Самоусъвършенстване към праведното просветление да поставяме другите на първо място

Поздрави, уважаеми Учителю!

Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Фейлун Лю и се радвам, че имам възможността да споделя тук своя опит в самоусъвършенстването. Започнах да практикувам Фалун Гонг през 1995 г. През март 1994 г. баща ми присъства на курса, който Учителят провел в Шъдзяджуан, а след това запозна с практиката повече от десет души от нашето семейство, включително и мен. За 31 години самоусъвършенстване преживях толкова много неща и имах толкова много осъзнавания, а разбирането ми за Фа непрекъснато се задълбочаваше. Тъй като времето е ограничено, днес ще споделя само малка част от преживяното в самоусъвършенстването през последната година.

През февруари миналата година съпругата ми получи възможност да учи във Fei Tian College Middletown в Ню Йорк. Тя получи студентска виза, а след това синът ми и тъстът ми също без затруднения получиха американски визи. През цялото това време, обаче, непрекъснато се тревожех, че моята виза отново ще бъде отказана, тъй като вече няколко пъти ми беше отказвана. Постоянно си мислех: „Ами ако и този път не успея?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокоен ставах. Всъщност това беше привързаност към страх и макар много добре да знаех, че това състояние не е правилно, не можех да се освободя от него изведнъж.

Учителят казва:

„Каквото и да преживеете по време на своето усъвършенстване – без значение добро или лошо – е добро, тъй като се появява само защото се усъвършенствате“.

„До Фа конференцията в Чикаго“ в „Есенции за усърден напредък III

Всеки път, когато си спомнях тези думи на Учителя, сърцето ми постепенно се успокояваше.

В крайна сметка, визата ми наистина отново беше отказана. Но не изпитах негодувание. Вместо това си помислих, че може би мисията ми в Гърция все още не е приключила и че трябва да положа повече усилия, за да спася съществата тук, които имат предопределена връзка с мен. Може би, също така, все още имах много чин, от който трябваше да се освободя. Съпругата ми замина за Ню Йорк през февруари миналата година, веднага след като получи визата си. В края на юни тъстът ми и синът ми също заминаха.

След като уредих няколко практически въпроса, се преместих в по-малко жилище. Всяка сутрин изпращах праведни мисли, правех упражненията в изправено положение, а след това изучавах по една лекция от „Джуан Фалун“. Следобед четях още една лекция от „Джуан Фалун“, а след това отделях време и за „Преподаване на Фа в различни региони“. Вечер правех седящата медитация, а през почивните дни участвах в груповото изучаване на Фа и в Хонгфа. Поддържах този ритъм без прекъсване. Дълбоко в себе си усещах необикновено спокойствие. Когато сърцето се успокои и няма разсейващи мисли, изучаването на Фа е прекрасно – докато четеш, сякаш всеки йероглиф се отпечатва дълбоко в съзнанието ти. От много дълго време не бях изпитвал подобно състояние. Много съм благодарен на Учителя, че ми даде такава възможност да се повиша и много ценях този период.

По-долу бих искал да споделя някои от осъзнаванията, до които стигнах чрез конкретни ситуации в самоусъвършенстването.

Постигане на праведното просветление - да поставяме другите на първо място сред обърнатите принципи

Принципите в Трите сфери са обърнати и са основани на егоизма. Как тогава в подобно общество можем да се самоусъвършенстваме към праведното просветление да поставяме другите на първо място? Според мен, първото нещо е да изградим навик да мислим за другите, а това е още по-важно, когато техните интереси се сблъскват с нашите. Именно тогава, трябва внимателно да помислим как да постъпим така, че да бъде добре за другия човек. Дори обикновените хора могат да се поставят на мястото на другия и често по този начин разрешават нещата с лекота. Но ние сме самоусъвършенстващи се и трябва не само да поглеждаме на нещата от гледната точка на другия, а действително да постъпваме в негова полза, вместо в своя. Всички в Трите сфери са потопени в чин (сантименталност) и в живота ни почти няма нещо, което да е независимо от него. Трябва да самоусъвършенстваме добротата и милосърдието в себе си, защото само тогава чин няма да може да ни разколебава.

