Истинско усъвършенстване по време на популяризирането на „Шен Юн“

Поздрави, уважаеми Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Линда и съм от Норвегия. Получих Фа и започнах да се усъвършенствам през 1997 г. в Китай, заедно със семейството си. Обикновено работя дистанционно, а през последните няколко години, наред с работата си, полагам всички усилия да популяризирам „Шен Юн“. Бих искала да споделя с вас опита си в самоусъвършенстването по време на популяризирането на „Шен Юн“ в скандинавските страни през последните няколко години.

1. Истинско усъвършенстване сред конфликти и премахване на негативните представи за съпрактикуващите

Веднъж, докато популяризирах „Шен Юн“, разговарях по телефона с местна координаторка. Тя говореше доста настойчиво и ми беше трудно да слушам думите ѝ. Външно останах учтива и не спорех с нея, но вътрешно бях крайно нетърпелива. Отговорих ѝ няколко пъти формално и побързах да приключа разговора. Веднага след като затворих телефона, ухото ми се поду. Осъзнах, че Учителят ми напомня още в този момент да се освободя от привързаността си към това да чувам само приятни думи. Мислено се извиних на Учителя и започнах да изпращам праведни мисли, за да премахна негативната си представа за тази практикуваща.

По-късно, когато работехме заедно по проекта, една част от работата, за която тя отговаряше, забавяше общия напредък и всички се надяваха тя да бъде подобрена. Аз бях вършила тази работа и преди и един съпрактикуващ предложи да я поема. Първоначално не се съгласих веднага, защото не исках да си създавам допълнителни затруднения. След това осъзнах, че не бива да се страхувам от трудностите. Трябваше сама да поема инициативата и да допълня това, което липсваше, вместо да позволя проектът „Шен Юн“ да се забавя заради него. Казах на координаторката, че мога да ѝ помогна да подобри работата, за която отговаряше, но тя не прие предложението ми и не пожела да ми предостави материалите, с които разполагаше. Съсредоточих се върху усъвършенстването на собственото си сърце и не си позволявах да изграждам негативни представи за нея, които биха повлияли на съвместната ни работа. Също така изпращах праведни мисли, за да премахна всички фактори, които пречеха на сътрудничеството ни по проекта. Учителят видя сърцето ми и ми даде мъдрост: намерих друг начин да реша проблема с липсата на материали, с които да работя. Онази нощ не си почивах, а работих до сутринта, за да подобря тази част от работата. На следващия ден ѝ показах резултата и предложих занапред да поема тази задача. Може би защото искрено мислех за нея, тя почувства доброто ми отношение. В последващата ни съвместна работа и аз от своя страна смирено се вслушвах в предложенията ѝ и подобрявах нещата, които тя посочваше.

Веднъж един съпрактикуващ ми разказа за ситуация в една европейска страна. За известен период, практикуващите там полагали огромни усилия за популяризирането на „Шен Юн“, но въпреки това се продавали малко билети. По-късно местният координатор последвал един съвет: по време на срещите за „Шен Юн“, практикуващите били насърчавани да споделят единствено как са подобрили своя шиншин в този процес и да не обсъждат неща, които не са свързани с подобряването на шиншин. В резултат на това представленията на „Шен Юн“ през същата година постигнали голям успех. Това ме вдъхнови, когато работя със съпрактикуващи по даден проект, да се съсредоточавам върху подобряването на собствения си шиншин, вместо да се фокусирам единствено върху крайния резултат.

Учителят казва в „Четвърта лекция“ на „Джуан Фалун“:

„Ако някой можеше да напредне просто страдайки физически, бих казал, че китайските фермери страдат най-мно­го. Тогава не трябва ли всички те да станат чигонг майстори?“.

Осъзнах, че колкото и много работа да сме свършили за популяризирането на „Шен Юн“, не бива да бъдем като земеделци, които само орат нивата — много труд, но без гонг. В популяризирането на „Шен Юн“ трябва да се съсредоточаваме върху усъвършенстването на своя шиншин. Както изпълнителите на „Шен Юн“ трябва да имат чисто сърце на сцената, така и популяризирането на „Шен Юн“ изисква непрекъснато да се усъвършенстваме и да го правим с все по-чисто сърце. Когато работим със съпрактикуващи и разговаряме лице в лице със съзнателни същества, понякога възникват ситуации, които докосват сърцето ни, и всички те ни помагат да подобрим своя шиншин. Трябва да утвърждаваме Фа с все по-чисто сърце.

