Игрите на Китай

Предположете, че вие имате държава, която бързо израства в суперсила, но има ужасна репутация що се отнася до човешките права. Даването на домакинство за Олимпиадата през 2008-а би трябвало да я накара да влезе във форма, нали?

Това беше и главният довод за Китай в споровете през 2001 година. „Позволявайки на Пекин да домакинства игрите вие ще подпомогнете развитието на човешките права”, каза вицепрезидентът на пекинския Олимпийски комитет през април 2001 г.

Вместо това, изглежда, че получаването на домакинството на игрите през 2008-а окуражи китайските комунистически управници. "Амнести Интернешънъл" неотдавна издаде доклад, в който пише, че въпреки няколкото незначителни реформи, като например временното отпускане на контрола върху чуждите медии, нарушаването на човешките права в Китай продължават, а в някои райони са се и влошили.

Протести в район Гуангшъ миналата седмица разкриха активизиране на суровата държавна политика за семейно планиране, която поставя квота върху броя на децата. Тази политика, влязла в сила през 1980 г., изглежда, че затихваше през последните години, но сега отново се появяват съобщения за принудителни аборти и стерилизации. Също изглежда, че са се засилили широкото използване на задържане без съд, цензурата на вътрешните медии и Интренет, и заплашването на политически активисти (включително двама активисти по въпросите на СПИН, поставени под домашен арест миналата седмица). Правителството закрива уеб-сайтове.

Китай взема крайни мерки срещу дисидентите заради Олимпиадата, а не въпреки нея. „Здравият удар върху враждебните сили - както каза китайският министър на обществената сигурност пред едно държавно издание през март - има за цел да създаде едно хармонично общество и добра социална среда за успешното провеждане на Олимпийските игри в Пекин”.

Китай не само нарушава човешките права у дома, той насърчава геноцид и зад граница. Въпреки увеличилите се свидетелства, че суданското правителство подпомага масовите убийства в Дарфур, Китай остава основният търговски партньор на Хартум, купувайки две трети от суданския нефт за износ. "Амнести Интернешънъл" твърди, че Китай доставя оръжията, използвани в конфликта в Дарфур, което Китай отрича. Китай като цяло отказва да вземе отношение по въпроса за вътрешната политика на Судан, също както би желал светът да стои настрана от неговата собствена вътрешна политика и блокира санкциите на ООН срещу Хартум. Все пак, през последните месеци Китай спечели заслуга като убеди Судан да приеме мироопазващите сили на ООН и Африканския Съюз. Пекин също така наскоро изпрати „специален пратеник” в Дарфур. Тези жестове не са достатъчни.

Китай критикува активисти за човешките права, които наричат Олимпиадата през 2008-а „Олимпиада на геноцида”, казвайки, че е нередно да се „политизира Олимпиадата”. Но китайското правителство е това, което я политизира през цялото време.