Моят път като музикант в Дафа

Скъпи Учителю, скъпи практикуващи,

Казвам се Асаф Марковиц. Аз съм музикант и се усъвършенствам и практикувам Дафа от 2020 г.

Още от детството ме съпътства усещането, че не се чувствам комфортно сред хората. Има деца, които лесно се вписват в социална среда, създават приятелства и играят с другите. Аз обаче още от детската градина помня едно плашещо усещане — сякаш около мен има огромна вълна от хора, а аз не мога да разбера какво всъщност се случва. Родителите ми забелязаха, че реакциите ми не са типични за възрастта ми, и по-късно бях диагностициран като човек от аутистичния спектър. Това ме съпътства и до днес като част от моята личност.

Още в самото начало на усъвършенстването ми се присъединих към Духовия оркестър „Тиен Гуо“.

Вече имам определена роля в оркестъра и предполагам, че Учителят е подредил това като част от моя път на усъвършенстване. Тъй като имам своя роля, не ми се налага да доказвам, че съм добър, а това ми дава усещането, че имам свое място сред практикуващите. Това чувство се разви много бързо. Когато започнах да свиря с оркестъра, започнах да разбирам по-добре практикуващите и тогава осъзнах, че имам нужда да бъда и сред практикуващите в Израел.

Септември 2022 г. – Европейският път в Полша

По време на парадите в Полша през септември 2022 г. научих за Духовия оркестър „Тиен Гуо“. Аз съм музикант и когато чух оркестъра, си помислих, че това е най-близкото до „Шен Юн“, което някога съм чувал.

Парадите в Атина на 7 октомври 2023 г.

Спомням си как се чувствах по време на парадите в Атина на 7 октомври. Същата сутрин разбрах, че в страната ми се случва нещо ужасно, защото телефонът ми започна да подава необичайна поредица от предупреждения със звук на сирени. Въпреки това, трябваше да участвам в спасяването на хората в Атина и да свиря добре. Знаех, че това не бива да разколебава сърцето ми, но се тревожех за семейството си. Споделих чувствата си с членовете на оркестъра. Те ме подкрепиха и ми помогнаха да остана спокоен и стабилен. Осъзнах, че не съм сам и че това е възможност да запазя праведни мисли и да участвам като част от едно тяло. От момента, в който парадът започна, всичките ми мисли и тревоги изчезнаха, сякаш никога не ги е имало. Съзнанието ми стана сравнително спокойно и ясно и успях да се съсредоточа върху ролята си в този момент.

След парадите практикуващи от оркестъра ме запознаха с музика, написана от практикуващи Фалун Дафа. Това ми даде по-ясна представа за състоянието на съзнанието, което трябва да има един музикант, който е Дафа ученик.

Парадите в Прага през юни 2024 г.

На репетицията в деня преди парадите бях поставен в края на редицата, на оста, около която оркестърът трябваше да завива. Тоест, бях начело на редицата и носех отговорността да направлявам правилното завиване, като внимателно следвам указанията за маршрута и ръководството на диригента.

От една страна, бяха дошли много хора и прекарахме много време в репетиции. От друга страна, имах чувството, че не се справяме особено добре нито със свиренето, нито с маршируването. Случваше се моята редица да не завива правилно и усещах всички тези репетиции като огромна тежест върху себе си, която все повече ме притискаше и сякаш всеки момент щеше да ме смаже.

В моята редица имаше една музикантка, която не успяваше да се съсредоточи, а аз не можех да ѝ помогна. През последния половин час ръководителката на секцията ми каза да си разменим местата. Би трябвало да почувствам облекчение, но вместо това си мислех: „Защо не ми вярва?“. От този момент нататък, дори когато смятах, че марширувам добре, тя непрекъснато ме наблюдаваше и ми казваше как са стъпките и свиренето ми, как изглеждам като цяло и как завивам. Аз смятах, че се справям добре, а музикантката до мен допуска повече грешки, но въпреки това вниманието ѝ беше насочено към мен. Имах чувството, че ръководителката ме смята за по-неспособен, сякаш нищо не разбирам. Знаех, че трябва да приема ситуацията спокойно, но вместо това започнах да стъпвам неправилно и да свиря грешни ноти — сякаш тялото ми действаше против волята ми. Опитвах се да променя мислите си, изпълнени с ревност и гняв към ръководителката, както и към самия себе си. Заради тези мисли наистина започнах да марширувам зле, сякаш потвърждавах мнението ѝ за мен. Чувствах се отчаян.

