Двукратно разпознаване на основната ми привързаност при продажбата на абонаменти за „Шен Юн Криейшънс“

Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Мин Йе. Аз съм от Германия и получих Фа през 1996 г.

Преди много години, след като преминах през изпитание на живот и смърт, открих основната си привързаност: Дафа съответстваше на моя собствен морален кодекс. Този кодекс се състоеше от вярност и праведност, които смятах за по-ценни от самия живот.

Учителят казва:
„... ако една бутилка, пълна с мръсни неща, бъде запечатана плътно и хвърлена във водата, тя ще потъне на дъното. Изливате част от мръсното ѝ съдържание. Колкото повече изпразвате бутилката, толкова по-нагоре ще изплува тя във водата. Ако бъде напълно изпразнена, ще изплува изцяло на повърхността“. (Лекция първа, „Джуан Фалун“)

През 2026 г., преди да започне турнето на „Шен Юн“, имах силно желание. Исках напълно да излея всички нечисти неща в собственото си измерение, включително основната си привързаност, така че те да не влияят на проекта за спасяване на хора – продажбата на абонаменти за „Шен Юн Криейшънс“ по време на представленията.

Може би защото желанието ми беше толкова силно, Учителят ми позволи на два пъти да открия колко дълбоко в живота ми се е криела тази основна привързаност. Днес бих искал да споделя тези две преживявания със съпрактикуващите.

1. Продажба, която изглеждаше сто процента сигурна, но беше възпрепятствана от основната ми привързаност

На 8 февруари 2026 г. в „Дойче опера“ - Берлин се състоя първото представление на „Шен Юн“ в Германия. Билетите за този ден бяха разпродадени, но малко преди началото на представлението внезапно се освободиха няколко места.

Един час преди представлението една жена от публиката, г-жа А, дойде до щанда за продажба на „Шен Юн Криейшънс“, където работех. Представих ѝ какво предлага „Шен Юн Криейшънс“ и тя веднага каза, че се интересува от закупуването на абонамент.

Но тя нямаше с какво да плати. Нямаше нито пари в брой, нито кредитна карта, нито PayPal акаунт. Всичко беше у дъщеря ѝ, която в този момент търсеше място за паркиране.

Докато чакаше дъщеря си, г-жа А попита дали може да седне на един стол зад нашия щанд. „Разбира се“, казах аз. Столът се намираше близо до касата за билети на „Шен Юн“. След като седна, г-жа А ми каза, че всъщност е купила три билета. Един човек не можел да дойде, затова тя искала да продаде излишния билет.

Знаех, че според правилата на „Шен Юн“, веднъж продаден билет не може да бъде върнат, че на касата все още имаше няколко свободни билета и че да ѝ намеря купувач не беше работата по спасяване на хора, заради която бях там. Затова ѝ казах, че съжалявам, но вероятно няма да мога да ѝ помогна. В същото време си помислих: „Ако не успее да продаде билета си, това все пак ще се счита за дарение за „Шен Юн“ и ще ѝ донесе благословии“.

След като г-жа А се настани, се върнах към представянето на „Шен Юн Криейшънс“ на други хора от публиката. Не след дълго дойде друга жена, г-жа Б. Тя каза: „Отдавна искам да гледам „Шен Юн“. Днес съм в Берлин и случайно разбрах, че „Шен Юн“ има представление тук, но на уебсайта вече пишеше, че няма останали билети. Реших да дойда до театъра и да опитам късмета си, за да видя дали все пак няма някой свободен билет“.

Веднага ѝ посочих касата и казах, че изглежда там все още има няколко билета. Г-жа Б отиде до касата, а аз продължих да представям „Шен Юн Криейшънс“ на останалите посетители.

Малко по-късно се обърнах и видях г-жа А и г-жа Б да разговарят пред касата. Предположих, че г-жа А е чула, че г-жа Б търси билет, и е заговорила с нея. Помислих си, че това е нещо добро – предопределена връзка между двете. Освен това, след като г-жа А продадеше билета си, щеше да може да си купи абонамент за „Шен Юн Криейшънс“.

Няколко минути по-късно г-жа Б дойде при мен с билета на г-жа А в ръка, благодари ми и се качи към залата. Аз също отидох при г-жа А и казах: „Продали сте билета си, чудесно! Сега вече имате пари, за да си купите абонамент за „Шен Юн Криейшънс“.

Г-жа А каза, че г-жа Б не е имала достатъчно пари в брой. Била платила само половината от цената на билета като капаро, а след представлението щяла да преведе другата половина на дъщерята на г-жа А чрез PayPal. Сумата, която г-жа А беше получила в брой, не беше достатъчна, за да си купи абонамент за „Шен Юн Криейшънс“.

