Да отхвърлим стремежа към самоизтъкване и привързаността към утвърждаване на себе си

Често пъти, по време на утвърждаване на Закона, личното усъвършенстване и общуване със съученици, в мен се появяваше стремеж да се покажа и привързаност към утвърждаване на себе си, но в момента на техните проявления не можех да ги осъзная, а ги забелязвах само когато случката вече беше свършила. Сам разбирах, че това не беше моето истинско «аз», че всичко това се формира в процеса на формиране на представите в живота и се стараех да изпращам праведни мисли за тяхното унищожаване, но постоянно усещах, че те все още присъстват.

Един път изучавахме заедно «Преподаване на Закона на Дафа конференцията на Западен САЩ, на празника Юансяо», там има следните думи: «В настоящето, независимо дали Дафа учениците разясняват истината в групи или индивидуално, всичко това е необходимо за Дафа. Ако процесът на Фа-коригиране се нуждае от това, сте длъжни добре да го изпълнявате и тук няма място за обсъждане. Не бива да претендирате за нещо, изхождайки от своята индивидуална роля, не бива да считате, че се отличавате от другите. Всички вие сте една частица. В моите очи никой не е по-добър от друг, доколкото ви «излових» всичките едновременно. (Аплодисменти) Някой е по-силен в една област, друг – в друга, не бива по тази причина да се предавате на излишни фантазии. Казваш, че имаш толкова големи способности, че си такъв или онакъв, но всичко това ти е дадено от Дафа! В действителност, нищо няма да стане, ако ти не достигнеш това ниво на способности. Във Фа-коригирането е необходимо твоята мъдрост да достигне тази степен, затова не бива да мислиш за себе си и затова, че ти сам си станал толкова способен. Някои ученици искат да видя способностите им; в действителност, аз мисля: всичко това съм ти дал аз, защо да го гледам».

Прочитайки тези редове, внезапно разбрах, че Учителят ни дава всичко, Законът ни го дава, ако не беше милосърдното величие на Учителя и този огромен Закон, нима щяхме да имаме днешния ден? Аз съм толкова малък, какво мога да направя? Когато си спомних постъпките си, свързани със стремежа да се покажа и привързаността към утвърждаване на себе си, ме досрамя много, дори почервенях. Разбрах също, че ако изпълнявам нещата или говоря нещо, носейки тези неща, фактически, в това време искам да поставя себе си пред Закона, по това време вече проявявам неуважение към Учителя и Закона.

Аз също разбрах добре, че при изпълнение на каквито и да е дела е необходимо праведно да се установи изходната точка. Когато ние осъзнаем своята привързаност, трябва вътрешно добре да разбираме, че тази привързаност не ни е нужна, усъвършенстването е в нашите ръце, а Гонг – в ръцете на Учителя. Ако се усъвършенстват по своя инициатива, активно, само тогава Учителят ще ти покаже принципите на Фа на това ниво, което си способен да разбереш. Често чувам учениците да казват: «Защо не мога да разбера принципите на Закона?» Не може ти да искаш изкуствено да ги разбереш и да ги разбереш веднага, необходимо е да се отнасяш сериозно към самоусъвършенстването на практика, плюс към това да изучаваш Закона със спокойно сърце, само тогава непрестанно ще разбираш неща от Закона.

По-рано, не един път исках да напиша опита си в усъвършенстването, но всеки път, когато сядах да пиша, в главата ми беше абсолютно пусто, избощо не знаех какво да напиша. Неотдавна, един съученик отново ме посъветва да напиша своя опит и аз твърдо реших да го направя, но помислих, че не бива да ме ръководи стремежът да се покажа и привързаността към утвърждаване на себе си, тъй като написания опит – това също е потвърждение на Закона, и това е свещено дело. Заради намеса от различни представи, много ученици от нашия район не пишат своя опит; считам, че в процеса на утвърждаване на Закона, личното усъвършенстване също е наш недостатък.

Нивото ми е ограничено, разбирането ми не е задължително да е правилно, ако нещо не е така, моля да го поправите с милосърдие.

Версия на китайски: http://minghui.ca/mh/articles/2007/3/13/150643.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0315/775215523.htm