Моят път в самоусъвършенстването

Казвам се Роберт и съм практикуващ от Белгия.

Роден съм в Полша в скромно семейство в провинцията. От ранна възраст страдах от множество здравословни проблеми, които често ме караха да се замислям за смисъла на живота. Въпреки многото страдания, които понасях, винаги съм знаел, че съм тук с определена цел, че имам важна мисия и че преждевременното прекратяване на живота ми никога не е било възможен избор.

Търсех своя собствен път – нещо, на което да мога да се посветя с цялото си сърце.

След като завърших образованието си в Полша, работих различни професии и живях в няколко държави, включително Германия, Нидерландия и Белгия. Днес живея в Белгия.

Началото на моето самоусъвършенстване

По това време работех в кланица за пилета – по единадесет часа на ден, шест дни в седмицата. Тялото ми ставаше все по-изтощено, също и умът ми. Боледувах все по-често и всяко следващо заболяване изглеждаше по-тежко от предишното. В крайна сметка достигнах предела на физическите и психическите си сили.

Мрачни мисли започнаха да се появяват по-често, но се чувствах отговорен за семейството си– за съпругата си и децата си. Знаех, че трябва да променя нещо. Трябваше да открия истинската цел на живота си.

Намерих човек, който предлагаше духовно напътствие чрез утвърждения и лични консултации, затова редовно пътувах до Полша и Англия.

Един ден на съпругата ми дали листовка за Фалун Дафа. Тя ми каза, че това може да ми помогне. Оттогава тази листовка винаги пътуваше с мен, въпреки че никога не съм я търсил. Всеки път, когато отварях чантата си по време на пътуване, тя беше там.

Сесиите не донесоха резултатите, на които се надявах, затова междувременно започнах да чета все повече за Фалун Дафа. По време на една от сесиите, този човек внезапно каза, доста изненадан, че цялото ми тяло е било запечатано и че той няма какво да направи. По онова време нямах представа защо е така.

Мисля, че беше през август 2011 г., когато реших да опитам да практикувам Фалун Дафа. Все още помня този момент много ясно.

От момента, в който започнах да изучавам Фалун Дафа, Учителят вече ме закриляше. Затова тялото ми беше запечатано за него и той не можеше да направи нищо. Това силно го изненада.

По време на една онлайн сесия, точно когато щяхме да уговорим следваща среща, компютърът ми внезапно се изключи. Рестартирах го и се свързах отново, но се случи съвсем същото. След като го рестартирах за втори път и отново се свързах, просто се сбогувахме, без да насрочваме друга сесия.

Знаех, че това не беше случайност.

Пречистване на тялото

След като започнах да се самоусъвършенствам, заболяванията ми постепенно изчезнаха – мигрена, псориазис, ревматизъм, разширени вени и високо кръвно налягане.

Съпругата ми все още понякога говори за този период, защото видя как спрях да приемам всичките си лекарства. Наблюдаваше ме много внимателно. По-късно ми призна, че тогава е била ужасена, защото цялото ни семейство разчиташе изцяло на мен. Ако ми се беше случило нещо, нямаше да имаме никакви доходи.

Това беше труден период, който продължи две-три години. Знаех, че не мога да се откажа, затова търпеливо издържах. В същото време бях шокиран колко очевидно замърсено е било тялото ми. Често си мислех: ако тази малка част, която понасям сега, е толкова болезнена, колко огромна трябва да е кармата ми?

Едно конкретно страданиие се повтаряше отново и отново и винаги протичаше по един и същи начин. Започваше със силна болка в горната част на корема и имах чувството, сякаш в тялото ми има тежка топка. Всеки път болката беше толкова силна, че напълно ме обезсилваше.

Ако това се случеше, докато бях на работа, веднага спирах да работя и се прибирах с велосипеда си. Щом съпругата ми ме видеше, веднага разбираше какво се случва. Отвеждаше ме в една стая, където понасях изпитанието. Понякога траеше два-три часа, а понякога – осем до дванадесет часа. Това продължи години наред.

По онова време не се вглеждах истински в себе си, за да открия причината. Просто стисках зъби и понасях. По-късно смених работата си и започнах да работя на смени. Оттогава тези изпитания се появяваха само в почивните ми дни.

Но веднъж болката не изчезна нито след един ден, нито след два или три дни. Вече не можех да се храня и успявах да пия само съвсем малки количества вода. След три дни разбрах, че положението става сериозно, и помолих практикуващи да изпращат праведни мисли за мен.

На следващия ден се почувствах малко по-добре и се върнах на работа. Въпреки това състоянието ми беше очевидно зле, защото очите ми бяха започнали да пожълтяват и околните го забелязаха. Почувствах, че това не е добра ситуация. Не исках някой да си създаде погрешно впечатление за Фалун Дафа, затова се прибрах у дома.

През следващите дни състоянието ми продължи да се влошава. Вече не можех да правя упражненията. На следващия ден помолих съпругата си да ми донесе слушалки и таблет, за да мога да слушам лекциите на Учителя.

