Скокове на вярата

Почитаеми Учителю!

Скъпи съпрактикуващи,

С удоволствие, макар и не без лично усилие, пиша това споделяне. Извлякох голяма полза от това да слушам как други практикуващи споделят преживяванията си на предишни Европейски Фа конференции – понякога бях трогван до сълзи – но винаги съм чувствал, че самият аз нямам нищо достатъчно интересно, което да споделя. Така беше, докато не погледнах навътре и не осъзнах, че това е много егоистична нагласа, съответстваща на егоистичния ми начин да гледам на живота.

За първи път се срещнах с Фалун Дафа около 2005 г. чрез някои от хората, с които живеех. Тогавашната ми приятелка – сега моя съпруга – веднага прояви интерес и започна да практикува. На мен ми бяха нужни няколко години, но в крайна сметка, в деня на сватбата ни – 10 юни 2012 г. – казах на съпругата си, че искам да чета „Джуан Фалун“ заедно с нея.

От този ден нататък животът ми вече никога не беше същият. Само за няколко месеца успях да се откажа от нездравословните си навици и пороци. Ползите, които получих от изучаването на ученията, се проявиха повече в характера ми, отколкото във физическото ми състояние – винаги съм бил здрав.

Започнах да разглеждам от различна гледна точка много от постъпките си, които преди смятах за нормални или дори добродетелни. За първи път в живота си почувствах, че съм открил безценно напътствие. Винаги съм бил духовно ориентиран, но същевременно бях убеден, че не съществува път, който да е подходящ за всеки. В крайна сметка повечето религии, следвани от широките маси, бяха предназначени именно за тях и затова никога не биха могли да ме напътстват и да отговорят на вътрешните ми усещания.

В началото ми беше трудно да чета „Джуан Фалун“. Съпругата ми ме насърчаваше да постоянствам. След няколко седмици осъзнах, че това, което ме възпира, е слой черна субстанция, натрупана през дългите години живот в обществото на обикновените хора. След като успях да преодолея тази преграда, открих в четенето невероятно спокойствие и усещане за цялостност.

Учителят казва в „Джуан Фалун“ – „Какво е дал Учителят на практикуващите“:

„Освен това не е лесно, ако някой иска да се усъвършенства. Вече казах, че това е много сериозен въпрос. То е нещо отвъд обикновените хора и е по-трудно от всичко сред обикновените хора. Не е ли то свръхестествено? Затова изискването към вас е по-високо от който и да е въпрос сред обикновените хора“.

През годините участвах и в различни дейности за разясняване на истината. В началото и това не беше лесно, тъй като не знаех точно какво да казвам и се страхувах да не кажа нещо погрешно, което би могло да отблъсне хората от Дафа. Редовното четене на книгата и лекциите на Учителя ми помогна да осъзная колко ценна е тази възможност да повишавам своя шиншин. Учителят ни е призовал да му помагаме в спасяването на съзнателни същества и това е безценна задача за всички ученици на Дафа.

Самоусъвършенстване в проекта „Шен Юн“

Когато за първи път гледах „Шен Юн“, все още не бях практикуващ. Компанията идваше във Флоренция, града, в който живеехме, за две представления, а съпругата ми помагаше с промотирането. Спомням си, че не бяха успели да продадат всички билети. Помня сълзите на съпругата си, а самото представление беше невероятно преживяване за мен. Докато го гледах, имах чувството, че съм пренесен в далечни земи и откривам славно минало и древна цивилизация.

През следващите години, единственият италиански град, в който „Шен Юн“ изнасяше представления, беше Милано – един от най-големите градове в страната. Причината за този избор беше убеждението, че хората там са по-склонни да оценят подобен тип представление. Помагах с промотирането на тези събития. Спомням си трудностите, които срещахме при продажбата на билетите и запълването на театъра за трите дни с представления. По онова време бях сравнително нов практикуващ, но все още си спомням поведението на някои от другите практикуващи. Тези спомени ми помогнаха по-късно, когато започнах да участвам по-активно в промотирането.

За първи път се включих активно в проекта през 2015 г. и ясно си спомням трудностите още от самото начало. Дъщеря ни беше на малко повече от година. По онова време не разбирах напълно решимостта на съпругата си и чувствах, че тя пренебрегва задълженията си. За мен лично, дори носенето на официален костюм беше изпитание. През целия си живот бях избягвал официалното облекло, а сега трябваше да го нося, за да представям спектакъла пред театри и на корпоративни събития. За щастие груповото изучаване на Фа ми помогна изключително много. За сравнително кратко време успях да преодолея страха си да не изгубя добрия си образ пред другите и чувството, че към мен се отнасят несправедливо.