След това се върнахме в хотела. Спомням си, че по време на вечерята с останалите членове на оркестъра се чувствах така, сякаш не принадлежа към групата. Чувствах се изолиран и се питах дали изобщо съм достоен да участвам в следващия парад. Причината беше именно в това, че усещах в себе си същата ревност, описана в Седма лекция:

„Нека разкажа една история. В книгата „Даване власт на Бо­говете“4 Шън Гунбао5 смятал, че Дзян Дзъя е стар и неспособен. Но Изначалният Бог на Небесата помолил Дзян Дзъя да даде титли на безсмъртните. Шън Гунбао почувствал в сърцето си, че това е несправедливо: „Защо помолиха него да удостои с титли безсмъртните? Виждате колко съм способен. След като ми от­режат главата, мога да я поставя обратно на раменете си. Защо не помолиха мен да дам титли на безсмъртните?“. Той завиждал толкова много, че винаги създавал проблеми на Дзян Дзъя.“

„Джуан Фалун“, Седма лекция — „Завист“

Казано с мои думи, тогава си мислех: „Свиря от 20 години, имам академично музикално образование, а тя е начинаеща. Познавам ролите на всички инструменти в оркестъра, а тя дори не може да задържи правилно един тон и да марширува както трябва. Освен това съм свирил соло с „Тиен Гуо“ в района на залива на Сан Франциско по време на парадите на ветераните в Сан Франциско. Там знаят, че съм много добър и сериозен музикант, а изискванията са изключително високи. Как тогава на нея дават тази важна роля и тези отговорности, а мен поставят на място, където други трябва да ме водят?“.

Но тогава осъзнах, че за да бъдеш част от оркестъра, не е достатъчно просто да си добър саксофонист.

Необходимо е да можеш да издържаш на различни ситуации, да се справяш както със собствените си трудности, така и с предизвикателствата пред целия оркестър, и да поддържаш добро състояние на култивация. Ние не просто свирим музика — всъщност сме като воини и всеки трябва да изпълнява добре своята роля, както в армията.

След вечерята се върнах в стаята си. Чувствах се унизен от всичко, което се беше случило. Но осъзнах, че трябва да приема преживяното и така разбрах по-дълбоко значението на смирението. Няма значение къде се намирам в редицата. Много по-важно е да можем да действаме заедно, да си сътрудничим и да имаме доверие на човека, който взема тези решения, за да бъдем едно цяло и чрез музиката си да можем да спасяваме хора.

Парадите в Рим през юни 2026 г.

Наскоро преминах през поредица от събития, които се превърнаха в цялостно изпитание за много от нещата, които бях осъзнал. Всичко започна с видео прослушване за парада на духовите оркестри в Рим в края на юни, за което трябваше да запишем песента „Благодаря Ви, Учителю“. Тъй като бях в Израел, само набързо прегледах съобщението и погрешно реших, че се отнася единствено за новите членове. Едва когато започнах да се подготвям за пътуването и видях името си в списъка на хората, които няма да могат да изпълнят песента в Рим, разбрах, че не съм обърнал достатъчно внимание. Мисля, че това се случи заради голямата разлика между специалната среда за култивация в оркестъра, където съзнанието ми е ясно, и средата у дома, където съм единственият практикуващ в семейството.

Докато обмислях как да постъпя, погледнах към отговорността, която съм поел към оркестъра. Като негов член имам задължението да отговарям на необходимия стандарт, а това е свързано с ролята, която Учителят ми е дал в спасяването на съзнателни същества. Разбрах, че не всеки бива приет в оркестъра, а онези, които са приети, поемат отговорност и сякаш сключват своеобразен договор. Те трябва да имат много силно желание да спасяват съзнателни същества чрез музиката.

Този процес беше свързан с преживяното в Прага — и в двата случая трябваше да се изправя пред страха да не бъда отхвърлен от групата, породен от привързаностите към страха и завистта. Въпреки че крайният срок беше изтекъл, реших да репетирам и да изпратя видеото, воден от разбирането за отговорността, която съм поел, като същевременно се освободя от привързаността към крайния резултат. Едва, когато се върнах към първоначалното съобщение, разбрах какви качества се изискват: стабилен тон, увереност при изпълнението и качества, които могат да допринесат за сплотеността на групата.

Когато записах своята партия, мислех, че свиря добре. Но когато прослушах записа, сякаш чух собствените си привързаности — звукът беше неспокоен, напрегнат и нестабилен. Той отразяваше точно начина, по който понякога говоря в група — напрегнато и с прекалено силен стремеж да се представя добре.

Реших да поема отговорност за всяка нота и да оставя настрана факта, че имам магистърска степен по музика. Започнах да се упражнявам с тунер и открих, че високите ми тонове звучат рязко. Осъзнах, че това е свързано с привързаността ми да впечатлявам другите. Тогава реших да се освободя от стремежа към признание, желание да правя впечатление, да получавам титли или да бъда изтъкван. Осъзнах, че единственото, което искам, е да изпълня ролята си по най-добрия начин, на който съм способен. Освен това реших да се откажа от вътрешното оправдание: „Аз съм аутист и винаги пропускам неща неволно“. Разбрах, че подобни мисли всъщност са самооправдания, които ми пречат да поема пълна отговорност.

