 |
| Дейвид Килгор, автор на шокиращия доклад за нзаконното вземане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай. (Matt Hildebrand/The Epoch Times) |
„Думата "мир" може да има различни значения в зависимост от контекста, в който се използва; моята реч ще засегне въпроси, в които този термин ще изразява предимно отсъствието на насилствен конфликт или на несправедлива икономическа надпревара. Речта ми ще включи размисли за изграждането на демокрацията; третирането на всички народи като еднакво значими в международно отношение; кризите на нашето общество; човешките права, легалната търговия, както и някои други въпроси, засягащи съжителството ни с Китай и Русия в днешно време.
1. Демократичната общественост по света трябва да работи по-енергично, по-находчиво и по-ефективно, за да насърчава повсеместната поява на демокрацията, което наред с другите основателни причини, е в името и на една по-мирна планета.
Един велик европеец, Емануел Кант, бе първият мислител, отбелязал в книгата „Към вечния мир: философски проект”, че правителства, които са избрани от народа, т.е. демократичните правителства, не воюват помежду си. Днес представата, че държавите с демократична форма на управление не воюват помежду си, е известна като „Теория на демократичния мир”.
Някои от около четиридесетте диктатори, които са все още на власт, нанасят огромна вреда както в родините си, така и в чужбина. Проучване посочва, че между 1816 и 1991 г., всеки от категоризираните като „значителни международни войни” 353 конфликта, включва като един или повече участници страна с недемократична форма на управление. Тъй като нито една война не е избухвала между две демократични държави, един основен урок е очевиден: за да се предотврати насилието между нациите е необходимо да се насърчава демокрацията.
Страните-членки на ЕС би трябвало заедно с Канада да окуражават ефективно както новите и възстановилите се, така и зараждащите се демокрации. Дали нашите правителства поставят достатъчно ясно въпроса пред световните диктатори, че ние сме на страната на техните народи и приемаме закони и действия, които са в подкрепа на гражданското добруване и човешките права, и (които) не съдействат на тирани от какъвто и да е политически цвят? Дали нашите посолства и консулства окуражават достатъчно активно правителствата на подобни страни да се придвижват в тази посока и дали насърчават техните граждански общества да внедряват там елементи на демократичните институции? Със сигурност, демокрацията в своите многобройни форми, не предполага някакъв определен икономически модел.
Бих могъл да добавя също така, че за повечето от падналите, според сведенията от 1972 г. насам 67 диктаторски режима, силен фактор е била мирната гражданска съпротива, като стачки, бойкоти, протести, гражданско неподчинение и т. н.
2. Обединените нации и световната общественост като цяло трябва да се отнасят към всички народи равностойно
Това включва както съществените, така и незначителните промени в политиката и начина на мислене, но ще се опитам да илюстрирам какво имам предвид като дам пример с Бирма (Мианмар).
Военните режими, управляващи още преди 1962 г. добросърдечния народ на Бирма и неговата красива страна, са едни от най-безмилостните, насилствените и кръвопролитните режими, когато става дума за нарушаване на човешките права, за игнориране епидемията на СПИН, за необуздан трафик на хора и наркотици и за превръщането на хората в бегълци в собствената им страна.
Мнозина се питат защо едва на 15.09.2006 г. Съветът за сигурност на ООН включи Бирма в своята омиротворителна програма. Дали сега онези от постоянните членове на Съвета, които имат значителни икономически интереси в Бирма (като Китай и Франция), ще позволят на тази организация да направи нещо ефикасно по отношение на хаоса и военното избиване на цивилни, като (например) да изправи членове на хунтата пред Международния криминален съд и да предостави адекватна защита на жертвите? Ще успее ли Съветът да освободи Нобеловата лауреатка за мир Аунг Сан Су Чжи от домашния й арест, след над десет извънредно тежки години за тази високопочитана героиня на демокрацията? Ще можем ли ние, останалите по света, които сме така обезпокоени от тежкото положение на 50 млн. бирманци, да създадем сега ефективна коалиция за една демократична Бирма?
