Урок от търсенето в себе си

След неотдавнашната смърт на приятел-практикуващ и неговото поведение преди това, разбрах сериозността на въпроса да търсиш в себе си.

Този практикуващ беше непоколебим във вярата си във Фа и добре разбираше Фа. Обикновено той можеше да помогне за основни въпроси при възникването на сложни ситуации или проблеми. Другите практикуващи стигнаха до мнението, че неговото ниво е доста високо и им харесваше да споделят с него. Тези условия, в добавка към собствената му гордост, можеха да усилят чувството му на превъзходство и склонността му отвисоко да гледа на тези, които не постъпват толкова добре, колкото той. Отвреме-навреме неговото сърце се проявяваше, но той никога не обръщаше внимание на това, дори ако му казваха.

В началото на годината, в която почина, в него се появиха симптоми на болест, които ставаха все по-сериозни и по-късно се оказа, че това са симптоми на рак. Но той продължаваше да отрича тази намеса със силни праведни мисли, по този начин всички симптоми на рака изчезнаха. Обменяйки опит с други практикуващи, той често подмяташе, че само той може да издържи такова страдание, а другите няма да могат да го преминат и ще умрат. Той обичаше още да търси пропуските на другите и да изразява негодуванието си. В поведението му ясно се виждаше желанието на сърцето да се покаже и чувството на неизмерна радост. Учителят е казал:

„Стремежът да се покажеш и чувството на радост много леко се използват от демона” (канон „Неоспоримо утвърждение” от „Път за по-нататъшно усъвършенстване”).

По-късно симптомите на болестта му се появиха отново и станаха по-лоши. Той недоумяваше защо дори праведните мисли не помагат. По-късно, обменяйки опит с приятели-практикуващи, той осъзна, че да гледаш в себе си – това е първото, което е необходимо да направиш, той разбра причината за намесата, на която бе подложен и къде са неговите пропуски.

Приятелите-практикуващи също помогнаха да намери източника на проблемите си: 1) Той излишно защитаваше роднините си; разстройваше се, ако другите ги критикуваха и не беше способен да възприема нещата обективно. 2) Имаше някои твърди убеждения, придобити по време на всекидневния му живот, обичаше да ръководи. Ако другите не следваха изискванията му, той не просто се сърдеше, но искаше да му се извинят и дори писмено да поискат извинение (това до голяма степен бе под влияние на нормите на китайската комунистическа партия). 3) Той гледаше отвисоко на практикуващите, които не постъпваха толкова добре, колкото него и не искаше да се среща с определени практикуващи. С други думи, той избягваше срещи с някои практикуващи. Може да се каже, че той беше концентриран върху себе си и беше егоистичен, не проявяваше милосърдие, изпълнявайки делата. Докато неговите мисли бяха изпълнени „със себе си” вместо с мисли за спасение на „съзнателните същества”, как можеше да изпълнява добре „трите неща”? Когато приятелите-практикуващи милосърдно обменяха с него своето разбиране за това, той се съгласяваше с тях. Но, фактически, той не се промени наистина. Приятелите-практикуващи не обръщаха внимание на това, но неговото човешко мислене все още играеше основна роля. Освен това, той все още имаше представа, че човешкото сърце не може да повлияе на праведните мисли. Затова той не прилагаше достатъчно усилия, за да погледне в лицето своите привързаности и да потърси в себе си. По-късно, тъй като неговата „болестотворна карма” стана сериозна, той започна да търси в себе си, но търсенето в себе си изглежда се оказа последната надежда за спасение на живота му. Да се опитваш да решиш проблема заради самото решение – това не съответства на принципите на Фа.

Той не успя. Аз не искам да посочват с пръст към него, но искам да обърна внимание на тези от нас, които не придават значение на търсенето в себе си, за да избегнат подобна грешка. Макар всички ние да казваме, че не признаваме преследването от старите сили, трябва да следваме Учителя във Фа, дори ако имаме пропуски в Шиншинга си. Но кое действително може да се счита за непризнаване на плановете на старите сили? Не е достатъчно да се каже просто така, това трябва да се реализира в практиката на усъвършенстване. Когато се проявят привързаности, трябва да осъзнаваме, че те не са ние, да ги унищожим, да ги отречем и да не се подвеждаме. Само действайки по този начин действително «не ги признаваме». Ако не обръщаме внимание на това или се отнасяме лекомислено, ще им помагаме и дори ще ги подклаждаме. Тогава старите сили се възползват от нашия пропуск и усилват нашата привързаност, принуждавайки ни да търпим несгоди. Ако не постъпваме добре, как може да отстраним нашите привързаности? (Болестта на приятеля-практикуващ продължи десет месеца – време, в което Учителят чакаше и предоставяше допълнителни възможности за прозрение).

В средата на обикновените хора казват: «Разрушението на платината може да започне от киселината на норката». Практикуващ, който не се усъвършенства усърдно и не се отнася към себе си взискателно, ще открие, че неотстранените привъзраности на човешкото сърце ще го доведат до опасност. Човешките чувства не могат да изчезнат от самосебе си, те трябва да бъдат отстранени стъпка след стъпка в усъвършенстването. Да спреш в усъвършенстването означава за позволиш на злото да ги усили и да създаде огромни бедствия.

От гледната точка на практикуващия, недостатъците на приятеля-практикуващ – това е огледало, отразяващо нашите собствени привързаности, които обикновено не възприемаме сериозно. С времето те стават непреодолими препятствия. Ако се освободим от всяка привързаност и използваме всяка възможност за повишение на нашия Шиншинг, ще може да предотвратим много загуби.

Версия на китайски: < ahref=http://www.minghui.org/mh/articles/2006/12/7/144069.html>http://www.minghui.org/mh/articles/2006/12/7/144069.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0202/576231716.htm