В „Аналектите на Конфуций“ („Лун Юй“) се казва: „Пътят на Конфуций се заключава единствено в преданост и снизходителност“. Това указва, че предаността (忠, zhōng) и снизходителността (恕, shù) се явяват една от основите на етичната мисъл на Конфуций.
В „Лун Юй“ има един класически диалог. Ученикът Дзигун попитал Конфуций: „Има ли дума, която може да служи като образец за подражание, в продължение на целия живот?“.
След дълги размисли Конфуций отговорил: „Вероятно, това е „прошката“.
Конфуций също така подчертал важността на опрощаването в „Лун Юй“, при споменаването на княз Лин Гун от династията Вей (534–492 г. пр.н.е.), владетел на царството Вей. На негово име е назована 15-та глава от „Лун Юй“, където Конфуций е казал: „Не прави на ближния си това, което не желаеш за себе си“. Идеята на Конфуций за опрощаването подчертава необходимостта от морален самоанализ, съчувствие и търпимост към другите и съставлява важна част от конфуцианската етика.
Никой на този свят не е застрахован от грешки. Ако вие се безпокоите за всичко и през цялото време размишлявате, със сигурност ще навредите на себе си. Едва след като разберете значението на думата „опрощаване“ и таите по-малко оплаквания и обвинения, ще можете да откриете повече топлина и красота във възходите и паденията на живота.
Прощаването е закономерност
„怒“ (гняв) и „恕“ (прощаване) – това са два йероглифа с много дълбоко значение.
Йероглифът „怒“ (гняв) в известен смисъл поробва сърцето и произлиза от дълбините на сърцето, което показва, че гневът – това е вътрешна емоция, която може да контролира човека.
Хората, изпитващи гняв, неизбежно стават роби на своите сърца. А онези, които умеят да прощават даже след като са ги оклеветили, са в състояние да проявяват великодушие както преди и да се грижат за ближния. Те могат да следват сърцето си и да разширяват своя ум с доброта, разпространяващи я към другите.
В историята има класически сюжет за „разпръснатото злато и разрив в отношенията“.
Преди високопоставеният дворцов сановник от епохата на Западен Хан, Джуфу Ян, да направи кариера и да придобие известност, той бил подложен на натиск и неприятности в родината си, което го принудило да търси щастие на други места.
Впоследствие, благодарение на своята ерудиция и обширни познания, той успял да се сдобие с благоразположението на императора и да стане премиер-министър. Достигайки върха и ставайки известен, той веднъж решил да посети родния си край.
Неговите роднини и приятели, като разбрали, че Джуфу Ян се е завърнал, се зарадвали много. Те изминали хиляди мили, за да го приветстват. Тези, които в миналото имали конфликти с Джуфу Ян, също дошли, за да се извинят, надявайки се на неговото опрощение. Джуфу Ян, обаче, мислел само за отмъщение.
Той събрал всички пристигнали и разхвърлил 500 таеля злато, като ги заставил да пълзят по земята и да събират златото. Заради своята постъпка той завинаги загубил сърцата на хората и положил основата за неговата последваща трагедия. По-късно, Джуфу Ян бил обвинен в получаване на подкуп и никой не пожелал да пристъпи в негова защита. В крайна на краищата, император У Ди наредил Джуфу Ян да бъде наказан и даже неговото семейство било изпратено на гилотината.
Древните казвали, че само този, който е способен да прощава и да приема хората с техните недостатъци, може да стане истински достоен човек.
Ако вие не сте готови да простите на тези, които са ви оклеветили, в крайна сметка вие самите може да пострадате. Само като проявявате снизходителност, въпреки обидите, вие можете да превърнете своите врагове в приятели, като незабелязано усъвършенствате и закалявате себе си.
В първите години семействата на Джан Сюн и Уан Ан били много сплотени. Те живеели един до друг, получавайки доходи от магазините си за чай. При семейство Джан бизнесът вървял много успешно, магазинът бил препълнен с купувачи, а търговията била много оживена. Що се отнасяло до семейство Уан, техният бизнес не бил толкова успешен – работата вървяла сравнително тихо и спокойно, а купувачите били по-малко в сравнение с магазина на семейство Джан.