3. Световните медии, правителства, педагози и парламентаристи трябва да обясняват по-добре появата на насилие и причините за него, за да се насърчават ефикасни действия от страна на международната общественост и да се избегне задълбочаването на подобни кризи.
Да вземем например продължаващата катастрофа в Дарфур. Колко от гражданите на Франция, другите европейски страни и Канада знаят, че в суданската провинция Дарфур за последните четири години са загинали стотици хиляди цивилни, около половината от които са убити от агенти на правителството в Хартум, а останалите - от свързани с това фактори, като гладна смърт?
Колко от нас знаят, че осемгодишни момичета биват изнасилвани групово от съюзници на същата тази расистка диктатура? Колко от нас все още вярват на самоугодната безсмислица, че разгръщащата се в Дарфур трагедия е чисто и просто „племенна война”? Къде са повечето от световните независими медии – с няколкото високоуважавани изключения – когато подобни зверства продължават с нестихваща сила?
Къде е Съветът за сигурност на ООН, когато има нужда от него? Несъмнено, основната пречка да не се спаси Дарфур е безразличието сред лидерите на твърде голям брой правителства, които бяха готови да се намесят в Босна и Косово, за да спрат едно подобно (на Дарфур) насилие, след Сребреница и другите зверства през 90-те, но все още не желаят да сторят същото за Судан. Донякъде те оправдават своето бездействие с това, че правителствата, които са по-близо и които имат средствата да спрат масовото изтребление, не го правят. Те изчакват и все повече хора измират всеки изминал ден.
4. Съществен фактор за мира е най-голямата останала в света партия
Ако нещата не се подобрят бързо, мисля, че има голяма вероятност различни правителства, неправителствени организации и отделни индивиди, да надигнат глас относно човешките права и други спорни въпроси в Китай, дори по време на Олимпийските игри през август 2008 г.
Истинските приятели на китайския народ по света трябва да продължат да поддържат постоянни връзки с правителството на Пекин, като същевременно подкрепят мирния му преход към едно демократично и отворено общество, с всичките типични за една съвременна благонадеждна държава характеристики, включително и законовото управление.
Спектърът на взаимоотношения между Европейския съюз и Китай вече е широк, като продължава да се разширява. Така например, търговията на ЕС с Китай се увеличи с цели 25% през 2003 г. и достигна близо 40% през 2004 г., като двустранната търговия понастоящем е в рамките на 200 млрд. евро годишно, въпреки че търговският излишък е в полза на Китай. Аз установих, че в момента годишният дефицит само на Франция с Китай възлиза на 19 млрд. щ.д. За колко загубени френски работни места говори този феномен?
Освен това, дали правителствата, бизнесът и гражданската общественост на ЕС са взели под внимание следните фактори:
• Когато китайските производители се насочат към определен специализиран сектор в която и да е държава, бизнесът и работниците страдат от сериозни последствия. Да вземем Чехия за пример: в края на 2004 г. ръстът на безработицата там достигна 9.5% - 541 675 безработни за население от около 10 млн. души. Научих, че в случая с Южна Африка, поне 67 000 крайно необходими работни места в текстилната промишленост са били загубени през последните няколко години по същата причина. Текстилните индустрии по цял свят са под огромен натиск, най-вече заради икономическата система на Китай в момента – която аз наричам „хищнически капитализъм” – и която експлоатира алчно работещите в Китай и тяхната околна среда.
• Търговският дефицит на Канада с Китай бе около 17 млрд. канадски долара за 2004 г.; този феномен може би струва на канадците над 50 000 работни места годишно. Това е добре за борбата с инфлацията, но каква е човешката му цена? (Фирмата) Goodyear Tyre, в близост до Монреал, съобщи, че ще преустанови производството на облекло там, лишавайки 800 души от средства за препитание. Дали има икономист, който смята, че това може да продължава дълго? Нещо повече, дали правителството на Китай все още субсидира своя износ посредством манипулиране на валутната си единица и индиректни субсидии, което е в разрез с официално поетите от него задължения пред Световната търговска организация? Дали Народната банка на Китай например докладва акуратно за своята търговска дейност пред собствения си народ, пред чуждите инвеститори и пред света?
