Практикуваща разобличава престъпленията на ККП след като си възвръща паметта

Аз съм практикуваща от град Цзинчжоу, провинция Хъбей. Заради понесеното от мен жестоко преследване, изгубих паметта си. Сега, паметта ми се възстанови и пиша за това, как китайската комунистическа партия (ККП) ме преследваше, заради вярата ми във Фалун Дафа.

В края на февруари 2001 г., един ден по обяд, полицейският ръководител Ху, офицер Лю Цзинхуа от Първи отдел на полицията в район Шаши на град Цзинчжоу, Хъбей и длъжностните лица Чжан и Сюй от уличния комитет, дойдоха в дома ми и претършуваха цялото имущество на семейството ми. Тъй като се борех, ръководител Ху ме удряше по лицето. По-късно, в дома ми пристигнаха още шест или седем длъжностни лица, които претърсиха вещите на семейството и прибраха хиляда юана (500 юана е средната месечна заплата в Китай, бел. прев.).

Натикаха ме в автомобил и ме откараха в хотел „Ингуаншан” в парк Чжуншан, район Шаши, и ме затвориха в стая. Бях пребита жестоко, ръцете ми бяха завързани зад гърба, а главата ми беше покрита с одеяло. Офицер Сюй изсипа стрит червен пипер в носа ми, очите и устата. Офицер Го пъхна две запалени цигари в ноздрите ми. Удряха ме с електрически палки и много пъти ме ритаха с тежките си ботуши. В резултат на побоите и двете ми ръце бяха счупени и аз изгубих чувствителност. Няколко пъти по време на изтезанията губих съзнание.

Когато дойдох на себе си, офицер Ян свали от мен ботушите ми и ме накара да стоя на стойката за дрехи. Той заслепи със силна светлина очите ми и ме накара да стоя права. Офицер Лю ме удря не е един път с колана си по лицето, докато не стана тъмно-синьо и не подпухна силно. Тогава решиха да престанат да ме бият по лицето, а по тялото, за да увредят вътрешните ми органи, така че ме завиха и започнаха да ме удрят по цялото тяло, а след това завързаха ръцете ми зад гърба.

Злобните полицаи ме ритаха по лицето, по главата, тялото и краката, с тежките си ботуши. По-късно тялото ми се вцепени и аз повече не чувствах болка. Това мъчение продължи девет пъти поред. Но аз все още отказвах да сложа отпечатъци от пръстите си на документите, потвърждаващи моето съгласие да се откажа от вярата си във Фалун Дафа. Изчерпвайки методите на „преобразуване” полицаите ме изпратиха в центъра за задържане в град Цзинчжоу.

По време на принудителното хранене, охранителите ми счупиха три предни зъби, използвайки електрически нож с огромни размери. С помощта на щипки те извадиха корените на счупените зъби. В продължение на тези мъчения трябваха три големи контейнера, за да съберат кръвта, течаща от устата ми. Много задържани, които станаха свидетели на това, дори плакаха заради мен. По-късно отново бях прехвърлена в центъра за задържани в Шаши. По време на принудително хранене, главният офицер Лу нееднократно вкарваше и изкарваше тръбата в трахеята ми. От правенето на това устата и носът ми силно кървяха.

По това време станах много слаба. Кожата ми стана тъмна и тялото ми започна да мирише много лошо. Не можех да ставам и да се грижа за себе си. Без да обръща внимание на това, центърът за задържане изпрати охранителят Луи да ме прехвърли в женския затвор Ухан. За да ме приеме затворът в това състояние, той занесе в лабораторията образци от друг. След като в болницата Тунцзи в град Ухан ми взеха кръв за анализ, той помоли лекарят да напише резултатите от анализа, макар кръвта все още да не беше изпратена в лабораторията. С помощта на тази лъжа, охранителят успя да ме изпрати в женския затвор в Ухан.

В затвора охранителите ме караха да подпиша „трите заявления”, което аз непреклонно отказвах, заради това ме наказаха да стоя права в продължение на дълго време. От края на април до края на юни ме караха да стоя права непрекъснато в продължение на цели дни и нощи. Не ми позволяваха да спя и дори да се движа. Краката и стъпалата ми много подпухнаха, а кожата стана толкова тънка, че почти се разкъсваше. Един път, когато бях мъчена до такава степен, че изгубих съзнание, паднах върху желязната врата. Ударих си главата и започна силно кръвотечение. Въпреки това отказвах да подпиша „трите заявления”. Накрая, когато повече не можех да ставам, охранителите ме затвориха в килия „под строг контрол”. Те ме увесиха на железни вериги и накараха други затворници да ме измъчват. Не ми позволяваха да хода до тоалетна и да се мия. Тялото ми миришеше много лошо, а там, където бяха белезниците, се виждаха костите ми. В мъченията, с които да ме заставят да напиша „трите заявления”, участваха повече от десет затворници. Те свързаха дясното ми рамо и ръката с тънка конопена връзка.

Някои затворници стъпваха на гърба ми, други на раменете. Други държаха главата ми. Опитвах се да дишам с всичка сила. Тъй като въпреки всичко отказвах да подпиша „трите заявления”, затворниците жестоко счупиха десния ми палец. Двама затворници, държейки ръката ми, ме накараха на подпиша „трите заявления”. След като ме пуснаха отидох в кабинета и казах на охраната, че затворниците са подписали „трите заявления” държейки ръката ми. Затова заявленията са недействителни. Охранителите много се ядосаха и излязоха от кабинета. След това бях преместена в „килия за самоанализ”.

Благодарение на твърдата вяра в Учителя и Фалун Дафа, успях да премина четири мъчителни години в затвора. По време на задържането ми, непрекъснато разяснявах истината на затворниците. Благодарение на това задържане, намиращите с мен в килиите, разбраха, че Фалун Дафа носи добро.

Аз успях да премина през всички ужасни изпитания, благодарение на защитата на Учителя. Макар да нямам високо образование, записвам престъпленията, извършени от отделението на полицията в район Шаши, центъра за задържане в град Цзинчжоу, центъра за задържане в Щаши и женския затвор в Ухан, за да разоблича жестокото преследване на практикуващите Дафа. Нека хората ясно да видят как злата комунистическа партия на Китай преследва добри и невинни хора.

По http://ru.clearharmony.net/articles/200702/4158.html