Съпругата ми ме попита кога смятам да извикам лекар или линейка. Мисълта да сложа край на страданието по този начин беше изкушаваща, но ѝ казах, че може да извика линейка, само ако загубя съзнание.

Застанал на границата между живота и смъртта, си мислех, че дори да умра, пак ще продължа да се самоусъвършенствам. Но също така се тревожех за семейството си. По-късно осъзнах, че тревогата също е привързаност, от която трябва да се освободя.

Накрая заспах от изтощение. Когато се събудих, се чувствах добре. Болката беше изчезнала.

Минаха няколко дни, преди силите ми да се възстановят. Жълтеникавият цвят на кожата ми също изчезна след няколко дни. Бях отслабнал с около пет до осем килограма.

По-късно, когато наистина гледах в себе си, осъзнах, че не съм се самоусъвършенствал усърдно и че съм приемал много неща твърде лекомислено. От този момент нататък реших да изпращам праведни мисли в определените часове, защото дотогава не бях изпълнявал този стандарт.

След известно време попитах съпругата си какво си е мислела през този период. Тя ме погледна и каза: „Надявах се, че няма да се откажеш“. Разбрах, че това не бяха само нейните думи, а и насърчение от Учителя.

Продължаване на самоусъвършенстването

След няколко години постепенно станах по-малко усърден в самоусъвършенстването си. Не приемах привързаностите си към YouTube, похотта и храната достатъчно сериозно.

От една страна ясно можех да видя, че се отпускам, но от друга не успявах да преодолея това състояние. Изучавах Фа все по-малко. Отначало пропусках по някой ден, а по-късно започнаха да минават дори седмици без изучаване, да не говорим за пренебрегването на упражненията.

Миналата година получих предупреждение за първи път. Беше същата болка като преди, но този път продължи само няколко часа. Дори тогава все още не успявах истински да подобря самоусъвършенстването си. Една част от мен се чувстваше отчаяна, а друга оставаше високомерна.

Няколко седмици по-късно същото изпитание се върна, но много по-силно. Ужасяваща болка прониза корема и главата ми. Докато се гърчех от болка, умолявах Учителя да ме спаси.

Болката отслабна, но все още беше почти непоносима. Започнах да слушам лекциите на Учителя и всяка дума проникваше дълбоко в сърцето ми.

Една нощ почувствах, че Учителят стои до мен и закриля живота ми, но трябва сам да понеса болката, защото носех отговорност за нея.

Започнах да изпращам праведни мисли. Отначало дори не можех да седя изправен, но след няколко часа състоянието ми постепенно започна да се подобрява. Всеки път, когато изпращах праведни мисли, се чувствах малко по-добре. След няколко дни всичко беше изчезнало. Малко след това жълтеникавият цвят на кожата ми също изчезна.

Едва тогава наистина осъзнах, че самоусъвършенстването е изключително сериозен въпрос и че трябва да овладея и премахна своите привързаности.

През определен период от самоусъвършенстването ми често сънувах сънища, в които не успявах да отговоря на стандартите за практикуващ, особено по отношение на похотта и желанието. Понякога се събуждах, без да мога да различа реалността от илюзията. За да не се обърквам и да преценявам правилно ситуацията, непрекъснато си напомнях: „Всичко, на което Учителят ни учи, е истина. За мен това е абсолютната истина“. Благодарение на тази мисъл никога не губех себе си и успявах да премина през тези сънища.

В началото на моето самоусъвършенстване напълно се въздържах от сексуално желание. След няколко месеца това доведе до сериозни конфликти в брака ми, затова трябваше да намеря правилния баланс. Но поради силните ми привързаности към порнографията и желанието, често се люшках от едната крайност в другата.

С течение на времето тези колебания намаляха, но мисловната карма продължаваше да ми пречи сериозно. Едва след второто голямо изпитание напълно осъзнах, че никога не бива да подценявам сериозността на тази привързаност.

Започнах да изпращам праведни мисли и сериозно да размишлявам върху принципите на Фа по този въпрос. Мислех си: „Ако се самоусъвършенствам към нивото на Буда, как е възможно един Буда да остане зависим от желанието?“.

След сравнително кратко време тази привързаност загуби притеглянето си, а мисловната карма се появяваше само от време на време.

Но дори и сега, обаче, все още се напрягам да бъда усърден. Искрено се надявам, че няма да разочаровам Учителя в своето самоусъвършенстване.

Това е първият път, когато официално споделям своя опит в самоусъвършенстването с други хора, но със сигурност няма да е последният.

Имам много други преживявания, които някога смятах за незначителни. След като обаче прочетох статиите, в които други практикуващи споделят своя опит, осъзнах, че това не е така. Ценно е да споделяме преживяванията си, за да си помагаме взаимно да се усъвършенстваме, точно както опитностите на другите са ми помогнали.

Благодаря Ви, Учителю.
Благодаря ви, съпрактикуващи.