Направих и още нещо, което никой не беше изисквал от мен: въведох нотите на всички инструменти в музикален софтуер, който възпроизвеждаше всички партии. Така разбрах много по-добре ролята на своя инструмент — открих места, в които бях мислил, че водя, а всъщност акомпанирах, както и обратното. Когато изпратих видеото, този път чувствах, че вече не става дума за признание, а за това да отговоря на стандарта, който изисква ролята ми в оркестъра. Координаторът ми отговори, че съм издържал прослушването. Това положи основата на новото ми разбиране за начина, по който трябва да възприемам себе си като музикант в Дафа проект.

Когато изпълнихме песента в Рим в края на юни, се чувствах много по-хармонично. Познавах отлично своята партия, а също и някои от партиите на останалите музиканти, така че можех да се слея с музиката и със звуците на другите инструменти. Първоначално се притеснявах, че това може да ме разсейва, но по-късно осъзнах, че когато чувам едновременно своя инструмент и останалите, изпълнявам ролята си по-добре — сякаш слушам отстрани, с дълбоко внимание.

По време на генералната репетиция избрах да застана на оста на редицата, с лице към диригента — не от егоистични подбуди, а воден от чувство за отговорност и готовност да бъда опора за останалите, както и да приема без възражения всяко преместване или промяна на ролята ми:

„Обикновен човек не може да разбере това и винаги вярва, че трябва да прави точно каквото умее. По тази причина той се съревновава и бори през целия си живот със силно наранено сърце“.

„Джуан Фалун“, Седма лекция — „Завист“

И точно това се случи! Диригентът ме помоли да се преместя към вътрешната страна на редицата и аз го направих. През втората половина на репетицията отново ме върна на оста. Това беше ново разбиране за мен. Преди смятах, че заемам водеща позиция, защото съм професионален музикант. Сега осъзнах, че да стоиш на оста на редицата, означава да носиш голяма отговорност за всички зад теб — ако не съм напълно съсредоточен, може да се получи ефект на доминото.

И този път ръководителката на секцията ми даде обратна връзка. За разлика от преди, този път ѝ благодарих искрено — разбрах, че ми има доверие и ми помага да изпълнявам ролята си по-добре и по-пълноценно.

На следващия ден, по време на изпълнението ни, саксофонистът зад мен свиреше много силно, но диригентът ме помоли аз да свиря по-тихо. Приех забележката му с разбиране и доверие и при следващото изпълнение свирих по-тихо, както ме беше помолил. Попитах го дали вече свиря така, както иска, и той потвърди. В третата част диригентът се обърна към мен с усмивка и ме попита дали искам да застана начело на редицата. Приех това като изпитание — дали мога да бъда достатъчно бдителен, за да поема тази отговорност без его, а като доброволна служба в полза на другите.

„Когато го разпространявате, не бива да преследвате слава и лична изгода, а да служите на другите доброволно.“

„Джуан Фалун“, Трета лекция — „Как практикуващите Фалун Дафа трябва да разпространяват практиката?“.

Осъзнах, че това е огромна отговорност — да изглеждам представително, да бъда съсредоточен върху свиренето и да следя всеки сигнал на координатора на парада. На третия ден, по време на самия парад под палещото слънце на Рим, диригентът ме помоли да остана на оста на редицата през целия ден. Грижех се не само за собственото си изпълнение, но и за останалите, включително следях всички да пият достатъчно вода.

Заключение:

Това са преживяванията, които ме изградиха и тези моменти са изключително ценни за мен. Ценя всяка възможност да участвам в парадите с оркестъра, защото всъщност бих искал да го правя всяка седмица. Не репетираме всяка седмица и затова времето, което прекарваме заедно, е особено ценно за мен.

Прилагам наученото в оркестъра и в музиката, която композирам. Дори когато работя с обикновени хора, се старая да обръщам по-малко внимание на собственото си его и повече на общия успех.

Сега, когато се изправя пред каквато и да е ситуация, свързана с музиката, вече не мисля единствено за себе си или как да запазя своето място и да „оцелея“. Първата ми мисъл е какво мога да направя, за да помогна най-добре на хората около мен — да бъда инициативен, да погледна отвъд себе си и да помогна ситуацията да стане по-ясна. Стремя се да бъда полезен на другите, така че всеки да намери своето място като част от едно тяло. Когато намерим начин истински да се свържем и да действаме заедно, можем и да успеем заедно. Разбира се, това върви ръка за ръка с непрекъснатото ми професионално развитие като музикант.

Благодаря Ви от сърце, Учителю, и благодаря на всички, че ме изслушахте. Надявам се, занапред пътят ми като музикант в Дафа да става все по-ясен!