Веднъж, по време на едно от представленията в Милано, отговарях за сигурността сред публиката, когато някой дойде при мен и каза, че компанията спешно се нуждае от човек, който говори английски, и ме отведе зад сцената. Представлението всеки момент щеше да започне. Беше почти напълно тъмно, светеха само няколко сини лампи и една червена. Набързо ми обясниха какво трябва да направя – една „много лесна“ задача: да държа драперия в средата на сцената, точно зад завесата, за да не позволявам на дима да премине през отвора в средата и така да развали изненадата за публиката. Звучеше достатъчно просто, с изключение на факта, че стоях в средата на сцената; зад мен бяха танцьорите, които изпращаха праведни мисли преди вдигането на завесата, а пред мен – стотици зрители, които разговаряха, докато заемаха местата си. При удара на гонга в оркестъра трябваше да пусна драперията на пода и бързо да се втурна през дима към края на сцената. Сърцето ми биеше силно и краката ми трепереха, но въпреки това усещах огромна сила, която ме подкрепяше – същата сила, която щях да опозная толкова добре през следващите години.

Учителят казва в „Преподаване на Фа на двадесетата годишнина“:

„Нито един спек­та­къл, пос­та­вен от днеш­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва, не може да се срав­ни с него. Раз­би­ра се, че няма срав­не­ние, тъй като, как­то зна­е­те, на сце­на­та има бо­жес­т­ве­ни съ­щес­т­ва, по­ма­га­щи на из­пъл­ни­те­ли­те, и това може да до­не­се на хо­ра­та спа­се­ние. Кой би мо­гъл да се срав­ня­ва с това? Ни­кой не може. И в до­пъл­не­ние, Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те са тези, ко­и­то из­на­сят пред­с­тав­ле­ни­е­то, и уме­ни­я­та на из­пъл­ни­те­ли­те сами по себе си са от све­тов­на кла­са“.

Годините минаваха и аз продължавах да участвам в проекта, като непрекъснато се изправях пред привързаностите си към удобството, страха да не изгубя добрия си образ пред другите и личния интерес.

През 2018 г. ми предложиха да поема отговорността за работата зад сцената в родния ми град Флоренция. Дотогава обаче вече знаех, че подобно предложение всъщност означава: „Направи го!“. Бях осъзнал, че колкото по-трудна и плашеща изглежда една задача, толкова по-голяма полза мога да извлека от нея. Така се научих да приемам с готовност всяка възможност.

Дотогава ми се бяха изяснили още две неща. Първото беше, че когато ни бъде възложена някаква задача, невинаги можем веднага да разберем смисъла ѝ. Рядко разбирах още в началото какво се случва, но накрая всичко ставаше ясно. Често допускаx грешката да преценявам нещата чрез човешките си представи, а това никога не даваше резултат. Учителят е този, който ни напътства; от нас се изисква само да бъдем усърдни и да се придържаме към принципите Истинност, Доброта, Търпение. Вторият урок, който научих, беше, че не мога да планирам всичко. Най-добрият начин да бъда подготвен за промяна е да запазя съзнанието си отворено, да помня, че няма невъзможни неща, и да влагам сърцето си в проекта.

През 2018 г. се отдадох изцяло на работата по подпомагането на „Шен Юн“ зад сцената, без да знам какво ме очаква. Поглеждайки назад, осъзнавам, че това, което най-много ми помогна в тези трудни моменти, беше изключителната доброта на продуцентския екип. Въпреки че трябваше да работят при много стегнат график, в театри, които не отговаряха напълно на нуждите на представлението, и да се справят с безброй препятствия, те винаги успяваха да запазят спокойствие и да намират решения.

Въпреки това преживяването беше доста тежко. Много нощи след това насън продължавах да чувам името си – „Джордано!“ – извикано стотици пъти с онзи американски акцент. Това бяха двадесет и четири часа под огромно напрежение, през които се опитвах да свържа всичко в едно цяло на чужд език, изпълнен с технически термини, които не разбирах, като същевременно трябваше да се справям и с множество други задачи около представлението – разтоварване, подготовка на сцената, репетиции, разглобяване и повторно товарене. В нощта преди представлението не можах да заспя, а когато четиридесет и осем часа по-късно най-накрая стигнах до леглото, просто се строполих, изтощен и щастлив. Знаех, че съм дал всичко от себе си. Трудностите, през които бях преминал, всъщност произтичаха от борбата със собствените ми привързаности – привързаности, които вече бяха отслабнали значително.