2. Вглеждане навътре и нещата се обърнаха към по-добро

По-рано тази година, докато бях извън дома си, за да популяризирам „Шен Юн“, изведнъж получих съобщение от съпрактикуващ, който ми каза, че всичко, което съхранявах в дома му, трябва да бъде изнесено, защото той се готвеше да замине за друга държава. Трябваше незабавно да намеря начин да освободя склада от всичките си вещи. По това време живеех далеч от дома, за да популяризирам „Шен Юн“, а повечето ми вещи, които не можех да взема със себе си, се намираха именно там.

В същото време, там, където се намирах, и без това имаше малко хора, които помагаха за популяризирането на „Шен Юн“, а в продължение на няколко седмици предстояха промоции в търговски центрове. Ако се бях върнала, това щеше да забави работата по популяризирането. Не исках да се случи така, затова помолих практикуващи у дома да ми помогнат с мебелите. Но съпрактикуващият имаше свои неща за уреждане и просто нямаше възможност да се занимава и с моите. По онова време усещах силен натиск и въпросът непрекъснато беше в съзнанието ми. Докато изучавах Фа, осъзнах, че това е форма на намеса в работата ми по популяризирането на „Шен Юн“, както и изпитание. Започнах да изпращам праведни мисли, за да премахна тази намеса, и едновременно с това се вгледах навътре, като се запитах защо се сблъсквам с тази ситуация. Разбрах, че трябва да мога да „се освободя“ — да не бъда привързана към нещата, които съм натрупала. Освен онова, от което действително имах нужда, трябваше да мога да се разделя с всичко останало, което не използвах. Основната причина да чувствам толкова голям натиск беше нежеланието ми да се откажа от нещата, които бях събирала през годините. Зад това стоеше привързаност към личната изгода и нежелание в бъдеще отново да харча пари, за да ги купувам. Всъщност, в момента нямах нужда от голяма част от тях. Тогава ми хрумна, че мога да даря мебелите, които не използвам, така че те да бъдат полезни на някой друг.

Една благотворителна организация дойде и взе повечето мебели, които не ми бяха нужни, но остана една маса. Опитах какви ли не начини да се освободя от нея, но нищо не се получи. Времето ме притискаше и накрая единственото, което можех да направя, беше да помоля друга практикуваща да я вземе и временно да я съхранява. Първоначално тя се съгласи, но ден по-рано изведнъж ми каза, че все пак няма да може да помогне, защото няма време. Изведнъж напрежението върху мен стана огромно и започнаха да изплуват негативни мисли. Точно тогава разговарях по телефона с майка си, която също е практикуваща. Като ме чу да въздишам, тя ме попита какво се е случило. След като ѝ обясних, тя ми напомни въз основа на Фа да се вгледам още по-дълбоко навътре — дали в тази ситуация имам привързаност към личната изгода, склонност да обвинявам другите, пасивно отношение и т.н. Думите ѝ ме събудиха. Успокоих се и отново премислих цялата ситуация, като разгледах привързаностите, които тя беше разкрила в мен. От дъното на сърцето си изпратих мисълта: „Не искам тези привързаности. Нито една от тях не съответства на Истинност-Доброта-Търпение“. И докато се вглеждах навътре, се случи чудо. Обявата, която бях публикувала по-рано онлайн, не беше получила нито едно запитване, но точно докато спокойно се вглеждах навътре, някой се свърза с мен и още същия ден взе масата. Чрез всичко това дълбоко почувствах колко необикновено съкровище е „гледането навътре“: не само открих дълбоко скрита привързаност, но и трудността беше разрешена по начин, който никога не бих могла да си представя.

3. Твърди праведни мисли във Фа и пълно отричане на всяка намеса и преследване

Учителят казва в „Разясняване на Фа“ от „Есенции за усърден напредък“:

„Също така трябва да сте наясно, че „естественото“ не съществува, а „неизбежното“ има причини зад себе си“.

От Фа разбрах, че намесата и преследването представляват зли фактори, които се възползват от пролуките в нашето мислене. Подобна пролука може да бъде човешка привързаност, която Дафа ученикът все още не е премахнал чрез усъвършенстване, принцип на Фа, който не разбира ясно, нещо, което не е направил по праведен начин, или област, в която не сме си сътрудничили добре, и т.н.

През последните няколко години, докато популяризирам „Шен Юн“, забелязах, че във всяка страна има много практикуващи, които преминават през изпитания с болестна карма и в продължение на години не могат да участват в популяризирането на „Шен Юн“ или в други Дафа проекти. Има и много практикуващи, които, макар да не се сблъскват с болестна карма, преживяват множество трудности и изпитания в семействата си и в работата си сред обикновените хора, така че времето, което могат да отделят за утвърждаване на Фа, е много ограничено. Именно когато Дафа проектите най-силно се нуждаят от хора, много практикуващи са погълнати от личния си живот или преминават през различни изпитания. За тях е достатъчно трудно дори да поддържат собствената си култивация, камо ли да се посветят изцяло на утвърждаването на Фа.