Тъкмо се канех да ѝ кажа, че може да използва парите в брой като капаро за абонамента за „Шен Юн Криейшънс“, а дъщеря ѝ да ми преведе остатъка чрез PayPal. Преди обаче да успея да го кажа, дъщеря ѝ се обади, че е намерила място за паркиране и скоро ще дойде. От учтивост реших, че не е подходящо да повдигам въпроса за идеята, която току-що ми беше хрумнала, затова зачакахме дъщеря ѝ.

Оказа се, че този ден залата беше пълна и беше много трудно да се намери място за паркиране, затова дъщеря ѝ беше оставила колата доста далеч. Докато стигне до театъра, третият звънец вече беше ударил. Оставаха само няколко минути до началото на представлението, а двете все още бяха долу при входа и трябваше да побързат към залата. Г-жа А каза, че след края на представлението непременно ще се върнат, за да купят абонамент за „Шен Юн Криейшънс“.

Когато представлението приключи, сигурно бяха изпитали намеса, защото не се върнаха да купят. След като продажбите приключиха този ден, сърцето ми беше натежало. Не знаех къде бях сгрешил.

На следващата сутрин в 4:15 ч. алармата ми звънна. По това време ставам, за да правя упражненията. Предишният ден беше първият ден от представленията и освен самите продажби, подреждането на щанда ми беше коствало много физически сили, затова бях много изморен, когато станах. Въпреки това, както обикновено, започнах с петото упражнение.

Докато правех упражнението, лявата страна на тялото ми казваше, че съм прекалено изморен и днес трябва да поспя още малко, а дясната страна ми казваше, че правенето на упражненията е най-добрата почивка. Половин час мина в това вътрешно дърпане между двете страни.

Тогава изведнъж чух тъп удар вътре в тялото си, сякаш буца карма се откъсна и падна, а веднага след това се чу трополене. Усетих го съвсем ясно: огромно количество черна карма се отдели от цялото ми тяло и падна. В този миг истинското ми аз се пробуди и веднага разбрах защо не бях успял да продам този абонамент за „Шен Юн Криейшънс“.

Проблемът ми беше следният: когато г-жа А и г-жа Б разговаряха, защо просто не отидох при тях и не се включих в разговора? Защото имах привързаността страх, а зад тази привързаност страх стоеше основната ми привързаност. Страхувах се, че г-жа А ще ме разбере погрешно: знаех, че тя иска да продаде билета си, тогава защо не бях казал на г-жа Б? Това би било в разрез както с коректността, така и с праведността. Също така се страхувах, че г-жа Б ще ме разбере погрешно: знаех, че г-жа А има билет, тогава защо не бях казал на нея? Това също би било в разрез както с коректността, така и с праведността.

В този момент бях поставил собствения си кодекс на поведение – основната привързаност, която носех със себе си, когато влязох в Дафа, над обета си „да помагам на Учителя във Фа-коригирането и да спасявам съзнателни същества“. А именно този обет ми беше дал възможността истински да получа Фа.

Ако тази основна привързаност не съществуваше, можех открито и уверено да отида при тях и да ги поздравя за продажбата на билета. В същото време можех да намеря начин г-жа А да купи абонамент за „Шен Юн Криейшънс“, а много вероятно беше и г-жа Б да си купи такъв, тъй като тя вече познаваше „Шен Юн“.

Учителят пише в „Буда Природа“ от „Джуан Фалун“, том II:

„Една представа, веднъж формирана, ще ви контролира през целия ви живот, влияейки на мисленето ви и дори на цялата гама от емоции като щастие, гняв, тъга и радост. Тя е формирана след раждането. Ако това нещо продължи известно време, то ще се превърне в част от мисленето на човек, сливайки се със собствения му, истински мозък, като тогава ще оформи неговия характер“.

Въпреки че в продължение на години сериозно работех върху премахването на основната си привързаност, корените ѝ все още достигаха изключително дълбоко. За щастие още на първото представление отново успях да изкореня тази привързаност, така че тя да не пречи на по-нататъшната ми работа по продажбата на абонаменти за „Шен Юн Криейшънс“ и спасяването на хора.

В същото време това, че посрещнах физическото изтощение с праведни мисли и продължих упорито да правя упражненията, за да приведа тялото си в правилно състояние, ми позволи за кратко време да видя капана, който основната ми привързаност беше заложила по пътя ми в спасяването на хора.

2. Основната ми привързаност усили чувствата, от които все още не се бях освободил

Няколко от големите изпитания, през които съм преминал в самоусъвършенстването си, бяха свързани с основната ми привързаност. Затова, когато сформирах екипа за продажби на „Шен Юн Криейшънс“, обръщах особено внимание на това да помагам на практикуващите в екипа да разпознаят собствените си основни привързаности и един след друг те ги откриха.

