Значението на изучаването на Фа

Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Томек и съм от Полша. Бих искал да споделя с вас опита си от самоусъвършенстването през последните няколко години.

Някои от вас може би си спомнят моето споделяне по време на Европейската Фа конференция във Варшава, Полша, през 2022 г. Тогава разказах, че от 2006 г. насам имах честта всяка година да помагам зад кулисите по време на представленията на „Шен Юн“ в различни страни в Европа. Виждах как местните практикуващи се събират, работят много усилено и образуват едно тяло, за да помагат на Учителя да спасява съзнателни същества чрез представленията на „Шен Юн“. Бях много щастлив, че имат тази възможност да помагат на Учителя в спасяването на съзнателни същества, но същевременно изпитвах тъга, защото в продължение на няколко години бях главен координатор за Полша, а не успявах да поканя Шен Юн в страната. Така не можех да дам на всички мои полски съпрактикуващи възможността да работят за този най-значим проект, ръководен лично от Учителя.

Нещата се промениха в края на 2021 г. Пандемията от COVID все още продължаваше и докато театрите в други европейски страни бяха подложени на множество ограничения, в Полша ситуацията беше по-спокойна. В европейското турне имаше много свободни дати и те бързо наближаваха. Видях в това възможност най-накрая отново да имаме „Шен Юн“ в Полша, след като години наред чувахме: „Моля, изчакайте да намерим зала в по-големите градове“, а след това вече не оставаха свободни дати. Освен това видях възможност Полша действително да помогне на „Шен Юн“ в този труден период. Започнахме да търсим зала, но тъй като свободните дати бяха само след два месеца и половина, повечето зали нямаха свободни дати. Успяхме да намерим една, но тя бързо беше отхвърлена поради технически проблеми. Някои от вас може би си спомнят как на Европейската Фа конференция във Варшава споделих, че не приех „не“ за отговор и положих много усилия, като посредничех между „Шен Юн“ и залата, за да убедя и двете страни, че наистина можем успешно да проведем представление.

Този път бих искал да споделя за самоусъвършенстването си през този период. Времето беше изключително ограничено, тъй като започнахме рекламата и продажбата на билети едва 46 дни преди представлението. Всъщност, чувахме коментари от практикуващи в страни с повече опит, че сигурно сме полудели да започваме продажбите и рекламата само месец и половина преди представлението.

Същевременно, за мен лично започна период на наистина трудно самоусъвършенстване. Трябва да добавя, че съм съсобственик на средно голяма компания и работата ми изисква да бъда пряко ангажиран с нея повече от пълно работно време. Имам и три деца, които също изискват време и внимание.

Тъй като в продължение на седем години нямахме „Шен Юн“ в Полша, аз бях единственият местен практикуващ с актуален опит от представленията на „Шен Юн“. А понеже времето беше много ограничено, нямах възможност да предам опита и знанията си на други практикуващи. Затова, въпреки че бях главният координатор на проекта „Шен Юн“, трябваше лично и много бързо да поема комуникацията със залите по техническите въпроси. Това отнема много време, тъй като е необходимо непрекъснато да се координират нещата между мениджъри-продукция на „Шен Юн“ и техническия екип на залата. Същевременно, трябваше от нулата да изградя всички аспекти на системата за продажби съвместно със SY Ticketing. Попитах в нашата група кой би могъл да координира рекламата, но никой не пожела да поеме тази задача. Така, едновременно с уреждането на техническите въпроси и изграждането на системата за продажби, трябваше да планирам рекламната кампания и бюджета, а след това и да ръководя самата реклама, включително онлайн рекламата. Бях в постоянен ежедневен контакт и с маркетинговия екип в САЩ, който управляваше нашата онлайн кампания.

Всички останали практикуващи се включиха активно в раздаването на брошури и поставянето им в пощенските кутии в подходящи райони и благодарение на аранжиментите на Учителя билетите се продаваха много добре. Наложи се дори да добавим още едно представление.

Но за мен това беше периодът, в който заради прекалено многото ежедневна работа, семейните отговорности и организирането на „Шен Юн“ започнах да пренебрегвам изучаването на Фа. Изучавах все по-малко и по-малко. Щом вземех „Джуан Фалун“, за да изучавам Фа, веднага се сещах за много важни неща, свързани с „Шен Юн“ в Полша, които е трябвало да свърша още предишния ден и които не можеха да чакат. Тогава прекъсвах изучаването на Фа и се заемах с тези задачи.

Но си мислех: „Няма нищо, остава само още един месец, след това

представленията на „Шен Юн“ в Полша ще приключат и тогава ще наваксам с изучаването на Фа“.

Когато „Шен Юн“ най-накрая дойде в Полша през януари, научихме, че след четири месеца отново ще има свободни дати в турнето и ни попитаха дали можем пак да намерим зали.

