Посещение на лекцията на Учителя в Чанчун и Далян

Всеки път, когато си спомням дните през 1994 г., когато Учителят разпространяваше Закона и четеше лекции в Чанчун и Далян, Харбин и Янцзи, аз се преизпълвам с признателност и сълзите ми потичат от очите. В чест на рождения ден на Учителя и за 15 години от преподаването на Фа от Учителя, искам да напиша за това, което видях, чух и усетих в дните, когато Учителят преподаде пет цикъла лекции.

Заедно с по-голямата ми дъщеря бяхме на седмата лекция в Чанчун от 29 април до 8 май 1994 г. За занятието се записаха повече от 3000 души и Дворецът Минхан не успя да събере толкова много хора, въпреки че беше много просторен. Желаейки да преподаде Фа на всички, които са дошли, Учителят раздели занятията на две групи; едната се занимаваше през деня, другата – вечерта. Беше много тежко да се провеждат занятия два пъти на ден, но Учителят беше внимателен към всеки от нас.

Това беше първият път, когато посетих лекциите на Учителя. Първото впечатление от Учителя беше, че той е мек, достъпен за общуване и отзивчив, пример за всички усъвършенстващи се. И досега мога да видя милосърдното лице на Учителя и да чуя гласа му, преподаващ Фа, все едно беше вчера.

Както успях да забележа отдалеко, по време на лекциите, до Учителя имаше малък лист хартия, на които бяха написани няколко теми. Обикновено, едно занятие продължаваше два-три часа и Учителят говореше без да спира. Преподаването му засягаше много аспекти, но казаното беше лесно за разбиране. Всеки присъстващ се чувстваше комфортно, без напрежение, облян от поле мирна енергия, изпълнена с „Истина-Доброта-Търпение”, най-висшият Закон на Вселената. От преподаването, учениците разбраха как да бъдат добри хора и да станат хора от по-високо ниво от обикновеното. Аз усетих, че моят шиншинг и духовното ми състояние непрекъснато се повишаваха. Дори споменът за това ми дава усещането на безкрайна благодарност и щастие.

По време на занятията в мен се роди мисъл за разпространяването на Фа в родния ми град и аз се обърнах към Учителя и получих положителен отклик и наставления как да направя това. Все повече и повече хора започваха да практикуват Дафа, изчисляваха последователите на хиляди.

Учителят беше внимателен с учениците. На първи май те решиха да направят снимка за спомен. Тъй като бяхме много, се разделихме на няколко групи. В моята група аз стоях зад и вляво от Учителя, а голямата ми дъщеря – до Учителя. След това Учителят отиде в другата група.

Когато се снимаше с една група, той отиваше при другата. Аз постоянно го следвах и съжалявах, че трябва да прави всичко това, притеснявах се, че може би е уморен. Още повече, Учителят се усмихваше и се стараеше да е внимателен към всеки ученик. Учениците бяха толкова трогнати, че всички правеха Хъ Шъ в израз на почитанието си към Учителя. Този момент бе осветен от сиянието на Буда.

Докато приключиха занятията, Учителят попълни и сложи печат на всички сертификати за 7 курс Фалун Дафа в Чанчун, а след това ни ги даде.

От 1 до 8 юли 1994 г., заедно с голямата и малката ми сестри, племенницата и голямата ми дъщеря, отидохме в Далян, за да участваме в занятията, провеждани от Учителя. На церемонията в чест на приключването на обучението на 8 юли, дъщеря ми и племенницата ми предадоха на Учителя плакат с надпис: „Усърдно се усъвършенствай под ръководството на Учителя. Разпространявай Фа по целия свят.” По време на церемонията на сцената, Учителят получи много плакати от ученици и на всеки от тях благодари с ръка. Бях трогнат до сълзи и всички ученици заедно му благодариха с ръка. По пътя към вкъщи заспах. След това неочаквано се събудих и видях сияеща топка пред очите си, наблюдавах я дълго време. Бях поразен и щастлив да видя това и разказах на голямата ми сестра. Тя каза, че Учителят също се намира във влака, връщайки се в Пекин, затова това, което съм видял, е проявление на свръхспособностите и енергията на Учителя. Великата добродетел и изключителността на Учителя ме въодушевява през цялото време.

5 август 1994 г. бе още един щастлив ден за моето семейство. Със съпругата ми, голямата ми сестра, голямата снаха, голямата ми дъщеря и двамата ми внука, посетихме лекция на Учителя в Харбин, където се събраха 4000 души на стадиона в зимния дворец. На 20 октомври 1994 г. голямата ми дъщеря беше на лекция на Учителя в град Янцзи. Всички ние много ценим това, че бяхме на лекциите на Учителя.

На 20 юли 1999 г. китайската комунистическа партия започна преследването на Фалун Гонг и предприе опити да оклевети Учителя, съобщавайки, че Учителят събира пари. В действителност, 10-дневните занятия струваха 40 юана, което беше най-ниската цена сред занятията на всички местни цигун асоциации. Учителят пожертва 700 юана от събраните пари за местното отделение на Червения кръст в град Янцзи. Учителят не искаше слава за спасение на съзнателните същества.

На 30 декември 1994 г. заедно с 40 местни практикуващи отидохме в Далян, за да посетим Дафа конференция, организирана от Учителя на стадиона, където дойдоха 6000 души. По време на конференцията, Учителят регулира телата на практикуващите, както правеше това на всяко занятие. След това Учителят каза на всички по негова команда да тропнат с крак по пода, когато даде знак. Учителят направи това с учениците на две групи. Много хора почувстваха лекота в телата си, усетиха, че болестите им изчезнаха. Ние дълго време държахме ръцете си в Хъ Шъ и всеки беше щастлив, с възхищение потапяйки се в милосърдието на Буда.

Оттогава изминаха 15 години, но спомените за преподаването на Фа от Учителя в Чанчун и Далян са много ясни в мен.

Източник: http://minghui.ca/mh/articles/2007/5/7/154251.html

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200705/4573.html