Подобряване на разбирането с изучаването на Фа

Уважаеми Учителю,

Уважаеми практикуващи,

Казвам се Илия. Практикувам Фалун Дафа от 6 години, като живея в малък град в България. Благодаря за възможността да ви разкажа за моя опит в самоусъвършенстването.

Ползата от груповото изучаване за откриване на моите привързаности

Аз съм единственият практикуващ в моя район и затова се стремя по-често да участвам в Дафа проекти и събития, за да се срещам с други практикуващи, помагайки на Учителя за спасяването на съзнателни същества.

В България от няколко години имаме организирано сутрешно и вечерно ежедневно онлайн изучаване на Фа, за да могат практикуващи като мен, които практикуват сами в своя град или село, да имат постоянна среда за изучаване и споделяне. Преди, всеки ден изучавах Фа онлайн, а понякога пътувах до град София за груповото ежеседмично изучаване с практикуващите от столицата. Забелязах, че когато участвах в изучаването с други практикуващи „на живо,“ получавах ползи: подобрявах се, получавах повече разбирания и даже бях по-концентриран в изучаването на Фа. Даже и това, че се откъсвах от домашната среда, с нейния комфорт и сантименталност, ми помагаше. Споделих това с координатора на България и той ме насърчи да отивам всяка седмица на изучаването в София. Той самият го правеше - пътуваше отдалеч, за да участва.

Реших и аз да пътувам редовно, но въпреки това не успявах да го правя. Понякога, в деня преди да тръгна, си намирах извинения, за да не отида. София е на 170 км от моя град и в ума ми минаваха всякакви мисли. Един ден, в банята в къщи се получи теч и реших да не пътувам. На другия ден отидох да проверя отново какво трябваше да се смени и видях, че течът беше спрял. Споделих дори на практикуващи за тази случка, заради която съм си намерил извинение да не тръгна за груповото Фа изучаване. Въпреки осъзнаването на тези извинения, все още не пътувах редовно.

Беше късна есен, идваше зимата. Изучаването в София е вечерта, в делничен ден, връщането е късно през нощта, като на следващия ден отново съм на работа. Един ден, точно преди да тръгна реших да се обадя на координатора, за да го попитам дали той ще пътува от неговия град до София за ежеседмичното изучаване с групата там. Като че ли се надявах, че ако той не пътува, това ще ми послужи за извинение, за да не пътувам и аз. Обадих се, но той каза, че тръгва. Запалих колата, но все още се колебаех. Тръгнах, и изведнъж тя започна да губи мощност. За кратко ми мина мисълта да се откажа, но бързо осъзнах, че причината не е в колата, а това се случваше заради моята нерешителност. Продължих да карам и си казах, че даже и с тази скорост пак ще имам време да стигна и да се върна. Изпращах праведни мисли. След петдесетина километра на автомагистралата колата се стабилизира и започна да върви нормално. В София, за малко пак загуби мощност, но после пак се оправи.

Когато пиша това есе, се замислих какво фундаментално състояние в моето усъвършенстване ми се беше намесило.

През цялата зима пътувах всеки вторник за груповото изучаване в София. Самото пътуване беше като самоусъвършенстване на бързи обороти, внимавах за всяка мисъл. Имаше бури, сняг, дъжд – но интересно, като че ли минавах в периферията им – или ме подминаваха, или ги гонех.

В „Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“ Учителят казва: „....това, което Учителят ви предава, е Фа на космоса. Казаното от мен току-що бе, за да ви покаже, че вие абсолютно не бива да се отпускате в самоусъвършенстването си, абсолютно не бива да се отпускате в изучаването си на Фа и определено трябва да го правите с цялата полагаща му се добросъвестност. Ако преди не сте го изучавали добре, щом си тръгнете днес оттук и сте чули Учителят да засяга това отново, определено би трябвало наистина да изучавате и да се самоусъвършенствате добросъвестно, и да не позволявате на съзнанието ви да блуждае“. (Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Вашингтон, САЩ (16 юли 2011 г.) от Преподаване на Фа в различни региони том XI)

Когато изучавам Фа в къщи или онлайн, съзнанието ми по-лесно блуждае. Точно затова поне един час докато чета съм в двоен лотос, което ми помага да се концентрирам. Учителят казва още, че практикуващите трябва да се извисяват в своето самоусъвършенстване, което се получава с асимилирането с Фа. За мен пътуването за груповото изучаване ми помага да се откъсна от комфорта и съзнанието ми да се концентрира, за да се асимилирам с Фа, което е извисяване.

По време на груповото изучаване на Джуан Фалун в София, се просветлих до нещо, за което не се бях замислял досега.

В лекция четвърта от „Джуан Фалун“, Подобряване на шиншин, Учителят казва: „Когато преподавах Фа и практиката в Тайюен, имаше една практикуваща на повече от петдесет години. Тя и съпругът ѝ бяха дошли на моите лекции. Когато пресекли улицата наполовина, покрай тях много бързо преминала кола и страничното огледало закачило дрехите на възрастната жена. С така закачени от колата дрехи жената била влачена повече от десет метра и хвърлена на земята. Колата спряла, след като допълнително изминала над двадесет метра”.

Преди няколко години имах следното преживяване. Практикувах от две или три години и все още не се бях отказал от някои свои привързаности. Обичах да бягам. След едно планинско бягане, реших да отида на един минерален извор извън нашето градче, където имаше малък басейн. Когато влязох в басейна се почувствах много комфортно. Тялото ми беше направо безтегловно. Веднага се замислих - защо се чувствам така добре. Разтревожих се, защото осъзнах, че като практикуващ такива външни фактори, като минералния басейн и спорта, са нещо повърхностно. Осъзнах привързаността си към собственото тяло и стремежа да се чувствам добре. Веднага излязох от басейна.

