Затова започнах да отделям повече време за разясняване на истината като раздавах информационни листовки на туристически места. В началото изобщо не ми се искаше да го правя. Основната причина беше, че при предишни случаи много китайски туристи, заблудени от лъжите на Китайската комунистическа партия, ни гледаха студено и враждебно. Това ме караше да чувствам, че всеки път, когато отида там, просто ще бъда подложена на лошо отношение. Веднъж стоях два часа на улицата и не успях да дам нито една листовка и почувствах, че всичките ми усилия са били напразни. Сега обаче гледната ми точка се промени. Осъзнах, че независимо дали хората приемат листовката или не, ние сме длъжни да им дадем тази възможност. Освен това, ако човек се самоусъвършенства добре и има силни праведни мисли, така че всеки негов поглед и всяка негова дума да носят състрадателна енергия, той може да премахне злите същества, които контролират обикновените хора. Затова трябваше да погледна навътре и да разбера защо не успявах да раздавам листовките.

След като промених начина си на мислене, всеки път, когато отивах на място за разясняване на истината, се трогвах дълбоко, виждайки праведните хора, които разбираха истината, както и забележителните съпрактикуващи. Спомням си един ден, когато в Лондон температурата беше над 30°C – просто изгарящо. Когато пристигнах на мястото, слънцето печеше безмилостно. Много съпрактикуващи бяха дошли и всички раздаваха листовки или правеха упражненията под палещото слънце без нито дума оплакване. Двама души минаха покрай нас и взеха листовка от ръката ми. Малко по-късно се върнаха и съвсем искрено подписаха петицията. Когато видях лицата им, бях дълбоко развълнувана.

Надявам се, че всички ние ще успеем да оправдаем очакванията на Учителя и надеждите на съзнателните същества, да изпълним нашите истински желания, да не се поддадем на заблудите, породени от лъжливите проявления на смъртния свят, да бъдем достойни за величественото звание „ученици на Дафа от периода на Фа коригирането“ и да вървим непоколебимо по пътя към божествеността!

Моето лично ниво е ограничено. Ако в споделеното има нещо, което не е в съответствие с Фа, моля, посочете го със състрадание.

С най-дълбока благодарност се покланям пред почитаемия Учител!