Цялата история се повтори. Намерихме зала, която не отговаряше напълно на изискванията и след многократни „преговори“ между „Шен Юн“ и залата в крайна сметка подписахме договор. Отново, освен цялостната координация, всички технически въпроси и рекламата бяха моя отговорност. Този път билетите не се продаваха толкова бързо, както преди, и рекламата изискваше още повече от времето ми, тъй като междувременно отвъд източната ни граница избухна война.

В деня, в който започнахме рекламната кампания, Русия нахлу в Украйна. През първите дни на войната руската армия напредваше бързо. Хората в Полша бяха в шок и никой не беше сигурен какво предстои. Градът, в който трябваше да се проведат представленията на „Шен Юн“, се намираше само на 75 км от границата с Украйна и билетите за „Шен Юн“ изобщо не се продаваха.

Скоро получихме обаждане от европейския координатор по логистиката и ръководството на „Шен Юн“. Те искаха да разберат как вървят продажбите на билети в Полша. Затаих дъх и отговорих: „Не е продаден нито един билет“. Тогава чух: „Отменете представленията!“.

Вцепених се и си помислих: толкова години нямахме „Шен Юн“ в Полша и трябваше да преодолеем толкова много препятствия, за да го върнем отново тук. Бяхме преминали през толкова много откази и не можехме просто да се откажем. Затова, когато чух: „Отменете представленията!“, казах: „Моля, дайте ми малко време да споделя с полските практикуващи и ще ви се обадя отново“. Затворих телефона и веднага обсъдих въпроса с основните практикуващи, участващи в проекта. Всички чувствахме едно и също – никой нямаше дори най-малкото съмнение, че не бива да се отказваме, независимо от обстоятелствата, дори заради войната.

Веднага след това отговорих: „Моля, дайте ни една седмица и ще ви покажем, че все още можем да продаваме билети“.

Отговорът дойде веднага: „НЕ, има ВОЙНА!!!“. Не се отказах и казах: „Истинската ВОЙНА е в друго измерение. Моля, искаме само една седмица, за да докажем, че можем да се справим“. Отговориха ми: „Добре, но имате само три дни! Можем да изчакаме само три дни, след което ще трябва да отменим представленията“.

Въпреки че в града, където трябваше да се проведат представленията на „Шен Юн“, нямаше практикуващи, веднага организирахме допълнителни рекламни дейности. Билетите започнаха да се продават и в крайна сметка представленията постигнаха огромен успех. Всъщност, от откриването на тази нова зала през 2015 г. дотогава нито едно представление не беше успявало да я напълни дори веднъж. А „Шен Юн“ успя да изнесе три представления пред пълна зала.

Но за да постигнем това, трябваше да отделям още повече време и започнах още повече да пренебрегвам изучаването на Фа. Мислех си: „Скоро представленията на „Шен Юн“ ще приключат и тогава ще наваксам с изучаването на Фа“.

Но след представленията на „Шен Юн“ през май кандидатствахме Полша да бъде домакин на Европейската Фа конференция и аз веднага трябваше да се включа и да координирам подготовката. Така започнах да пренебрегвам изучаването на Фа още повече. Мислех си: „Добре, скоро Европейската Фа конференция в Полша ще приключи и тогава ще наваксам с изучаването на Фа“.

По време на Европейската Фа конференция в Полша семейството ми чу удивителни истории за Northern Academy в Мидълтаун, Ню Йорк, и една от дъщерите ми реши, че много би искала да учи там. Бях изненадан колко много усилия изискваше кандидатстването, което включваше 14 стъпки, и колко много документи и работа бяха необходими, за да преминем през целия процес, да бъде приета в училището и да получи виза. Разбира се, всичко това напълно си заслужаваше, но трябваше да отделя много време, за да го организирам.

А след Европейската Фа конференция, за съжаление, се наложи да сменим изпълнителния директор на полското издание на „Епок Таймс“. Тъй като по това време никой не искаше да поеме тази длъжност, почувствах, че като основен отговорник за Полша трябва да се заема с нея, иначе „Епок Таймс“ в Полша щеше да престане да съществува. След като поех тази позиция, почувствах сякаш върху раменете ми се стовари още един огромен товар.

В същото време започнахме подготовката за „Шен Юн“ през следващата година. Координирах и полския екип за танца на дракона, а през последните няколко години участвахме в над 75 парада и събития в цяла Европа. Координирането на всичко това също отнемаше доста време.

След това синът ми каза, че иска да последва сестра си и да кандидатства във Fei Tian College в Мидълтаун. Отново трябваше да отделя много време, за да се случи това.

Всяка година координирах местната ни Фа конференция в Полша, големите общи срещи, някои мащабни дейности и много други задачи. Трудно ми беше да намеря други практикуващи, които да помогнат с координирането на тези дейности. Приемах всичко това като своя отговорност и просто го вършех.