През последните години, в процеса на популяризиране на „Шен Юн“, самата аз преминах през най-различни изпитания: намеса от собствената ми мисловна карма, привързаността ми към удобството и различни човешки представи; изпитания, свързани със „слава, изгода и чувства“; както и напрежението, породено от конфликти при съвместната работа със съпрактикуващи. Когато човешките ми привързаности излизаха на повърхността, понякога чувствах, че едва мога да направя крачка напред.

Знаех, че причината е в това, че все още се държа за привързаностите си и позволявам да бъда водена от едно фалшиво „аз“, изградено от придобити след раждането представи, които погрешно приемам като част от себе си. Не исках човешките ми привързаности да се превърнат в пречка за проекта, който спасява хора, затова започнах да приемам всеки конфликт и всяка трудност като възможност за истинско усъвършенстване. Всеки път, когато преминаването през изпитание на шиншин беше болезнено, знаех, че праведните ми мисли не са достатъчно силни, и полагах усилия да си припомням Фа на Учителя. Когато ми беше трудно да се освободя от болката, причинена ми от други хора, рецитирах думите на Учителя:

„Като някой, който истински се усъвършенства към високи нива, вие трябва да изоставяте различни привързаности“. („Джуан Фалун“, Шеста лекция)

Когато премахването на някоя привързаност ми причиняваше дълбока болка, рецитирах Фа на Учителя:

„Това, ко­е­то е изос­та­ве­но, не е са­ма­та същ­ност на чо­ве­ка

Всич­ко без­раз­съд­с­т­во е в заб­лу­да­та“. (Хон Ин II, „Отказване от привързаности“)

Постепенно се научих да различавам различните фалшиви „аз“, изградени от придобити след раждането представи и привързаности. Основната им цел е да предпазват себе си от нараняване, а под влияние на егоизма те обичат да намират недостатъци в другите, да изпитват негодувание и чувство за обида. Истинското аз, което съответства на стандарта Истинност-Доброта-Търпение, не се страхува да бъде наранено от човешки привързаности, умее да мисли за другите, не държи сметка за чуждите грешки и може да гледа на хората с праведни мисли. Понякога е трудно да осъзнаем собствените си човешки представи и лесно приемаме „фалшивото аз“ като част от себе си. То носи пасивност и отрицателни емоции и се опитва да ме накара да изгубя праведните си мисли за усъвършенстването и да престана да бъда усърдна под въздействието на чин. Затова, когато осъзная, че фалшивото ми аз се е проявило, започвам да го отхвърлям с праведни мисли и отказвам да го приемам. Казвам си, че това не съм аз и че истинското ми аз съответства на Истинност-Доброта-Търпение.

От Фа разбирам, че всички неприятности и трудности, с които се сблъскваме на този етап — в семейството, на работа и в обществото — съдържат елемент на нашето самоусъвър-шенстване и че, стига да повишаваме своя шиншин, можем да преминем през тях. В същото време, злите фактори се опитват да използват кармата и привързаностите, за които не си даваме сметка, за да ни създават трудности и намеса. От гледна точка на усъвършенстването във Фа-коригирането трябва напълно да отречем всичко това. Независимо дали става дума за трудностите и изпитанията в личното ни усъвършенстване, или за намеса, възникваща в Дафа проект, не бива да използваме онова, което в „Стойте далеч от опасността“ е наречено „човешки привързаности, човешко мислене или човешки емоции“, за да разбираме случващото се. Трябва да стоим на основата на усъвършен-стването във Фа-коригирането и да се вглеждаме навътре, за да открием къде не сме се справили добре. При утвърждаването на Фа и при работата със съпрактикуващи трябва да проверяваме къде не сме били в съответствие с Фа, да измерваме думите и действията си според Фа и да поправяме себе си в Дафа.

Човешките ни привързаности са причината и оправданието, които злото използва, за да се намесва в проектите за спасяване на хора. За да намалим загубите и заради съзнателните същества в собствените ни космически тела, както и заради многото хора по света, които трябва да бъдат спасени, не бива да се държим за тези човешки привързаности.

Заключение

За да не се окажем недостойни за милосърдното спасение на Учителя, нека, съпрактикуващи, взаимно си напомняме въз основа на Фа. В нашата среда на усъвършен-стване като едно тяло, сред конфликтите и изпитанията, нека бързо се освобождаваме от човешките си привързаности и с праведни мисли премахваме и напълно отричаме намесата и преследването от злото.

Ако има нещо неуместно или несъответстващо на Фа, моля, посочете ми го.

Хъши!