Открих в себе си дълбоко скрита завист

Когато преди време прочетох статия на приятел-практикуващ за завистта, чувствах, че нямам такъв проблем, доколкото възприемах всичко леко, и в работата, и в живота, не търсех слава, нито материална изгода. Но неотдавна имах сън, който ми позволи да осъзная моята дълбоко скрита завист.

В съня ми, сътрудниците от моя офис отидоха на някакво мероприятие без мен. Аз отидох при началника ми и го попитах защо не мога и аз да отида. Той отговори, че нищо не може да направи, доколкото решението е отгоре. Разстроих се и поисках да се прибера, но не можах да отрия мотоциклета си. Решавайки, че вероятно са го откраднали, тръгнах по къщите на другите да го търся, но безуспешно. Бях толкова разстроен, че когато някой ме помоли да изпълня някаква поръчка, отказах.

Когато се събудих мислих за това и осъзнах, че все още имам привързаност към завистта. Именно заради тази завист се разстроих, не можах да се прибера вкъщи, защото загубих мотоциклета си и дори не поисках да помогна на другите хора – добротата и милосърдието на практикуващия, които трябваше да имам, изчезнаха напълно. Попитах се: „Аз практикуващ ли съм все още?” Разрових по-дълбоко и си зададох въпроса: „Защо ми се присъни този сън?” Както разбирах, причината беше, че в деня, когато сънувах това, ми се случи нещо, което не можех да извадя от главата си. Имах навик да се прибирам към къщи след работа с няколко мои колеги. Но последните дни, когато отивах при тях, се оказваше, че те вече са си тръгнали без да ме дочакат и дори без да ми кажат. (Ако не бях усъвършенстващ се, щях да започна да си изяснявам отношенията с тях.) Без да гледам това, че не им казах нито дума, главата ми беше заета с всякакви хаотични мисли, включително и лоши. Знаех, че това не е правилно и се опитвах да обмисля всичко разумно, от всички страни. Но това не помогна и реших да се отнеса с тях така, както те с мен.

Сънят в действителност ме накара да се пробудя! Ужасих се от завистта, която имах. Завистта може да доведе до различни човешки привързаности, като подозрителност, съперничество, стремеж да се покажеш, егоизъм и т.н. Завистта води до силен егоизъм и отблъсква безкористната доброта, когато трябва да мислиш първо за другите. Ако има завист, човек може да открие в себе си недостатък на търпение и великодушие, което трябва да има практикуващият.

Старите сили гледат във всички очи, следят всяка наша мисъл. Те се възползват от пукнатините на нашите пропуски, ако ние отслабим защитата си дори за минутка. Когато открих тази привързаност се опитах да я отхвърля.

От този момент, с каквото и да се сблъсквам, винаги размишлявам над това, стараейки се да гледам от различни страни. След като мислите ми се върнаха на правилната линия почувствах, че всичките ми проблеми изчезнаха, сърцето ми стана леко и аз можех много по-добре да се разбирам с колегите ми.

Когато погледнах дълбоко в себе си, отрих, че завистта ми се проявява в много аспекти. Например, когато видях, че някой изпълнява работата по-добре и получава похвала от началника, аз изпитвах неприятно усещане в сърцето; когато приятели-практикуващи изучаваха повече Фа и правеха много неща за утвърждаване на Дафа, аз действително им завиждах, чувствах завист.

Възможно е моята привързаност към завистта да не се проявява на повърхността, но тя съществуваше дълбоко скрита в сърцето ми и на него му беше леко да я пропусне. Днес аз я изрових и я отстраних.

Уважаемият Учител казва в „Джуан Фалун”:
„Проблемът със завистта е много сериозен, защото пряко засяга способността за постигане на Пълно Съвършенство. Без да отстраните завистта, всичко постигнато в усъвършенстването ще бъде много крехко”. (Седма лекция)

Ако тази привързаност съществува ние сме длъжни да работим, за да се отървем от нея. И това изисква да се вглеждаме в себе си без уговорки, когато възникват конфликти или проблеми, за да се убедим, че гледаме на нещата, основавайки се на Фа. Ние сме длъжни да развием силно търпение и милосърдие в процеса на усъвършенстване. Нищо няма да постигнем, ако започнем да правим нещо, основавайки се егоистичното „аз”. Трудно е да се получи възможност за усъвършенстване, трудно е да се получи Дафа. Ние сме най-добре от всички, ние сме станали ученици на уважаемия Учител и по този начин нямаме оправдание за това, че не се отърваваме от различни привързаности, както Учителят ни напътства да правим.

По http://ru.clearharmony.net/articles/200702/4099.html