С времето Уан Ан почувствал себе си ощетен несправедливо и решил да прибегне до нечестни средста. Той заплатил на чиновници, за да обвинят семейството на Джан Сюн в продажба на фалшиви стоки.
В резултат на това магазинът за чай на Джан Сюн бил затворен, а него самият го изпратили на три години заточение в погранична зона.
Когато след три години Джан Сюн бил освободен, той разбрал, че всичко, което се случило, било организирано от Уан Ан.
Джан Сюн не потърсил среща с Уан, за да си отмъсти, но съседът, заради чувството си за вина, постоянно изпитвал страх и безпокойство, и скоро умрял.
След смъртта на Уан Ан неговата жена и деца останали без средства за съществуване. Джан Сюн поел отговорността да се грижи за жената и децата на Уан Ан, като ги приютил в своя дом.
Малко след това магазинът за чай на Джан Сюн отворил отново и благодарение на неговата репутация бизнесът станал още по-успешен и процъфтяващ, отколкото бил преди.
В очите на човек с широки възгледи към живота, има все по-малко неща, за които си струва да се обвинява, докато броят на хората и събитията, на които може да се прости, се увеличава.
Благодарение на своя житейския опит и разбирането за света, такива хора трезво осъзнават случващото се и умеят да съпреживяват другите. Те винаги са готови да се притекат на помощ и подкрепа.
Когато човек се освободи от оплакванията и разшири своето възприятие за света, неговият път в живота става по-гладък и успешен.
Прощавайки на себе си – това е мъдрост
В този свят не е лесно да прощаваш на другите, но е още по-трудно да простиш на самия себе си. Често хората не обръщат внимание на грешките на другите, но в същото време им е трудно да се освободят, или да простят собствените си грешки и да спрат да се критикуват за простъпките си.
Самобичуването не само не носи полза, но и може да се отрази негативно на личния живот.
По време на управлението на император Вен, от династията Хан (202—157 г. пр.н.е.), Дзя И изпаднал в немилост, защото бил изместен от други, и бил заточен в Чанша, където станал наставник на принц Лян. Тъй като неговите таланти не били оценени, той бил изпълнен с обида и горчивина. По-късно принц Хуай Уан, за нещастие, паднал от коня си и умрял. Смъртта на принца влошила неговото душевно състояние, потапяйки го в още по-дълбока печал и униние.
Въпреки че император Хан У-ди не наложил наказание, той считал, че не се е погрижил достатъчно добре за принца, поради което дълго време не можел да се успокои. В крайна сметка, поради депресията, неговото здраве се влошило, което довело до смъртта му на възраст тридесет и три години.
В летописите на древната китайска история за събитията от периода „Пролет и есен“ – „Дзо джуан“ – се казва: „Хората не са нито светци, нито мъдреци – кой може да избегне грешките?“.
Когато ние извършим грешка, е важно да не зацикляме върху болката, а да се научим да я приемем и да продължим напред.
По време на династията Тан, поетът Мън Хаожан (689–740) се отправил към Пекин, за да получи официална длъжност и бил забелязан от Уан Вем, който го представил на император Сюандзун от династията Тан. На срещата императорът помолил Мън Хаожан да съчини стихотворение.
В резултат на това Мън Хаожан произнесъл фразата: „Умен аз не съм— мен ме пренебрегна господарят. Болен всякога— и разредиха се приятелите.“ (Превод: Ейдлин Л.З.)
Лицето на императора веднага потъмняло и той недоволно произнесъл: „Аз тебе никога не съм те изоставял, защо ти ме клеветиш? Връщай се там, откъдето си дошъл“.
Прекрасната възможност да стане държавен чиновник била изпусната заради грешката, която Мън Хаожан извършил в последната минута. Ако някой друг се бил оказал в подобна ситуация, той вероятно щял дълго да обвинява себе си.
Но Мън Хаожан не изпитвал чувство за вина или вътрешно разочарование.