Учителят казва:

„Ако тя не бъде изоставена, ще сте не­способни да се усъвършенствате. Ако се освободите от тази сантименталност, никой няма да може да ви повлияе. Съзна­нието на обикновения човек ще е неспособно да ви въздейства. Това, което заема нейното място, е милосърдие, което е нещо по-благородно“.

Четвърта лекция на „Джуан Фалун“

Как тогава да самоусъвършенстваме добротата? Според мен най-основното е да не се борим и съревноваваме като обикновените хора и да приемаме леко личната изгода. Мисля, че борбеното съзнание възниква само по една причина – другият човек е засегнал нашите интереси, независимо дали става дума за материална изгода или за дълбоко вкоренени собствени представи, които са били оспорени, защото нещата не са се развили така, както сме искали. Когато възникне конфликт, изключително важно е дали можем да си припомним принципите на Фа, които Учителят ни е преподал, и да се отнесем към себе си като към самоусъвършенстващи се. Когато кармата връхлети, ако успеем да не реагираме веднага, а да спрем за миг и да си дадем време да помислим, ситуацията ще стане много по-лесна за разрешаване.

Второто нещо, както казах по-рано, е да бъдем внимателни към другите и да мислим за тях във всичко, което правим. Ако успеем да спрем и да се запитаме защо другият човек е ядосан и защо ни създава трудности, вероятно ще успеем да се справим с конфликта много по-добре.

Когато възникне истински конфликт, ако успеем да постигнем тези две неща, с времето ще започнем да усещаме силата на тази доброта. Тонът на гласа ни, начинът, по който постъпваме, дори изражението ни ще се променят. А когато притежаваме тази сила на добротата, тя ще оказва положително въздействие върху обикновените хора, когато раздаваме материали и разясняваме истината. Тя пробужда ясната страна на съзнанието им, така че да могат да узнаят истината и да бъдат спасени.

След дълго самоусъвършенстване човек вижда, че практикуващите се различават по своето вродено качество, както и по разбирането си за Фа и по степента на усърдие. Дори когато работят по една и съща задача, мисленето на всеки е малко различно. Но стига при общуването и координацията да изхождаме от принципите на Фа, нещата винаги могат да бъдат хармонизирани. Може би това е могъща сила, която произтича от Дафа като основен принцип на тази Вселена.

Моето разбиране е, че докато праведните ни мисли са силни, нещата, които вършим, ще се развиват добре. Но живеем в свят на чин, затова праведните ни мисли не могат да бъдат силни във всеки миг. Чин постоянно ни влияе и прониква навсякъде. Именно затова трябва повече да изучаваме Фа, повече да споделяме, повече да изпращаме праведни мисли и по-малко да гледаме програми на обикновените хора и кратки видеоклипове на телефоните си, така че в съзнанието ни да има повече праведни фактори и да можем по-добре да се противопоставяме на негативните мисли.

Моето разбиране за преминаването през изпитания

Когато идват някои изпитания, те наистина са като изпит. Моето разбиране е, че ако можеш да преминеш през едно изпитание съвсем лесно, тогава то не е било поставено достатъчно високо. Неизбежно ще се изправяме отново и отново пред изпитания на шиншин, които ни разтърсват и ни карат да страдаме, за да се види дали можем твърдо да се придържаме към състоянието на самоусъвършенстващ се, дали можем да се ръководим от по-високи принципи на Фа и така да правим правилния избор.

Ще дам конкретен пример. От няколко години управлявам компания в партньорство с мой гръцки приятел, който е адвокат, и инвестираме в малки имотни проекти. Разделяхме разходите поравно и поравно деляхме печалбата. Заради статута ми на пребиваване не можех да бъда законен представител на компанията, затова моят приятел винаги беше официалният представител и се занимаваше с банката. Имах му пълно доверие. Всеки път просто превеждах в сметката на компанията сумата, която ми казваше, и никога не проверявах банковите извлечения.

