Да отстраним привързаността към своите „постижения”

Когато дойдох в големия град, съдбата ме срещна с местни ученици и ние си организирахме общуване в хода на което аз често споменавах за тези неща, които съм направил. След това изведнъж забелязах, че в процеса на разговора аз не само не контролирах речта си, но и в мен силно се прояви стремеж да се покажа и привързаност към своите „постижения”.

Сега в Китай отдават много голямо значение на личното резюме, във всички неща обръщат внимание на компетенцията и опита в работата. Ако човек е много способен, но няма собствен опит и някаква тежест в обществото, ще остане непотребен. Това е много разпространено явление сега. Да се придава голямо значение на служебния опит е проявление на чувствата на обикновените хора, проявление на защита на по-рано придобита изгода, изхождаща от егоистични подбуди. Практикуващите, разбира се, не бива да имат привързаност към това.

Ако самоусъвършенстващият се не е отстранил привързаностите си към миналите си „постижения”, това може да стане силна преграда по пътя на усърдното придвижване напред. В някои практикуващи, заради привързаност към делата на утвърждаването на Закона, които са изпълнили по-рано, възниква чувство на радост, стремеж да се покажат, заради което те се отклоняват от пътя.

Ако в някакъв период от време практикуващият по пътя на усъвършенстването е постъпил добре или е изпълнил някакво дело добре, това изобщо не означава, че той се усъвършенства именно така добре. Шиншингът на човек трябва да бъде оценяван всестранно и само тогава може да се стигне до сравнително всестранно разсъждение. Затова е нужно непременно от дълбините на съзнанието си да осъзнаем опасността и вредата, произтичащи от подобна привързаност и по този начин още по-добре да извървим оставащият път на утвърждаване на Закона.

Независимо колко отдаден е практикуващият и какви велики дела на утвърждаване на Закона е направил по-рано, ако той сега не постъпва в съответствие със Закона абсолютно не е нужно да се координираме с него, а е нужно да спрем неговите действия.

Да отхвърлиш своето АЗ, да отхвърлиш привързаностите към всичко това, което си направил по-рано, напълно да разбереш Закона от Закона, напълно да излезеш от рамката на „човека” и да се придвижиш към Бог, нима това не е процес на коригиране на себе си?

Лично разбиране за всеобщо обсъждане.

Версия на китайски: http://minghui.ca/mh/articles/2007/4/16/152742.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0424/580233913.htm