Да бъдеш чист и праведен

В продължение на дълго време не съм писал статии и опит, считах, че нивото ми на образование е много ниско и не мога да пиша добре, усъвършенствам се лошо и няма какво да споделям с другите. Фактически, всичко това е отражение на състоянието на инертност и егоизъм, и ако не пробиеш тази обвивка, как ще се усъвършенстваш?

До началото на репресиите, непрекъснато изучавайки Закона и усъвършенствайки се, аз вече предчувстах приближаването на демоничните бедствия, затова се стараех да ценя всеки ден, непрестанно изучавах Фа, изпълнявах упражненията, споделях опит и разбиране със съучениците. Една нощ плаках, гледайки портрета на Учителя, и в душата си мислех: «Такъв добър Учител, такъв праведен Закон, защо това трябва да се случва?» Тогава написах тези думи: «Учителю! Най-голямото изпитание е смъртта, но за самоусъвършенстващият се, който действително е разбрал истинския смисъл на човешкия живот, смъртта нищо не означава!»

Също намеквах на семейството ми вкъщи, казвайки: «Дафа ми даде нов живот, ако някога Дафа бъде в беда, ще го защитавам с живота си». Макар тогава в мен да имаше много човешки представи, имах твърда, непоколебима вяра в Дафа.

Когато започнаха репресиите и на Земята се появи много зло, макар в съзнанието си да бях готов за това, не можех да предположа, че това зло ще бъде толкова неистово. Главатарят на злото използва цялата държавна машина и всички пропагандни средства срещу Фалун Гонг. Колко хора е погубил! Дори някои Дафа ученици също бяха заблудени. Помня, когато един път отидохме в Пекин, за да утвърждаваме Закона, се установихме в един хотел и всички живяхме в една стая. Някой предложи да гледаме по телевизора програма, която говореше лъжи за Учителя и Дафа и след това да обсъдим как по-добре да разясняваме истината. Когато включихме телевизора, забелязах, че гледайки тези програми, някои ученици започват да се колебаят. Тогава казах: «Всичко, което видяхме, е лъжа и клевета, но в същото време се явява и изпитание за нас – ще съумеем ли да съхраним пред лицето на демоничните бедствия твърда вяра в Дафа и Учителя. В мен самият няма нито капка съмнение по отношение на Дафа и Учителя».

С това свое сърце с твърда вяра и твърди праведни мисли, аз ходих в Пекин пет пъти, за да казвам истината за Дафа, да потвърждавам Закона и нито един път не възникна никакъв проблем.

Много ме болеше душата, когато виждах как в различна степен съучениците са подложени на репресии и задържане и мислех за това, какви нападения извършва злото над Дафа и Учителя. Наложи ми се също да понеса и неразбирането на моето семейство, имах усещането, че действително падна небето и Земята потъна, всеки ден по лицето ми се стичаха сълзи. Не можех да остана вкъщи, искаше ми се да изляза и на всеослушание да кажа за цялата случваща се несправедливост, и да разкажа истината за Дафа. Затова, отново и отново, със сълзи на очи, аз отивах в Пекин, предавах писмо-обръщение и всеки път се връщах със сълзи на очите. Удивителното беше това, че всеки път, когато ме арестуваха незаконно, по странен начин ме отвеждаха с колата вкъщи. Понякога самите полицаи ме отвеждаха с колата, понякога ме отвеждаше организацията, в която работех, а един път ме прибраха моите близки. Сега разбирам, че ако учениците имат праведни мисли, Учителят може да направи всичко. Учителю, всичко това Вие понасяте заради своите ученици.

Версия на китайски: http://www.minghui.ca/mh/articles/2007/3/1/149938.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0330/26233737.htm