Оттогава помагам при многобройните представления на „Шен Юн“ в цяла Италия. Техническите термини, които някога ми бяха напълно неразбираеми, постепенно станаха познати и вече можех напълно да разбирам значението им и да ги използвам. Научих изключително много и имах привилегията да работя в някои от най-престижните театри в Италия, като допринасях – макар и по малък начин – за успеха на представлението и за спасяването на десетки хиляди хора.

Винаги съм обичал да работя с ръцете си, така че тази позиция естествено се оказа подходяща за мен. Преди не го бях осъзнавал, но тогава всичко ми стана ясно. Израснах в семейство на дърводелци и още от малки с брат ми се учехме да изграждаме дървени конструкции и да изработваме различни неща, като наблюдавахме нашите дядовци и баща ни. По-късно прекарах известно време в чужбина, където придобих познанията по английски, от които се нуждаех, за да общувам с компанията. След като казах „да“, всичко си дойде на мястото по този предопределен път.

И до днес „Шен Юн“ остава за мен невероятна възможност за самоусъвършенстване и израстване. Проектът не само извежда привързаностите ми на повърхността, но и ми предоставя безценната възможност да изпълня древния си обет да помагам на Учителя. Днес гледам със състрадание към всички онези моменти през първите години, когато се оплаквах. Те разкриваха моята арогантност и егоизъм.

Спомням си как се ядосвах, защото не се хранех и не спях достатъчно, и как чрез собствените си постъпки членовете на компанията ми помогнаха да видя себе си отстрани.

През 2020 г. вирусът на ККП доведе до прекратяване на всички дейности. За мен това беше много странен период, но въпреки това изпълнен с възможности за самоусъвършенстване.

През същата година някои от датите на турнето в Италия бяха отменени и ясно си спомням усилената работа на екипа по продажбата на билети. Те трябваше да се обаждат на зрителите един по един, за да им предложат възстановяване на сумата или замяна на билета, като се стараеха тези промени да не ги лишат от възможността им да бъдат спасени.

Много хора избраха да запазят билетите си през цялата пандемия, чак до пролетта на 2022 г., когато представленията можеха да бъдат възобновени. В Италия театралният сезон обикновено приключва през март, но през тази година турнето трябваше да започне през май, което породи опасения за високите температури в залите без климатизация. Такъв беше случаят във Флоренция, където „Шен Юн“ трябваше да изнесе представления от 25 до 29 май. През тези дни температурите се повишиха над 30°C – необичайно високи за пролетта. Въпреки че бяха наети охладителни системи, за да се понижи температурата в залата, много от зрителите на горните балкони си тръгнаха още преди края на първото действие.

Това преживяване ме накара да осъзная, че не можем да отслабваме бдителността си дори когато смятаме, че вече сме постигнали резултат. По време на промотирането често бях склонен да мисля, че основната ни задача като практикуващи в този проект е просто да продадем билетите и че след приключването на продажбите мога да се отпусна. Но опитът отново и отново ми показваше, че това не е така.

Що се отнася до личното ми самоусъвършенстване обаче, най-голямото предизвикателство беше страхът ми да не изгубя добрия си образ пред другите, който се проявяваше в притеснението, че няма да мога да изпълня служебните си ангажименти.

Работя както като служител във фирма в сферата на туризма и хотелиерството, така и заедно с брат ми в семейното ни земеделско стопанство. От една страна, стоеше въпросът какво да кажа на работодателите си, а от друга – как да дам убедително обяснение на брат си.

В началото, когато научих, че турнето ще се проведе през май и юни, веднага си помислих, че за мен ще бъде невъзможно да участвам. Щом тази мисъл се появи, си спомних думите, които всеки ден рецитирам заедно със семейството си пред снимката на Учителя:

„Когато е трудно да се понесе, мо­жеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“.

(Учителят казва в Девета лекция на „Джуан Фалун“, „Хора с велико вродено качество“.)

Знаех, че ще трябва да понеса финансова загуба, тъй като няма да мога да работя, но най-много се страхувах от реакциите на хората. Привързаностите ми излязоха на повърхността и знаех, че колкото повече съмнения и страхове тая в себе си, толкова по-трудно ще бъде.