Докато се обувах набързо, чух „пляс“, потупах си джобовете и осъзнах, че телефонът ми беше паднал във водата. Извадих го и докато го изключвах, той блокира. Седнах в колата и няколко минути се чудих какво се случва: първо се чувствах много добре, после телефонът ми падна във водата – какво ли щеше да става още.

Запалих колата и тръгнах. Отбивката за басейна беше точно на един завой и трябваше да направя ляв завой, за да се включа в движението. Тръгнах и видях, че отдясно идва кола. За да я избегна, натиснах газта, като бях в насрещното движение и тъй като слънцето ме заслепи, късно видях, че насреща идва автомобил. Ударихме се челно. Всичко това стана за секунди. Излязох от колата и отидох до другия автомобил, който беше запратен от удара встрани. Отворих вратата и видях един човек зад въздушната възглавница. Разтърсих го и го попитах дали е добре. „Добре съм“ – каза той. Извадих го бързо от колата встрани от пътя, защото беше опасно да не го удари някоя друга кола, тък като беше завой. Обезопасих движението, обадих се на 112. Един мой братовчед ме видя и спря джипа си. Поиска да ме заведе в болницата. Отвърнах му че ми няма нищо. Той обаче ми каза, че имам кръв по главата. Едва тогава забелязах, че имам рана високо над челото към косата. Полицаите дойдоха. Разказах им какво се случи, като им обясних, че аз съм виновен. Взех една метла от братовчеда и изметох пътя от строшени стъкла и пласмаси. Много интересно, но човекът, с когото се ударихме, не каза нищо; не ме укори за потрошената му нова кола, а само стоеше и гледаше. Имах пари в мен и настоях да ги вземе, за да плати пътната помощ. Полицаите стояха и ме гледаха. Брат ми, който е полицай, се обади и каза да отида в болницата за преглед. Казх му че съм добре и да не казва на майка ни, за да не се притеснява. Накрая, братовчед ми закачи с неговата кола моята и я издърпахме до автоморгата за вторични суровини.

По късно, когато размишлявах за случилото се, реших, че е като в случаите за изплащане на карма, описани в трета лекция от „Джуан Фалун“, в Какво е дал Учителят на практикуващите, където фашън на Учителя е предпазвал практикуващите. Единствената разлика беше, че аз бях виновен и бях ударен, а тези практикуващи нямаха никаква вина и даже и синина след случилото се.

Учителят казва в „Джуан Фалун“, лекция четвърта: „Казали сме, че доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици“.

Когато четях тези думи на Учителя по време на груповото изучаване, осъзнах, че възрастната жена не само не е мислила за себе си и за собствената си изгода, а е мислила за шофьора, който е закачил с колата нейните дрехи и я е влачил над десет метра.

Сега осъзнах, че в тази случка аз бях от страната на виновния за катастрофата. Не мислех за себе си, а за другия човек. По време на удара, само усетих леко напрежение в краката си. Колата още не беше спряла, а аз вече тичах, за да помогна. Тази спонтанна мисъл ме беше спасила. Ако не бях практиуващ, а бях обикновен човек, който се страхува за живота си, може би щеше да се случи нещо лошо. Тогава имах само две и то еднакви малки синини на двете колена, а белегът от раната на главата стои и досега, като от време на време ме наболява, все едно е отворена рана.

Гледане навътре по време на събитие за разясняване на истината

Напоследък забелязах една моя привързаност, която ми пречи в разясняването на истината. Излиза, че това, което досега едва ли не съм смятал за силна страна, се оказва моя слабост. Това го осъзнах на последната петиция за разясняване на истината след мирния апел по повод 20 юли, който проведохме пред Посолството на КНР в България.

Когато отидох да взема информационни брошури, за да раздавам на хората, видях, че на петицията ни нямаше осигурени брошури „Край на ККП“. Попитах защо няма, на което организаторите казаха, че изглежда са пропуснали да вземат. Отвърнах, че това е много важно, особено на този ден. Някой каза, че няма значение и можем да информираме хората с наличните брошури. Това малко ме разстрои. Даже ми мина мисъл да не участвам в петицията, сякаш исках да стачкувам, заради това че няма брошури „Край на ККП“. Опомних се бързо, забелязвайки че проблемът е в мен. След малко организаторът донесе от тези брошури. Веднага разбрах, това се случи, за да забележа привързаността си. Винаги съм бил много активен в разясняването на истината за преследването и за злата същност на ККП. Чел съм много за комунизма и когато обяснявам на хората, използвам много доводи и аргументи, но понякога това се превръща в спор. Да споря, също е привързаност, която се стремя да преодолея, като е имало случай да ми стане лошо, когато на петиция някой започне да спори с мен, защитавайки комунизма. Даже много пъти се е случвало да забележа, че такива хора, които искат да спорят, идват само при мен. Понякога се вълнувам, когато забелязвам, че някои практикуващи не искат да разясняват истината с брошурите „Край на ККП“, за да не влизат в конфликт, тъй като България е бивша социалистическа държава и има хора, които все още са под въздействието на призрака на комунизма.

Учителят много пъти е споменавал, че нашата състрадателност е това, което трябва да разтопи злите фактори, които манипулират хората, за да не чуят истината и да блокират тяхното спасение. Тоест, и двете неща са крайност, която практикуващите трябва да избягваме – страхът от пристъпването за разясняване на истината и конфронтацията с хората срещу комунизма, която забелязах при себе си. Тази конфронтация или „борба“, използвана толкова често в комунистическата реторика, явно съществува в мен и трябва да се освободя от нея.

Горното е моето ограничено ниво, до което съм достигнал в самоусъвършенстването ми.

Благодаря Ви, уважаеми Учителю!

Благодаря ви, скъпи практикуващи!