• Задавали ли са си политиците въпроса, дали нашите инвестиции в частния сектор на Китай не засилват съществуващото там социално неравенство? Що се отнася до случая с разликата в приходите между селските и градските райони, проучване на Световна банка разкри, че в 35 бедни селски района четири от всеки десет деца на възраст между 7 и 15 години не получават абсолютно никакво образование.
ЧОВЕШКИ ПРАВА
Дали министрите на Европа и Канада показват постоянство, когато изразяват загриженост пред китайското правителство относно нарушаването на човешките права в тази страна? Ежегодните диалози за човешките права в някои от нашите страни – като мащабната международна среща в Берн – са се превърнали по същество, според някои наблюдатели, в безсмислени шаради. Освен това, няма ли жертвите да се чувстват пренебрегнати, при положение, че подобни разговори се провеждат при закрити врати?
А какво да кажем за вероятно най-известния и най-смел китайски адвокат, Гао Джишен и неговото семейство? Как би могъл един адвокат да бъде признат за виновен тайно – какъвто бе неговият случай - в „подстрекателство към подривна дейност”, заради отправени призиви за независими съдии, за законово управление, за демокрация и основни човешки права във всяка една държава, която днес домакинства Олимпийските игри? Как може съпругата и децата му да бъдат преследвани, тормозени и дори нападани от следящите ги постоянно полицейски патрули? Ако тези злоупотреби продължават да бъдат извършвани спрямо тях, аз вярвам, че много правителства, неправителствени организации и отделни индивиди ще надигнат своя глас.
Независими наблюдатели на човешките права в Китай, включително и срещата на около двадесет държавни лидери в Амнести Интърнешънъл миналата година, заключиха с голямо съжаление, че откакто Ху Джинтао зае президентския пост през 2003 г. цялостната ситуация се е влошила значително. Фалун Гонг, уйгури, демократи, мюсюлмани, християни, журналисти, тибетци, будисти, интернет-потребители – всички те и много други, са понесли влошаващото се потисничество на партията.
Позволете ми да предоставя някои мисли относно репресиите над практикуващите Фалун Гонг и уйгурите (повече информация е налична на моя уебсайт: www.david-kilgour.com):
• Фалун Гонг: Независимото проучване - което Дейвид Матас и аз извършихме миналото лято и което, за наше дълбоко съжаление, заключи, че правителството на Китай и неговите агенции крадат в голям мащаб жизненоважни органи от практикуващи Фалун Гонг, хвърлени в затвора заради убежденията им - сега е достъпно на 18 езика на www.organharvestinvestigation.net. Също така, оттогава сме посетили доброволно столиците на около 30 държави, за да дадем по-голяма публичност и да увеличим натиска върху правителството в Пекин да прекрати незабавно убийствата на собствените си граждани за печалба. Преработено издание на доклада, съдържащо нови изобличаващи доказателства, се очаква да бъде издадено по-късно този месец.
• Уйгури (4000-годишна турска етническа общност, населяваща централна Азия): Продължаващата срещу тях кампания „железен юмрук” от страна на централното управление на Китай доведе до още арести по време на 50-та годишнина на Уйгурския регион. Репресиите над религиите и други (групи) продължават. Така например, голям брой уйгури са безработни, но за прибирането на памуковата реколта правителството в Пекин закара в района хиляди хора от вътрешността на страната. Уйгурският език е забранен за изучаване в училищата, независимо, че това е официалният език в техния регион.
ВСЕСТРАННИ ДЕЙСТВИЯ
Не е ли време за една стратегия на всестранни действия, призоваваща към ползотворно сътрудничество с правителството на Китай, но също така включваща и дискусии по теми като човешките права, условията на труд, законовото управление и околната среда? В дългосрочен аспект нашите национални интереси са взаимно-допълващи се. Игнорирането или омаловажаването на подобни въпроси не подпомага едно по-отговорно поведение.