След това малката ми дъщеря каза, че също иска да последва брат си и сестра си и да кандидатства в Northern Academy в Мидълтаун. Освен това синът на моя бизнес партньор – те всички са обикновени хора – също реши да кандидатства в Northern Academy. Затова отделих доста време, за да помогна и това да се осъществи.

Всяка година увеличавахме броя на градовете и представленията на „Шен Юн“. Въпреки че успях да включа други практикуващи в техническите въпроси, аз все още бях координатор на рекламата и лично ръководех и онлайн маркетинга.

В края на 2024 г. достигнах предела си. Изучаването ми на Фа почти беше престанало. Изпратих съобщение до Global FXH, за да ги уведомя за незадоволителното си състояние. След това свиках среща на координаторите в Полша и открито споделих с тях. Казах: „На практика почти не изучавам Фа и наистина се чувствам смазан от прекалено многото отговорности. Напълно съм изгубил желанието да помагам на съпрактикуващите си. Всъщност дори не ми се иска да ги виждам“. Споделих, че според мен има две възможности: или старите сили вземат надмощие и се опитват да ме отстранят като практикуващ и скоро ще отпадна, или е настъпил моментът други практикуващи да поемат отговорностите. Казах, че единственият начин да продължа като практикуващ е други хора да поемат различните отговорности. И при всички положения – дори ако бъда заменен и имаме нов главен координатор – останалите практикуващи трябва да се включат повече, защото всичко това е прекалено много за един човек.

Бях щастлив да видя, че практикуващите приеха думите ми сериозно. И интересното беше, че наистина започнаха да си разпределят задачите помежду си.

Казах, че първото нещо, което трябва да направим, е да свалим от раменете ми длъжността изпълнителен директор на полското издание на „Епок Таймс“. Тогава един практикуващ каза на друг, който беше силно ангажиран с работата на „Епок Таймс“: „Ти трябва да поемеш длъжността изпълнителен директор на полското издание на „Епок Таймс“, защото си единственият човек, който може да я поеме от Томек и всъщност си най-подходящият човек за това“. Той се поколеба, но се съгласи.

След това казах: „За маркетинга на „Шен Юн“ трябва да намерим друг човек“. Всъщност имаше един практикуващ, за когото всички смятахме, че би бил подходящ за тази работа, но той винаги я избягваше. Този път някой му каза: „Стига си се оплаквал – трябва да поемеш маркетинга на „Шен Юн“, защото си най-подходящият човек да го поемеш от Томек“. Той също се поколеба, но се съгласи.

След това казах, че трябва да постъпим по същия начин и с предстоящата полска Фа конференция. Ако останалите членове на полската FXH смятат, че трябва да проведем местна Фа конференция, този път те трябва да я организират и координират от началото до края. И те се съгласиха.

След това казах, че повече не мога да координирам полския екип за танца на дракона и за тази задача всъщност един практикуващ сам предложи да я поеме. Обсъдихме и останалите отговорности. Разбира се, предаването на задачите беше процес, който продължи месеци, но колкото повече отговорности се сваляха от раменете ми, толкова по-лесно ми ставаше да изучавам Фа.

Истинският пробив обаче настъпи няколко месеца по-късно, по време на следващото четиридневно национално изучаване на Фа в Полша. По време на тази среща усещах как тялото ми, а със сигурност и мислите ми, се пречистват. Тези четири дни ми дадоха толкова много праведни мисли и сила, че оттогава до пристигането на „Шен Юн“ няколко месеца по-късно всеки ден прочитах по една цяла лекция от „Джуан Фалун“. Ако пропуснех ден, на следващия наваксвах с две лекции. Усещах как праведните ми мисли стават все по-силни и отново изпитвах голямо желание да помагам на съпрактикуващите си. Отново се радвах да ги виждам, да споделяме и да работим заедно.

След като състоянието ми в самоусъвършенстването започна да се подобрява, погледнах навътре, за да открия привързаността. Разбрах, че в продължение на твърде много години съм бил привързан към това лично да върша и координирам прекалено много проекти. Истината беше, че се съмнявах дали другите практикуващи могат да се справят с тези задачи толкова добре, колкото мен, а може би дори се страхувах, че могат да се справят по-добре от мен. Според сегашното ми разбиране всички тези представи бяха свързани с привързаността завист.

Учителят казва в Седма лекция на „Джуан Фалун“:

„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте култивирали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, човек няма да постигне Праведен плод – абсолютно не.“

След като разпознах в себе си привързаността завист, изпитах срам, че е трябвало почти да пропадна в самоусъвършенстването си, за да видя този дълбоко скрит пласт на завист в себе си. Самото ѝ разпознаване беше първата много важна стъпка към премахването ѝ. Оттогава внимателно наблюдавам мислите си и когато забележа, че подобни мисли отново се появяват, успявам бързо да ги премахна.

Благодаря ви за отделеното време. Ако има нещо, което не е в съответствие с Фа, моля, посочете го.

Благодаря ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!