Повече информация за малкия Уан Бору: трагично късо детство

Уан Бору е на 16 години, единствено дете и е много обичан от своите родители. Но преди шест години, след 20 юли 1999 г., детството му приключва трагично.

Уан Бору на 16 години през 2005 г	Бащата на Уан Бору – Уан Хонбин и майка му (Фън Шиаомей). Детството е само хубав спомен за Бору.

Бору си спомня ясно деня след като навършваи 10 години. Радва се на тортата за рождения ден, доволен е и заспива щастлив и спокоен. На сутринта, след като се събужда, Бору е сам. Родителите му са изчезнали и къщата епразна. Какво се е случило през нощта? Бору пита всеки, когото вижда. Възрастните му казват, че родителите му са арестувани в полунощ.

Бору и леля му изминават дълго разстояние, за да търсят неговите родители. Едва по-късно той разбира, че е отишъл да „апелира”. Момчето е забравило по-голямата част от това пътуване. Но помни, че навсякъде е пълно с полицаи. Не могат да преминат отвъд тях. Той вижда полицаи да арестуват хора на площад Тянанмън. Но продължава да върви! Леля му също изчезва. Така той е принуден да отседне при разни познати. Накрая някой го разпознава и го връща в Шиджаджуан.

След като се връща в Шиджаджуан, Бору е сам. И така, става просяк. Той не може да си спомни домовете на хора, където е ходил, за да потърси подслон. Но когато случайно среща познати на улицата, те му казват: „Това дете е пораснало толкова много! Ти беше у нас за два дни”. Роднини се обаждат в дома на семейството на Бору, но никой не отговаря. Така те осъзнават, че нещо се е случило. След като роднините най-накрая откриват Бору, целите му крака са с отворени гнойни рани.

Около месец по-късно един от по-младите му чичовци идва в дома му. Той отвежда Бору в затвора, където детето вижда родителите си. Макар и затвор, Бору желае да остане, вместо да се върне вкъщи. Възрастните го принуждават да се прибере.

След седмица родителите му са освободени. Въпреки това зачестяват посещенията от уличната служба, от службата за жители, както и обиските от полицията. В по-специални дни родителите на Бору нямат избор, освен да се крият извън дома. През тези дни Бору остава сам вкъщи и се храни със спагети. Понякога родителите го вземат със себе си, за да избегнат преследването. Докато са на път, когато огладняват, семейството си разделят печена питка или сладък картоф. Бору започва да свиква с този начин на живот. Училището вече не го привлича толкова. Няма желание да говори с учителите или съучениците за семейните дела. Когато спи нощем, винаги държи ръката на майка си. Живее в постоянен страх, че тя може да изчезне отново, докато се събуди.

Една нощ през 2000 г. полицията идва в дома на семейството и арестува бащата. Къде го отвеждат? Майка му не знае, нито пък Бору. Около два месеца по-късно разбират, че бащата е осъден на три години трудов лагер.

През юли 2003 г. благодарение на усилия на практикуващи бащата на Бору е спасен преди да излежи присъдата. На същия ден Бору и майка му вземат служебния й автомобил, за да приберат бащата. Косата му е побеляла. Бору не го е виждал от две години, но той не знае какво да му каже на срещата. По пътя за вкъщи пита Бору за училище.

Най-после семейството се събира. Уви, те повече не могат да усетят топлината и щастието на семейния живот, какъвто са имали, преди 20 юли 1999 г. За да издържа семейството, майката на Бору работи усилно ден и нощ. Бащата остава мълчалив, единствено кашля. От време на време говори колко тъмно е било в лагера. Докато е в лагера, на семейството не позволяват да го посещава. Лишават го от сън по три-четири последователни дни. Надзирателите горят ноктите му със запалка, увесват го на прозореца и така нататък. Бору не знае как да успокои баща си, освен като готви и пере дрехите. Разбира, че би направил баща си щастлив, ако учи усърдно, затова и става прилежен ученик.

Една нощ, три месеца по-късно майката на Бору отвежда болния баща в болницата. Следващата сутрин тя е принудена да съобщи на детето тъжната вест, че баща му е починал от рак на белите дробове.

Когато Бору тъжи по баща си, той гледа снимките – снимки от щастливите дни, когато са ходили да плуват през уикендите или когато са се катерили по планините по време на семейните празници. Така Бору вижда отново баща си.

След като бащата на Бору умира, полицията арестува леля му и чичо му. Те успяват да избягат. Малко по-късно леля му се връща у дома, но е много болна. Умира след пет дни в болницата, на международния ден на детето, през 2004 г. В същия ден Бору вижда чичо си отново. След това никой повече не узнава къде отива чичото, но полицията продължава да посещава дома му и да разпитва за него.

Не след дълго дядото на Бору също умира. Възрастният човек идва от село в североизточната част на Китай, за да бъде близо до дъщерите си. Не е очаквал да завари семейството разбито само за няколко години. След тези случаи дядото често се чувства зле. Здравето му се влошава и той почива скоро след смъртта на дъщеря си.

Бору, майка му, бабата и тригодишният братовчед Тиен Шин са единствените оцелели членове на преди щастливото семейство. Тиен Шин е много невинен и се учи да пее. Пее по цял ден. На Бору му е много тъжно за малкия, защото е загубил и двамата си родители толкова рано. Затова Бору често води Тиен Шин в парка и играе с него през съботите и неделите.

Сега Бору е 16 години и наскоро е завършил гимназия. Няма планове за бъдещето. Въпреки това е сигурен в едно – не иска да има нищо общо с полицията.

--------------------------------------------------------------------------------