• По-добри практики по отношение на околната среда: Да вземем емисиите на въглероден двуокис в Китай, най-често срещаният парников газ и основна причина за глобалното затопляне. През следващите няколко години, Китай очаква да пусне в ход общо 562 захранвани с въглища заводи, които възлизат на почти половината от общото количество подобни заводи по света. Според данните, вече 400 000 китайски граждани умират годишно от белодробни и сърдечносъдови заболявания вследствие замърсяването на въздуха. 16 от 20-те най-замърсени градове в света са в Китай. Какво прави правителството на Китай за ефективната борба срещу глобалното затопляне?
• Въпросите, касаещи човешките права: Амнести Интърнешънъл отбеляза: „Търговските договори на стойност милиони щатски долари определят политиката на Европейския съюз по отношение на човешките права в Китай”. Това важеше със същата сила и за Канада, докато министър-председателят Харпър не започна да призовава миналата година за по-балансиран подход с Китай.
• Защо не предложим стимули за реформи? Например Индия – с която всички демокрации би трябвало да търсят стратегическа връзка – е добре да бъде поканена да се присъедини към Групата на осемте, тъй като тя е демокрация, притежаваща стандарти за човешките права, както и конкурентни свободни медии, законово управление и независими съдилища. Защо членовете на Европейския съюз и Канада не положат повече усилия в разрастване търговията с държави като Индия, за да насърчат там още повече тези демократични ценности, които самите те представляват? Аз бях изненадан да установя, че Индия заема едва 1.7% от общата търговия на ЕС, по-голямата част от която е на Обединеното Кралство. Посредством позитивни действия, ние показваме на китайското правителство, че прогресът в тези области е от значителна важност за приемане в отговорното международно общество.
5. Да разгледаме друга една главна фигура в световния мир – Русия
Въпреки дългогодишната история на неразбирателство между ЕС и Русия (другият непосредствен съсед на Канада) относно човешките права, двустранната търговия между тях се разраства бързо, особено в енергийния сектор. Над половината от международната търговия на Русия днес е с държави от ЕС. Германия и Русия са се споразумели за изграждането на газопровод през Балтийско море. Полша възрази, твърдейки, че Русия използва петрола си, за да оказва политически натиск върху Европа. Сигурно е, че Москва не би искала Европа да е политически и икономически обвързана с бившите съветски републики, особено (с тези) в Централна Азия. Турция, като предстоящ член на ЕС, обещава да предостави по-добър достъп до централно-азиатските райони, правейки по този начин европейците по-малко зависими от руския петрол.
Всъщност, петролната дипломация се превръща в мощно средство за политическа манипулация. И руското политическо ръководство демонстрира дар слово в този нов дипломатически език, заплашвайки с прекратяване снабдяването на петрол или увеличаване на цените му за съседните си народи, ако се окаже, че Кремъл не ги хареса по някакъв начин.
Зависимостта от руския петрол вероятно ще направи европейските лидери по-малко склонни да оказват натиск върху Русия относно прозрачността и нарушаването на човешките права. При все това, на руското ръководство трябва постоянно да се напомня, че Русия е член на Съвета на Европа от 1996 г. и следователно трябва да се придържа към Европейската конвенция за човешките права. Не беше ли базирана нейната кандидатура за членство на условието, че [страната] ще достигне стандартите за плуралистична демокрация, законово управление и почитане на човешките права? Някои от нас решиха, че подобряването на човешките права в Чечня бе главното условие за приемането на Русия в Асамблеята (Резолюция 1055). Дали са достатъчно правителствата, които повдигат въпроса за влошаване на демокрацията и човешките права в Русия? Какво правят всичките наши правителства във връзка с продължаващото ни безпокойство относно разкритите от 1993 г. насам 43 убийства на журналисти в Русия, включително и това на многоуважаваната Анна Политковская?