Тогава случайно открих, че всъщност той не е плащал половината от разходите за закупуването и ремонта на имотите, а въпреки това е получавал половината от печалбата. Когато разбрах това, трябва да призная, че бях доста разстроен. Не отидох веднага да се разправям с него. Първата ми мисъл беше: „Защо ми беше позволено да видя това?“. Като самоусъвършенстващ се, можех ли да остана незасегнат, когато собствените ми интереси са били накърнени?

Разбира се, все още бях разстроен. Според стандартите на обикновените хора, той очевидно беше в грешка. Но никой конфликт, с който се сблъсква един самоусъвършенстващ се, не възниква без причина. Зад всеки от тях стои предопределена връзка. Затова не изпитвах негодувание към него. Просто си помислих, че за мен това е изпитание. Аз съм самоусъвършенстващ се и щом мога да видя, че това е изпитание, в крайна сметка ще мога да го премина.

Това ме накара да си спомня и за многото съпрактикуващи в добро състояние на самоусъвършенстване, с които съм работил при разясняването на истината и в служба на „Шен Юн“. Усещането да поставят другите пред себе си сякаш е проникнало до самите им кости. Не намирам достатъчно точни думи, за да опиша това състояние. Чувствам, че разликата между нас и обикновените хора наистина е огромна. Самоусъвършенстването е трудно, но прекрасното усещане между практикуващите – тази искреност, доброта и взаимна загриженост – е нещо, което повечето обикновени хора никога не могат да изпитат, особено в периода „Краят на Дхарма“.

Моето разбиране за „човешките представи“

От раждането до зрелостта, в средата на семейството и обществото, човек непрекъснато формира всякакви представи, които постепенно се превръщат в модели на мислене в подсъзнанието. Всички тези представи, изградени върху основата на чин, по своята същност са егоистични и са дълбоко вкоренени и много трудни за премахване.

Без самоусъвършенстване един обикновен човек просто не може да осъзнае, че източникът на тези мисли изобщо не е истинската му същност, а само представи, формирани след раждането. Ако при всяко изпитание един самоусъвършенстващ се не успява истински да погледне навътре, а вместо това продължава да защитава именно онези представи, които би трябвало да изостави, тогава самите те на свой ред ще започнат да контролират Главното му съзнание и ще му става все по-трудно да гледа навътре. Най-лошото е, че това много трудно се забелязва. Влиянието им действа неусетно.

Те те подтикват да търсиш причината навън, да преценяваш кое е правилно и кое е грешно, според човешките принципи, и непрекъснато да затвърждаваш мисълта: „Аз не съм направил нищо погрешно. Това, което направих, беше разумно“. Още по-лошо е, че старите сили ще използват пропуските в мисленето ти, за да те накарат да действаш импулсивно, и ще създават в съзнанието ти всевъзможни доводи, които да доказват, че си прав. Така постепенно те въвличат все по-дълбоко в силното усещане за собственото „аз“, докато вече не можеш да се измъкнеш. Накрая човек се изпълва с чувство за обида и несправедливост, започва да вярва, че на никого не може да се има доверие, а може дори да се изолира и да тръгне към просветление по зъл път.

Учителят казва:

„Ко­га­то ви се оказ­ва на­ме­са, не може ви­на­ги да си мис­ли­те: „Тряб­ва да уни­що­жа все­ки, кой­то ми се на­мес­ва – ни­кой не може да ми се на­мес­ва“. (публиката се смее) Защо не спре­те и не по­мис­ли­те за след­но­то: защо ня­кой ви се на­мес­ва? Защо е спо­со­бен да ви се на­мес­ва? Дали е за­що­то вие има­те при­вър­за­ност, или за­що­то вие има­те нещо, от ко­е­то не мо­же­те да се от­ка­же­те? Защо не пог­лед­не­те към себе си? Ис­тин­с­ка­та при­чи­на лежи в са­ми­те вас и това е един­с­т­ве­на­та при­чи­на, по­ра­ди ко­я­то той може да се въз­пол­з­ва от ва­шия про­пуск!“.

„Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк“, (Преподаване на Фа в различни региони том III)

В същата лекция Учителят казва още:

“Ще ви кажа, че не­за­ви­си­мо ка­къв вид кон­ф­лик­ти въз­ник­нат или ка­къв вид си­ту­а­ции се по­я­вят, със си­гур­ност ще е за­ра­ди това, че има­ме про­пус­ки в себе си. Със си­гур­ност е така. Ако ня­ма­ше про­пуск, ни­кой ня­ма­ше да може да се въз­пол­з­ва от него“.

Това, което разбрах, е следното: безусловното гледане навътре е най-бързият и най-прекият начин да разрешим конфликт и да се повишим. Когато съпрактикуващи ни посочат нещо, ако можем смирено и задълбочено да погледнем навътре, ще избегнем много загуби и постепенно ще премахнем егоистичния корен зад представите, формирани след раждането. Самото гледане навътре е процес на повишаване и не е лесно. Колкото повече гледаме навътре, толкова повече се повишаваме, а проблемите, които се проявяват в това измерение, се разрешават в съответната степен.

За разясняването на истината и спасяването на хората

В „Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите през 2003 г.“ Учителят казва:

„Но Дафа практикуващите днес правят нещо различно от пътищата на самоусъвършенстване от който и да било друг период в историята и това е така, защото вие носите огромна отговорност, която надминава личното ви самоусъвършенстване. Спасяването на съзнателните същества и утвърждаването на Фа – тези неща далеч задминават вашето лично самоусъвършенстване, те са дори по-велики. И това е нещо, с което старите сили не могат да се справят както трябва и ви се намесват. Отречете ги и посрещнете всичко това с праведни мисли!“.

Размишлявах защо старите сили не могат да се отнесат правилно към това. Причината е, че в старата Вселена никога не се е случвало нещо подобно.

Периодът на Фа-коригирането е изключително специален период в историята. Той е безпрецедентен и никога повече няма да има такъв. Самоусъвършенстването на Дафа учениците и Фа-коригирането съществуват едновременно и са неразделни.

Ако не можем истински да поставим правилно отношението си към съзнателните същества, лесно можем, без да го осъзнаваме, да се отклоним към самоусъвършенстване единствено заради самите себе си. Щом основата е неправилна, старите сили лесно могат да се възползват от пропуските ни, да създадат всевъзможни препятствия и да възпрепятстват самоусъвършенстването ни.

В същото време, след като дълго време се самоусъвършенстваме в това измерение, където обърнатите принципи са навсякъде, лесно можем да изпаднем в механично, безчувствено състояние и да изгубим чувството за мисия, милосърдието и смелостта, които сме имали, когато първоначално сме слезли, за да помагаме на Учителя в спасяването на хората. Хонгфа не означава просто да правим упражненията, да раздаваме листовки, да поставяме информационни табла и да разясняваме истината.

Някои хора вземат листовка, а други не. Някои поглеждат информационното табло, а други не. Когато насърчаваме хората да направят Трите оттегляния, някои се оттеглят, а други не. За обикновените хора това е избор на собственото им бъдеще. За нас това е самоусъвършенстване. Това е проявление на милосърдието – чрез праведни мисли да пробуждаме ясната страна на съзнателните същества и да ги спасяваме. Зад всичко това стоят предопределени връзки, които човешките очи не могат да видят, както и цялото величие и великолепие на спасяването на съзнателни същества. Ние не можем да видим нищо от това, но Учителят често използва една дума или един поглед от спасено същество, за да ни насърчи. Вярвам, че всеки практикуващ е имал подобно преживяване.

От една страна, помагаме на Учителя във Фа-коригирането. От друга, полагаме основа за онези, които ще получат Фа в бъдеще. Тази чест принадлежи единствено на Дафа учениците от периода на Фа-коригирането. Как бихме могли да не я ценим?

Нека всички се самоусъвършенстваме добре, да вършим добре трите неща, да изпълним праисторическите си обети, да достигнем Съвършенство и да се завърнем у дома с Учителя.

Това са някои от моите преживявания в самоусъвършенстването. Ако има нещо неуместно, моля, посочете го.

Благодаря на всички!