„С този страх това наистина може да му донесе проблеми. Щом се страхувате, това е привързаността страх. Не е ли това привързаност? Щом вашата привързаност излезе на повърхността, не трябва ли да бъде премахната?.“

Шеста лекция на „Джуан Фалун“, „Култивационна лудост“.

След като изпратих праведни мисли, за да изчистя полето, разговарях с работодателя си. Имах само едно нещо наум – да не допусна у него да възникне дори най-малката негативна мисъл за представлението или за Дафа. Обясних му молбата си, като уверих и него, и себе си, че след завръщането си непременно ще наваксам отсъствието с допълнителна работа. Казах също, че ако е необходимо, мога да се върна по-рано. За моя голяма изненада те с готовност се съгласиха да ме пуснат.

С брат ми, моето семейство и семейството на съпругата ми нещата бяха по-трудни, тъй като и тя щеше да участва в турнето. Имахме малко дете и всички те знаеха какво е финансовото ни положение.

Докато със съпругата ми бяхме на турне, родителите ни трябваше да се грижат за дъщеря ни. Според мен това можеше да бъде чудесна възможност да прекарат време с внучката си, но те изпитваха страх и безпокойство. След няколко разгорещени разговора започнах да ги разбирам по-добре и да проявявам повече доброта и съчувствие към тях. Със съпругата ми няколко пъти обсъждахме кой би бил най-добрият начин да постъпим. Можехме ли да участваме само в част от турнето? Можехме ли да се редуваме и единият от нас да остава вкъщи, за да се грижи за дъщеря ни? Знаех, че решението се намира във Фа.

В този момент почувствах, че трябва просто да затворя очи и да направя скок на вярата. И го направих. Решихме да оставим дъщеря ни на грижите на семействата ни и да участваме в цялото турне.

Турнето постигна огромен успех. За първи път всички представления бяха напълно разпродадени и хората започваха да разбират истинската стойност на този великолепен спектакъл.

Следващият сезон отново започна през пролетта, но няколко месеца по-рано от предходната година. Поради ограничения в графика беше невъзможно да се върнем към обичайния зимен сезон. Въпреки служебните си ангажименти отново затворих очи и се впуснах в още по-дълго турне.

Този път обаче страхът беше изчезнал и изпитвах огромна гордост, че съм част от този все по-прочут театрален спектакъл. Трудно е да се опишат с думи чувствата, които човек изпитва по време на турнето редом с хората, които работят за „Шен Юн“ – танцьорите и музикантите. Сякаш попадаш в своеобразна капсула на пространството и времето, където те придобиват ново измерение и всичко се движи в единство към една-единствена цел – спасяването на съзнателни същества.

Турнетата в Италия вече се радват на голям успех и отвъд собствения си път виждам, че това се дължи и на многото практикуващи, които също като мен израснаха заедно с този проект – освобождавайки се от привързаностите си и влагайки цялото си сърце в него. Натоварването винаги е голямо, а намесата може да се появи във всеки момент – особено сега, когато международното внимание разкри мащаба на опитите на злата ККП да прикрие истината.

Като ученици на Дафа от периода на Фа-коригирането трябва да се стремим бързо да се повишаваме и да придобиваме все по-ясно разбиране за своята мисия.

Когато погледна назад към всички тези години, сега ясно виждам огромната полза, която съм получил от участието си в проекта „Шен Юн“.

Чрез многобройните трудности, пред които се изправях, успях да подобря характера си и да общувам по-ясно с хората, които срещах. Невероятно е, но финансовото ми положение също се подобри значително. В обичайната си работа неведнъж съм усещал помощта на Учителя – тъй като Той се грижи за мен и за близките ми.

Най-голямата награда обаче беше възможността да работя отблизо с невероятните артисти на „Шен Юн“ – толкова млади и решителни. Те бяха огромно вдъхновение за мен. Сблъсквахме се с неуспехи и поражения, но отново се изправяхме и се издигахме до нови висоти.

Когато гледам напред, знам, че ме очакват нови предизвикателства, но вече знам как да постъпвам – да бъда смел и да влагам цялото си сърце в преодоляването на препятствията. Осъзнавам, че всяка болка, която изпитвам, е просто част от процеса на премахване на някоя привързаност, а това носи неизмерима полза.

Това са моите преживявания и разбирания, основани на собственото ми самоусъвършенстване. Моля, посочете, ако някое от разбиранията ми не е в съответствие с Фа.

Благодаря Ви, Учителю!

Благодаря ви, съпрактикуващи!