Легитимност в очите на света е една от главните цели на дипломацията, практически навсякъде днес. Репутацията на една държава сега е свързана със степента на нейното влияние над други. Ако в миналото влиятелността е била определяна предимно от ядрени арсенали, бомби и ракети, притежанието им днес не е достатъчно за истинско влияние в общността на народите. Дори ЕС е приел тази нова реалност. Аурата на легитимност се е превърнала в много ценен артикул, нещо, което правителствата на Русия и Китай също разбират.
Тъй като не съществува реалната вероятност Русия да бъде отстранена от Съвета на Европа, къде могат да се приложат най-успешно едни градивни действия? Страсбург настоя Москва да се присъедини към Международния криминален съд, за да направи страната по-отговорна за поведението си в Чечня, и изобщо. Съдът придобива все по-голяма значимост като част от структурата на международното право. За съжаление, три от петте постоянни членки на Съвета за сигурност към ООН (Китай, Русия и САЩ) отказват да бъдат държани отговорни пред съда, чиято главна цел е да наказва извършителите на престъпления срещу човечеството.
6. Международна стабилност
За жалост, много конфликти по света са изострени или представляват интересите на други нации. Дали могат демократичните народи да се обединят и да създадат стабилен комплект от принципи, които да осигурят устойчив растеж на типичната демокрация и доброто управление по света? Как да направляват тези принципи отношенията ни с другите народи така, че ръководещите днес международната общественост широко възприети принципи да не бъдат системно компрометирани и пренебрегвани?
Китай и Русия (заедно със САЩ) са опитни в манипулирането на международната общественост посредством търговия или достъп до петрол и други природни ресурси. Могат ли Франция, ЕС, Канада и другите страни да приемат с лекота един такъв политически ред, в който главните сили имат различаващи се и често несъвместими позиции в отношението си към околната среда и в зачитането на заложените в международното право правила и закони?
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Членовете на ЕС и Канада би трябвало да демонстрират силно водачество в прогреса на фундаменталните истини за мира, който ни е така скъп. Трябва да спрем да позволяваме на външната ни политика да бъде водена главно от очакванията за печалби от международни сделки и от безочливия, често само временен, личен интерес. Икономическата политика и международната политика би трябвало да имат отделни основи и различни цели.
ЕС и Канада би трябвало да насърчават повсеместно ценностите на демокрацията, човешкото достойнство и зачитането на човешките права. Това е и наша всеобща отговорност като членове на демократичната общност на Обединените нации.
Самите Обединени нации трябва да бъдат реформирани чрез разширяване на членството в Съвета за сигурност и преобразуване на правомощията за вето.
Всички ние в тази зала днес - представители на граждански организации, държавници, журналисти и отделни индивиди - трябва да играем проактивна роля в упражняването на натиск върху своите правителства относно засилване на политиката и вземането на решения, насърчаващи мира, справедливостта и демокрацията, както в съответната ни държава, така и в международно отношение.
Може да го наречете идеализъм, но един ден идеите действително стават реалност. Европа и европейците бяха тези, които създадоха идеала за Вечния мир. Миналия век този идеал не бе взет достатъчно сериозно и бе считан често за твърде идеалистичен. Въпреки това, както твърди вашият френски съгражданин и мислител Мишел Фуко, идеите, тяхната история и процесът им на зреене, притежават огромна сила. Днес, почти сто години след създаването на първата международна организация - Лигата на нациите - ние сме успели да осъзнаем, че мирът не е само едно благопожелание. Той изисква много тежка работа, търпение, решителност и принципи, които да се споделят от народите ни, от гражданските ни общества и от нашите лидери. Канада и нейните граждани приемат тези идеали като нещо много сериозно. Това прави Канада много близка с Европа, независимо от географското разстояние между нашите два континента.
Благодаря ви.
По http://en.epochtimes.com/news/7-1-15/50467.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...