След това той заживял в селско уединение, наслаждавайки се на мирен живот. Той също така създал и множество прекрасни идилични стихотворения, ставайки представител на поетичната школа – пейзажна лирика.
Китайският поет и философ Тао Юанмин (365–427) някога е казал: „Важно е да осъзнаем, че е невъзможно да се промени миналото, но бъдещето може да се предвиди и да се стремим към него“.
Великата мъдрост в живота е да не се зацикляме върху минали обиди или травми, а да се стремим да продължим напред, не позволявайки на негативния опит да влияе на настоящето.
Както се казва в поговорката: „Истинската сила на човека не е в опрощаването на другите, а в прощаването на себе си“.
Необходимо е да признаем и приемем грешките, преди да ги оставим, да извлечем поуки и да продължим напред, за да оставим миналото зад гърба си и да започнем нова страница в живота.
Опрощаването – това е най-висшето ниво
Съдбата е пълна с неочаквани неща: тя е способна както да възнесе човека до небесата, така и с лекота да го отпрати в бездната.
Никой не може да устои, пред лицето на този могъщ противник. Само онези, които живеят мъдро, умеят да приемат нещата такива, каквито са, и не се боят от бъдещето.
Гу Ян, мислител от края на династията Мин (1613–1682), в детството си се разболял от вариола и едва не погинал.
Въпреки че после оздравял, той бил слаб и болнав и постоянно приемал лекарства. Той също така страдал и от очно заболяване. Въпреки това, Гу Ян никога не се жалвал от своята съдба. Вместо това той още по-усърдно се отдавал на ученето. Той установил за себе си правило: да чете по 200 страници на ден и никога не си лягал, без да изпълни това изискване.
Когато излизал от къщи, той натоварвал книгите на магарето и ги четял по пътя. Така, след десетилетия упорит труд, той най-накрая станал изтъкнат учен от династията Мин.
Човек живее само един живот и за никого той не протича гладко.
Ако по пътя се появят неравности, по-добре е да изберете обходен маршрут. Ако пътешествате по опасни места, смело вървете напред. А ако пред вас има бездънна пропаст, смело се спуснете надолу и със сигурност ви очаква блестящо бъдеще.
В историята, Бай Дзюи (772–846) се считал за легендарна личност, която винаги е била доволна от своята съдба. Като държавен чиновник той лесно се приспособявал към обстоятелствата и умеел да намира общ език със своите съслужители. Дори когато го понижили в длъжност, той никога не се жалвал от своята съдба.
Получавайки понижение до длъжност коняр в Дзянджоу, той придобил парцел земя и построил там дом, и, следвайки примера на даоисткия мъдрец Тао Юанмин, водил уединен живот. Въпреки понижението и преместването, той намирал утешение и радост в простите и естествени неща, като градинарството и наблюдаването на цветята.
Сред многобройните поети от епохата Тан само той се превърнал в човек, който заемал високи постове, пишел много и живеел толкова леко и свободно, както облаците и водата. Ето защо, вместо да се опитваме да променим външните обстоятелства, е важно да търсим решението вътре в себе си.
Понякога ни се струва, че съдбата е несправедлива към нас и че ако се борим сляпо с нея, житейският ни опит би бил крайно тежък и изпълнен със страдания. Напротив, ако приемаме случващото се като нещо, което е длъжно да бъде и спокойно възприемаме това, което ни дава съдбата, тогава всичко, което се случва, ще бъде най-доброто.
Нужно е спокойно и безметежно да приемаме както радостите, така и трудностите, да позволяваме на нещата да следват своя ход и да вярваме, че в крайна сметка всичко ще се нареди по най-добрия начин.
В стихотворението „Нощна беседа край огнището“ се казва: „Опрощаването – пътят е това, към осъзнаването на реалността, който може да използваш в протежение на целия живот“. В есето на китайски учен и философ, живял през периода на късната династия Цин, има такива строфи: „Умението да прощаваш – е ключът към хорското общуване, затова може да се практикува в продължение на целия живот“.
Връзка към източника: yuanming.ru/
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.



още ...