Имаше нещо доста любопитно: при значителна част от практикуващите в екипа основната привързаност беше убеждението, че Дафа може да излекува заболяванията им. По-конкретно, това, от което тези практикуващи бяха излекувани, не беше физическо заболяване, а душевна и емоционална болка, която са изпитвали, преди да започнат да се самоусъвършенстват. Понякога се питах дали това няма нещо общо с мен. Защо около мен имаше толкова много практикуващи с душевни рани? Получих отговор на този въпрос след края на представленията на „Шен Юн“ във Фюсен и той напълно ме изненада.

По време на продажбите на „Шен Юн Криейшънс“ във Фюсен целият екип премина през много изпитания, особено такива, свързани с основните привързаности. Заедно се повишавахме и заедно бяхме усърдни, а по пътя се случваха и чудеса. В крайна сметка екипът приключи продажбите във Фюсен с резултати, които надминаха миналогодишните.

Когато се разделях с екипа, изпитах необяснимо нежелание да се сбогувам. Знаех, че чувствата (чин) непрекъснато се разрастват в тялото ми. Въпросът беше защо можеха да се разрастват толкова необуздано и защо сякаш не бях способен да направя нищо по въпроса.

На следващия ден станах в 4:15 ч., както обикновено, за да правя упражненията. Този път, докато изпълнявах „Задържане на колелото пред главата“ от второто упражнение, изведнъж почувствах как тялото ми сякаш се отвори и беше пречистено, и в същия миг разбрах къде се крие проблемът.

Основната ми привързаност беше, че Дафа съответстваше на моя житейски принцип – вярност, праведност и други подобни. Човек, който живее според такъв принцип, се възхищава на героите от историята и обича да помага на слабите. А практикуващите в екипа, които носеха душевни рани, в моите очи се бяха превърнали в слабите, на които бях готов да помагам и които дори исках да защитавам.

Разбира се, само по себе си няма нищо погрешно в това да помагаме на съпрактикуващите да разпознаят основните си привързаности. Но когато го правех, носейки собствената си основна привързаност, в това се примесваха чувствата (чин), които все още не бях отстранил чрез самоусъвършенстване, и това отслабваше свещената връзка между учениците на Дафа от периода на Фа-коригирането, които рамо до рамо изпълняват своите свещени обети.

След като осъзнах това, човешката страна в мен, която носеше тази основна привързаност, ми се стори наистина нелепа. Ето едно същество, което все още се намира в последния етап от периода на разрушение на стария космос и не може да защити дори себе си, а въпреки това иска да защитава други ученици на Дафа! Това беше пълно надценяване на собствените ми възможности. Ако това беше продължило, нямаше ли да се превърне в източник на високомерие? Наистина е обезпокоително дори да си помисля за това.

Заключение

Докато продължавах да премахвам основната си привързаност пласт след пласт, разбирането ми за принципите на Фа се задълбочаваше, а изучаването на Фа и изпълнението на упражненията ставаха много по-ефективни. Веднъж един съпрактикуващ ме попита защо упражненията стават по-ефективни, след като бъде премахната основната привързаност.

На следващия ден, когато излизах, видях едно дърво пред себе си и изведнъж разбрах.

Дървото пред мен имаше множество клони и листа. Клоните са като различните ни привързаности, листата – като безброй частици карма, а основната привързаност е като корените, заровени дълбоко в земята.

Можем да премахваме клоните и листата – така се освобождаваме от привързаностите и премахваме кармата. Но ако успеем да извадим корените, клоните и листата сами ще изсъхнат. Само че тези корени са израствали живот след живот и затова премахването им изисква време.

На 9 юни 2026 г. редакционният съвет на „Минхуей“ публикува статията „Известие“, в която препоръчва на всеки ученик на Дафа, който истински желае да се самоусъвършенства, да научи наизуст „Към Съвършенство“. Докато заучавах тази статия наизуст, разбрах много неща и още по-дълбоко почувствах безграничното състрадание на Учителя.

Учителят пише в Есенции за усърден напредък том II, „Към Съвършенство“: „Помислете за това: огромният тест понастоящем е именно за да се види как се справя Дафа и как се държат учениците в отсъствието на Учителя. Как би могъл Учителят да говори? Как бих могъл да ви кажа отново какво да правите?“.

Учителят вече беше казал ясно в тази статия, че не може да ни казва повече. Виждайки, че наистина не успяваме да се просветлим за това, от безграничното си състрадание Той използва статия на редакционния съвет на Минхуей, за да ни пробуди.

Това е моят скорошен опит в самоусъвършенстването. Ако има нещо неправилно, моля, посочете го с доброта.

С най-дълбока благодарност към Учителя! Благодаря ви, съпрактикуващи!